Р E Ш Е Н И Е
19.06.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на
девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Младенов
ЧЛЕНОВЕ: Веселина Ставрева
мл.с.
Павел Панов
при участието
на съдебния секретар Красимира Динева и в присъствието на
прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Николай Младенов ВНОХД № 856 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХI-ва от НПК /Въззивно производство/, чл. 313-340, вр. с чл. 378, ал. 5 от НПК
Първоинстанционното производство
е било проведено по реда на гл. XXVIII НПК.
С решение
от 08.10.2019г., СРС признал подсъдимата Л.Н.Т. за
виновна в това, че на 20.09.2017г. в гр. София около 08:30 часа на бул.“
Академик Иван Евстатиев Гешов“ при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „А-
180“ с регистрационен № ********, с посока на движение от бул. „България“ към
бул. „ Константин Величков“, като на около 170 метра след мостово съоръжение на
бул. „Цар Борис III“ нарушила правилата за движение
по пътищата, както следва чл. 20, ал. 2 /изм. ДВ, бр. 51 от 2007г./ ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността….,
с характера и интензитета на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“, като по непредпазливост причинила средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК на В.Р.П., като следва: счупване на
предна стена на максиларните синуси на горната челюст, двустранно, причинило на
пострадалата медикобиологичния признак счупване на челюст и многофрагментно
счупване на носните кости, придружено с разместване на фрагментите, което е
довело до затруднение на носовото дишане и също е причинило на пострадалата
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК и на основание чл.
78а, ал. 1 и ал. 4 НК, вр. чл. 343г, вр. чл. 343 НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и и налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева и административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
Осъжда я
да плати разноски на основание чл. 189, ал. 3 НПК, както следва: в полза на
държавата по сметка на СДВР за направени разноски в хода на досъдебното
производство сумата от 264.50 лева,
по сметка на СРС разноски, направени в хода на съдебното производство в размер
на 300 лева, както и по 5 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
В
законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от адв. С.М., като
защитник на Л.Т., в която оспорва решението на първоинстанционния съд, като
неоснователно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено и обвиняемата да бъде
оправдана.
В
допълнението към въззивната жалба защитата излага следните аргументи: Деянието
на обв. Т. е случайно по смисъла на чл. 15 НК, тя не е била длъжна да предвиди
настъпването на ПТП пред нейния автомобил, с която пътна обстановка не е могла
да се съобрази, както я задължава чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Смята, че съдът не е
преценил правилно доказателствата в тяхната съвкупност. Твърди, че показанията
на св. Й.Н.не би следвало да се кредитират, поради неговата заинтересованост да
се оневини и защото противоречат на други събрани по делото доказателства и
доказателствени средства. Оспорва заключението на автотехническата експертиза,
относно механизма на пътно-транспортното произшествие. Смята, че не е обосновано
достатъчно в частта си относно дали ударът от л.а. „Дачия“, в страничната част
на л.а. „Сеат“ е предизвикал отварянето на въздушните възглавници. Твърди, че
вещото лице се е позовало на свидетелски показания при изготвяне на експертното
заключение, което е недопустимо. Смята, че методите, използвани от вещото лице
за определяне на механизма на ПТП-то, са недостатъчни за несъмнено установяване
на това обстоятелство.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. М. поддържа жалбата и
допълнението към нея. Моли съдът да признае обвиняемата за невинна и да я
оправдае и алтернативно да я освободи от наказателна отговорност и да и наложи
глоба в минимален размер , както и да не и налага лишаване от право да
управлява МПС. Твърди, че не е доказана скоростта, с която обв. Т. се е
движела, да е била несъобразена с характера и интензивността на движението. Оспорва
определената от експертизата скорост на движение на л.а „Мерцедес“, защото се
основава на свидетелски показания, а не са използвани изброените в експертизата
методи- измерване на оставени спирачни следи, наблюдение на показанията на
скоростомера и измерване на времето, за което транспортното средство изминава
участък с предварително измерена дължина. Отново навежда твърдения за
случайност на деянието, както и за предубеденост на св. Н.. Смята, че
обвинението не е доказано по достатъчно несъмнен и категоричен начин, както
и че не е била установена
причинно-следствена връзка между деянието и престъпния резултат.
Представителят
на Софийска градска прокуратура заявява, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът в мотивите си вече е дал отговор
на въпросите, поставени от защитата в мотивите на решението си. Смята, че показанията на св. Й.Н.са били анализирани и
съпоставени с останалите доказателства по делото и правилно са били кредитирани
от съда. Посочва, че автотехническата експертиза не се основава само на дадени
свидетелски показания, но и на обективни находки: измервания, инкорпорирани в
протокола за оглед, установеното в него място на удара, както и деформацията на
автомобилите, участвали в катастрофата. Още повече АТЕ се подкрепя от
съдебномедицинската експертиза, която също е от значение за определяне на
механизма на причиняване на телесната повреда и конкретно за посоката на удара.
Смята, че деянието няма как да бъде определено като случайно, защото според АТЕ
обвиняемата е могла да спре автомобила и да предотврати удара.
Софийски
градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
На
20.09.2017г., около 08:30 часа в гр. София обв. Л.Т. управлявала л.а.
„Мерцедес“ с № ******** по бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ с посока на
движение от бул. „България“ към бул. „Конастантин Величков“. Пътното платно е
било с две пътни ленти с ширина 3,30 м. в едната посока, отделени от остров с
ширина 1.20 м. от лентите в срещуположна посока. Платното е покрито с
дребнозърнест, сух асфалт, без дупки и неравности, с лек наклон „изкачване“.
Автомобилът на обвиняемата се е движил в лявата лента с максимално разрешената
за градски условия скорост от около 50 км/ч. По същото време, по платното на бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ се
движел св. Й.Н.със служебен автомобил „Дачия“, модел „ Сандеро“ с №*******. Н.
направил опит да се престрои от лявата в дясната пътна лента на платното за
движение, като същата маневра извършил движещия се пред него автомобил
„Мерцедес С класа“, със затъмнени стъкла. Този автомобил отново, с бързо движение, се върнал в лявата пътна
лента. При така открилата му се видимост, св. Н. забелязал, че в дясното платно
има опашка от автомобили, последния от които е бил автомобил марка „Сеат“ с
№ М *******- автомобила на пострадалата.
Той намалил рязко скоростта си и завъртял волана в ляво, за да избегне удара,
но въпреки това ударил с преден десен калник и дясна страна на автомобила си,
задната част и лявата страна на автомобила на пострадалата, като въпреки това
успял да се престрои обратно в лявата лента. Зад неговия автомобил се движел
л.а. „Мерцедес“, управляван от обвиняемата, която не успяла да се престрои в
лявата лента или да спре. Поради това на около 170 м. след мостово
съоръжение на бул. „Цар Борис III“ настъпил удар между л.а. „Мерцедес“ с № *******,
управляван от обв. Т. и л.а. „Сеат Ибиза“
с № *******, от който последвало
деформиране на заден капак, броня, заден ляв калник, стоп и задна ходова част
на автомобила на пострадалата. От така настъпилия сблъсък са се отворили
въздушните възглавници на л.а. „Сеат Ибиза“ и от последвалия удар на главата на
пострадалата П. върху тях за нея са възникнали следните травматични увреждания:
двустранно счупване на предната стена на максиларните синуси на горната челюст,
многофрагментно счупване на носните кости с разместване , което е довело до
затрудняване на дишането, както и
частично счупване от ъгъла на зъбната коронка на първи горен десен зъб.
От силата на удара в дясната лента последвала верижна катастрофа, като л.а.
„Сеат“ се е задвижил напред и е ударил л.а. “Фолксваген Голф“ с № *******,
управляван от св. К.Ж., който на свой ред се задвижил напред и ударил в
областта на задната броня и левия калник л.а “Фолксваген Голф“ с № *******АП,
собственост на св. А.Д..
Доказателственият
анализ, извършен от първата инстанция, отговаря на процесуалните правила и се споделя напълно от въззивната инстанция.
Приетите за установени фактически положения напълно се подкрепят от намиращите
се по делото доказателствени източници. Последните са коментирани детайлно и
подробно в съответствие с процесуалните правила.
Правилно
първоинстанционният съд се е доверил на показанията на св. Й.Н.. Неговите
показания са пълни, точни и ясни, те също така са подкрепени от показанията на
свидетелките К.Ж. и А.Д.. Въпреки че тези свидетелски показания не са на
свидетели очевидци, те са годно доказателствено средство, съдържащи косвени
доказателства. Тези гласни доказателствени средства могат и са били използвани
от съда, за да прецени достоверността на преките доказателства- възприетото от
свидетеля очевидец. Те се подкрепят и от другите данни по делото, което
първоинстанционния съд е вече обсъдил: Констативен протокол № К-679 изготвен от
СДВР „Пътна полиция“, както и Протокол за оглед на местопроизшествие и най-вече
веществените доказателствени средства - скици и албум със снимки, приложени към
него. От снимките, приложени по делото, може да се направи извод за това дали
страничният удар от автомобил „Дачия“ е бил, както твърди свидетеля Н.,
„странично забърсване“ или е нанесъл значителни вреди и е предизвикал
отварянето на въздушните възглавници на автомобил „Сеат“, както твърди
защитата. Съдът, след като възприе деформирането върху бронята на л.а „Дачия“,
прецени, че казаното от св. Н. за силата
и посоката на удара е достоверно. Същото се подкрепя и от заключението на автотехническата
експертиза, която при определяне на механизма на произшествието сочи, че преди
процесния удар е имало по-лек сблъсък между л.а. „Дачия Сандеро“ и л.а. „Сеат
Ибиза“. В протокол от съдебно заседание от 28.05.2019 вещото лице потвърждава
това си заключение, като казва, че не е възможно отварянето на въздушната
възглавница на л.а. „Сеат“ да е в резултат от страничен удар от л.а. „Дачия“.
При съпоставяне на свидетелските показания на св. Н. с другите данни по делото
се установява, че дадените от него сведения са достоверни. Без значение е фактът,
че той е заинтересован да се оневини за собственото си участие в ПТП, доколкото
всички други данни по делото са еднопосочни и не опровергават, а напротив
подкрепят неговите показания.
Защитата
навежда факта, че вратата от страната на водача е била отворена от специалисти
от ГД “Пожарната безопасност“, като индиция за силата на удара между л.а
„Дачия“ и л.а. „Сеат“. Твърди, че отварянето на въздушните възглавници на
автомобил „Сеат“ се е дължало на този страничен удар, което отваряне
впоследствие е причинило и телесните увреждания на пострадалата П.. На първо
място обстоятелството дали е било невъзможно отварянето на страничната врата до
мястото на шофьора не е доказано по несъмнен начин. Има противоречие в дадените
от свидетелите показания: Свидетелката Д. не си спомня кой е отворил вратата на
шофьорското място, знае само, че на местопроизшествието е пристигнала
пожарникарска кола. Свидетелят Н. помни, че вратата е била отворена от
пожарната, но не споменава за това да е било необходимо използването на
специфично техническо средство или сила. Само и единствено св. Ж. твърди, че
вратата от страната на шофьорското място е била разбивана. Фактът, че на
мястото е пристигнал автомобил на пожарна безопасност, не може сам по себе си
да докаже невъзможността за отваряне на предната дясна врата. На второ място,
на отговор на конкретно зададен въпрос в заседание от 28.05.2019 за причината за деформацията на тази врата,
експертът казва : „Свидетелят даде показания, че ударът е настъпил с дясното огледало.
Огледалото не може да причини щета по
ударения автомобил, в резултат на което да не може да бъде отворена вратата на
водача…. Не мога да кажа по какви причини предната лява врата на автомобил
„Сеат“ не се е отваряла.“ Тоест, съдът, като е споделил експертното мнение, е
преценил, че дори да приеме за установен фактът, че вратата на водача на
автомобила не е била изправна в степен да може да бъде отворена без специални
средства, тази ѝ повреда не е била предизвикана от страничния удар.
Правилно съдът е преценил, че има и други възможни причини, поради които
заключването или друг елемент на предната дясна врата на автомобила да блокира
до степен, която да не позволява отварянето ѝ. Още повече, както се
спомена по-горе, вещото лице при отговора на същия въпрос е изразило мнение, че
от страничния удар, независимо дали е деформирал вратата или не, не е
последвало отваряне на въздушните възглавници на автомобил „Сеат“. Ако защитата
не е била съгласна с изразеното в заседание на 27.05.2019 г. заключение по този
въпрос на вещото лице, то тогава е следвало да поиска назначаване на
допълнителна или повторна експертиза. Също така следва да се спомене, че
експертизата е била приета без възражение и не е направено искане за ново
експертно заключение пред въззивната
инстанция.
Наведени
са възражения от страна на защитата, че експертното заключение не може да се
основава на свидетелски показания, че те могат да се преценяват единствено и
само от съда. Правилно защитата сочи, че експертизата не представлява нито
доказателствен способ, нито доказателствено средство, а вещото лице, ползвайки
събрания и проверен по делото доказателствен материал, прави изводи за факти с
правно значение. Тези изводи не могат да бъдат направени от съда поради липсата
на специални знания в областите на изкуството, науката и техниката, поради това
се налага назначаване на експертиза. Няма законови ограничения за данните по
делото, които могат да бъдат предоставени на вещото лице и съответно въз основа
на които то да направи своите изводи. Когато на вещото лице са били достъпни
протоколи от разпити на свидетели, участници в ПТП, то не представлява
процесуално нарушение използването им от експерта за формиране на заключението
му по случая. Това би представлявало нарушение само ако вещото лице не е
използвало никакви други експертни методи или специални знания, за да даде
отговор на поставените му въпроси. Само в такъв случай неговото заключение би
заместило волята на съда. От заключението на автотехническа експертиза от
13.10.2017г. на инж. Д., съдът прецени, че са били използвани и други данни по
делото, не само свидетелските показания, както и експертните му знания, а
конкретно: За заключение по първата задача експерта е използвал и геометричните
размери на пътното платно в района на произшествието, според огледния протокол
и скица, изготвена от дежурния разследващ полицай, разположението и
деформацията на автомобилите и разположението на отломките. За механизма на
деянието е използвал също разположението и деформацията на автомобилите, а не
само свидетелските показания.
Също
така, във връзка с експертизата, се оспорва начина на определяне на скоростта
на автомобил „Мерцедес“ в района на местопроизшествието, защото не са използвани
посочените в експертизата методи. Вещото лице не е обвързано от изброените от
него способи за определяне на скоростта в експертизата, то може да ползва всеки
познат му метод, стига да е уместен за конкретното произшествие и да може чрез
него да се достигне до достатъчно обосновано заключение по въпросите от
предмета на доказване. В случая експерта е ползвал деформациите на автомобилите
и отместването им при сблъсъка, което е
извел от протокола за оглед и приложените към него фотографии. Още повече, ако
страната е смятала, че експертното заключение не е обосновано, с оглед
използваната методология, то тя е следвало да направи искане за назначаване на
повторна експертиза. Защитата не е направила такова искане в съдебно заседание.
Твърди
се, че няма нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, защото ПТП е непредвидима
опасност, възникнала пред автомобила, управляван от обв. Т., която тя не е
могла и не е била длъжна да предвиди и съответно да предприеме аварийно
спиране. Нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е една от възможните норми в ЗДвП, която
би могла да запълни диспозицията на бланкетната нормата на чл. 342, ал.1 вр.
чл.343, ал. 1, б „б“. Нарушение на правилата за движение по пътищата в
хипотезата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се изразява в движение в рамките на разрешената
от закона, но несъобразена с характера и интензивността на движението, в
конкретния случай, скорост. На първо място, от заключение на АТЕ се установява
скорост на движение на автомобил „Мерцедес“ преди настъпването на ПТП-то на
около 50-60 км/ч., която скорост е в границите на разрешената за транспортно
средство от категория B, което се движи в рамките на
населено място и при липсата на сигнализирана с пътен знак по-ниска максимално
разрешена скорост по смисъла на чл. 21 ЗДвП. Въпреки това по смисъла на чл. 20, ал. 2 водачите на пътни транспортни
средства следва да се движат със съобразена с пътните условия скорост. В
случая, първоинстанционният съд правилно е преценил, че скоростта от около 50
км/ч. не е била съобразена с натовареността на движението в процесния пътен
участък. От обстоятелствата по делото става ясно, че и на двете платна за
движение на бул.“ Иван Евстатиев Гешов“, на мястото на произшествието се е била
образувала опашка от изчакващи автомобили. От заключение на АТЕ, на отговор на пета задача, се
извежда, че обв. Тошева е могла да възприеме, при процесната обстановка
автомобилите, които са били спрели в платното за движение от разстояние 100
метра, което е било достатъчно да намали скоростта и да спре. Следователно тя,
като е възприела така образувалите се опашки от спрели поради трафика
автомобили, не се е съобразила с натовареността на движението и не е намалила
скоростта си до такава, която би и позволила да спре, без да предизвика ПТП.
Неоснователно е твърдението, че сблъсъка между автомобила на св. Н. и
автомобила на пострадалата П. е непредвидимо събитие, което е благоприятствало
настъпването на процесното ПТП. Напротив, първоинстанционният съд правилно е
преценил този факт за ирелевантен. Без значение е, защото този сблъсък не е
предизвикал промяна в местоположението на автомобил „Сеат Ибиза“. Този
автомобил е бил стационарен, стоящ спрял на опашка в дясната лента на
разстояние 176 м. от мостово съоръжение на бул.
„Цар Борис III”. Така нанесеният му страничен удар
не е променил положението му в платното за движение, не е и предизвикал
аварийно спиране от негова страна, което би могло да е непредвидимо и внезапно
за управляващият л.а. „Мерцедес“, който се е движел зад него, напротив лекият
автомобил на пострадалата е останал на място. От така описаната фактическа
обстановка следва, че обв. Т. е могла да възприеме спрелия автомобил „Сеат
Ибиза“ от 100 м. разстояние и е следвало да
съобрази скоростта си на движение с неговото положение и състояние на
покой. Това се явява нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в хипотезата му
несъобразяване на скоростта на автомобила с характера и интензивността на
движение.
Първоинстанционният
съд правилно е квалифицирал деянието на обв. Л.Т., като престъпление по чл.343,
ал. 1, б „б“. пр.2, вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 НК. От обективна страна при движение с л.а. “Мерцедес“, с рег. № ********
по бул „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ в посока бул. “Константин Величков“,
на 176 м. от мостово съоръжение на бул.
„Цар Борис III”, обвиняемата Л.Т. е извършила нарушение на
правилата за движение по пътищата, изразяващо се в движение с несъобразена
скорост. От тези действия и бездействия
на обвиняемата с механизмите и приборите на превозното средство- „управление“
по смисъла на т. 2 б.“а“ от ППВС
№1/83г., е последвал сблъсък с л.а. „Сеат Ибиза“, с рег. № *******, управляван
от Велмира П.. Така настъпилото ПТП е било причина за отваряне на въздушната
възглавница на автомобил „Сеат Ибиза“ и последвалия удар на главата на
пострадалата в нея. От този удар на пострадалата са причинени травматични
увреждания: счупване на предната стена на максиларните синуси на горната челюст
двустранно и многофрагментно счупване на
носните кости, за което сочи заключението на СМЕ. Тези наранявания представляват
средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал.1 НК, както следва: счупване
на предната стена на максиларните синуси на горната челюст двустранно,
реализира хипотезата на счупена челюст, а многофрагментно счупване на носните кости, което е довело до затрудняване
на дишането, представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Правилно
е решението на първоинстанционния съд и за субективната страна на деянието.
Защитата твърди, че е налице случайно деяние, по смисъла на чл. 15 НК, защото
обв. Т. не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на ПТП пред
автомобила си. Съдът е определил, че извършеното деяние от субективна страна е
във форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3,
пр. 1во НК. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Както вече беше обсъдено
по-горе, от фактите по делото се установява, че обвиняемата е могла да
възприеме спрелия в дясната лента автомобил „Сеат“ от 100 метра разстояние,
следователно е могла и да предвиди, че ако не намали скоростта си на движение,
ще настъпи ПТП. Вече беше посочено и че тя е била длъжна да съобрази скоростта
си с пътната обстановка, както предвижда чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но не го е
направила. Съдът също разясни, че настъпилото пред нея ПТП между автомобилите
„Сеат Ибиза“ и „Дачия Сандеро“ не е повлияло по никакъв начин на нейните
задължения да предвиди възможността да ѝ се наложи да спре аварийно.
Доказано е, чрез заключение на АТЕ, че опасната зона за спиране на л.а.
„Мерцедес“, при конкретната пътна обстановка и при движение със скорост от 50
до 60 км/ч. е 34 метра. След като пострадалата е могла да възприеме л.а. „Сеат“
от разстояние 100 м. и е била длъжна да го направи и въпреки това не е
предприела аварийно спиране, то тогава деянието е било извършено по
непредпазливост. Ударът е бил обективно предотвратим, според заключението на
АТЕ, от което следва, че той не е бил избегнат по субективни причини, които не
могат да доведат до освобождаване от наказателна отговорност.
СРС е
освободил обв. Л.Т. от наказателна
отговорност, като е приложил чл. 78а НК. Правилно е преценил, че са налице
всички предвидени от закона материалноправни предпоставки: за престъплението по
чл.343, ал. 1, б „б“. пр.2 се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода, няма съставомерни имуществени вреди /т. 3 от ТР № 2/2016г./,
обвиняемата не е била осъждана или освобождавана от наказателна отговорност по
реда на раздел IV, глава осма НК. Съдът е наложил
кумулативно наказание глоба в размер от
1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.
Въззивният съд смята, че така определеното наказание се явява завишено. На
първо място, правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 56 НК и не е взел
чистото съдебно минало на обвиняемата като смекчаващо вината обстоятелство,
защото то е веднъж вече отчетено от закона като предпоставка за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а НК. Също така наличието на две увреждания
на здравето на пострадалото лице, всяко едно само по себе си представляващо
средна телесна повреда, следва да бъде отчетено като отегчаващо вината
обстоятелство. Въпреки правилната преценка на съда относно това, кои обстоятелства
са смекчаващи и кои отегчаващи отговорността, е определено несправедливо общо
наказание, като съдът не се е съобразил напълно с правилото на чл. 57, ал. 2 НК. При определяне на две или повече наказания за едно престъпление, съдът
следва да определи всяко едно от тях така, че
те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 НК.
Първоинстанционният съд, като се е позовал на чл. 78а, ал. 4 вр. с чл. 343г. НК,
е постановил не само глоба, но и предвиденото в чл. 37, ал.1 т. 7- лишаване на осъдения
от право да упражнява определена дейност. Не е отчел обаче, че налагането на
такова наказание е факултативно, както е изяснено в т. 8 на ППВС
№ 7/85 и се постановява само когато съдът прецени, че е необходимо, за да се
постигнат по-ефективно целите, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК. Въззивният съд
смята, че наистина за да се постигне индивидуалната и генерална превенция и
най-вече с оглед настъпилите тежки последици, следва да се наложи и наказание
лишаване на лицето от право да управлява МПС. При определяне на размера на
общото наказание обаче следва да се има предвид, че лицето ще претърпи и друго
по вид наказание- глоба. Като прецени по-горното съдът смята, че справедливо и
достатъчно за поправяне и превъзпитание на лицето се явява наказание лишаване
от право да управлява МПС в срок от 6 /шест/ месеца. Относно наказанието глоба,
съдът смята, че то следва да бъде определено в минималният предвиден в чл. 78а,
ал.1 НК размер от 1000 /хиляда/ лева. Така определените наказания заедно и
общо съответстват на степента на
обществена опасност на престъпното деяние и дееца и са достатъчни да постигнат
целите на наказанието, предвидени в закона.
Няма
основание за коригиране на обжалваното Решение в останалата му част- касателно
разноските.
Ето
защо, предвид изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 , вр. 334, т. 3 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА Решение на СРС, НО,
107-ми състав по НАХД № 849/2018г., с което подс. Л.Н.Т. е била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 343г, вр.
чл. 343 НК и е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от една година ,
като НАМАЛЯВА размера на
наложеното адм. наказание „Глоба“ на 1 000 /хиляда/ лева,както и размера
на наложеното адм.наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ на 6 /шест/
месеца.
Потвърждава Решението на СРС в
останалите му части.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ
2.