Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 17.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1938 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът В.М.П.
поддържа, че съгласно ***с район на действие района на РС-Димитровград, ***му
дарил собствената си 1/12 ид.ч. от недвижим имот, а именно двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в Димитровград, ***“. Собственик на този имот бил и
ответника Д.П.Й., който имал 0,500 ид.ч. от имота. За да получи данъчна оценка
и да се осъществи сделката, оформена в нотариалния акт, на 10.09.2019г. ищецът
заплатил дължимите за имота задължения на ответника, тъй като без заплащането
им не било възможно да бъде издадена данъчна оценка и съответно да се изповяда
сделката пред нотариус. С нотариална покана, връчена на ответника на
10.10.2019г., ищецът го поканил да му заплати сумата, която той бил платил за
погасяване на публичните му задължения за имота. Ответникът обаче отказал да му
плати сумата, като заявил, че В.П. бил изпълнил нравствен дълг към него.
Предвид изложеното, счита, че Д.П.Й. се е обогатил за негова сметка със сумата
от 36,08 лева, с която на свой ред той бил обеднял. Иска съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 36,08 лева,
на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Д.П.Й. депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен, тъй като за да е налице неоснователно обогатяване
трябвало да има увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице и да няма друга възможност за правна защита на обеднелия. Наред с
това, трябвало да се установи, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтича от един и същи факт или от обща група факти, като
неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само да размера на обедняването. В конкретния случай
ищецът твърди ,че бил обеднял със заплатената на 10.09.2019г. сума в размер на
36,08 лева, представляваща данъци върху недвижим имот за минали години- 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., лихви върху данъците, такса битови
отпадъци за същите минали години, дължими по данъчна партида 4002148503003 за
земя и сгради, намиращи се в Димитровград, ***“ №9. Не представя друг платежен
документ, който да удостовери конкретния платец и в полза на кого се извършва
плащане. Оспорва обстоятелството, че представената приходна квитанция доказва
извършено от ищеца в полза на ответника плащане на негово задължение. Оспорва
наличието на обогатяване от страна на ответника, тъй като той е заплащал
дължимите данъци и такси за годините 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г., като за последната година е извършил плащане с приходна квитанция
№32169/11.03.2018г. на сумата от 98,51 лева. Оспорва обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника да произтича от един и същи факт или от обща група
факти, тъй като заплатената от ищеца сума за данъци и такси касае недвижим
имот, описан като земя и сграда, а дарението предмет на представения по делото
нотариален акт има за предмет само 1/12 ид.ч. от сграда. В тази връзка поддържа
,че в исковата молба не били ясно заявения обема права на собственост.
От друга страна
ответникът счита ,че в исковата молба се излагат твърдения, сочещи като правно
основание на предявения иск чл.74 от ЗЗД, тъй като ищеца бил изпълнил едно
чуждо данъчно задължение и встъпвал в правата на кредитора община Димитровград.
Намира, че и този иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен, тъй като
ищеца нямал правен интерес от него. За да е налице такъв интерес трябвало да
има опасност от настъпване на неблагоприятни последици по отношение на ищеца
във връзка с кредитора на вземането. Към датата на извършеното плащане ищецът
нямал никакво отношения към процесния имот, като нямало опасност да понесе
неблагоприятни последици от незаплатеното данъчно задължение на ответника.
Самото удостоверение за данъчна оценка, за което ищеца бил извършил плащане на
чуждо задължение, било издадено на името на Тенчо Димитров, като по този начин
плащането обслужило интереса на дарителя, но не и на дарения ищец.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетата като доказателство по делото Приходна квитанция, издадена от Дирекция
„Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ при община Димитровград, на
10.09.2019г. по партидата на данъчно задълженото лице Д.П.Й., за земя и сграда,
находящи се в Димитровград, ***“ №9 са били платени данък върху недвижим имот,
такса битови отпадъци и лихви върху тях за периода от 2014г. до 2019г., в
размер на общо 36,08 лева.
Съгласно
представеното с исковата молба от ищеца Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264 ал.1 от ДОПК изх.№2413/10.09.2019г., издадено от Дирекция
„Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ при община Димитровград, на ***,
данъчната оценка на имот, находящ се в Димитровград, ***“ №9, представляващ
жилище, е 18326,50 лева, а само за собственика 1527,20 лева. Посочено е, че
съсобственика Д.П.Й. няма непогасени данъчни задължения за избраната партида.
От
приетия като доказателство по делото ***, вписана под №761 в регистъра на
Нотариалната камара, на 18.09.2019г. ищецът, действащ лично за себе си и като
пълномощник на ***е сключил договор за дарение на недвижим имот. Съгласно този
договор, ***, представляван от пълномощника си В.М.П., дарил на В.М.П.
собствената си 1/12 ид.ч. от наследствен недвижим имот: Двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в Димитровград, ***“ №9, построена с отстъпено
право на строеж върху държавна земя в УПИ ІІІ-209, в квартал 75 по плана на
града, със застроена площ 56 кв.м., заедно със съсобствената идеална част от общите
части на сградата и правото на строеж, която жилищна сграда, представлява
Сграда с предназначение Жилищна сграда-еднофамилна, с идентификатор
21052.1016.353.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АГКК, която сграда е разположена в ПИ 21052.1016.353,
със застроена площ 56 кв.м.
С
Нотариална покана, акт ***, ищецът поканил ответника Д.П.Й. и ***, да му
възстановят платените от него техни задължения към община Димитровград, както
следва: на Д.Й.- 36,08 лева; на Стоянка Йовчева- 123,41 лева.
В
отговор на така изпратената нотариална покана ответникът и *** заявили, че не
се считат ангажирани досежно отправеното към тях искане за плащане на
посочените в поканата суми. Посочили, че заплатените от ищеца техни задължения
към общината, намират за изпълнен от него нравствен дълг.
С отговора
на исковата молба, ответникът представя Приходна квитанция №32169/11.03.2019г.,
издадена от Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ при
община Димитровград, като от нея се установява, че за 2019г. той е платил данък
върху недвижим имот и такса битови отпадъци за земя и сграда, находящи се в
Димитровград, ***“ №9, в размер на общо 98,51 лева.
Видно от
представеното от ищеца като доказателство по делото Удостоверение за наличие
или липса на задължения по ЗМДТ изх.№УД154/25.02.2020г., издадено от Дирекция
„Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ при община Димитровград, за
данъчно задълженото лице Д.П.Й. се установява, че на 05.09.2019г., е била
подадена коригираща декларация за партида 4002148503003, формирайки
доначисления за периода 2014г.-2019г. в размер на 36,08 лева, в т.ч. 11,13 лева
данък върху недвижим имот и 24,95 лева такса битови отпадъци. Лицето е платило
сумата на 10.09.2019г., като документа удостоверяващ това е квитанция
176643/10.09.2019г.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна като доказателства по
делото представените от пълномощника на ответника Декларация по чл.14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№8838/14.10.2010г., партида
400214850300, подадена от Д.П.Й. и Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти, вх.№ДК14002150/05.09.2019г., партида
4002148503003, подадена от ***. В първата декларация ответникът е декларирал,
че той и *** са съсобственици на по ½ ид.ч. от 2бр.гаражи с площ от 18
кв.м. всеки от тях, като конструкцията им е от категория М2- панелна
/едропанелна/. В своята декларация от 05.09.2019г. ***декларирал, че е
съсобственик на 1/12 от къща в Димитровград, ***“ №9, задно с ответника, който
имал 6/12 ид.ч. от нея и със ***, която имала 5/12 ид.ч. от къщата. Също така,
декларирал и наличието на два гаража, съсобственост само на *** и Д.П.Й., като
за разлика от ответника посочил, че те са с площ 19 кв.м. и 21 кв.м., както и
че констукцията им е тип М3- масивни монолитни /със стомановобетонни елементи,
ЕПК, пакетоповдигани плочи, скелетно- рамови, скелетно – безгредови, специални
и др./.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че на 18.09.2019г. ищеца В.М.П., действащ като пълномощник на ***,
е дарил от негово име на себе си собствената му 1/12 идеална част от недвижими
имот- двуетажна масивна жилищна сграда в Димитровград, ***“ №9. Няма спор, че
съсобственик на същия имот е и ответника Д.П.Й.. Не се спори между страните, че
на 10.09.2019г. с Приходна квитанция, издадена от Дирекция
„Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ при община Димитровград, по
партидата на данъчно задълженото лице Д.П.Й. с №4002148503003, е била платена
сумата от общо 36,08 лева, с която са погасени задължения за данък върху
недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за периода от 2014г. до 2019г.
Безспорно установено на последно място е, че ищецът е поканил ответника с
нотариална покана да му възстанови въпросната сума, като последния е отказал да
стори това.
Спорно по делото е кой
е заплатил на община Димитровград процесната сума, обогатил ли се е ответника без основание за
сметка на ищеца и дължи ли му връщане на процесната сума от 36,08 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД, вън от горните случаи, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
За да се приеме за
основателен иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД трябва да е налице увеличение на
имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, както и да няма
друга възможност за правна защита на обеднелия. Наред с това, следва да се
докаже, че обедняването на ищеца и съответно обогатяването на ответника
произтича от един и същи факт, като тогава неоснователно обогатилия се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил.
В настоящият случай
ищецът поддържа, че е обеднял със сумата от 36,08 лева, която с приходна
квитанция от 10.09.2019г. е заплатил в полза на община Димитровград, за да
погаси данъчни задължения, такса битови отпадъци и лихви на ответника за
периода от 2014г. до 2019г., всички те дължими по партида №4002148503003,
отнасяща се за имот в Димитровград, ***“ №9. От съдържанието на въпросното
платежно нареждане не се установява, че именно ищеца е заплатил процесната сума
със свои средства. Въпреки направеното в тази насока оспорване от страна на Д.Й.
с отговора на исковата молба, до приключване на съдебното производство пред
РС-Димитровград ищецът не ангажира никакви доказателства, че именно той е
заплатил и то със свои средства, а не такива напр.предоставени му от дарителя
Тенчо Димов, въпросните данъчни задължения на ответника към община
Димитровград. В този смисъл, следва да се има предвид, че във връзка със
сключената 18.09.2019г. сделка е логично активна страна да е дарителя ***,
който е следвало да подготви всички необходими за нея документи, като извърши и
съответните плащания за снабдяването с тях. Действително същия е предоставил
пълномощно на ищеца, с което го е упълномощил да извършва правни и фактически действия
с оглед подготовката за разпореждането с описания по –горе недвижими имот, но
това не означава, че при снабдяването с необходимите за дарението документи
пълномощника е действал изцяло за своя сметка, като е заплащал с лични средства
нужните такси и данъци, в т.ч. и тези дължими от трети лица, каквото се явява
по сделката ответника Д.Й.. Доколкото в приходната квитанция поименно е посочен
единствено ответника, но не и обстоятелството ,че различно от него лице е
платило данъчните задължения и то със свои лични средства, съдът счита, че
недоказано е твърдението на ищеца, че именно той за своя сметка е извършил
въпросното плащане.
На следващо място, безспорно
е установено, че община Димитровград е начислила задължение на ответника за
плащане на данък върху недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за минал
период, като това е станало след депозиране на Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, вх.№ДК14002150/05.09.2019г., по
партида 4002148503003, от ***. Предвид тази декларация община Димитровград е
извършила преизчисление на данъчните задължения на Д.Й. като е увеличила същите.
По този начин, за периода от 2014г. до 2019г. ответникът е следвало да плати на
община Димитровград допълнително 11,13 лева данък върху недвижим имот и 24,95
лева такса битови отпадъци. Следва да се има предвид, че до този момент същия
не е имал неплатени задължения по въпросната партида, като данъка върху
недвижим имот и такса битови отпадъци за 2019г. е платил изцяло още през месец
март същата година. Липсват данни община Димитровград въобще да е уведомила ответника
за извършеното преизчисление и за възникналото му задължение за доплащане. При
сравняване съдържанието на приетите по делото две Декларации по чл.14 от ЗМДТ
съдът установи, че в тази подадена от ***на 05.09.2019г. има разлика единствено
досежно посочени два гаража- по-голяма площ на същите и различна конструкция от
тези посочени в декларацията от ответника от 14.10.2010г. Именно това
обстоятелство е дало повод на община Димитровград да преизчисли дължимите от Д.Й.
данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци. Само за прецизност следва да
се отбележи, че ***не е бил нито
собственик, нито съсобственик, на въпросните два гаража, като изобщо не е
следвало да ги декларира в своята Декларация, доколкото чл.14 от ЗМДТ въобще не
му вменява такова задължение. В тази връзка тези гаражи не са били предмет и на
дарението на идеалната част на Димов, което е единствено част от къща. Съответно
за издаване на нужната данъчна оценка и схема на дарения недвижим имот не е
било необходимо, както твърди ищеца, да се заплащат допълнително начислените
данък и такса битови отпадъци, отнасящи се за други недвижими имоти собственост
на едно трето в случая лице, каквото се явява ответника.
Предвид изложеното,
съдът счита, че доколкото в хода на производството по делото ищеца не доказа,
че е извършил плащане с лични средства на задължение на ответника към община
Димитровград, не се установява същия да е обеднял със сумата от 36,08 лева,
което пък от своя страна да е довело до обогатяване на Д.Й.. Поради това,
предявения иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените от ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
платени такси за снабдяване с писмени доказателства. Видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие е, че Д.П.Й. е упълномощил адв.Т.В.
*** да го представлява по настоящото дело, като за това в брой й е платил
възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно действащата към датата на
подписване на Договора 03.01.2020г. разпоредба на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
защита по дела с интерес до 1000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е
300 лева. Действително, в сила от 15.05.2020г. е изменение на въпросната
разпоредба, като предвиденото адвокатско възнаграждение е намалено на 100 лева,
но същото изменение има действие от датата, на която е влязло в сила, поради
което договореното между ответника и адвоката и платено в брой възнаграждение
на 03.01.2020г. е съответствало на минималния предвиден в Наредбата размер и
съответно не може да бъде намалявано от съда. В полза на ответника следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в размер на общо 18,20 лева, заплатени
такси за издаване на съдебно удостоверение и за снабдяване от община
Димитровград с преписи от 2бр. Декларации
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, приети като
доказателство по делото.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.М.П.,с ЕГН **********,***, против Д.П.Й., с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 36,08 лева /тридесет и шест лева и осем стотинки/,
представляваща платени с Приходна квитанция №176643/10.09.2019г. данък върху
недвижим имот, такса битови отпадъци и лихва в полза на община Димитровград, с
която Д.П.Й. неоснователно се е обогатил за сметка на В.М.П., ведно със законната
лихва върху нея считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.М.П.,с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Й., с ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 318,20 лева /триста и осемнадесет лева и двадесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: