Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.12.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 13549 по
описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Е.В.Г. с ЕГН ********** като майка и законен представител на детето с ЕГН **********,*** срещу Ж.И.К. с ЕГН ********** ***-25, за постановяване на решение, което да замести
липсващото съгласие на ответника като баща на детето ***, за издаване на
задграничен паспорт на детето и за пътуване на детето в чужбина с неговата
майка.
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение по гр.д. № 18662/2012г. по описа на
ВРС упражняването на родителските права по отношение на детето ***са
предоставени на майката. Детето ***имало заболявания – нарушено зрение, лека
умствена изостаналост – атипичен аутизъм,
и определена степен на увреждане 80 % с чужда помощ с водеща диагноза
„Генерализирани разстройства в развитието”, както и симптоматична епилепсия. От
2014г. ищцата била личен асистент на детето. В БЪлгария
не с епредлагали подходящи лечения за детето.Ищцата
твърди, че в Европейски страни имала роднини и приятели, към които може да се
обърне за помощ, свързана с консултации и лечение. Отделно от това, за детето
се откривали и възможности за включването й в организирани екскурзии.
Ответникът отказал да даде съгласие за снабдяване на детето със международен
паспорт и за пътуване на детето в чужбина.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че със същия се цели
намаляване на времето му за личен контакт с детето, както и че ищцата отказва
личния контакт на бащата с детето от 31.12.2016г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и
заявява, че е съгласен на детето да се издаде международен паспорт, но се
противопоставя детето да излиза извън страната без той също да го придружава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане от ***г***. Варна е видно,
че ***е роден на ***г. от майка Е.В.Г. и баща Ж.И.К..
Видно от експертно решение № 2209 от зас. № 115/12.09.2014г. на ТЕЛК за общи болест при МБАЛ
„Св. Анна”-Варна детето ***е преосвидетелствано, като му е определена 80 %
инвалидност с чужда помощ за срок от три години. Началната дата на
инвалидността е 21.10.2007г. Вписана е диагнозата „други генерализирани
разстройства в развитието”.
С експертно решение № 03148 от зас.
№ 128/22.08.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина”-Варна детето ***е
преосвидетелствано, като му е определена 80 % инвалидност с чужда помощ за срок
от три години. Началната дата на инвалидността е 21.10.2007г. Вписана е водеща диагнозата
„други генерализирани разстройства в развитието” и общо заболяване „Атипичен аутизъм. Лека умствена
изостаналост”.
Представени са и епикризи на
детето от 2016г., в които е посочена диагноза „лека умствена изостаналост”,
както и протокол на медицинкса комисия от
08.09.2017г., с който детето се изпраща на комисия за прием в училище за слабозрещи деца.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – ***(син на
ищцата и брат на детето ***) и ***(чичо на ищцата). Съдът кредитира показанията
на двамата, макар и да са в роднинска връзка с ищцата, предвид, че същите не
противоречат на събрания по делото доказателствен материал, еднопосочни са и вътрешнонепротиворечиви. От показанията на тези свидетели
се установява, че ищцата има роднини в Германия, които са й предложили престой
заедно с детето, за да може да бъде прегледано там от специалисти. Също така
имал роднини в Англия, които също са й предлагали да ги посети. Ответникът
отказвал майката да пътува сама с детето, като искал и той да я придружи, но
отношенията им били лоши, затова майката не искала да пътува с него. Ответникът
и отправял заплахи, сменял си мнението дали е баща на детето. Поставял
ултиматуми, за да даде съгласи за пътуването, като искал да бъде вдигната
възбраната върху недвижимия му имот. наложена поради неплащане на издръжка.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеното искане е с правно основание чл.127а, ал.2
от СК и е процесуално допустимо.
Съгласно чл. 127а,
ал.1 от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на
родителите, а съгласно ал.2, когато такова съгласие не може да
бъде постигнато, спорът между тях
се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с
посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна
администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на
детето, които не са постигнали съгласие относно издаването на международен
паспорт на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не
дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе
нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и
да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно
възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.
Установи се по делото, че ищцата и
ответникът са родители на детето ***, като не е спорно,ч е същото се отглежда
от неговата майка. Установи се, че детето страда от тежко заболяване и е с
определена инвалидност от 80 % с чужда помощ. От свидетелските показания стана
ясно, че роднини на майката от Германия и от Англия са я поканили да ги посети заедно
с детето, за да бъде прегледано от специалисти в чужбина, а бащата отказвал да
даде съгласие.
В рамките на съдебното заседание
ответникът изразява съгласие с претенцията по отношение на издаване на
международен паспорт на детето.
По отношение на възможността детето да
пътува в чужбина съдът намира, че безспорно е в негов интерес то да посещава
други държави, било то само с цел разходка и туризъм. В настоящия случай дори е
наложително детето да пътува в чужбина с оглед заболяването му и възможността
да се лекува от специалисти в страни с напреднала медицина. Предвид влошените
отношения между страните, които освен по настоящото производство са служебно
известни на съда и от множество други производства, които се водят между тях,
съдът намира, че не е в интерес на детето да пътува в чужбина за лечение
едновременно с двамата си родители, каквото е желанието на бащата, особено
предвид, че е вероятно да се наложи по-дълъг престой. В този смисъл следва да
бъде дадена възможност на детето да пътува само с майка си, която полага
непосредствени грижи за него.
По гореизложените съображения съдът
намира, че следва да бъде уважено искането за издаване на международен паспорт
на детето и пътуването му в чужбина без съгласието на бащата. Пътуването следва
да бъде разрешено за страните от Европейския съюз с оглед изложените
обстоятелства в исковата молба и с оглед събраните от свидетелските показания
доказателства, че в различни страни от ЕС ищцата има възможност да посети
роднини и да проведе лечение на детето. По
отношение на срока на разрешението за пътуване съдът намира, че същият не следва да бъде определен до навършване на
18-годишна възраст на детето, както е поискала ищцата. Основаната причина,
поради която се иска разрешението, е за лечение в чужбина. Към момента не може
да се определи колко пъти и в какъв период ще е наложително детето да пътува за
лечение, доколко същото все още не е започнало и липсва медицинска документация,
предвид което и с решението не могат да се определят конкретни пътувания или
периоди. Отделно от това, следва да се
вземат предвид и силно влошените отношения между родителите, като пътуването в
чужбина не следва да става повод за отчуждаване на детето от бащата. В този
смисъл съдът намира, че следва да определи по-кратък срок на разрешението, а
именно три години, като впоследствие, когато лечението действително започне и
ако е наложително продължаването му, а бащата все още не дава съгласие, може
отново да бъде поискано разрешение от съда.
Съгласно чл.127а, ал.4 от СК съдът може да
допусне предварително изпълнение на решението. Съдът намира в настоящия случай,
че следва да бъде допуснато предварително изпълнение с оглед обстоятелството,
че детето вече в дълъг период е възпрепятствано да пътува в чужбина, а същото
има интерес възможно по-бързо да проведе консултации със специалисти във връзка със заболяването
му.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 25 лева за платена държавна
(остатъкът от платената такса се явява надвнесен и не следва да бъде възлаган
върху ответника) и 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Ж.И.К. с ЕГН ********** с ЕГН **********, да бъде издаден задграничен паспорт на детето
***с ЕГН **********, както и да пътува в чужбина, а именно в
държави-членки на Европейския съюз, придружавана
от своята майка Е.В.Г.
с ЕГН **********, за срок от три години, на основание
чл.127а, ал.2 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението, на основание чл.124, ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.К.
с ЕГН ********** ***-25 да заплати на Е.В.Г. с ЕГН **********
в качеството й на майка и законен представител на детето ***с ЕГН ********** ***
сумата от 425 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: