Р
Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр.Пловдив 18.02.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,в закрито съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.гр.д.№128/2019г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника С.Г.Г.
против действията на ЧСИ П.Илиев с район на действие ПОС по изп.д.№2221/2010г.
по описа на същия,изразяващи се в налагане на запор на трудовото възнаграждение
на длъжника,както и на банкови сметки на същия,като жалбоподателят счита,че така
извършеното действие е опорочено и моли същото да се отмени.
В срока не е постъпило възражение
на жалбата от взискателя.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнителното производство по делото е
образувано срещу длъжника С.Г.Г. по издаден изпълнителен титул от РС-Карлово,с
който същата е осъдена да заплати на „ОББ“ АД сумата от 8715,63лв.
главница,426,16лв. договорена лихва за периода
28.11.2009г.-27.10.2010г.,528,73лв. наказателна лихва за периода
28.11.2009г.-27.10.2010г.,ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда до пълното изплащане на задължението,както и направените
разноски по делото в размер на 193,41лв. за д.т. и 430,12лв. за адвокатско
възнаграждение.По този изпълнителен титул е образувано изп.д.№2221/2010г.Има
издаден още един изпълнителен титул в полза на взискателя „ОББ“ АД,с който
жалбоподателя е осъден да заплати на взискателя сумата от 2699,69лв.
главница,450,14лв. договорена лихва за периода 06.11.2009г.-22.11.2010г.,ведно
със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда до пълното
изплащане на задължението,както и направените по делото разноски в размер на
63,82лв. за д.т. и 235,73лв. за адвокатско възнаграждение,като по този
изпълнителен титул е образувано изп.д.№2229/2010г. по описа на ЧСИ П.И.Двете
дела са обединени и са под №2221/2010г. по описа на ЧСИ П.И.Впоследствие и
двете вземания са цедирани от „ОББ“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.Към настоящия
момент взискател по изпълнителното дело е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.С жалбата си
жалбоподателя моли да се признае за установено,че така посочените вземания не
се дължат от него,иска обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист,както и да се постанови от ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство
и отмяна на наложените запори.
Така подадената жалба е частично
недопустима.
Няма в закона предвидена
хипотеза,в която в настоящото производство съдът да се произнася относно
дължимост или недължимост на посочените суми.Това единствено може да стане в
едно исково производство по заведен от длъжника отрицателен установителен иск,с
който решаващия граждански съд да се произнесе относно дължимостта на
процесните суми.Освен това не съществува хипотеза в закона,с която в настоящото
производство съдът да може да се произнесе относно обезсилване на
изпълнителните листове,издадени по заповедно производство,както и за
прекратяване на изпълнителното дело,без да е налице отказ на съдебния
изпълнител за това.При това положение настоящата инстанция намира жалбата в
тази й част за недопустима и като такава следва да я остави без разглеждане и
да прекрати производството по делото.
По отношение обаче на жалбата в
частта,с която се иска отмяна на наложените запори,настоящата инстанция намира
същата за допустима,но неоснователна,поради следните съображения:
Жалбоподателят счита,че
постъпилите по нейните запорирани сметки в банките са несеквестируеми
вземания,тъй като същите постъпват от Дирекция „Социално подпомагане“ и са по
повод социални надбавки,които са несеквестируеми от закона.Видно от
представените доказателства от банките,такива суми няма,постъпили по
запорираните сметки.Няма пречка сметките да са запорирани и постъпилите целево
суми да не бъдат секвестирани от ЧСИ,а да бъдат ползвани от жалбоподателя,тъй
като същите са по повод Закона за интеграция на хора с увреждания,поради което
е невъзможно същите да бъдат обект на принудително изпълнение,но всички
останали суми от трудови възнаграждения и други са годен обект на принудително
изпълнение,поради което не се явява основание за вдигане на запорираните сметки.Следва
тук да се посочи,че в случая взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е взискател на годно
основание,тъй като същия е встъпил в правата на взискателя „ОББ“ АД чрез
извършена цесия,с която първоначалния взискател е прехвърлил вземането си на
него,поради което той встъпва в правата му до същия размер на
вземането.Твърдението,че длъжника не е бил уведомен,не се споделя от настоящата
инстанция,тъй като е видно,че на същия е изпратено нарочно съобщение за
това.Ето защо настоящата инстанция намира,че жалбата в тази си част се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Г.Г. с ЕГН-********** *** против действията
на ЧСИ П.И. по изп.д.№2221/2010г. по описа на същия,изразяващи се в налагане на
запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С.Г.Г. с ЕГН-********** ***
против действията на ЧСИ П.И. по изп.д.№2221/2010г. по описа на същия,в частта
с която се иска признаване за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,че
същата не дължи сумите по изпълнителното дело,иска се обезсилване на
изпълнителните листове и прекратяване на изпълнителното дело като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази му част.
РЕШЕНИЕТО
е неокончателно в частта,с която производството по делото е прекратено и
подлежи на обжалване в седмичен срок от датата на съобщаването му на страните
пред ПАС,а в останалата част е окончателно.
Председател:
Членове: