Р Е Ш Е Н И Е № 260041
28.08.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 18.08.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 1224 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Е.С.Г. ***, чрез особения представител адв.Л.П. ***, срещу
Решение № 1337/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 14682 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив, с което се ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК,
вр., чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Панайот Волов №29, етаж 3 против Е.С.Г. ЕГН **********
с адрес *** за сумите: 885,11 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и 11ст./
главница по договор за стоков кредит №***, сключен между ответницата и „Банка
ДСК“ ЕАД; 160,23 лв. /сто и шестдесет лева и 23ст./ договорна лихва от 16.03.2017г.
до 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.02.2018г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 1370 от
09.02.2018г. по ч.гр.д №2165/2018г. на Пловдивския районен съд.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Конкретно жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанионния съд във
връзка с възражението за нищожност на договора за кредит, ненастъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията,
липсата на цесия в полза на ищеца , както и относно размера на претенциите.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в който се мотивира становище за правилност и
законосъобразност на решението.
Въззиваемата страна- ищец- „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД не е ангажирал становище по жалбата.
Страните претендират разноски за въззивното
производство.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима
и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно
производство е установителен иск, предявен по реда на
чл.422 ГПК за съществуване на парични вземания по договор за стоков
кредит №247227 от 16.02.2017г., сключен между ответника и Банка ДСК ЕАД,
гр.София, прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2165 по описа
на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на
16.02.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Г. бил сключен договор за стоков кредит
№*** по силата на които тя получила кредит за закупуване на мобилен телефон в
размер на 829 лв., като сумата следвало да бъде върната в срок от 12 месеца
/лист 7/. Съгласно чл.4 ал.1 годишният лихвен процент по заема бил фиксиран и
определен на 27,85 %, а годишният процент на разходите на 31,7%. Към сумата по
кредита била присъединена и еднократната сума от 56,11 лв. представляваща застрахователна
премия по кредита за сметка на кредитополучателя. Съгласно приложения
погасителен план заемът следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни
вноски, дължими в периода от 16.03.2017г. до 16.02.2018г. от които: единадесет
броя по 85,35 лв. и една последна от 85,40 лв. /лист 8/. Според общите условия
към договора – чл.12.1 при допусната забава в плащанията на главницата и/ или
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно
изискуем и се олихвявал с договорния лихвен процент и надбавка в размер на 10
процентни пункта / лист 10/. Сумата отпусната по кредита била преведена по
сметка на продавача на стоката „Зора М.М.С“ ООД.
По
силата на договор за цесия, сключен
29.09.2017г. банката прехвърлила на ищеца „ Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ООД с който били прехвърлени множество вземания по
кредити, включително и това срещу ответницата Г., видно от извлечението към
приложенията на договора /лист 12 – 18/.
Взел
е предвид настъпилото в хода на делото обстоятелство от значение за спора-
настъпване на крайния падеж на задължението- 16.02.2018 г.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства и при липса на наведени твърдения за извършени каквито и да било
плащания по кредита от страна на кредитополучателя е достигнал до извод за
основателност и доказаност на предявените искове и ги е уважил изцяло.
Въззивният съд напълно споделя изложените от
първоинстанционния съд фактически и правни изводи , поради което препраща към
тях на осн.чл.272 ГПК, като във връзка с оплакванията в жалбата , следва да се
посочи следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за нищожност на договора за кредит поради липса на представителна власт на
лицата, сключили го от името на банката. Подобно възражение законът предоставя
само в полза на лицето, от чието име е извършено действието без представителна
власт, поради което на такава недействителност не може да се позове другата
страна в правоотношението / така чл.26, ал.2 ГПК/. Освен това в случая намира приложение
правилото на чл.301 ТЗ, доколкото търговецът не само не се е противопоставил на
действието, но дори го е потвърдил чрез отпускане на кредита, а и впоследствие-
с предявяване на вземанията по съдебен ред.
Действително първоинстанционинят съд не се е
занимал в решението си с въпроса за предсрочната изискуемост на кредита, но
това не е било необходимо, съответно не се е отразило на правилността на
решението, след като е установено настъпването на изискуемност на вземанията
поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не става ясно как е формирана сумата от 885,11 лв. главница
по кредита. При прочит на исковата молба лесно се констатира, че са изложени
съответни твърдения в тази насока.
Доказано е прехвърлянето на вземанията с
представения договор за цесия от 29.09.2017 г. и допълнително споразумение от
10.10.2017 г. В казаните документи са обективирани насрещни волеизявления за
цедиране на вземания, описани в приемо-предавателен протокол, извлечение от
който, касаещ вземанията към ответника, е представен по делото. Относно
възражението за липса на прадставителна власт на лицата, подписали договора за
цесия, важи казаното по-горе във връзка с правилото по чл.26, ал.2 ГПК.
Не се възприемат от въззивния съд и
възраженията , свързани с липса на уведомяване на длъжника за цесията- чл.99,
ал.4 ЗЗД. На първо място неуведомяването на длъжника би го освободило от
отговорност към новия кредитор в случай, че вече е платил на предишния си
такъв- подобни твърдения липсват. На второ място, в случая уведомлението е
приложено към исковата молба и е връчено на особения представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. / в т.см.Решение по т.д.№
193/2018 г. на ВКС, І т.о./.
Поради липса на други оплаквания относно неправилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна, при което и решението следва да бъде потвърдено.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба
разноски на въззизаемия- трето лице-помагач не се присъждат на осн.чл.78, ал.10 ГПК.
На особения представител на жалбоподателя-
ответник- адв.Л.П. *** следва да се присъди възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция съобразно обжалвания
интерес, възлизащо на 300 лв. на осн.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение подлежи на
заплащане винаги от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а
и предвид трайната съдебна практика – напр. Определение № 882 от
13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК, Определение
№ 783 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение
№ 594 от 16.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т. о., ТК и др. С оглед изхода на спора
тези разноски ще се възстановят на въззиваемата страна.
Решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1337/13.04.2020 г., постановено по гр.д.
№ 14682/2018 г. на Районен съд Пловдив .
ОСЪЖДА
„Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин да заплати на особения
представител адвокат Л.В.П. ***0 лв. възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответника пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Е. С. Г. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин сумата от 300 лв. разноски за особен представител
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: