Р Е Ш Е Н И Е
№:1340 16.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
VІІ-ми състав
На шести октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1700 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.76, ал.5 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение - Бургас“АД, (съкр.„УМБАЛ-Бургас“АД),
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Стефан
Стамболов №73, представлявано от Бойко Георгиев Миразчийски, против заповед за
налагане на санкции № РД-25-810/29.07.2020г. на директора на Районната здравно-осигурителна
каса (РЗОК)-Бургас, в частта й
по т.6, с която на основание чл.416, ал.3 от Национален рамков договор №
РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) и
Българския лекарски съюз за 2020-2022г., обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2020г. (съкр. НРД за медицински дейности 2020-22г.) му е
наложена санкция „финансова неустойка“ в
размер на 200,00 лева.
В жалбата се признава, че безспорно чл.295, т.8 от НРД
за медицински дейности 2020-22г. изисква изследването да съдържа собственоръчно
положеното име на осъществилия изследването, но неизпълнението на това
изискване се явява маловажно. Позовава се препращащата норма чл.11 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН),
определението за маловажен случай дадено в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс (НК), както и на чл.28 от ЗАНН. Счита също, че на
основание чл.408, ал.4 от НРД за медицински дейности 2020-22г., наказващият
орган не е следвало да налага наказание, а да предпише отстраняване на
нарушението и да предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложена санкция. От съда се иска да се отмени т.6 от оспорената заповед.
Пред съда жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител юрисконсулт Ирена Николова-П. поддържа жалбата по заявените в нея
твърдения, като се позовава и на легалното определение на маловажните случаи по чл.408, ал.4,
дадено в § 1, т.4 от ДР на НРД за медицински дейности 2020-22г. Пледира за
отмяна на оспорената част от заповедта и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата, директор на РЗОК-Бургас, се
представлява пред съда от юрисконсулт Е.Й., която оспорва жалбата. Представя
административната преписка. Пледира за отхвърляне на оспорването и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В представената писмена защита доразвива
тезите си.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 18.02.2020г. в гр.Бургас, между НЗОК,
представлявана от директора на РЗОК-Бургас, като възложител и „УМБАЛ-Бургас“АД,
като изпълнител, е сключен договор № 020607/18.02.2020г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на
клинични процедури с НЗОК (л.34-66).
Със заповед № РД-25-521/26.05.2020г. (л.12), на
основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2 от ЗЗО, чл.221, глава 20 и 21 от НРД
за медицински дейности 2020-22г., директорът на РЗОК-Бургас е разпоредил
извършване на проверка на „УМБАЛ-Бургас“АД, със срок на проверката до 30.06.2020г.,
вид и обхват на проверката – тематична, със следните задача: Контрол относно
спазване на изискванията на НРД за медицински дейности 2020-22г., ЗЗО и
клаузите на сключения индивидуален договор.
Във връзка с така постановената заповед, на 27.05.2020г.
определените лекари-контрольори започнали извършването на указаната проверка,
като резултатите от същата са обективирани в протокол № 482/02.06.2020г.,
съставен на основание чл.74, ал.3 от ЗЗО. Видно от същия, при извършената
проверка са направени 7бр. констатации за допуснати нарушения, като релевантно
за предмета на настоящия правен спор е шестото от тях, а именно:
Пациентът Н. И. Т., ЕГН-********** била хоспитализирана
в лечебното заведение от 02.03.2020г. до 06.03.2020г., с история на
заболяването (ИЗ) № 5390. При извършената проверка на документацията на
пациента и историята на заболяването се установило, че извършеното изследване
Ехокардиография е без собственоръчно написано име на извършилия изследването
специалист. Посочено е, че е нарушен чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО и чл.295, т.8 от НРД
за медицински дейности 2020-22г.
По делото е представен документът за провеждане изследването
Ехокардиография на този пациент (чл.11 и 30), като видно от него името на
лекаря провел изследването – д-р Св.Николов е изписано с напечатан текст, а
саморъчен е единствено подписът.
Дружеството не е подало писмено становище и установените
нарушения по протокола не са били разглеждани от комисията по чл.75, ал.1 от ЗЗО, поради което на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО последвало издаването на
оспорената в настоящото производство заповед, а именно заповед за налагане на
санкции № РД-25-810/29.07.2020г. на директора на РЗОК-Бургас. С нея при същите
фактически установявания, залегнали и в т.6 от протокола за проверката, на
основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, чл.422, ал.1 от НРД за медицински дейности
2020-22г., дружеството е санкционирано с финансова неустойка в размер на 200 лева,
за установеното нарушение на договора му като изпълнител на медицинска помощ
(ИМП) – изследването Ехокардиография на посочения пациент е без собственоръчно
написано име на извършилия го специалист, квалифицирано по т.6 като нарушение на
чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО и чл.295, т.8 от НРД за медицински дейности 2020-22г.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
въз основа на приетите за установени факти, счита следното относно
допустимостта и основателността на предявената жалба:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от
търговско дружество, което е адресат на издадения срещу него индивидуален
административен акт. Заповедта е връчена на дружеството-жалбоподател чрез
пощенски оператор на 30.07.2020г., а жалбата е подадена на 13.08.2020г., т.е. в
последния ден на срока. Налице са и останалите предпоставки за редовност и
допустимост на съдебното оспорване.
Административният акт е издаден от компетентен орган,
в предвидената от закона форма. Заповедта е с право основание чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.422, ал.1 от НРД за медицински дейности 2020-22г., съгласно които
когато проверяваният субект не изрази писмено становище, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.
Заповедта съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. В производството по издаването й не е допуснато съществено процесуално
нарушение. Проверката е възложена на основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2
от ЗЗО, чл.221, глава 20 и 21 от НРД за медицински дейности 2020-22г. Според
чл.72, ал.3 от ЗЗО, в редакцията му към момента на извършване на проверката,
служителите на НЗОК по ал.2 могат да извършват проверки на територията на
цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него
длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки
на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на
територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено
от него длъжностно лице. В конкретния случай, според издадената заповед,
проверката е инициирана от директора на РЗОК, т.е. възложена е в съответствие с
приложимите процесуални правила.
За резултатите от проверката е изготвен протокол в
съответствие с разпоредбата на чл.74, ал.3 от ЗЗО, който е връчен на управителя
на лечебното заведение на 03.06.2020г., съгласно отбелязването в него Дружеството
не е възползвало от правото си на възражение срещу констатациите в протокола. Въз
основа на тези констатации е издадена заповедта за финансови неустойки,
обжалвана сега пред съда.
Атакуваната заповед в оспорената й част е издадена в
съответствие с материалния закон, а заявеното в жалбата възражение и
подкрепящите го твърдения са неоснователни. Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за маловажност на
констатираното нарушение по смисъла на § 1, т.4.2 от ДР на НРД за медицински дейности 2020-22г. Съдържащото се в цитираната разпоредба определение на маловажните случаи
касае изчерпателно изброени хипотези във връзка с чл.408, ал.4 от НРД за
медицински дейности 2020-22г., а сред тях не попада процесното нарушение, което
изключва процедиране в случая само с даване на предписания вместо
санкциониране. Това определение не може да се тълкува разширително, в който
смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, шесто отделение,
изразена в решение
№ 13393/09.10.2019г. по адм.д.№ 1955/2019г., решение № 1075/25.01.2019г. по адм.д.№ 1297/2018г., решение № 10283/27.07.2020г. по адм.д.№
12853/2019г. и мн.др. Санкционираното нарушение не попада в изчерпателно
изброените хипотези на маловажни случаи по НРД за медицински дейности 2020-22г.
Не може да намерят приложение чл.28 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН, защото производството по налагане на санкция финансова неустойка
по чл.74, ал.5 от ЗЗО е различно от
производството по налагане на административно наказание по ЗАНН. Ето защо наложената
със заповедта в оспорената й част финансова неустойка за допуснатото нарушени е
определена правилно в предвидения в НРД за медицински дейности 2020-22г.
минимален размер, като е съобразена с тежестта на констатираното нарушение.
По изложените съображения, съда намира атакуваната заповед
в оспорената част за законосъобразен административен акт, поради което жалбата
срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
По делото е направено искане от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази изхода на спора пред
настоящата инстанция и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва да присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.
чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл.144 от АПК. Приложение не намира разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвиждаща по-висок размер на юрисконсултското възнаграждение, съгласно наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, защото ответната страна е била
защищавана от юрисконсулт, а чл.143, ал.4 от АПК се прилага само при
осъществена защита от адвокат.
Воден от изложените съображения и в резултат на
извършената съдебна проверка по чл.168 АПК, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение - Бургас“АД, ЕИК-*********, против заповед за налагане на санкции № РД-25-810/29.07.2020г.
на директора на Районната здравно-осигурителна каса, в частта й
по т.6, с която му е наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение - Бургас“АД, ЕИК-*********, да заплати на Районната здравноосигурителна каса - Бургас
сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: