№ 3505
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110119525 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
от С.О. срещу Е. Б. С. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 560 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия
имот, а именно общински жилищен имот, находящ се в /административен
адрес/ след изтичане на срока на договора и въпреки изричното
противопоставяне от наемодателя за периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 11.04.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 78.54
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 17.01.2020
г., сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за периода от 17.01.2020 г.
до 19.05.2020 г., за ползване от ответника без основание на недвижим имот
собственост на ищеца и представляващ общински жилищен имот, находящ се
в /административен адрес/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 11.04.2022 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 36 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 17.01.2020 г. до 11.04.2022 г.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
/административен адрес/. Посочва, че с договор за наем № ДГ 77-И-
1/05.06.2007 г. имотът е отдаден под наем на И. Б. С., която била починала на
17.01.2020 г. и с единствен наследник ответника по делото. Посочва се, че
поради неплащане на наем и консумативи наемното правоотношение било
прекратено със заповед № 734/04.07.2012 г. /влязла в сила на 20.09.2012 г./,
като били предприети многократни действия за изземване на жилището
обективирани в заповед № ***********/08.09.2016 г. На 04.03.2020 г.
ответникът бил подал декларация, че ще освободи жилището на 06.04.2020 г.,
1
но това било сторено на 19.05.2020 г. Посочва се, че след прекратяване на
договора за наем до смъртта на И. Б. С. имотът бил ползван въпреки
противопоставянето на ищеца, като ответникът в качеството си на единствен
наследник следвало да отговаря за задълженията. След 17.01.2020 г.
ответникът неправомерно ползвал имота. Претендира се и лихва за забава.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата претенция, прави искане за изменение на размера на
исковете по чл. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че ответникът не бил
ползвал имота в посочените в исковата молба периоди. Посочва се, че ключът
не бил върнат поради обявяване на извънредно положение в страната. По
отношение на иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД се прави предложение за
сключване на споразумение между страните. Оспорват се претенциите за
лихви, тъй като по време на извънредното положение не следвало да се
начисляват лихви за забава. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
С определение постановено на 06.02.2022 г. е допуснато на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК изменение на размерът на предявените искове по чл. 236, ал.
2 от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД да се считал предявен
за сумата от 560 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2020 г., а искът по чл.
59 ЗЗД да се считал за предявен за сумата от 400 лв. за периода от 17.01.2020
г. до 19.05.2020 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявява като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в
/административен адрес/, че между ищеца и И. Б. С. е сключен договор за
наем № ДГ 77-И-1/05.06.2007 г. за процесния имот, който е бил прекратен на
20.09.2012 г. Горното се установява и от представения акт № 1973 г. за частна
общинска собственост от 27.12.2016 г. съставен по отношение на апартамент
№ 108, находящ се в /административен/
Представена е и заповед № 77-И-1 от 05.06.2007 г. на кмета на район
„Искър“, съгласно която И.Б. С. се настанява в общинско жилище, находящо
се в /административен адрес/
Представен е и договор за наем № 77-И-1 от 05.06.2007 г., сключен
между С.О. в качеството си на наемодател и И.Б. С., като наемодател, по
силата на който на наемателя е предоставен за временно ползване под наем на
общинско жилище, находящо се в /административен адрес/, като договорът е
безсрочен. Съгласно чл. 3 наемната цена, определена по реда на глава VII от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на С.О. е в размер на 34.14 лв. платими ежемесечно
до 15 -то число на текущия месец за следващия. В чл. 4 е предвидено, че при
изменение на VII от Наредбата за реда и условията за управление и
2
разпореждане с общински жилища на територията на С.О., наемната цена се
актуализирала с влизане в сила на изменението, за което наемодателят и
наемателят сключвали допълнително споразумение към настоящият договор.
Съгласно чл. 8 договорът се прекратява със заповед на кмета на района за
прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33,
ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на С.О..
От представената заповед № 734 от 04.07.2012 г. на кмета на район
„Искър“ се установява, че се прекратява наемното правоотношение с И.Б. С.
възникнало на основание настанителна заповед № 77-И-1/06 от 05.06.2007 г. и
сключения наемен договор от 05.06.2007 г. за общинско жилище, находящо се
в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за наем и
консумативи повече от три месеца. В заповедта е посочено, че общинското
жилище следвало да бъде освободено в едномесечен срок от получаване на
заповедта.
Представена е декларация с вх. № ******* от 22.01.2013 г. от И.Б. С. до
кмета на район „Искър“, в която посочвала, че задълженията към район
„Искър“, Фирма и Фирма ще бъдат погасявани както следва: към район
„Искър“ за наем щели да бъдат погасени до края на м. февруари 250 лв., а
Фирма и Фирма сумите щели да бъдат погасени разсрочено.
От представената заповед № *********** от 07.09.2016 г. на кмета на
район „Искър“ се установява, че е наредено да се изземе общинско жилище,
находящо се в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за
наем и консумативи повече от три месеца. Принудителното изпълнение на
заповедта щяло да се извърши на 14.10.2016 г. от 10.00 часа със съдействието
на органите на полицията.
Представена е молба от 28.09.2016 г. от страна на И.Б. С., с която е
поискано отлагането за насроченото на 14.10.2016 г. принудително изземване,
тъй като на тази дата щяла да заплати дължимите наеми.
Представена е покана с изх. № РИС17-ГР94-796 от 21.04.2017 г., от
ищеца, с която е поканена И.Б. С.да заплати доброволно в четиринадесет
дневен срок задълженията си за наем и консумативи, като при неизпълнение в
срок щели да бъдат предприети действия по изземване на жилището. От
представеното известие за доставяне е видно, че поканата е била връчена на
12.05.2017 г.
Представена е покана с изх. № РИС17-ГР94-1534 от 12.09.2017 г., от
ищеца, с която е поканена И.Б. С.да заплати доброволно в четиринадесет
дневен срок задълженията си за наем и консумативи, като при неизпълнение в
срок щели да бъдат предприети действия по изземване на жилището. От
представеното известие за доставяне е видно, че поканата е била връчена на
13.10.2017 г.
По делото е представената писмо № РИС18-ГР94-60 от 10.05.2018 г. на
кмета на район „Искър“ адресирано до И. С., с което е определена датата
28.05.2018 г. от 10.00 часа за принудително изземване на общинско жилище,
находящо се в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за
3
наем и консумативи. От представеното известие за доставяне е видно, че
писмото е било връчено на адресата на 29.05.2018 г.
От декларация от 23.05.2018 г. от И.Б. С. до кмета на район „Искър“ се
посочвала, че задълженията към район „Искър“, ще бъдат погасявани както
следва: два наема от месец юли.
По делото е представената писмо № РИС18-ГР94-947/2/ от 14.03.2019 г.
на кмета на район „Искър“ адресирано до И. С., с което е определена датата
05.04.2019 г. от 10.00 часа за принудително изземване на общинско жилище,
находящо се в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за
наем и консумативи. От представеното известие за доставяне е видно, че
писмото е било връчено на адресата на 20.03.2019 г.
От представения препис – извлечение от акт за смърт на И.Б. С., от което
е видно, че същата е починала на 17.01.2020 г.
Съгласно удостоверението за наследници с изх. № РИС22-УГ51-1389 от
18.02.2022 г. И.Б. С. е починала на 17.01.2020 г., като е оставила за
наследници по закон, а именно от Е. Б. С. – сестра.
От представената декларация от 04.03.2020 г. от Е. Б. С. до кмета на
район „Искър“, в която посочва, че до 06.04.2020 г. щяла да предаде ключа за
общинско жилище, находящо се в /административен адрес/.
Представен е протокол-опис от 19.05.2020 г. подписан от представител на
ищеца и ответницата, който е съставен във връзка с предаване на владението
на процесното жилище от ответника на ищеца.
Представена е декларация от 19.05.2019 г. от Е. Б. С. до кмета на район
„Искър“, в която се посочвала, че задълженията към район „Искър“, ще бъдат
погасявани по 45 лв. месечно от дължими 531.88 лв.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че средномесечния пазарен наем на ап. 108 с адрес гр. София,
ж.к. „Дружба 1“ бл. 13, вх. Д, ет. 6 е 80 лв., като размерът на дължимото
обезщетение за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2020 г. е 880 лв., като
законната лихва за същия период била 79.20 лв.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД е да докаже предаването на фактическата власт върху процесния
имот на ответника, по силата на наемно правоотношение, което е било
прекратено с изтичане на посочения срок, противопоставянето от
наемодателя на продължаваното ползване на имота от наемателя, както и
размера на претендираното обезщетение.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 05.06.2007 г.
между С.О., като наемодател и „И.Б. С. в качеството на наемател е бил
сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е предоставено за
временно ползване под наем на общинско жилище, находящо се в
/административен адрес/, със застроена площ 46.46 кв.м., като договорът е
безсрочен. Страните не спорят, че със заповед № 734 от 04.07.2012 г. на кмета
на район „Искър“ е прекратено наемното правоотношение с И.Б. С.
4
възникнало на основание настанителна заповед № 77-И-1/06 от 05.06.2007 г.,
поради неплащане на задължения за наем и консумативи повече от три
месеца, като съгласно заповедта общинското жилище следвало да бъде
освободено в едномесечен срок от получаване на заповедта. Видно от
отбелязванията на заповедта същата е била връчена по реда на чл. 61, ал. 3
АПК /в редакцията по ДВ бр. 30 от 11.04.2006 г./, като по делото е отделено за
безспорно и обстоятелството, че заповедта е влязла в сила на 20.09.2012 г.
Още повече, че видно от подадената декларация с вх. № ******* от
22.01.2013 г. от И.Б. С. до кмета на район „Искър“, същата е била запозната
със заповедта от 04.07.2012 г.
Видно от гореизложеното договора е бил прекратен на 20.09.2012 г.
/датата на влизане в сила на заповед № 734 от 04.07.2012 г./, като след тази
дата договорът е бил прекратен поради незаплащане на задълженията за наем
и консумативи и наемодателят се е противопоставил срещу продължаването
на ползването на вещта, което обстоятелство е видно от заповед №
*********** от 07.09.2016 г. за изземването на имота, както и от писмо №
РИС18-ГР94-60 от 10.05.2018 г. на кмета на район „Искър“ адресирано до И.
С., с което е определена датата 28.05.2018 г. от 10.00 часа за принудително
изземване на общинско жилище, което писмо е връчено на адресата на
29.05.2018 г., както и от писмо № РИС18-ГР94-947/2/ от 14.03.2019 г. на
кмета на район „Искър“ адресирано до И. С., с което е определена датата
05.04.2019 г. от 10.00 часа за принудително изземване на общинско жилище,
връчено на 20.03.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако
наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение за вреди за периода до връщането на
вещта, в размер на средния пазарен наем за подобни обекти, но не по-малко
от уговорената наемна цена – в този смисъл постановените по реда на чл. 290
ГПК Решение № 391 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 765/2009 г., III г. о.;
Решение № 230 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6874/2013 г., IV г. о. След
като наемното правоотношение е било прекратено в тежест на ответника е
възникнало задължение да плаща обезщетение за неоснователното ползване
на имота. От събраните по делото доказателства не установява изпълнение на
задължението на наемателя за връщане на вещта в по-ранен момент /преди
процесния период 01.07.2019 г. до 17.01.2020/, тъй като вещта е била върната
на 19.05.2020 г., съгласно представения протокол-опис. С оглед на
изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал се
установява, че през процесния период наемателят е използвал имота въпреки
противопоставянето на наемодателя, поради което се дължи обезщетение за
ползването.
По отношение на определяне на размера на дължимото обезщетение
настоящият състав намира, че същото се явява в размер на средния пазарен
наем, като обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че средния
пазарен наем на кв. метър площ от процесния имот е 80 лв., което е в по-
висок размер от договорения наем. В случая обезщетението следва да бъде
определено на база действително ползваната площ. В случая дължимото
5
обезщетение за периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2020 г. възлиза на сумата от
525.33 лв., в който размер предявения иск следва да бъде уважен, а в
останалата си част до пълния претендира размер от 560 лв. да се отхвърли. В
случая следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Е. Б. С.,
доколкото процесните сума се претендира от този ответник в качеството й на
наследник на И.Б. С., а съгласно представеното удостоверение за наследници
изх. № РИС22-УГ51-1389 от 18.02.2022 г. И.Б. С. е починала на 17.01.2020 г.,
като е оставила за наследник по закон ответницата Е. Б. С. – сестра. С оглед
на гореизложеното на основание чл. чл. 8, ал. 1 от ЗН, доколкото ответницата
се явява единствен наследник на своята сестра И.Б. С., а в наследството се
включват и задълженията на наследодателя, то същата следва да отговаря за
сумата от 525.33 лв., представляващо обезщетение за ползване на процесния
имот за периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2020 г.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за обезщетение за пропуснати ползи се определя като
глобална сума, то няма периодичен характер, каквото е вземането за наем.
Когато няма определен срок за изпълнение, както е в разглеждания случай,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Действително по делото са представени няколко покани за доброволно
изпълнение на дължими суми но всичките предхождат процесния период,
като липсата в случая на покана от ищеца изключва наличието на възникнало
в полза на същия вземане за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С
оглед на което предявеният иск за сумата от 78.54 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.06.2019 г. до 17.01.2020 г. се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД, настоящият състав намира
следното.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице
в случаите, когато лице- несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без
правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика
лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да
реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти -
ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения
недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
обхваща елементите: 1. / ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. /
ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за
това и 3. / размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът
е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на
ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.
6
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че в хода на съдебното производство е доказан основният
правопораждащ факт в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, че ищеца е собственик процесния недвижим имот. По делото е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в /административен
адрес/, още повече, че по делото е представен и акт № 1973 г. за частна
общинска собственост от 27.12.2016 г.
На следващо място по делото се установи, че за исковия период ищецът е
бил лишен от възможността да ползва собствения си недвижим имот поради
поведението на ответника, които го е ползвал през исковия период от време
без правно основание за това. По делото от представените доказателства се
установява, че през процесния период ответникът е ползвал общинското
жилище, което е видно от представения протокол-опис от 19.05.2020 г.
подписан от представител на ищеца и ответницата, който е съставен във
връзка с предаване на владението на процесното жилище от ответника на
ищеца. Представена е и декларация от 04.03.2020 г. от Е. Б. С. до кмета на
район „Искър“, в която посочва, че до 06.04.2020 г. щяла да предаде ключа за
общинско жилище, находящо се в /административен адрес/. Така
декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на
неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на
чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то
отговаря на истината. Още повече, че Е. Б. С. е подала и декларация от
19.05.2019 г. до кмета на район „Искър“, в която признава за наличието на
задълженията към район „Искър“ във връзка с процесния имот, които щели да
бъдат погасявани разсрочено. С оглед на горното настоящият състав намира,
че по делото се установява, че след смъртта на своята наследодателка
/17.01.2020 г./ до предаването на имота на общината /19.05.2020 г./
ответницата е ползвала процесния имот.
Неоснователно е възражението на ответника, че ключът не бил върнат
поради наличието на обективни пречки, а именно въведеното извънредно
положение на 13.03.2020 г. Действително извънредното положение е обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., което обстоятелство не
може да изключи отговорността на ответницата, доколкото същата е била във
владение на процесния имот още от 17.01.2020 г., от който момент за нея се е
породило задължението за връщане на имота, доколкото го държи без
основание. Също така по делото е представена декларация от ответницата
04.03.2020 г., отново преди обявяване на извънредното положение, в която
декларация същата посочва, че до 06.04.2020 г. щяла да предаде ключа за
процесното общинско жилище. Съдът намира, че до обявяването на
извънредното положение на 13.03.2020 г. ответницата е разполагала с близо
два месеца, в които е можела да предаде владението на процесното жилището,
което не само не е сторено, но същата сама си определя датата, на която това
да стане, която дата е близо месец след подаване на заявлението.
Възникналата впоследствие невъзможност за връщане на владението върху
жилището е всъщност резултат от нейното неправомерно поведение. Основен
7
принцип в гражданското право е че никой не може да черпи права от
собствената си недобросъвестност какъвто се явява настоящият случай.
В настоящата хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД, когато собствения на ищеца апартамент се ползва неоснователно от
несобственик, се касае за безсрочно задължение /обезщетение при
неоснователно обогатяване/, за настъпване на изискуемостта на което законът
не изисква отправяне на покана от кредитора и обезщетението се дължи от
датата на неоснователното владение върху вещта. В хипотезата на чл. 59, ал. 1
ЗЗД, ползващият без основание дължи обезщетение от момента и за всеки
ден, в който чрез посочените действия се обогатява неоснователно за сметка
на собственика. Поканата за връщане на вещта няма отношение към
изискуемостта на обезщетението. В случаите, когато собственикът на една
вещ неправомерно е бил лишен от възможността да я ползва - той реално е
бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от вещта
облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото
му да се увеличи и това не е станало /в този смисъл Решение № 721 от
03.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 410/2009 г. IV г.о., Решение № 719 от
27.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 532/2010 г. III г.о., Решение № 403 от
18.10.2011 на ВКС по гр.д. № 758/2010 г. IV г.о./. Имуществото му не се е
увеличило, само защото облагата е останала в патримониума на другото лице,
без то да притежава правно основание, т. е. което неправомерно е ползвало
чуждата вещ. В процесния случай от едни и същи факти- ползването без
правно основание от несобственика- ответник на собствения на ищеца
недвижим имот, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот
или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем
за ползване на недвижимия имот за процесния период. За определяне на този
размер на обезщетението по делото е изслушано заключение на СТЕ, което не
е оспорено от страните, съгласно което средномесечния пазарен наем на ап.
108 с адрес гр. София, ж.к. „Дружба 1“ бл. 13, вх. Д, ет. 6 е 80 лв., поради
което обезщетението в размер на средния пазарния наем за периода от
17.01.2020 г. до 19.05.2020 г., възлизала на 325.33 лв., в който размер
предявения иск следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния
предявен размер от 400 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД същия следва да бъде
уважен. Вземането при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД е изискуемо
от деня на получаването на престацията, тъй като неоснователността на
преминаване на блага съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент - ППВС № 1/79 г. По делото е безспорно установено
обстоятелството, че Е. Б. С. владее имота от 17.01.2020 г., като на основание
чл. 162 от ГПК настоящият състав намира, че размерът на обезщетение за
забава за плащане на главницата от 325.33 лв. за периода от 17.01.2020 г. до
11.04.2022 г., възлиза в размер на 73.75 лв., като доколкото с исковата молба
се претендира сумата от 36 лв., то предявеният иск следва да бъде уважен в
пълен размер.
8
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът претендира сумите от 100 лв. държавна такса, 200 лв.
депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изхода на
спора на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 327.63 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът би имал право на разноски, но не
са представени доказателства, че такива са били реално сторени, поради което
на страната не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на С.О., с адрес /административен адрес/, по предявените искове с
правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 525.33
лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия имот, а именно
общински жилищен имот, находящ се в /административен адрес/ след
изтичане на срока на договора и въпреки изричното противопоставяне от
наемодателя за периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.04.2022 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за заплащане на обезщетение за ползване на имота над уважения размер от
525.33 лв. до пълния претендиран размер от 560 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.04.2022 г., до окончателното изплащане, както и иска за сумата от 78.54
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 17.01.2020
г.
ОСЪЖДА Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на С.О., с адрес /административен адрес/, по предявените искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 325.33 лв.,
представляваща обезщетение за периода от 17.01.2020 г. до 19.05.2020 г., за
ползване от ответника без основание на недвижим имот собственост на ищеца
и представляващ общински жилищен имот, находящ се в /административен
адрес/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 11.04.2022 г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 36 лв., представляваща лихва за забава за периода от
17.01.2020 г. до 11.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане
на обезщетение за ползване над уважения размер от 325.33 лв. до пълния
претендиран размер от 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 11.04.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на С.О., с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 327.63 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
9
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10