Решение по дело №985/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 265
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20221520200985
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Кюстендил, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200985 по описа за 2022 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично
техническо средство или система, серия К, № 5692724, издаден от ОД МВР –
Кюстендил, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в с.
**********№****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от наказаното лице, в която
се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, както и че извършването на нарушението при обстоятелствата,
изложени в ЕФ, не е доказано.
Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован.
В съдебното производство, жалбоподателят не се явява, не изпраща и
представител.
Административнонаказващият орган – ОД на МВР гр.Кюстендил, се
представлява от гл.юрк Б., която изразява становище за законосъобразност и
правилност на издадения електронен фиш, като моли същият да бъде потвърден.
1
Районен съд - Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 05.03.2022 г., в 13:22 часа, по ул. „Цар Освободител“ №342, в посока към гр.
Кюстендил, се движел лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 230“, с рег.№
*******. На място се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства с автоматично техническо средство TFR1-M523. Разрешената
скорост на движение била 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 67 км/ч. /след съответно приспадане на допустимата
грешка при измерването - 3% в полза на водача/.
Наказващият орган е установил, че превозното средство, с което е извършено
нарушението, е собственост на В. Г. Б.. С оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
срещу него бил издаден процесният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му била наложена глоба 100 лв. за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15.08.2022 г. Няма данни
същият да е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или възражение по чл. 189, ал.
6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин
като взе предвид приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, но по същество се явява
неоснователна, поради следното:
При проверка за законосъобразност на издадения електронен фиш, взимайки
предвид и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на процедурата по издаването електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш е издаден в срока по чл.34 от ЗАНН
нарушението е установено на 05.03.2022г., а датата на съставянето на фиша /видно от
справка в АИС АНД/ е 23.03.2022г.
По делото се доказва, че процесното нарушение е установено и заснето с
мобилна система за видеоконтрол тип “TFR-1M 523”, която попада в легалната
дефиниция на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП - автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
2
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Приетото по делото удостоверение № 10.02.4835 удостоверява, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип “TFR-1M 523” е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за използване средства
за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания.
Техническата изправност на мобилната система се установява от извършена
последваща проверка, обективирана в Протокол №1-20-21 от 25.11.2021г., видно от
който се установява, че техническото средство съответства на одобрения тип и същото
няма дефекти, които да пречат на функционалната му годност.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Нормата е специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване
на административни нарушения и за налагане на административни наказания по чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Използването на мобилното техническо средство на съответното място за
контрол, където е установено нарушението, е удостоверено с протокол /приложение
към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен на датата и за участъка от пътната мрежа,
където и когато нарушението се установява. Протокола за използване на
автоматизираното техническо средство или система е приет от служител на ОД МВР –
Кюстендил – Б. И., който е сред лицата, които са били обучени да работят с
модернизираните мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията, което е видно от
Протокол за извършено обучение от 11.04.2016г.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което
е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при
осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока
представлява приложената снимка към ЕФ от 23.03.2022г., в която са означени дата и
час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/,
скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.
Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
3
средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила, визиран в
електронния фиш, заснет при приближаването му към техническото средство за
измерване, поради което съмнение относно кой е автомобила и с каква скорост се е
движил е неотносимо към спора.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието
на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен
режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение
разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е
извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани
са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
която норма забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с
пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта за
населено място е 50 км/ч. С пътен знак Д11 – „начало на населено място и селищно
образувание“ в случая е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч., поради
което квалификацията на нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл. 188,
ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършеното
нарушението. В. Б. не е упражнил възможността в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по
несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията
към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена
процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената
съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място В. Г. Б. е
управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно автоматизирано техническо средство – преносима система за
4
контрол на скоростта TFR1-M523, поради което законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с издаване на
електронен фиш за установеното и доказано административно нарушение по чл. 21, ал.
2 от ЗДвП
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на
превишението на скоростта. В конкретния случай се установява от представения и
влязъл в сила електронен фиш серия К, № 4361818, че на 06.01.2021г. същото лице е
наказано за управление на МПС с превишена скорост, т.е. нарушението, установено на
05.03.2022г. се явява повторно. Именно поради тази причина
административнонаказващият орган е използвал санкцията на чл.182, ал.4 от ЗДвП,
съгласно която когато нарушението е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. Тъй като при превишение на скоростта
със 17 км/ч, наказанието е „глоба“ в размер на 50 лева, АНО правилно е наложил
наказание в двоен размер, предвид повторността на нарушението.
Предвид и законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматично техническо средство или система, серия К, № 5692724,
издаден от ОД МВР – Кюстендил, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.
2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ срещу В. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес в с. **************“ №*, на който е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

5