Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 205
гр.
Горна Оряховица, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1549 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцовото дружество „Агенция
за контрол на просрочените задължения“ ООД основава исковите си претенции на
твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“Банка ДСК“ ЕАД/ и
ответника е сключен договор за стоков кредит
№ 232661 / 17.12.2016г., по силата на
който на последния е предоставен кредит за закупуване на стока от магазин в
размер на 1045,88 лв.Уговорили се кредитът да бъде върнат на 12 месечни вноски,
включващи главница и лихва, 11 от които в размер на 105,98 лв., а остатъкът от
95,91 лв. е трябвало да бъде издължен чрез последната вноска. Уговореният
фиксиран лихвен процент по договора бил в размер на 37,74 % годишно.
Ответницата преустановила плащането по договора на 10.01.2017 г., от която дата
на основани е чл. 12 от ОУ по договора до 23. 02. 2018 г. и била начислена
законна лихва в размер на 33,15 лв. Посочва се, че датата на последната вноска
по кредита била на 17.12.2017 г., поради което вземането било изискуемо в пълен
размер след тази дата. Твърди, че на 10.12.2017г. е сключил договор с „Банка
ДСК ” ЕАД, с който остатъкът от вземането по стоковия кредит му било
прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Ищецът приложил към исковата молба уведомление
по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за извършеното прехвърляне на вземането срещу
него. Посочва, че ответникът усвоил сума в размер на 1045,88 лв., като към
момента дължимата от него сума за главница била в размер на 731,84 лв.,
договорна лихва за периода 10.01.2017 г. до 17.12.2017 г. в размер на 185,67лв.
и сумата от 33,15 лв. лихва за забава върху главницата от 10.01.2017 до
23.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018 г. до окончателното й
изплащане. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 486/2018г. на ГОРС. Поради ненамиране на длъжника е предявил
настоящия установителен иск. Претендира присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
особения представител назначен на ответника С.К.Й. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на
ищеца, че ответницата е усвоила въпросната сума, че ѝ е съобщено за
извършеното прехвърляне на вземането, както и предсрочната изискуемост по
договора. Намира размера на уговорената възнаградителна лихва за прекомерен,
поради което претендира нищожност на клаузата за начисляването ѝ,
позовавайки се на разпоредбите на ЗЗП.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по
реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор за стоков
кредит с №232661 от 17.12.2016 г. се установява, че страните са се договорили
кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД да предостави сумата от 1045,88 лв., която не се
спори, че е изплатена по банкова сметка *** "Технополис България"
ЕАД, срещу която ответницата е закупила стоката-мобилен телефон
"Самсунг". По делото е представен служебен бон от 14.12.2016 г. за
сумата от 1245 лв., издаден от търговеца. В договора са налице цитираните в
исковата молба клаузи- относно предоставянето на сумата от 1045,88 лв. за
сключване чрез банката на застраховка, относно договорна лихва в размер на 37,74
% годишно; относно настъпване на предсрочна изискуемост. Според погасителен
план, подписан от страните, връщането на сумите става на 12 месечни вноски, от
които 11 в размер на 105,98 лв. и последна от 95,91 лв. В договора е записан
годишният процент на разходите по кредита - 44,82 %. Посочена е общата дължима
сума в погасителния план - 1261,69 лв.
Съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 29.09.2017 г., сключен между банката и ищеца, допълнително
приложение от 10.12.2017 г., съдържащо списък към договора, вземането е
цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за
цесията с изрично пълномощно, копие от което е представено по делото. Приложено
е уведомление от ищеца като пълномощник на банката, адресирано до ответницата,
за цесията.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми,
видно и от приложеното ч. гр. д. № 486/2018 г. на ГОРС. Книжата са връчени на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240
и чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на
договора за заем по чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на
цедираните му вземанията за заплащане на главница и лихви по договор за банков
кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ.
Съгласно ал. 1 на същия, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задължението на заемателя за плащане
на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за
действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма. В
настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката и
кредитополучателя в писмена форма.
Съдът счита, че договорът поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на възнаграждение
под формата на лихва и за заплащане на законната лихва за забава. Вземанията по
договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор по тях.
Налице е упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на
цедента. Правно значение има съобщаването на цесията с връчването на исковата
молба с приложенията на ответника. В този смисъл е практиката на ВКС: Решение №
3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78
от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т. о, според която поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното съдът счита, че в случая следва да бъде взет предвид
настъпилия в хода на делото факт на връчване на книжата, с оглед на който
вземанията са преминали в патримониума на цесионера. Прехвърлянето има действие
за длъжника съобразно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и възражението на особения представител на ответника е
неоснователно.
Възражението на особения представител на
ответника, че договорът за кредит е недействителен на осн. ЗЗП, е
неоснователно. Съдът счита, че в случая в текста на договора се съдържа
информацията, изисквана от закона, като е уговорена възнаградителната лихва,
дължима при фиксиран лихвен процент -37,74%. Не е договорен променлив лихвен
процент (референтен), при каквато клауза се изисква посочване на ясна и точна
методиката за изчисляването му. Съдържа се и информация като е посочен
годишният процент на разходите по кредита-44,82 %. Посочена е общата дължима
сума в погасителния план -1261,69 лв. Не е установено, че при изчисляването на
ГПР са взети предвид уредени в закона допускания, изброени в Общите условия към
него, които не са посочени в договора, и че ГПР не отговаря на тях, което се
потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ. Изготвен е и
предоставен на заемателя погасителен план, съобразно разпоредбата на чл. 11.
ал. 1, т. 11 ЗПК, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочени са 12 броя вноски, дължими месечно
на конкретно изброени дати. Всичко това обосновава извод, че потребителят не е
лишен от нужната информация, за да престира надлежно и интересите му не са
накърнени. Поради това възражението на ответника за неравноправна клауза при
уговаряне на договорната лихва на основание чл. 143 от ЗЗП е неоснователно и
съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума,
за заплащане на възнаграждение под формата на лихва и законна лихва за забава. В
случая от съдържанието на договора е видно, че длъжникът е запознат с всички
необходими елементи на сделката.
Основателно е възражението на особения
представител, че длъжникът не е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост. Такива доказателства към исковата молба не са представени. В
исковата молба и в заявлението до заповедния съд се сочи, че тази изискуемост е
обявена на 17 декември 2017 г. -т. е. след цесията. По делото не се твърди,
нито са представени доказателства, че банката я е обявила преди цесията, а и е
недопустимо да се изменя основанието, на което е предявен искът в
производството по чл. 422 от ГПК,
в което следва основанието на иска да е очертано от заявлението по заповедното
производство. Поради това направеното несвоевременно искане-с молба, получена преди
първото по делото съдебно заседание-да се събират доказателства за това, кога
банката е съобщила обявената предсрочна изискуемост, е неоснователно. Това
искане от друга страна има характер на косвено признание, че ищецът не е
уведомил длъжника за волеизявлението си относно изискуемостта на непадежиралите
вноски. Доколкото се касае за банков кредит, за него важи приетото в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС относно
настъпването на предсрочната изискуемост това става само след уведомяване на
длъжника преди подаване на заявлението до съда. След като този факт не е
осъществен, не е настъпила правната последица –изгубване на преимуществото на
срока, договорен с банката. Следователно изискуеми са само падежиралите вноски
–до 17.12.2017 г., но това са всички вноски. Ето защо съдът намира, че не е
настъпила предсрочна изискуемост, но безспорно е налице неизпълнение на всички
падежирали вноски по договора за кредит към момента на подаване на молбата за
издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В този смисъл решение №7 от 19.05.2017 г. по гр. д.
№ 60053
/2016 г. на ВКС. По тази
причина исковете следва да се уважат изцяло.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно. Направените разноски са общ размер 75 лв. за държавна
такса, 300 лв. за особен представител 150 лв. за депозит за изготвяне на
експертиза и 50 лв. определени от съда за юрисконсултско възнаграждение, или
общо 575 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство, а именно сумата от 175 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.К.Й. с ЕГН ********** *** дължи на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД - гр. София, с ЕИК *********, сумата от 731,84 лв. - представляваща
неиздължена главница по Договор за стоков кредит с № 232661/17.12.2016 г., сумата
от 185,67 лв. - представляваща
договорна лихва за периода от 10.01.2017 г. до 17.12.2017 г. и сумата от 33,15
лв. - представляваща лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 10.01.2017 г. до 23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК–
02.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 556/02.03.2018 г. по ч. гр. д. №486/2018 г. на ГОРС.
ОСЪЖДА С.К.Й. с ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД - гр. София, с ЕИК *********, сумата от 175
лева разноски за производство по ч. гр. д. № 486/2018 г. и 575 лв. за настоящото
гр. д. № 1549/2018 г., двете по описа на ГОРС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 486/2018 г. по описа на ГОРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: