Решение по дело №18758/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2025 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20241110118758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12694
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К. Гражданско дело №
20241110118758 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК ..... /ищец/, срещу М.
Ц. М. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023г. по ч.гр.д.№ 32501/2023г. по описа на
СРС, 55 състав както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 255.00 лева, представляваща
главница за дължими четвърта, пета и шеста вноска на такса за обучение на детето М.
М. М. за периода 01.05.2021г.-05.07.2021г, съгласно подписан между страните договор
за предоставяне на обучение и реалити шоу от 23.01.2021г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -12.06.2023г., до изплащане на
вземането;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 510.00 лева, представляваща договорна неустойка
за забава плащането на вноските за обучение за период от 01.08.2021г. до 05.01.2022г.
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от договор за предоставяне на обучение и реалити шоу от
23.01.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК -12.06.2023г., до изплащане на вземането
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 143.22 лева, представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 765.00 лева за
периода 05.08.2021г.-09.06.2023г.
Ищецът - „Девил Синема Груп“ ЕООД, твърди, че на 23.01.2021г. с ответника Х. П. Х., в
качеството на последния на баща и законен представител на детето М. М. М., е сключил
договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу. По силата на този договор,
ищецът се задължил да предостави обучение на персонажа /детето/ в пет модула, всеки от
които с продължителност от 2 месеца, организирани в 4 посещения на месец, с времетраене
на всяко посещение от 60 до 90 минути в дневна форма на обучение, част от които да ползва
по свое усмотрение за създаване на реалити формат „Малките модели на България“, с място
на провеждане гр. София, ул. „А. Б.“ №...., за периода от 08.09.2021г.-03.11.2021г. – в спортна
зала „Куикфит“, а за периода от 03.11.2021г. – зала за спорт, находяща се в гр. София, бул.
„С.“ № ..., със срок на обучението – десет месеца, срещу насрещното задължение на
ответника да заплати такса от 1020.00 лева за участието на персонажа в проведеното
обучение, платима на дванадесет равни месечни вноски, всяка в размер на 85.00 лева, от
които първата платена в брой при подписване на договора – на 23.01.2021г., както и били
платени втора и трета вноска. Обяснява, че поради усложнената епидемиологична
обстановка в страната и на основание разпоредбите на чл. 1.3. във връзка с чл. 3, т. 1 от
договора за обучение – наличие на непредвидени и форсмажорни обстоятелства, на няколко
от предварително определени дати – на 20 и 27 март 2021г., не са били проведени занимания
по независещи от ищеца причини, а по повод наложените от Министерството на
здравеопазването ограничения относно усложняване на епидемиологичната обстановка в
цялата страна и издадените заповеди от министъра на здравеопазването, както и не било
проведено занятието на 10.07.2021г. във връзка с провеждането на парламентарните избори.
Твърди, че противоепидемичните мерки наложили промяна и в продължителността и
местата на обучение – залите се променяли, а обученията се провеждали вместо всяка
седмица, през една седмица в посочените часове и дни от уикенда в продължение на общо
20 посещения всяко с продължителност от 120 до 190 минути, вместо с продължителност от
60 до 90 минути, по който начин били наваксани пропуснатите занимания. Сочи, че това
наложило първоначалният срок на договора за обучение да бъде удължен – предвидило се да
приключи до края на месец януари 2022г. Поддържа, че е изправна страна по договора, но
ответникът не изпълнил задълженията си по договора. Релевира се, че чл. 5, т. 19 от
договора, съдържала задължение обучаващият се да посещава редовно курса на обучение
съгласно утвърдения график като присъства минимум 80% от всички занятия, но не сторил
това – детето самоволно преустановило присъствието си без уважителна причина и без
ответникът да предупреди за тези действия, както и не заплатил дължимите такса за
обучението по четвърта, пета и шеста вноска. Обяснява, че по тези причини и във връзка с
чл. 7, т. 3 от договора, ищецът имал право едностранно да прекрати договора и това довело
до развалянето му, като до ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение и
уведомление за прекратяване на договора по имейл, в която било посочено, че договорът се
прекратява, считано от 30.07.2021г., и какви били дължимите суми по него. Твърди се, че
ответникът бил длъжен да изпълни задължението си за плащане на вноските до
2
прекратяване на договора – четвърта, пета и шества в размер на 255.00 лева, както и че бил
длъжен да заплати неустойка по чл. 8.1 от договора поради прекратяване на договора от
ищеца поради виновното поведение на персонажа – едностранно прекратяване на участието
си в курса без да уведоми Агенцията и отсъствие повече от 20% от занятията или неплащане
в срок на дължимите вноски, чийто размер се свеждал до размера на неплатените вноски от
стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, възлизаща в размер на 510.00 лева.
Сочи, че поради неизпълнението на ответника да плати в срок тези суми, последният дължал
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една от сумите за периода
05.08.2021г.-09.06.2023г. в размер на 1433.22 лева. При тези доводи моли предявените искове
да бъдат уважени. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Ответникът - М. Ц. М., редовно уведомен за исковата молба, в едномесечния срок по чл.
131 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва наличието на валиден договор за предоставяне на обучение и участие в реалити
шоу. Оспорва твърдението на ищеца, че е длъжник по договора и сочи, че неизправната
страна по същия бил ищецът. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба и всички
представени с исковата молба писмени доказателства. Моли, в случай, че бъдат допуснати
двама свидетели на ищеца, да му бъдат допуснати и на него двама свидетели за насрещно
доказване.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен по делото е договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от
23.01.2021г., сключен между „Девил Синема Груп“ ЕООД – от една страна, наричан
„Агенцията“, и М. Ц. М. в качеството си на законен представител – родител, на малолетното
лице М. М. М., наричана по-долу "Персонаж", като едновременно с това законният обявява
и гарантира, че той е напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за
сметка на кандидата, с цел поемане на задълженията, обявени по-долу от друга страна,
наричана „Персонаж“. Съгласно договора Персонажът е упълномощил агенцията за свой
представител на територията на страната и по силата му агенцията предоставя на персонажа
обучение в 5 /пет/ модула, с продължителност на всеки модул от 2 /два/ месеца,
организирани в 4 /четири/ посещения на месец, с времетраене на всяко посещение от 60
/шестдесет/ минути до 90 /деветдесет/ минути в дневна форма на обучение, част от които да
ползва по свое усмотрение за създаване на реалити формат „Малките модели на България“
срещу възнаграждение в размер на 1020.00 лева, платимо на дванадесет развни месечни
вноски в срок от 12 месеца след подписване на договора в размер от по 85.00 лева и считано
от 01.03.2021г. до 01.01.2022г. Договора съдържа описание на всеки един от петте модула.
Според договора задължение на агенцията е да предостави обучение, да издаде грамота на
персонажа и да създаде график, който да обяви на фейсбук страниците и/или на сайта, да
бъде съобщен по телефон на персонажа, електронна поща или друг начин. Като задължение
на персонажа е уговорено да посещава редовно курса на обучение съгласно утвърдения
3
график на обученията, като присъства минимум на 80% от всички занятия и да се подписва в
присъствените списъци при посещение на всяко от заниманията/учебните часове от курса.
Договорът е със срок от 1 година от датата на подписването му и се прекратява със
завършване на курса и изпълнението на всички задължения по него; по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено; едностранно от агенцията при системно нарушение на
правилата от персонажа, като уведомлението за това се изпраща по имейл на персонажа;
едностранно от персонажа при подаване на двумесечно предизвестие; при настъпване на
пълна обективна невъзможност за изпълнение, за което обстоятелство засегнатата страна е
длъжна да уведоми другата в срок от 5 календарни дни от настъпване на невъзможността и
да представи доказателства. Предвидено е в чл. 8.1. от договора, че персонажът, когато
поради виновно свое поведение възпрепятства провеждането на обучението /едностранно
прекрати участието си в курса, без да уведоми за това агенцията, отсъства повече от 20% от
занятията или не заплати в срок дължимите вноски/ и това е довело до разваляне на
договора от страна на агенцията, дължи на агенцията неустойка в размер на неплатените
вноски от стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, което е в общ размер на
1020.00 лева. Според чл. 8.2. от договора при едностранно прекратяване на договора от
страна на персонажа, то последния дължи на агенцията всички месечни вноски, дължими до
изтичане на срока на предизвестието. Договорът е подписан от персонажа, без да се сочи
негово име.
Налична е покана за доброволно изпълнение от ищеца до ответника, която няма данни
по делото да е получена от последния преди депозиране на исковата молба и получаване на
препис от нея с приложенията.
Извежда се от представения присъствен лист за месеците март, април, май, юни и юли
2021г., че персонажа и родителя му не са полагали подпис в този присъствен лист.
Установява се, че на 16.04.2021г. ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на
170.00 лева с основание „вноска 2 бр на каса трети лица“.
Извежда се от представените документи, че ищецът е осигурил персоналния състав за
провеждане на обучението и техническото място на провеждане на обучението.
Разпитани по делото са двама свидетеля - С. И. Г. и Б. К. Й., от показанията на които се
установява, че в периода 2021-2022г. е проведен курс от ищеца, касаещ обучение за
обличане, поведение при фотосесия и на сцена, започнал точно преди Ковид. Обучението
започнало с посещения всяка седмица, след което имало нареждане за прекъсване на
срещите, поне две, заради Ковид, след което обучението било подновено с маски, а
пропуснатите часове били наваксани в рамките на общопредвидените часове. Курсът
трябвало да приключи януари, а продължи целия февруари и началото на март 2022 г. В края
на всеки месец родителите били поканени да видят какво е постигнато в етапа на обучение.
Преподаватели в организирания от ищеца курс били Н. Д., Л. П., Цв. Ц. и Н. Обучението
било провеждано първоначално в зала в Майчин дом на ул. А. Б., след това в друга зала в
сграда до Лидл в Зона Б-5 и накрая в зала, намираща се около Лъвов мост. За промени в
графика родителите и персонажа били уведомявани основно по телефон, както и във
4
фейсбук група. Преди записване за този модул през 2021 г., ищецът представил презентация
в МОЛ България, водена от С. С. и А. М., на която присъствали родители и деца, целта на
която била да се разясни, че договора има неустойки при отказ от договора преди края на
срока му, които трябвало да бъдат заплатени, съответно да заявят два месеца по-рано
предизвестие, както и че има намаление за второ дете с 50 % отстъпка. При посещение всеки
път на курса имало график и трябвало подписи на родителите, че персонажа се е явил.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По делото е представен Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу,
сключен на 23.01.2021 г. между "Девил Синема Груп" ЕООД и М. Ц. М. в качеството му на
баща и законен представител на малолетното към този момент дете М. М. М. - персонаж, по
силата на който дружеството се е задължило да предостави на последния обучение – в пет
модула, всеки с продължителност от два месеца – чл. 1.2, срещу заплащане на
възнаграждение от него в размер на 1 020 лв. еднократно или на 12 месечни вноски от по 85
лв. всяка – чл. 5.4.1. Изрично е посочено, че законният представител на детето обявява и
гарантира, че е напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметка на
персонажа, с цел – поемане на задълженията по него.
Казаното дава основание да се заключи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2
ЗЗД – последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания. Следователно страни по договора са ищцовото дружество и
малолетното тогава дете М. М. М., а ответника М. Ц. М. има качеството на неин законен
представител. Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 21 ЗЗД, договорът има действие,
респективно породил е права и задължения само за страните по него, а не и за техните
представители по закон, в т. ч. ответника М. Ц. М.. Липсва уговорка, според която някой от
двамата да отговаря солидарно за задълженията, поети от името и за сметка на
представляваните от тях лица.
При извършената преценка и при тълкуване на договора в съответствие с разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав достигна до извод, че страна по договора, т. нар.
"персонаж", не е ответника М. Ц. М., както твърди ищецът, а детето, чийто законен
представител е той – М. М. М.. Това е така, тъй като предмета на договора касае участие на
"персонажа" в риалити формат "Малките модели на България" и агенцията предоставя на
"персонажа" съответното обучение в пет модула 1. Въведение и базови умения в модата, 2.
Фотомоделът и сценичното поведение, 3. Етикети и аксесоари, 4. Дефилета и видове
типажи, 5. Имидж и медийно присъствие.
В договора изрично са уредени права и задължения на агенцията (раздел II) и права и
задължения на персонажа (раздел III). Така например в чл. 2, т. 6 е предвидено задължение
на агенцията да осигури на персонажа здравословни и безопасни условия на работа по
време на учебния процес, а в т. 8 да издаде на персонажа удостоверение за преминато
обучение за ниво 1, ако персонажът е присъствал и участвал в минимум 80% от всички
5
занятия. В чл. 4 е посочено, че персонажът има право да участва във всички прояви и
мероприятия, свързани със собственото си представяне в проекта "Малките модели на
България", както и да прекъсне временно дейността си при обективни причини /заболяване,
битова злополука, други спешни непредвидими събития/. Други задължения на персонажа са
– да участва във всички мероприятия и предварителната подготовка за тях, да се явява в
дните, в часовете, указани за репетиции, да се явява на снимки в състояние, което му
позволява да изпълнява възложената му роля и др. Самата неустойка, която се претендира е
дължима от персонажа (чл. 8. 2 от договора).
Всички тези клаузи от договора, тълкувани в рамките на действителната воля на
страните, водят до извод, че договорът е сключен с лице, "персонаж" по терминологията на
договора, което може да бъде единствено малолетното тогава дете М. М. М. и в чиято
правна сфера настъпват правата и задълженията по договора. Обстоятелството, че същото
при подписване на договора е било представлявано от своя баща в качеството на законен
представител не променя този извод.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че по арг. от чл. 1 от Закона за лицата и
семейството /ЗЛС/ всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде
носител на права и задължения, като в чл. 3 ЗЛС е предвидено, че вместо малолетните и от
тяхно име правни действия извършват техните законни представители родители или
настойници. В чл. 63 ЗЗД е предвидено, че всяка от страните по договора трябва да
изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, като според чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако
страната по договора не изпълнява задълженията си – другата страна има право да иска
изпълнение (в случая правното основание на претенцията е именно това, тъй като се търси
изпълнение на задължения по договора). Следователно, съответните суми по смисъла на чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да се претендират от лице, което е страна по договора. Както се посочи
няма пречка малолетните лица да бъдат носители на права и задължения и в тази връзка да
сключват договори, като участват в рамките на гражданския оборот чрез своите родители
(чл. 3 ЗЛС), а за целите на гражданския процес – също чрез своите родители (законни
представители – чл. 28, ал. 4 ГПК).
В процесния случай не се касае за договор, сключен в полза на трето лице. В текста на
писменото съглашение нито се твърди, нито е налице каквато и да е индиция, че страни по
облигационното правоотношение са ищецът и ответникът, а детето е бенефициер. Само
когато е налице неяснота в клаузите на съглашението или съмнение за точния смисъл на
договореното, по отношение на конкретните права и задължения, които се запазват, изменят
или прекратяват, действителната обща воля на страните може да бъде установена чрез
тълкуване, съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД - в тази насока решение № 90/05.04.2016 г. по
гр. д. № 5205/2015 г., на ВКС, IV г. о.; решение № 210/02.05.2012 г. по гр. д. № 884/2011 г., на
ВКС, IV г. о. Доколкото текстът на процесния договор е ясен и недвусмислен, то не е
необходимо и извършване на тълкуване на договора по реда на чл. 20 ЗЗД. В случая няма
нито една клауза от договора, която да сочи към изявена воля от страните да бъде сключен
договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Точно обратното – вписано е, че
6
договорът се сключва от ответника М. Ц. М. като законен представител малолетната М. М.
М.. Предвид изложеното и уредбата на правата и задълженията по договора, еднопосочно се
извежда, че правата и задълженията по него възникват за персонажа, под който термин се
разбира детето. С оглед разпоредбата на чл. 3 ЗЛС и като се вземе предвид фактът, че
малолетните деца влизат в правоотношения единствено чрез действия на техните законни
представители, то ако волята на страните е била да сключат договор по чл. 22 ЗЗД, това е
следвало да бъде заявено по изричен начин в текста на договора, за да може да бъде
направено нужното разграничение между чл. 3 ЗЛС и чл. 22 ЗЗД. В случая липсва такова
разграничение, като всички клаузи в договора са в насока, че се сключва с участието на
персонажа (малолетното дете), при което неговия баща може да бъде единствено законен
представител, но не и страна по договора. Налага се извод, че съдържанието на договора е
ясно и тълкуването му по смисъла на чл. 20 ЗЗД води до единствения извод, че ответника М.
Ц. М. не го е подписал в лично качество, както се твърди, а в качеството си на родител и
законен представител на страна по него – М. М. М. Ето защо, въведеното от ответника
възражение, че няма качеството на длъжник по договора, се явява основателно и същият не
разполага с пасивна материална легитимация. Страните не се намират в облигационно
правоотношение, поради което отговорността на ответника, за заплащане на суми по
процесния договор, не може да бъде ангажирана.
Предвид изложеното, съдът намира, че липсва пасивна материалноправна легитимация
на ответника по предявените срещу нея искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В този смисъл са решение № 2774 от 7.05.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 3312/2024 г.,
решение № 42 от 15.01.2024 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1825/2023 г., решение № 471 от
11.11.2024 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 716/2024 г., решение № 166 от 6.03.2025 г. на РС -
Благоевград по гр. д. № 675/2024 г., решение № 2104 от 13.05.2024 г. на РС - Пловдив по гр.
д. № 3913/2023 г., решение № 758 от 22.08.2024 г. на РС - Стара Загора по гр. д. № 3769/2023
г.
Вън от изложеното по-горе и за пълнота е необходимо да се изтъкне, че претендираната
неустойка е и нищожна и поради това недължима на собствено основание, по следните
съображения:
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
7
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото
то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. –
и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В сега разглежданата хипотеза в процесния договора се съдържа уговорка, че при
прекратяване на същия поради причина у персонажа преди изтичане на срока, последният
8
дължи заплащане на цялото възнаграждение, предвидено като цена на обучението за целия
срок на договора, независимо от остатъка от този срок и обстоятелството, че Агенцията се
освобождава за в бъдеще от задълженията си по този договор. Тази неустоечна клауза е в
противоречие с добрите нрави, доколкото претендираната неустойка излиза извън
присъщите й функции. Това е така, тъй като в този случай Агенцията (обучител) по
прекратения договор претендира, че има право да получи имуществена облага в размер,
който ищецът би получил, ако договорът не беше прекратен, като същевременно е
освободен от изпълнение на своите задължения по договора. Последното създава значителна
нееквивалентност в правоотношението между страните по същото, нарушава принципите за
справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване, който дисбаланс се явява в
противоречие с добрите нрави, още повече насрещната страна има качеството на потребител
на услугите на ищеца в случая.
По изложените мотиви уговорената в чл. 8. 1. неустойка в размер на неплатените вноски
от стойността на обучението излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като след едностранното прекратяване на договора от страна на
ищцовото дружество, то няма задължения да престира нищо повече, а би получило
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не
беше развален, без обаче да предоставя обучение, което води до неоснователно обогатяване
и нарушава принципа на справедливост.
Изложеното дава основание да се приеме, че съдържащата се в чл. 8. 1 от сключения
договор клауза за неустойка противоречи на основния принцип за справедливост и
добросъвестност и като накърняваща добрите нрави е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.

По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ответникът. Разноски от ответника обаче не са претендирани и
няма доказателства да са направени, тъй като първоначално ответникът е представляван от
договорен адвокат, а след това му е допусната правна помощ по реда на чл. 95 ГПК вр. чл.
23, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗПП. По изложените съображения, разноски на ответника не
следва да се присъждат, а с оглед изхода на делото сторените от ищеца разходи остават за
негова сметка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ №
9
87, ет. 6, офис 6, срещу М. Ц. М., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. София, кв. „Н.“, блок
...., ет. ..., ап. ..., кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
32501/2023г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 255.00 лева, представляваща
главница за дължими четвърта, пета и шеста вноска на такса за обучение на детето М.
М. М. за периода 01.05.2021г.-05.07.2021г, съгласно подписан между страните договор
за предоставяне на обучение и реалити шоу от 23.01.2021г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -12.06.2023г., до изплащане на
вземането;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 510.00 лева, представляваща договорна неустойка
за забава плащането на вноските за обучение за период от 01.08.2021г. до 05.01.2022г.
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от договор за предоставяне на обучение и реалити шоу от
23.01.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК -12.06.2023г., до изплащане на вземането
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 143.22 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 765.00 лева за
периода 05.08.2021г.-09.06.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

10