Р Е Ш Е Н И Е
Номер……….17.05.2019г.
гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 17.04.2019г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Таня Кемерова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1098 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на У. „П.Д.С.К.“ АД против
Решение №1226/28.11.2018г., постановено по гр. д. 427/2018г. по описа на С. районен съд, в частта му, с която
се осъжда У. „П.Д.С.К.“ АД да заплати на ЕТ „А.-Г.Х.” С.З., със седалище и
адрес на управление гр.С.З., ***, ЕИК ***, представляван от Г.Х.Х., следните
суми: сумата от 14 734,24лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
изпълнени строително-монтажни работи за обект „Вход север – настилки и ремонт
стаи изп.директор, стая секретар и зала” и обект „Централно фоайе и
информационна служба до пазачите” по договор за изработка, съгласно констативни
протоколи от 23.03.2008г. и 23.07.2008г., и протоколи обр.19 от 22.01.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска - 18.01.2018г.
до окончателното й изплащане, сумата 1246,71лв, представляваща лихва за забава
в плащането на главницата от 14734,24 лв. за периода 03.03.2017г. –
31.12.2017г., както направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 1984,31лв.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част.
Направено е искане да се отмени решението в същата и да се постанови
друго, с което да се отхвърлят уважените
искове.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия, в който същият взема
становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение -
законосъобразно и правилно, като излага съображения във връзка с наведените във
въззивната жалба оплаквания. Претендира
за разноските по делото.
С.т окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Предмет на предявения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е осъждане на ответника да заплати на ищеца уговореното
възнаграждение за възложени и извършени от ищеца СМР, както и обезщетение за
забава на главницата. Възраженията на въззивника са, че не е възниквала
твърдяната облигационна връзка между страните, също, че не е доказано
извършването на въпросните СМР, както и евентуално, за погасяване на вземанията
по давност.
По въпроса дали между страните са възникнали договорни отношения по
възлагане извършването на СМР за обект „Вход север – настилки и ремонт стаи
изп.директор, стая секретар и зала” и обект „Централно фоайе и информационна
служба до пазачите”, въззивният съд взе предвид представени по делото пред
първата инстанция 2бр. констативни протоколи, с дати 28.03.2008г. и
23.07.2008г.
Видно от съдържанието им, в заглавната част на всеки от тях, като
възложител, е посочен У. „П.Д.С.К.“ АД, като изпълнител ЕТ „А.-Г.Х.” С.З.,
първият (от 28.03.2008г.) е за обект „Ремонт вход север-настилки“, а вторият
(от 23.07.2008г.) е за обект :“Централно фоайе и
информационна служба до пазачите на МБАЛ„П.Д.С.К.“ АД, гр.С.З.. И в двата
протокола, над заглавната част е налице текст: „Одобрил“, под него „д-р Б. –
изпълнителен директор“, като срещу „одобрил“ са поставени неясен подпис и
печат.
В констативния протокол, с дата 28.03.2008г., е посочено,
че на посочената в същия дата, се е събрала комисия в състав: Председател –
инж.Т.В., Членове – В.И., ръководител строително-ремонтно звено и Г.Х.Х. –
управител на ЕТ „А.-Г.Х.”, която направила оглед на обекта, за да установи
нуждата от направа на следните видове СМР, които не са включени в основната
ПСД, както следва: 1. Демонтаж на базалтова настилка и направа на нова с плочи
на ОРБ; 2. „ „ мраморни плочи и
доставка и монтаж на нови; 3. Доставка и монтаж на готов отводнителен улей с
направа на друга част от бетон; 4. „
„ на метална лайсна на под от неръждаема стомана към входа на
администрацията. В протокола се посочва, че „след като направи оглед на
горепосочените видове СМР, комисията реши: С цел подобряване на хигиената и
по-голяма практичност, горепосочените СМР да бъдат изпълнени, като за целта
изпълнителят изготви и представи количествено стойностна сметка за установяване
нуждата от допълнителни средства, които трябва да бъдат осигурени от
възложителя.“ По-надолу в документа следват подписи на горепосочените членове
на комисията и поставена дата 28.03.2008г.
В констативния протокол, с дата 23.07.2008г., е посочено, че на посочената
в същия дата, се е събрала комисия в състав: Председател – инж.Т.В., Членове – И.Х.,
С.Д.и Г.Х.Х. – управител на ЕТ „А.-Г.Х.”, която направила оглед на обекта, за
да установи нуждата от направа на следните видове СМР, които не са включени в
основната ПСД, както следва: 1. Демонтаж на дървени прозорци с доставка и
монтаж на PVC нови; 2. „ „ ламиниран паркет; 3. Латексово
боядисване стени и тавани; 4. Лакиране стени и колони; 5. Блажно боядисване
радиатори и тръби; 6.Боядисване дограма с автоемйллак. В протокола се посочва,
че „след като направи оглед на горепосочените видове СМР, комисията реши: С цел
подобряване на хигиената и по-голяма практичност, горепосочените СМР да бъдат
изпълнени, като за целта изпълнителят изготви и представи количествено
стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни средства, които
трябва да бъдат осигурени от възложителя.“ По-надолу в документа следват
подписи на горепосочените членове на комисията и поставена дата 23.07.2008г.
Така представените констативни протоколи според въззивният съд не
обективират постигнато между страните по делото съглашение за извършването на посочените в същите СМР, респ. извършено от страна на У. „П.Д.С.К.“
АД, възлагане на тези СМР на изпълнител ЕТ „А.-Г.Х.”
С.З.. Причина за този извод съставлява условието на възложителя СМР да бъдат изпълнени, но след като изпълнителят изготви и представи
количествено стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни
средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя. Това изискване е
напълно логично, тъй като в констативните протоколи нито са обективирани обеми
на различните видове СМР, които следва да се извършат, нито цени, по които да
се определи дължимото от възложителя възнаграждение. Съответно, без представяне
на такива количествено-стойностни сметки, не би могло да се приеме, че е налице
конкретно и окончателно постигнато съгласие между страните относно възлагане
извършването на въпросните СМР по горепосочените констативни протоколи.
Непостигането на съгласие по тези основни въпроси между страните означава
липса на договор, респ. на валидно поети права и задължения между страните.
Тази липса не може да се санира от конкретното посочване на обеми на видове СМР
и единични цени в съставените около 5г. по-късно 2 бр. протоколи за установяване
завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013г.
На първо място, не би могло с обратно действие да се създадат облигационни
връзки, които никога не са възниквали. Ако само хипотетично се приеме, че
ответната страна е признала с подписване на тези протоколи извършване на
определени работи от ищеца, които са били изпълнени, но без да са били
възложени на основание валидно сключен договор, то няма как основанието за
заплащането им да е несъществуващ договор.
Освен това, въпросните протоколи не са подписани нито от законния
представител на болницата към този момент, нито от упълномощени, респ.
определени от него представители. Видно от съдържанието на двата протокола,
като представители на възложителя съгласно заповед №519/27.11.2012г. са посочени
лицата инж.Д.Д., С.С.и инж.Т.В., които са подписали същите за възложител
МБАЛ“Проф. Д-р С.К.“. Според съдържанието на въпросната заповед обаче, издадена
от изп. директор на болницата към този момент д-р П. Атанасов, тези лица са
част от състава на комисия, която заедно с представители на ЕТ“А.-Г.Х.“ е
следвало да направи проверка на всички извършени СМР през периода м.февруари
2008 до края на 2009г., като от страна на ЕТ бъдат представени на комисията
подробни количествено-стойностни сметки за извършените СМР, за които
изпълнителят има претенции, а именно: Първо вътрешно отделение, Второ вътрешно
отделение, Клинична лаборатория, Шесто вътрешно отделение, УНГ, Първо детско отделение,
Второ детско отделение.
Предвид горното, съдът намира, че процесните протоколи за установяване
завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013г. не са подписани от
оправомощени представители на МБАЛ“Проф. Д-р С.К.“, доколкото в заповедта не са
делегирани права на сформираната комисия и в частност на горепосочените лица да
проверяват и приемат от името на болницата СМР за обекти, различни от
посочените в заповедта, каквито се явяват процесните, а именно – обект „Ремонт
вход север-настилки и обект “Централно фоайе и информационна служба до пазачите
на МБАЛ „П.Д.С.К.“ АД“. Следва да се отбележи също, че въпросните протоколи не
са одобрени от законния представител на болницата, нито по делото има
доказателства, че са му били предявени или сведени до знанието до момента на
получаване на препис от ИМ по делото, при което незабавно са оспорени с
отговора.
В тази връзка, според заключението на назначената по делото пред първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на ответника не е
отразено съществуващо задължение към ищеца във връзка с процесните СМР, както и
задължение изобщо към ищеца. Също така, в счетоводството на ищеца ЕТ „А.-Г.Х.” С.З.
не съществува осчетоводено вземане за процесните СМР на процесните обекти, за
протоколите Акт 19 не са издавани фактури и поради тази причина не са подадени
Справка-декларации по ДДС за съответния период, както и не е ползван данъчен
кредит. Според ССЕ, за периода м.02.2008г. до края на 2009г. не се вижда синтетично
и аналитично отчитане във връзка с процесните СМР на процесните обекти и
протоколи.
Горното потвърждава вече направения по-горе извод за несъществуване на
твърдените от ищеца облигационни правоотношения по възлагане на процесните СМР от
ответника, тъй като дори самият ищец не ги е завел счетоводно. Също така, това
означава, че ответникът не е признавал съществуването на задължения към ищеца
за заплащане на процесните СМР, нито извършени от негово име без представителна
власт действия от подписалите процесните протоколи за установяване завършването
и заплащане на СМР от 22.01.2013г. Нещо повече, по делото няма доказателства,
до изпращането на нот. Покана от 22.01.2017г. до ответника, от страна на ищеца
да са предявявани претенции, че въпросните СМР, предмет на делото, са извършени
и че се иска тяхното заплащане.
В крайна сметка, въззивният съд приема, че от доказателствата пред първата
и настоящата инстанции не се установява възникването на твърдените от ищеца
договорни правоотношения с ответника, на основание които да му е възложено
извършване на строително-монтажни работи за обект „Вход север – настилки и
ремонт стаи изп.директор, стая секретар и зала” и обект „Централно фоайе и
информационна служба до пазачите” по договор за изработка, съгласно констативни
протоколи от 23.03.2008г. и 23.07.2008г., и протоколи обр.19 от 22.01.2013г.
При липса на сключен договор за възлагането им между страните, не съществува и
задължение на ответника за заплащането на възнаграждение за извършване на
недоговорени СМР.
Както се посочи по-горе в мотивите, дори да се приеме, че ищецът фактически
е извършвал СМР в обекта на ответника, при липса на валидно възникнали
договорни отношения, по които изпълнението им да му е възложено от ответника,
то не би могло и да се претендира заплащане на договорно възнаграждение за
извършването им, на основание чл.258, вр. чл.266 ЗЗД. При това положение,
ирелевантни досежно основателността на иска се явяват констатациите на вещите
лица по допуснатите СТЕ, както и свидетелските показания на св.Т.В., относно
извършване на СМР за процесните обекти. Още повече, че експертизите са
извършени близо 10г. след периода на твърдяното извършване на СМР, което ги
прави крайно хипотетични, а освен това и двете експертизи не могат да дадат
категорично заключение кога и от кого са извършени СМР. В тройната СТЕ се
приема дори, че предвид отдалечеността във времето на извършените СМР и част от
техния вид (скрити работи), експертизата просто приема като вярно записаното в
двата протокола от 22.01.2013г., както и че е напълно възможно в периода от
10г. от извършване на СМР да са е наложило някои от тях да бъдат подновени,
възстановени или сменени вследствие амортизация, повреда, износване и т.н.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове по чл.79
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 14 734,24лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за обект „Вход север –
настилки и ремонт стаи изп.директор, стая секретар и зала” и обект „Централно
фоайе и информационна служба до пазачите” по договор за изработка, съгласно
констативни протоколи от 23.03.2008г. и 23.07.2008г., и протоколи обр.19 от
22.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска -
18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1246,71лв,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 14734,24 лв. за
периода 03.03.2017г. – 31.12.2017г., се явяват неоснователни и ще се отхвърлят.
Тъй като районният съд е стигнал до противоположен извод и ги е уважил,
решението му ще бъде отменено в тази обжалвана част, както и в частта за
разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски общо в размер на 1984,31лв съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника ще се присъдят разноските пред
настоящата инстанция за държавна такса в размер на 319,62 лв, както и остатъка
от неприсъдените, направени пред първата инстанция разноски за експертизи (общо
545 лв съгласно списъка по чл.80 ГПК), в размер на 498,47 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1226/28.11.2018г.,
постановено по гр. д. 427/2018г. по
описа на С. районен съд, в частта му, с която се осъжда У. „П.Д.С.К.“ АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***да заплати на ЕТ „А.-Г.Х.”
С.З., със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, ЕИК ***, представляван
от Г.Х.Х., следните суми: сумата от 14 734,24лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за обект „Вход север –
настилки и ремонт стаи изп.директор, стая секретар и зала” и обект „Централно
фоайе и информационна служба до пазачите” по договор за изработка, съгласно
констативни протоколи от 23.03.2008г. и 23.07.2008г., и протоколи обр.19 от
22.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска -
18.01.2018г. до окончателното й изплащане, сумата 1246,71лв, представляваща
лихва за забава в плащането на главницата от 14734,24 лв. за периода
03.03.2017г. – 31.12.2017г., както направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 1984,31лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „А.-Г.Х.” С.З., със седалище и адрес на
управление гр.С.З., ***, ЕИК ***, представляван от Г.Х.Х., искове за осъждане
на У. „П.Д.С.К.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.С.З., ***, представлявано от изп.директор д-р Йовчо Йовчев да му
заплати следните суми: сумата от 14 734,24лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за обект „Вход север –
настилки и ремонт стаи изп.директор, стая секретар и зала” и обект „Централно
фоайе и информационна служба до пазачите” по договор за изработка, съгласно
констативни протоколи от 23.03.2008г. и 23.07.2008г., и протоколи обр.19 от
22.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска -
18.01.2018г. до окончателното й изплащане, сумата 1246,71лв, представляваща
лихва за забава в плащането на главницата от 14734,24 лв. за периода
03.03.2017г. – 31.12.2017г.
ОСЪЖДА ЕТ „А.-Г.Х.” С.З., със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***,
ЕИК ***, представляван от Г.Х.Х., ДА ЗАПЛАТИ на У. „П.Д.С.К.“ АД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, представлявано от
изп.директор д-р Йовчо Йовчев, разноските пред настоящата инстанция за държавна
такса в размер на 319,62 лв, както и остатъка от неприсъдените, направени пред
първата инстанция разноски за експертизи (общо 545 лв съгласно списъка по чл.80 ГПК), в размер на 498,47 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.