Р Е Ш
Е Н И Е
№ / .06. 2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
II-ри състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола ДОЙЧЕВ
– мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
въззивно
гражданско дело №964 по описа за 2019 година,
съобрази
следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание
чл.435 ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх.
№3937/15.05.2019г. на П.П.О. против Постановление
по изп. дел №161/2019г. на ЧСИ Румяна Тодорова, с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира размера на
адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя, тъй като от негова страна освен искането за образуване
бил посочен и способ за принудително изпълнение, а също така било отказано
спирането на изпълнението, тъй като разпоредбата на чл. 454, ал.1 ГПК била неприложима
в срока за доброволно изпълнение, както и е отказано да бъде вдигната
наложената върху нейния имот възбрана. Жалбоподателката моли да бъде отменен
отказа за спиране на изпълнителното дело, както и да бъдат редуцирани
разноските за адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя до
предвидения размер за образуване на изпълнително дело, а именно - 200 лв.,
както и да се произнесе съдът по възражението ѝ за несъразмерност между
размера на дълга и предприетата обезпечителна мярка, съобразно чл. 442а от ГПК.
Жалбоподателката твърди, че с молба-възражение
с вх. № 3406/22.04.19 г. по посоченото изпълнително дело, в срока за
доброволно изпълнение внесла 20 процента от размера на дълга и се задължила да
внася ежемесечно по 10 процента. Счита, че с оглед извършеното доброволно
плащане на част от дължимата сума, разпоредбата на чл. 454 ГПК е приложима,
предвид което като е приел, че не са налице основания за спирането на
изпълнителното дело, съдебният изпълнител е постановил незаконосъобразен акт.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, отказът на съдебния
изпълнител също е незаконосъобразен. Освен подаване на молба за образуване на
делото, други действия процесуалния представител на взискателя не е извършвал,
а посочването на изпълнителен способ не съставлява отделно процесуално
действие, за което да се дължи възнаграждение. Счита, че е налице и
несъразмерност между размера на дълга и предприетата обезпечителна мярка, като
несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение,
водещ до неговата процесуална незаконосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл.441, ал.2 от ГПК.
Ответната страна- Т.И.И., ЕГН: ********** чрез депозирания писмен отговор,
излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че към настоящия момент
жалбоподателят не може да иска спиране на изпълнението на осн. чл. 454, ал.1 от ГПК, т.к. не попада в хипотезата му, до извършване на предвидените в закона
действия, по отношение на собствения му имот. По отношение на адвокатското
възнаграждение, твърди, че същото е определено съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.10, т.1. за образуване
на изпълнително дело -200 лв. и за защита и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по т.2 - 100 лв., предвид което направеното
възражение за прекомерност е неоснователно, след като длъжникът не е заплатил
задължението си в срока за доброволно изпълнение. Искането за вдигане на
наложената върху имота възбрана, счита за неоснователно, тъй като тя служи за
обезпечаване на вземането на взискателя, което ще бъде значително затруднено,
т.к. няма друг способ, по който принудително да се събере сумата, а има голяма
вероятност длъжникът, да изпадне в неплатежоспособност, поради множество задължения.
По изложените съображения и предвид процесуалното поведение на длъжника, както
и възможността вземането да остане неудовлетворено, моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Приложени
са и писмените обяснения на ЧСИ, в които
се излага, че жалбата на длъжника е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, тъй като действията на ЧСИ са извършени в
рамките на закона. Излага се, че към настоящия момент
длъжникът не е погасил задължението си в пълен размер в срока за доброволно
изпълнение, като е внесъл само сумите от 290лв. на 22.04.2019г. и 107лв. на
21.05.2019г. Счита, че разпоредбата на чл.454 ал.1 ГПК следва да се приложи в
случай, че е предприето принудително изпълнение и се цели неговото спиране.
Размерът на адвокатското възнаграждение не е редуциран предвид липсата на
доброволно плащане на задължението по изп. лист. По преценка от взискателя по
отношение на длъжника е възможно да бъдат предприети последващи изпълнителни
действия със цел принудително събиране на вземането, за които действия ще се
дължи уговореното в договора възнаграждение за водене на делото. Предвид
поведението на длъжника и данните по делото, ЧСИ счита, че към настоящия момент не следва да се
заличава възбраната вписана върху част от имота на О..
Настоящият състав,
при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Производството
по изп. дело №20197170400161/19г. е
образувано в кантората на ЧСИ Румяна Тодорова на 10.04.2019г. по молба на Т.И.И.
чрез пълномощник адв.С.Л. и въз основа на изпълнителен лист от 05.04.2019г.,
издаден от Варненския административен съд, 4 състав по Адм. Дело №2794/2018г.,
по силата на който П.П.О. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 906.00
лв. съдебно-деловодни разноски.
С разпореждането за образуване на изп. дело, ЧСИ е разпоредила изпращането
на ПДИ до длъжника, както и налагането на възбрана, върху имота, описан в
молбата за образуване.
ПДИ е редовно получено от длъжника
П.О. на 16.04.2019г.
На 22.04.2019г. тя е депозирала пред ЧСИ молба- възражение, с
което е заявила, че е внесла 20% от задължението като се задължава да внася
ежемесечно 10%, предвид което моли да бъде спряно принудителното изпълнение.
Възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно, тъй
като освен подаване на молба за образуване на делото, други действия адвокатът
на взискателя не е извършвал, поради което му се следва възнаграждение в
минимален размер от 200лв. Възразява и срещу налагането на възбрана върху
собствения ѝ имот, тъй като мярката е наложена преди да ѝ бъде
дадена възможност да заплати доброволно, а и е налице несъразмерност. В тази
връзка моли възбраната да бъде вдигната.
С постановление от 03.05.2019г. ЧСИ е приел за разноски по изп.
дело сумата от 300лв- адвокатски хонорар, включваща сумата от 200лв. –за
образуване на делото и сумата от 100лв.- за водене на изп. действия, като е
отказал да редуцира размера. На следващо място е счел, че разпоредбата а чл. 454,
ал.1 ГПК е неприложима в срока за доброволно изпълнение. Отказала е да заличи
възбраната, тъй като не е представено надлежно обезпечение на задължението.
Съобщението за горното постановление е редовно връчено на длъжника
на 07.05.2019г., а на 15.05.2019г. е постъпила жалбата, по която е образувано
настоящото дело.
При така установеното съдът намира следното:
Жалбaта е допустима, тъй като е подадена в срок, от
длъжника в изп. производството и срещу акт /постановление за разноски и отказ
да се спре изпълнението/ на ЧСИ, подлежащ на обжалване.
За да се произнесе по нейната
основателност, съставът при ВОС съобрази следното:
Жалбата досежно размерът на
определеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира за
неоснователна по следните съображения:
На
пълномощника на взискателя освен за образуване на изп. дело, се дължи
възнаграждение и за воденето на същото. Неоснователен е доводът на длъжника, че не се дължи друга сума за
адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от
Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по
процесуално представителство не са ограничени само до молбата, а в същата са
поискани и други действия, а именно налагане на възбрана върху посочения в
същата имот.
Следва да се отбележи също, че към
настоящия момент задължението, за събирането на което е образувано изп. дело не
е платено, а само част от него, т.е. не са налице условия за прекратяване на
изпълнителното дело и не е ясно още колко и какви действия ще се наложат в тази връзка.
Тъй като тези разноски се събират от
длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след
неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано
изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага
размерът им да бъде установен в течение на самото
производство. При
събиране на всички дължими суми и
наличието на основание за прекратяване, ЧСИ трябва да определи и събере
и разноските, свързани изпълнението, като този негов акт отново ще подлежи на
обжалване.
Съдът намира за основателна жабата
срещу отказа на ЧСИ да постанови спиране на изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 454, ал.1 ГПК, съдебният изпълнител спира изпълнението, ако … до деня, предхождащ деня на
проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по
предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на
съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
С молба –възражение вх. №3406 от
22.04.2019г., П.О. е представила платежно нареждане за внесени по сметка на
изп. дело сумата от 280 лв. и 10лв.- лихва.
В ПДИ
е посочено, че общият размер на задължението към 12.04.2019г. е
1 395.72., т.е. 20% от размер на дълга е 279.14 лв.
След като е представил доказателства
за внесени 20% от стойността на вземането срещу него и със същата молба
длъжникът се е задължил да внася ежемесечно по 10%, то са на лице основания за
спиране на изпълнението на осн. чл. 454 ГПК.
Според настоящия състав няма пречка
производството по изп. дело да бъде спряно и в срока за доброволно изпълнение,
ако са налице останалите предпоставки за това.
За длъжника е налице интерес да иска
спиране, тъй като по спряното изп. дело не следва да се извършват изпълнителни
действия, предвид което постановеният отказ от ЧСИ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По
отношение на последната част на жалба следва да се отбележи, че според
разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение 2/2013 от 26.006.2015г.,
запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава
на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е
длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези
действия не е допустимо, а в настоящата жалба липсват наведени твърдения за несеквестируемост
на възбранения имот.
Следователно в частта, касаеща
налагането на възбрана от ЧСИ, жалбата се явява недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Предвид частичната
неоснователност/недопустимост на жалбата, съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени част от претендираните разноски, а именно
сумата от 100лв., представляваща ½ част от претендирания адвокатски
хонорар.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
По жалба вх.№3937/15.05.2019г. на П.П.О.
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Румяна
Тодорова, рег №717,
обективиран в Постановление от 3.05.2019г. да спре изпълнителното дело, като указва
на ЧСИ, че следва да се произнесе съобразно мотивите в настоящото определение.
Оставя без уважение жалбата вх.№ №3937/15.05.2019г. на П.П.О. против Постановление по изп. дел
№161/2019г. на ЧСИ, в
ЧАСТТА, с която е отказано редуцирането на адвокатското възнаграждение, дължимо
в полза на пълномощника на взискателя от 300 на 200лв., и в ЧАСТТА, с
която е отказано заличаването на
възбраната, вписана върху движимия имот, собственост на длъжника.
ОСЪЖДА П.П.О., ЕГН: **********, адрес:
*** да заплати на Т.И.И., ЕГН**********
сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски, направени в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 ГПК.
Препис от определението да се изпрати
на ЧСИ Румяна Тодорова, рег №717 по изп. дело №20197170400161.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: