АНД № 537/2019 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. А.М.С. ***,
да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 28.09.2019 год. на кръстовище на път III 3704 - свързващ
градовете В. и Пазарджик и общински път водещ към с.Виноградец обл.Пазарджишка
при управление на МПС - лек автомобил «***» с Рег.№ ***е нарушил правилата за
движение по пътищата както следва: чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата „На кръстовище на което единия от пътищата е сигнализиран като път с
предимство , водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства ,които се движат по пътя с предимство“
движел се по път сигнализиран с пътен знак „Б 2 Спри“ Пропусни движещите се по
пътя с предимство /чл.45 ал.2 от ППЗДвП/, но е навлязъл в кръстовището без да
пропусне пътните превозни средства които се движат по пътя с предимство, вследствие
на което е предизвикал пътно транспортно произшествие с движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „***“ с рег.№ *** управляван от Б.Л.К.от гр.В., при
което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пътуващата в
автомобила с предимство В.С.Г.от гр.В. изразяваща се в счупване на челната кост
в дясната си част и разкъсно-контузна рана на челото и носа, които са създали
помежду си възможност за комуникация между черепната кухина и външната среда,
което представлява медикобиологичния признак- нараняване проникващо в черепната
кухина по смисъла на чл.129 от НК- престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б” във вр.
с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.50 ал.1 от ЗДвП,
като му бъде наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.78а
ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Признава се за виновен, не дава обяснения, но на оспорва
констатациите на РП- Пазарджик изложени в постановлението. Защитникът му
пледира след като бъде признат за виновен да бъде освободен от наказателна
отговорност като му се наложи адм. наказание в минимален размер и да не бъде
лишен от право да управлява МПС, излагайки аргументи в тази насока.
Алтернативно предлага, ако бъде лишен от правоуправление срокът на това
наказание да бъде в минимален размер.
Представителят
на Районна прокуратура- Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция да бъде наложено
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер, а размерът на
кумулативното наказание лишаване от правоуправление предоставя на преценката на
съда.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 28.09.2019 г., около обяд
свидетелите Б.K., В.Г., В.К., М.Т.а и А.Т. потеглили от гр. В. за гр.
Пазарджик, фирма „K.“, където били на работа втора смяна. Пътували с автомобила
на св. К.„***“ с рег. № ***, който го управлявал. Постр. Г.пътувала отзад зад
мястото на водача. Автомобилът се движел по път ІІІ 3704 (гр. В.-с.Бошуля- гр.
Пазарджик). По същото време по общински път от с. Виноградец в посока към Т-образното
кръстовище с път ІІІ 3704 се движел л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от обв.
А.С.. Кръстовището между двата пътя било урегулирано с поставен на общинския
път знак Б2 /Спри и пропусни движещите се по пътя с предимство/. Лекият
автомобил „***“ се движел със скорост около 82 км/час, а л.а. „***“ с около 39
км/час. Когато наближил кръстовището обв. С. не спрял на пътния знак. В този
момент отдясно в кръстовището навлязъл автомобилът управляван от св. K.. Като
не спрял на знака, обв. С. продължил движението си като също навлязъл в
кръстовището и отнел предимството на управлявания от К.автомобил. Последвал
удар между двата автомобила в лентата за движение на л.а. „***“, като този
автомобил с предната си челна лява част ударил в предната странична дясна част
л.а. „***“. Вследствие на удара л.а. „***“ се придвижил извън пътното платно и
поради съпротивлението си със земната маса извън пътя се изправил странично и
превъртял през предната си част като смачква пространството от предната броня
до панорамното стъкло и се установил странично на дясната си страна по посоката
на движение. Автомобилът „***“ след контакта получил транслационно движение
върху ходовите си колела и с претърпяната пластична деформация в дясната си
странична част са изместил и се установил също извън пътя. След като се убедил,
че пътуващите в автомобила му колеги са живи, макар и с наранявания, св. К.подал
сигнал на тел.112, като съобщил за случилото се. На място пристигнала линейка,
която откарала постр. Г.и свидетелите K., К., Т.а и Т. в „МБАЛ Пазарджик“,
където им била оказана медицинска помощ. За преглед в болничното заведение бил
откаран и обв. С.. На място пристигнал и полицейски патрул, както и ОСГ, която
извършила оглед на местопроизшествието, за което бил съставен съответен
протокол и фотоалбум към него. Двамата водачи били тествани с техническо
средство за употреба на алкохол, като пробите и на двамата били отрицателни.
С извършения оглед на местопроизшествие било отпочнато настоящото
наказателно производство.
От заключението на извършената в хода
на ДП Автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като обективно и
обосновано, се установява, че двата леки автомобила, участвали в ПТП са били
технически изправни и тяхното техническо състояние не е в причинна връзка с
настъпилото автопроизшествие. Вещото лице у установило, че ударът между двата
автомобила е настъпил изцяло в лентата за движение на автомобил „***“ в
направлението за движение на ППС от гр. В. за гр. Пазарджик. Установена била и
скоростта на автомобилите преди удара, а именно л.а. „***“ се е движил със
скорост равна и не по-ниска от 82 км/час, а л.а. „***“- с равна и не по ниска
от 39 км/час. Вещото лице е посочило и механизма на настъпване на ПТП, като е
констатирал, че л.а. „***“ в един момент от движението си в зоната на Т-
образното кръстовище ударил с предната си челна и лява част на автомобила
изскочилият от неговата лява страна л.а. „***“ поставил дясната си част пред
направлението на неговото движение. Автомобилът „***“ е навлязъл в зоната на кръстовището
от пътя, идващ от с. Виноградец, пресякъл е лентата за движение на ППС идващи
от гр. Пазарджик за към гр. В. без да спира и фактически се изпречил като
механична преградна стена на движението на ла. „***“, при което е настъпил
ударът между двете МПС. Според експертното заключение настъпилото произшествие било
вследствие на неспиране на знак „Стоп“ от страна на л.а. „***“ управляван от
обв. С., като реално и фактически знакът бил видим минимум от 93 метра, като
дори при скорост от 90 км/час може да се спре окончателно на 5 метра преди
зоната на действие на същия този знак.
Видно от заключението на назначената
Съдебномедицинска експертиза, което е компетентно, обективно и обосновано за
съда, вследствие на настъпилото ПТП, на постр. В.Г.са били причинени следните
травматични наранявания: счупване на челната кост в дясната си част с разкъсно-контузна
рана на челото и носа, които са създали помежду си възможност за комуникация
между черепната кухина и външната среда, което според вещото лице представлява
медикобиологичния признак нараняване проникващо в черепната кухина по смисъла
на чл.129 от НК. Разкъсно-контузната рана в областта на челото и носа е
причинила на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около десетина дена от датата на травмата. Контузията
на носа и кръвонасяданията по тялото и крайниците са причинили на пострадалата
болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за 2-4 дни от датата на
травмата. Според вещото лице всички травматични увреждания са получени в
резултат на действието на твърд тъп предмет чрез удар или върху такъв и добре
отговорят да са получени така както съобщава пострадалата при ПТП- автомобилна
травма- пострадал пасажер на задна седалка при сблъскване на два леки
автомобила към инкриминираната дата.
Установява се от приетата като доказателство справка за съдимост на обв. С.,
че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а ал.1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа
самопризнанието на обвиняемия и показанията на свидетелите А.С.Т., В.С.Г., М.Й.Т.а
и Б.Л.К.и частично от обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебната фаза на
процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК
и от писмените доказателства и заключението на Автотехническата и
Съдебномедицинската експертизи, инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като са еднопосочни и
взаимно допълващи се и потвърждават приетата и описана по-горе фактическа
обстановка. От същите се установява безспорно, че на процесната дата и място св.
К.е управлявал автомобила, в който са пътували по пътя от гр. В. за гр.
Пазарджик през с. Бошуля и са се движили по път с предимство, като при
Т-образното кръстовище с пътя за с. Виноградец предимството им е било отнето от
автомобила, управляван от обвиняемия, който не е спрял на знак Стоп. Установява
се също, че всички пътуващи в автомобила, управлява от K., както и обвиняемия
са получили наранявания, но най-сериозни такива е получила постр. Г.. Тези
гласни доказателства се подкрепят и от приетите писмени доказателства,
основните от които протоколи за извършен оглед и скица, както и от заключението
на двете горецитирани експертизи.
Следва да се посочи, че всички тези съставомерни обстоятелства от обективна
страна не се отричат и от обвиняемия в съдебно заседание. Като съдът не даде
вярна на дадените от него обяснения в ДП, че на кръстовището бил спрял на знака
стоп и след това потеглил, като не помнел какво се било случило. От всички
останали доказателства се установи, че автомобилът управляван от обв. С. не е
спирал на кръстовището и направо е продължил своето движение в него, което се
установява и от скоростта, с която се е движел преди удара, което изключва
спирането на кръстовището и последвало потегляне, което би означавало, че ако
твърденията му са верни скоростта на автомобила би следвало да е под
установената от 39 км/ч. Освен това от свидетелските показания се установи, че
непосредствено след ПТП, обв. С. е твърдял, че той се е движел по пътя с
предимство. Всичко това показва, че твърденията, че спрял на знак стоп преди
кръстовището и след това е потеглил са неверни и следва да бъдат приети за
изразена от него първоначална защитна позиция. показателно е последващото му
поведение в съдебно заседание, в което обвиняемият призна, че фактите изложени
от прокурора в постановлението, с което е предаден на съд, са верни.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извършената експертиза, съдът приема за
безспорно установено, че обв. А.С. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1 бук. „б“ във вр. с чл.342
ал.1 от НК във вр. с чл.50 ал.1 от ЗДвП, като на инкриминираната дата и място
при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение, визирани в
чл.50 ал.1 от ЗДвП, а именно като се е движил по път без предимство,
сигнализиран с пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, като не е спрял на кръстовището на този път с път с предимство и
не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „***“ с рег.№ ***
управляван от Б.Л.K., като по този начин е настъпило ПТП между двата леки
автомобила, вследствие на което по непредпазливост е причинил на пътуващата в
посочения л.а. пострадала В.С.Г.средна телесна повреда, описана подробно
по-горе.
Авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин. От обективна страна- на въпросната дата, при управление на МПС,
нарушавайки правилата за движение и по-конкретно специалните норми на чл.50 ал.1
от ЗДвП и чл.45 ал.2 от ППЗДвП, като се е движел по път без предимство не е
спрял на кръстовището вежду този път и път с предимство за да пропусне движещия
се по пътя с предимство автомобил, обв. С. е предизвикал ПТП, в резултат на
което е пострадала пътничката в другия лек автомобил В.Г., като й е причинил
средна телесна повреда.
Нарушението на посочените правила за
движение по пътищата се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
С оглед на направените в заключението на съдебната автотехническа
експертиза и предвид анализираните по-горе гласни доказателства, става ясно че
предотвратяването на настъпилото ПТП е било във възможностите на обв. С., тъй
като същият е можел да възприеме навреме пътния знак, който му повелява да спре
на кръстовището, и е имал техническата възможност да спре и по този начин да
избегне удара с движещия се по пътя с предимство автомобил. Ясно е също и че св.
К.не е имал възможността да забележи движещия се по пътя без предимство
управляван от обивняемия автомобил, както и че не може да очаква, че същият
няма да спре на кръстовището и да го изчака да премине преди да навлезе в
същото. Веднага обаче следва да се каже, че с оглед на скоростта, с която се е
движел автомобилът, управляван от св. K., също има отношение към причиняването
на вредните последици на постр. Г., то това не представлява основание за отпадане отговорността на обв. С.. Това е
така, защото е налице предхождащо негово виновно поведение, изразено в
невземане на предварителни мерки, каквито й вменяват разпоредбите на чл.50 ал.1
от ЗДвП във вр. с чл.45 ал.2 от ППЗДвП. Понеже не е изпълнил това си
задължение, обвиняемият е извършил нарушение на основни правила за движение в
урегулирано с пътни знаци кръстовище и то движейки се по път, сигнализиран със
знак повеляващ да спре движението си и да пропусне движещите се ПС по пътя с
предимство. В случая дори не е
имало реакция от страна на обв. С., той като при огледа не са установени
спирачни следи което води до извода за липсата на предприемане на дори на действия по аварийно спиране на МПС. Конфигурацията
на пътя, наличието на пътен знак, добрата видимост, липсата на каквито и да е
обективни причини, смущаващи вниманието на водача, говорят за липсата на
повишено внимание и непрекъснато наблюдение на пътя, както и навременно
предприемане на действия за спиране на автомобила. Обв. С. не е изпълнил това си задължение и това му виновно
поведение е довело до вредоносния резултат. С оглед задълженията, които обвиняемият
е имал при управление на МПС в конкретната пътна обстановка, е без значение
поведението на другите участници в движението и по-конкретно тяхната скорост на
движение. Обв. С. е могъл да предвиди общественоопасните последици, ако се бе
съобразила с пътната обстановка и по-конкретно пътния знак „Б2“. Затова съдът
намира, че допуснатото от него не е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,
а престъпление.
Всичко изложено до тук дава основание за ангажиране наказателната отговорност на
обв. С..
Деянието е извършено при форма на
вина съзнавана непредпазливост (самонадеяност), тъй като обв. С. е бил наясно,
че се движи по път без предимство, че наближава кръстовище с път с предимство,
съзнавал е че трябва да спре с оглед поставения знак, който е урегулирал
движението в кръстовището, имал е реалната възможност да спре и да изчака
движещия се по пътя с предимство автомобил, ако бе вменявал вменените му от
ЗДвП задължения, посочени по-горе, като не е изпълнил същите, не е спрял,
навлязъл е в кръстовището и е отнел предимството на движещия се там по пътя с
предимство автомобил е се е блъснал в същия и това именно се явява потенциално
условие за настъпването на общественоопасни последици, в конкретния случай-
пътно-транспортно произшествие, но е бил убеден, че определени обстоятелства ще
изключат настъпването им- дали неговите шофьорски умения, равният и прав
асфалтов участък, сухото и благоприятно време, дали реакцията на другия водач и
други подобни. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на
движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на
случайните граждани и минувачи.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
Обвиняемият е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и
е позитивно охарактеризиран по местоживеене. Статусът му като водач е обременен
само с две наложени наказания глоба с фиш, като санкционирането му е през 2016
г. и няма извършени други нарушения. Работи и полага основно грижи за близките
си.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена предвид на
обстоятелството, че автомобилът е управляван по път от републиканската пътна
мрежа, в близост до населено място, на кръстовище, посред бял ден в обедните
часове, когато движението е по-интензивно. Висока е и обществената опасност на
деянието. НК обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения,
свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в
раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления
е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на
неопределен брой лица.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „б” от НК предвижда наказание за
извършеното престъпление лишаване от свобода до три години или пробация за средна
телесна повреда. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване. Не са налице и отрицателните предпоставки визирани в
разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха добрите характеристични
данни и сравнително добрият статус като водач. Чистото съдебно минало не се
отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка
за приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Като
отегчаващо обстоятелство се отчете и това, че на водача и останалите пътници в
автомобила, управляван от св. К.са причинени вследствие на ПТП леки телесни
наранявания, каквито е претърпяла и пострадалата извън причинената й средна
телесна повреда.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1
от НК счете, че на обв. С., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в
минималния предвиден в закона размер от 1 000 лева, което е съответно на
извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12
от ЗАНН.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, а също и материалното му
положение и имотно състояние и като съобрази, че макар да е трудово ангажиран,
получава минимални доходи и се грижи за своите близки.
С оглед събраните доказателства по делото, съгласно предоставената му
възможност за преценка, съобразно чл.78а ал.4 от НК, съдът намери, че обв. С.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС, отчитайки че е следвало да
проявява по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната правно
регламентирана дейност. Ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по- горе, от значение за индивидуализацията, определи неговия срок в
размер на четири месеца, като намери, че именно с този размер ще се постигнат
целите на наказанието.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди обв. С. да заплати сторените по делото разноски в размер на 589.20 лв., платими по сметка на
ОДМВР-Пазарджик.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: