№ 551
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502204 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 27219/21.10.2024 г. по описа на ЧСИ Л.С.,
рег.№ 895, подадена от К. Ч. /брат на длъжника по изпълнението М. Ч./ срещу
Разпореждане от 03.10.2024 г. по изп. дело № 1997/2024 г. по описа на ЧСИ
Л.С., с което е насрочен въвод във владение на 24.10.24 г. от 13:30 ч. на имот,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „М.“, ***.
Жалбоподателят сочи, че е трето заинтересовано лице, съсобственик на
процесния имот /съсобствен на него и брат му М. Ч. при квоти по ½ ид. част за
всеки от тях/. Излага, че на 01.08.2024 г. му е било прехвърлено вещното право
на ползване върху процесния имот преди насрочване на въвода във владение.
Твърди, че към настоящия момент длъжникът по изпълнителното дело М. Ч. е
само държател на имота, доколкото му е предоставил вещното право на
ползване. Излага, че в издадения изпълнителен лист, послужил като
основание за образуване на изпълнителното дело, липсва диспозитив за
предаване владението на процесния имот на взискателя С. И.. Сочи, че не е
бил страна по делото, по което е издаден изпълнителният лист, като по този
начин съдът е засегнал правата му на собственост върху процесния имот.
Моли за отмяна действията на ЧСИ по извършване на въвод във владение в
съсобствения му имот поради липса на изпълняемо право, вкл. недопустимост
на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от С. И.,
взискател по делото и майка на малолетния А. Ч.. Изразява становище за
неоснователност на депозираната от К. Ч. жалба. Сочи, че изложените от К. Ч.
аргументи, че е собственик и ползвател на процесния имот са ирелевантни за
спора, доколкото видно от посоченото в самата жалба постоянният адрес на
1
лицето е в гр. София, като оспорва представеното споразумение между К. Ч. и
брат му М. Ч. за предоставяне правото на ползване на К. Ч. като антидатирано
и изготвено за целите на процеса. Моли за оставяне на жалбата без уважение,
както и за оставяне в сила на извършения от ЧСИ Л.С. въвод във владение на
детето А. Ч. и неговата майка в процесния имот, представляващ семейно
жилище.
На осн. чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие, като счита жалбата за неоснователна.
Твърди, че съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с постановеното от
съда определение, а именно, че родителските права са предоставени на
майката, като е определено местоживеенето при нея на адрес: гр. Варна, ж.к.
М., ***.
В съдебно заседание страните не се явяват. С писмена молба
жалбоподателят поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на
извършения въвод.
С писмена молба процесуалният представител на взискателя С. И.
поддържа депозираното срещу жалбата възражение.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 ГПК, за да произнесе съобрази следното:
С влязло в сила Определение № 172/19.03.2025 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 74/2025 г. по описа на Апелативен съд- Варна, съдът е приел, че
предявената от К. Ч. жалба срещу извършения на 24.10.2024 г. въвод във
владение по изп. дело № 1997/2024 г. по описа на ЧСИ Л.С. е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 1997/2024 г. по описа на ЧСИ Л.С. е образувано
по молба на С. И. срещу М. Ч. от 12.09.2024 г. въз основа на изпълнителен
лист № 1992/05.09.2024 г., издаден по гр.д. № 9802/2024 г. по описа на ВРС,
въз основа на влязло в сила протколно определение № 4589/04.09.2024 г. по
гр.д. № 9802/2024 г. по описа на ВРС, с което е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на малолетния А. Ч., роден на 11.12.2020
г., на неговата майка и законен представител С. И., както и е определено
местоживеенето на детето при неговата майка на адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“,
***.
Въз основа на така представения изпълнителен лист съдебният
изпълнител с разпореждане от 12.09.2024 г., след преценка, че молбата
отговаря на изискванията на чл. 426 ГПК, е образувал изпълнително дело,
като е насрочил въвод във владение на 14.10.2024 г. от 10:30 ч. на имот с адрес
гр. Варна,. ж.к. „М.“, ***, като е разпоредил да бъде уведомен длъжникът за
насрочения въвод. С разпореждане от 03.10.2024 г. съдебният изпълнител,
като е приел, че към 14.10.2024 г. няма да е изтекъл срокът за доброволно
изпълнение по делото, е насрочил нова дата за въвод във владение за
24.10.2024 г. от 13:30 ч. Видно от протокол за въвод във владение от
24.10.2024 г. такъв е осъществен, като владението е предадено на взискателя
А. Ч. чрез неговата майка и законен представител С. И.. На въвода са
присъствали бащата на детето М. Ч., както и неговият брат К. Ч. –
съсобственици на процесното жилище.
С влязло в сила Решение № 1356/06.12.2024 г., постановено по
2
настоящото дело, съдът на основание чл. 435, ал.2, т.6 ГПК по жалба подадена
от длъжника по изпълнението М. Ч. срещу Разпореждане от 11.10.2024 г. по
изп. дело № 1997/20204 г. по описа на ЧСИ Л.С., е отменил отказ на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство поради
незаконосъобразното му образуване и липса на годно изпълнително
основание.
В мотивите на решението е прието, че предмет на принудително
изпълнение по представения с молбата по чл. 426 ГПК изпълнителен лист, би
могло да бъде единствено упражняването на родителските права по
отношение на малолетния А. Ч., но не и извършване на въвод във владение в
имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „М.“, ***, доколкото изпълнителният лист
не съдържа осъдителен диспозитив за предаване на владението по отношение
на процесния имот в полза на взискателя. В същия единствено е посочено, че
се определя местоживеенето на детето А. Ч. при неговата майка на адрес гр.
Варна, ж.к. „М.“, ***. При така изложеното е прието, че изпълнителното
производство е било изначално незаконосъобразно образувано при липса на
годен изпълнителен титул.
При така установеното, настоящият състав намира по жалбата
на К. Ч. срещу извършения въвод във владение от 24.10.2024 г. следното:
Доколкото с влязло в сила решение по гр. д. № 2204/2024 г. по описа на
Окръжен съд-Варна е прието, че изпълнителното производство по изп. дело №
1997/2024 г. по описа на ЧСИ Л.С. е изначално незаконосъобразно образувано
поради липса на годно изпълнително основание и е отменен актът на съдебния
изпълнител, с който е отказал същото да бъде прекратено, то следва да се
приеме, че всички извършени изпълнителни действия в незаконосъобразно
образувания изпълнителен процес се явяват незаконосъобразни и подлежат на
отмяна.
Отделно от изложеното настоящият състав намира, че по делото се
установява, че жалбоподателят К. Ч. се е намирал във владение на имота
преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Съгласно т. 1 от
ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС не може да се
извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението
върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено
изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да
защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.
В настоящия случай от извършената служебно справка в ЕПЕП се
установява, че производството по гр. д. № 9802/2024 г. по описа на ВРС, по
което е издаден и процесният изпълнителен лист, е образувано по постъпила
на 05.08.2024 г. искова молба, с която С. Д. И. е предявила срещу М. К. Ч.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК,
чл. 143 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето А. М. Ч., определяне местоживеенето на детето при
майката, определяне режим на лични отношения на бащата с детето, осъждане
бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето. Същевременно от
представеното споразумение, сключено между жалбоподателя К. Ч. и неговия
брат – длъжник по изпълнението М. Ч. от 01.08.2024 г. е видно, че владението
по отношение на целия апартамент, спрямо който е извършен въвод, е
предадено на К. Ч. още на 01.08.2024 г., тоест преди завеждане на делото,
3
решението по което се изпълнява. Макар и споразумението от 01.08.2024 г. да
представлява частен документ, който не се ползва с достоверна дата, то
изводът, че К. Ч. в действителност е бил във владение на имота към датата на
завеждане на иска се потвърждава косвено и от останалите писмени
доказателства по делото, в това число удостоверението за настоящ адрес на К.
Ч. от 26.08.2024 г., издадено от Община Варна, р-н М., както и от протокола за
въвод във владение, видно от който жалбоподателят е присъствал при
извършения въвод.
При така изложеното, жалбата срещу въвода от 24.10.2024 г., извършен
по изп. дело № 1997/2024 г. по описа на ЧСИ Л.С. се явява основателна и
следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба с вх.№
27219/21.10.2024 г. по описа на ЧСИ Л.С., рег.№ 895, подадена от К. К. Ч., ЕГН
********** /трето по изпълнението лице/, извършения по изп. дело №
1997/2024 г. по описа на ЧСИ Л.С. на 24.10.24 г. от 13:30 ч. въвод във владение
на малолетния А. М. Ч. и неговата майка и законен представител С. Д. И., ЕГН
**********, в имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „М.“, ***.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4