Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Кристина Първанова
И прокурора сложи за
разглеждане
В.гр.д.№ 8160 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС- „Д.О.з.“ ЕАД, с която се обжалва
решение №75270/22.04.2020 г. на СРС, ГО, 29 състав по гр. д. №8667/2019 г., с
което решение е отхвърлен предявения от ищеца въззивник, иск по чл. 411 КЗ и в
негова тежест са възложени разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност на решението,
като се твърдят нарушения на материалния и процесуалния закон, включително и по
обсъждане на събраните по делото доказателства, които СРС погрешно възприел,
както и не обсъдил в цялост. Въззивникът счита, че меродавно за процеса е
обстоятелството, че било доказано, че собственик на МПС марка БМВ с ДК № В ******
и номер на рамата WBAVT11050KW00743 е дружеството „Вариант-ИР“ ЕООД с ЕИК ********.
Действително, протоколът за ПТП бил официален свидетелстващ документ и се
ползвал с материална доказателствена сила, това, обаче, не елиминирало
възможността да се допусне техническа грешка. Именно на тази техническа грешка
се дължало несъответствието между описания в протокола за ПТП лек автомобил и
застрахования при ищцовото дружество. Затова следвало протоколът за ПТП да бъде
обсъден с останалите доказателства по делото. След като не сторил това, СРС бил
постановил необосновано съдебно решение. Доказани били всички предпоставки за
уважаване на иска по чл.411 КЗ.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с
което претенцията му да бъде уважена. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- З. „О.“
АД, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба,
правилност на така постановеното решение. Твърди се, че не са допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
протокола за ПТП бил представен от самия ищец /въззивник в настоящето
производство/. В конкретния случай не ставало въпрос само за сбъркана една
цифра, а за грешка в модела, марката и рамата на колата. Претендират се
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивникът е уведомен на 19.05. 2020 г.
Въззивната жалба е подадена
на 02.06.2020 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване- претенциите на ищеца са отхвърлени.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че по делото не се установило идентичност между описания в протокола за
ПТП лек автомобил и застрахования при ищеца- в протокола за ПТП № 1653761 от
15.11.2016 г. бил посочен като участник автомобил с марка „БМВ“, модел „320“ с
номер на рама WBAYT110310351609, а в застрахователната полица МПС било
индивидуализирано като автомобил с марка „БМВ“, модел „325“ с номер на рама WBAVT11050KW00743. Самият
протокол за ПТП не бил оспорен от страните по делото и бил подписан от водачите.
Съгласно приетото в решение № 71 от 16.07.2018 г. по т.д.№ 60343 от 2016 г. на
ВКС, ТК, Второ ТО, протоколът за ПТП в частта относно удостоверените участници
в ПТП, дата на ПТП и място на ПТП, при положение, че е отразено, че същият е
съставен след посещение на длъжностното лице, съставлявал официален документ по
смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ имал обвързваща съда
материална доказателствена сила и установявал, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Ищецът, чиято била доказателствената
тежест, не представил по делото доказателства, че се касае до техническа грешка
при изписване на модела и номера на рамата на застрахования лек автомобил в
констативния протокол. По арг. от чл.399 КЗ при имуществената застраховка
съдебната практика приемала, че основният индивидуализиращ белег на МПС е поставеният
от производителя идентификационен номер на МПС – номер на рама, както и
регистрационен номер. Останалите данни за МПС – категория, марка, модел и др.
представлявали допълнителни белези при индивидуализацията. При това положение
следвал извода, че ищецът комуто била доказателствената тежест не бил доказал,
че щетите по посочения в застрахователната полица № 440116031028403 лек
автомобил марка „БМВ“, с номер на рама
WBAVT11050KW00743 са настъпили при
ПТП на 15.11.2016 г. по вина на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
покрита от ответника. Това било така и защото крайният съдебен акт не можел да
почива на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по
делото. По арг. от чл.154, ал.1 ГПК недоказаният факт се считал неосъществен.
Софийски
градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да
са налице предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил,
причинени от застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване
на ПТП, причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Изводът
за недоказаност на тези
предпоставки е правилен, защото:
С исковата молба от ищеца се сочи, че е
осъществено на 15.11.2016 г. ПТП с участието на МПС, марка БМВ, модел 220 с ДК
№ В ******, собственост на „Вариант ИР“ ЕООД, което МПС било застраховано при
ищеца по договор за застраховка „Автокаско“ със застрахователно полица №
440116031028403/2016 г. Ищецът бил изплатил определеното застрахователно
обезщетение в размер на 1018,31 лв. Виновният за ПТП водач бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ответното дружество
отказало възстановяване на ищеца на платеното от последния застрахователно
обезщетение на увреденото МПС.
Видно от отговора по исковата молба ответникът в
срока по чл.131 ГПК е оспорил идентичността между описания в протокола за ПТП
автомобил и този по представената с исковата молба застрахователна полица /л.38
от делото пред СРС/.
Противно на твърдяното от въззивника, СРС е
обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и в
съответствие с установените факти е достигнал до логичният извод, че липсва
идентичност между МПС визирано в протокола за ПТП и МПС посочено в
застрахователната полица.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС и по
арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
Следва да добавим и, че ищецът сочи, че участник в
ПТП е лек автомобил марка БМВ, модел 220,
а застрахователната полица касае МПС с модел 325 /виж л.12 от делото пред
СРС/.
Настоящият състав намира, че не се касае до
„техническа грешка“, както се сочи от въззивника, тъй като освен модела на МПС
е налице съществена разлика между № на рамата на МПС, описано в протокола за
ПТП - WBAYT110310351609 и този в застрахователната полица-
WBAVT11050KW00743.
Действително, съобразно чл.179, ал.1 ГПК материалната
доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното
лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът за ПТП е съставен от
полицейски служител след посещение на
място в деня на инцидента, т.е. актосъставителят лично е установил идентификацията на участниците в ПТП, състояло се
на 15.11.2016 г. в гр.София. Самият протокол за ПТП не е бил оспорен от
страните по делото; същият е подписан от
водачите.
Видно от представеното от пълномощника на ищеца
удостоверение, издадено от МВР, Областна дирекция на МВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“ с ДК № В ****** е записан в АИС – КАТ лек автомобил марка БМВ, модел
325 ХИ и рама WBAVT11050KW00743. По своя правен характер това удостоверение
представлявал официален документ по смисъла на чл.179 ГПК и се ползува с
материална доказателствена сила.
При това положение правилно СРС е достигнал до
извода, че претенцията на ищеца по чл.411 КЗ е недоказана.
Поради съвпадане на крайните изводи обжалваното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се
следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство по реда на чл.78, ал.8 ГПК като съдът определя
юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №75270/22.04.2020 г. на СРС, ГО, 29 състав по
гр. д. №8667/2019 г., изцяло.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******съдебен адрес:***,офис 1-адв.П., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 100 лв.- разноски за юриск.възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.