Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 573
гр.Пловдив, 07. 05.
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Анна Дъбова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2667/ 2018 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 във вр. с
чл.124 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов” №37, чрез
юрк. И.К., против Решение № 3233/25.09.2018г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 6174/2018г., с
което е признато за установено в
отношенията между страните, че А.И.А., ЕГН - **********,***, не
дължи на дружеството
сумата от 5 803,54 лв.
с ДДС, представляваща
допълнително начислена електрическа енергия за периода 08.12.2017 г. –
08.03.2018 г., за което вземане е издадена фактура № ********** от 30.03.2018
г., за обект измервателна точка ИТН ***, с клиентски номер ***, находящ се в гр.
П., ул. ***; както е
осъдено дружеството да му заплати сумата от 232,14 лв.– разноски за държавна
такса и сумата от 1 850 лв. за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
исковете изцяло.
Въззиваемата
страна А.И.А.,
ЕГН - **********,***, чрез адв. Н.Т.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено, следното:
Пред РС –Пловдив от А.И.А. против „ЕВН
България Електроснабдяване” АД е заведена искова молба, с която посочва, че ищецът е потребител на предоставени от дружеството –
ответник услуги в обект с измервателна точка ИТН ***, с клиентски № ***. С Писмо от 30.03.2018 г. бил уведомен от ответника, че при извършена проверка
от служители на дружеството на 08.03.2018 г. на обекта е било констатирано, че
електромерът не отчита консумираната енергия, за което бил съставен Констативен
протокол от 08.03.2018 г. При проверката било установено, че неотчетената консумирана енергия се дължала на
присъединен кабел преди мерене на ел. замерването, като вследствие на това
ответното дружество начислило допълнителна ел. енергия на стойност 5 803,54 лв. /вкл. ДДС/ за периода от 08.12.2017 г. до 08.03.2018 г. Изтъква също, че не е налице предпоставка за начисляване на
допълнително количество на ел. енергия, доколкото чл. 54, ал. 2 от ОУ на „ЕВН ЕР“ е прогласена за нищожна
с влязло в сила решение на ВКС. Освен това застъпва,
че след изменението на ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ законово основание за
едностранна корекция сметките на потребителите за минал период има само при
изпълнено задължение на доставчика на ел. енергия и предвиден в ОУ ред за
уведомяване на длъжника за едностранната корекция. Счита, че в ОУ не бил предвиден нарочен ред за
уведомяване на потребителя за извършената едностранна корекция, поради което
процесната сума е неправилно отчислена от ответното дружество. Намира, че предвидената корекция на ел. енергия за отминал
период се дължи при констатирано виновно поведение на клиента, като не е налице
клауза за обективна безвиновна отговорност на клиента на ел. енергия, доколкото
такъв текст не се съдържа в ЗЕ, ето защо без да е доказана вината, не може да
се прави допълнително начисляване на ел. енергия.
Прилага към исковата молба заверено копие от данъчна фактура
№ **********/30.03.2018г., Констативен протокол № 371871/08.03.2018г., Писмо с
изх. № 7562242-1/30.03.2018г., извлечение от процесната партида и Общи условия
на „ЕВН България Електроснабдяване”.
Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” АД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че на 08.03.2016 г. служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД посетили имота на ищеца и извършили проверка на
адреса му, находящ се в гр. П., ул. ***. При проверката било констатирано, че абонатът е бил прикачен директно, като
служителите на „ЕВН ЕР“
установили, че към захранващия кабел, захранващ електромерното табло е прикачен
меден кабел тип СВТ 4х16 кв.мм., като консумираната ел. енергия през този
кабел, не била отчетена и не е била заплатена. Дружеството намира, че съществува законово основание за начисляване на
процесната сума, както и че няма задължение да доказва виновно поведение от
страна на ищеца. Сочи, че в ОУ има изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция, а именно в чл. 28, ал. 2 от ОУ.
Прилага Справка за коригиране на
сметка на ел. енергия на клиент А.И.А..
В хода на
производството е допусната СТЕ с в.л.
инж.Н. И., чието заключение е прието на 11.09.2018г. /протокол на л.56/ и са
направени констатации, че на процесния обект е променена схемата на свързване;
консумираната ел. енергия през захранващия кабел не се отчита и не се заплаща,
но не може да се определи началния момент на неизмерване на ел. енергия.
ПдРС,
за да уважи изцяло иска, излага основни съображения, че в Общите условия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени
с Р № ОУ-13 на ДКЕВР от 10.05.2008 г. и Общите условия на договора за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10.05.2008
г. /приложени към исковата молба/ няма включена клауза, с която да се урежда
реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметка. Предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметката му за ел. енергия, като същият е предмет на чл. 28, ал. 1
и ал. 2, но има единствено задължение на
продавача на ел. енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на
сметка. Затова тази уговорка не отговаря на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6
от ЗЕ. Налага извод, че след като дружеството не доказва да е променило Общите си условия съгласно
изискването на чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, то в такъв
случай не е налице изпълнение на това законово задължение, а правото на
ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило. Районният съд
аргументира и че според чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средствата за търговско измерване,
са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване
на реално консумираната енергия. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до
електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви
данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по
извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран
достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по
експлоатация на уреда, нито пък по делото се установяват негови неправомерни
действия в тази насока. След като не е било констатирано съответно виновно
поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната
едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е
осуетил или препятствал правилното отчитане. Позовава се на константна практика
на ВКС - Решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103 от 2009 г.; Решение № 104/05.07.2010
г. по гр. д. № 885 от 2009 г.; Решение № 26/ 04.04.2011 г. по т. д. № 427 от
2010 г.; Решение № 189/11.04.2011 г., съобразно която: 1. извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
ел. енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание; 2.
коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика
средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на
потребителя препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност. ПдРС посочва и че едностранната
корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на
норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права – чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП. Цитираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават
основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел.
енергия. Абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да
защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на
сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел.
енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е била редовно
отчитана и заплащана във времето. В този смисъл нормите са неравноправни,
защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по
договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно
изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената енергия. Ответникът
не е доказал и
правилността на определяне на периода за
начисляване на допълнителната ел. енергия
за корекцията за 90 дни. Независимо, че същият е в рамките на максимално
допустимия, по делото следва да е доказано защо именно за него е извършена
корекцията. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, началният
момент на неизмерване на електрическата енергия не може да бъде определен. ПдРС
изтъква и че не могат да се приемат за доказани констатациите в протокола на
база изслушаната по делото техническа експертиза, защото вещото лице е
изготвило своето заключение само и единствено въз основа на данните по този
протокол, коригираната сметка по фактурата и констативен протокол от експертиза
на средство за измерване. Тъй като този протокол е непротивопоставим на ищеца,
защото не е подписан от него, нито пък се доказа, че това е направено от негов
надлежно упълномощен представител, той не може да служи като доказателство за
верността на изводите.
С въззивната жалба „ЕВН България Електроснабдяване” АД оспорва изцяло правните изводите с атакуваното решение.
Въззиваемата страна А.И.А. с писмения си отговор поддържа
направените доводи от първата инстанция.
В хода на
въззивното производство е допуснат един свидетел на дружеството – жалбодател
при условията на чл.266 от ГПК. В съдебно заседание на 25.03.2019г. е разпитан
св. В.И., служител в дружеството от 24 години, част от екипа извършил
проверката на процесния обект.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Към
процесния период 08.12.2017 г. – 08.03.2018 г. горекоментираните Общи условия не
са били приети от дружеството и затова следва да се наложи извод, че не е
изпълнен фактическия състав за законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия. Това е така, защото липсва втората кумулативна
предпоставка - за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Не е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и по
т.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Само за пълнота на изложението се посочва,че показанията
на св. В.И. дадени пред въззивната инстанция се преценяват като много
добросъвестни, но сами по себе си не могат да променят изхода по делото.
Обжалваното
решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло, като се
извършва препращане към мотивите на осн. чл.272 от ГПК.
Разноски.
Въззиваемата
страна А.И.А. претендира заплащане на разноски в размер на 1 850 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед на постъпилото
възражение за прекомерност от насрещната страна, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК,
размерът на адвокатското възнаграждение ще бъде намален от 1 850 лв. на 620,18 лв. на осн. чл.7 ал.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова, жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати на А.И.А. само сумата 620,18 лв.
за направени разноски във въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение.
Ето защо,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 3233/25.09.2018г. на
ПдРС – I
гр.с. по гр.д.№
6174/2018г.
Осъжда „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” №37, да заплати на А.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***,18 лв. за направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :