Решение по в. гр. дело №106/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 242
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Галина Петкова Магардичиян
Дело: 20204500500106
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е  №242 

 

гр.Русе, 10.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 03 юли през две хиляди и двадесета година……..в състав:

Председател: Мария Велкова

      Членове: Галина Магардичиян

                       Антоанета Атанасова

                                                                              

при секретаря Тодорка Недева и в присъствието  на прокурора….. като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 106 по описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

 „Електроразпределение север“АД със седалище и адрес на управление- гр.Варна обжалва Решение № 2037  от 04.12.2019г, постановено по гр.д.№ 5523/2019г по описа на РРС, с което съдът е признал за установено, че В.Й.Б. не дължи сумата от 6 385.50лв с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция цена на електроенергия по фактура № ********** от 07.08.2019г за периода 12.02.2015г до 07.06.2019г, както и сумата от 944.42лв разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, направените от съда изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

           Въззиваемият   В.Й.Б. чрез пълномощника си адв.Ю.Д. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски.

           Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото няма спор, че В.Й.Б. е абонат на „Електроразпределение север“АД със съответен клиентски и абонатен номер за доставка на ел.енергия за битови нужди за апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.“Княжеска“ № 1,  вх.1, ет.3. При техническа проверка на СТИ, съгласно съставения протокол от 07.06.2019год., са констатирани показанията на дисплея на електромера, същият е бил демонтиран  и на негово място е поставен нов. Протоколът е съставен и подписан от служители на „Електроразпределение север“ и пълномощници на „Енерго-про продажби“АД , както и от двама свидетели, тъй като абоната не е присъствал. На демонтирания електромер е извършена метрологична проверка в БИМ, регионален отдел гр.Русе, при която при софтуерно четене  е установена външна намеса в тарифната схема- наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. В съставения констативен протокол на БИМ от 26.07.2019г. е отразено също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително общо количество ел.енергия за периода от  12.02.2015г. до 07.06.2019година, на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е фактура № ********** от 07.08.2019г  общо за сумата 6 385.50лв. с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена ел.енергия за този период.

           От заключението на вещото лице по назначената и приета във въззивната инстанция съдебно-електротехническа експертиза се установява, че регистрите на електромера, демонтиран при проверката за тарифи 1.8.1 и 1.8.2, се визуализират на дисплея.Тарифа 1.8.3 не се ползва при битови абонати и данните не се визуализират на дисплея. Вещото лице е посочило,че не е отчетена ел.енергия от   39 630.7 Квтч, регистрирана в регистър 1.8.3 /тарифа 1.8.3/, на стойност в размер на исковата сума. Според вещото лице се касае за промяна в софтуера на СТИ, т.е за препрограмиране на заводските настройки на  СТИ, при което става въпрос за умишлено действие, което води до неотчитане на консумираната електрическа енергия, която е преминала през електромера.  Математически правилно е изчислена консумирането на това количество на ел.енергия по цени на ел.енергия за битови абонати през периода от 12.02.2015г до 07.06.2019г.   

          Във въззивната инстанция е разпитан като свидетел и Д.И.Ю., който е един от съставителите на костативният протокол от проверката на 07.06.2019г, който установи начинът на извършване на проверки от страна на дружеството и в частност на конкретната проверка. Проверката за ползвана електроенергия извършват със софтуерен продукт, предоставен им от работодателят им. Същият заяви, че обясняват на свидетелите, подписали констативния протокол защо се демонтира електромера и им показват показанията, когато има преминала електроенергия в скрит регистър.          

При така установените фактически обстоятелства окръжният съд намира обжалваното решение е неправилно по следните съображения:

          Проверката на СТИ е извършена на 07.06.2019г,т.е при действието на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.  Съставеният по време на проверката констативен протокол напълно съответства на нормите на чл.49 от ПИКЕЕ относно начинът на извършване на проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ-Регионален отдел –Русе. В конкретният случай по време на проверката и в последствие от БИМ е установено, че при софтуерно прочитане на СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера така че е налице преминала енергия по тарифа Т3 от 39 630.7 KWh, която не е визуализирана на дисплея. Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.  В случая се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия. Неправилни се изводите на първоинстанционният съд, че по делото липсват данни кога е монтиран тозе електромер. Още в първата инстанция/л.35 от делото/ е представен протокол за монтаж на електромер, от който е видно, че провереният на 07.06.2019г електромер е монтиран на 11.02.2015г с нулеви показатели за нощна и дневне електроенергия. В случая по делото е установен периода по чл.55 ПИКЕЕ , за който следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия, а именно 12.02.2015 до 07.06.2019г. Според вещото лице в издадената от дружеството фактура, тази електроенергия математически правилно е разпределена и изчислена в различните подпериоди. При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че абонатът дължи допълнително начислената му потребена, но неотчетена, респективно незаплатена електроенергия, за която е издадена фактура от 07.08.2019г в общ размер на 6 3285.50лв с ДДС за посоченият по-горе период. Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за недължимост на тази сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което решението му е изцяло неправилно и следва да се отмени.

          С оглед изхода на спора в тежест на ищеца по делото са направените от ответника разноски в първата инстанция. Съгласно представеният списък за разноски и договор за правна помощ и фактура от 07.10.2019г, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „Електроразпределение север“АД е в размер на 1548лв с ДДС.Пълномощникът на ищеца е направил възражение за неговата прекомерност по реда на чл. 78,ал.5 ГПК. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждение, минималното възнаграждение съобразно цената на иска е в размер на 505.42лв. Дължимото ДДС върху него е в размер на 101.08лв или общо дължимото възнаграждение е в размер на 606.50лв. Възражението за прекомерност е основателни и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да се намали до този размер.

          В тежест на въззиваемият са и направените от жалбоподателя разноски във въззивната инстанция. Съгласно представеният списък на разноски, разноските за въззивната инстанция са в размер на 307.71лв, които следва да се присъдят. Претендираното адвокатско възнаграждение е в същият размер като в производството пред първата инстанция. Въззиваемият чрез пълномощника си е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, което по посочените по-горе мотиви е основателно до размер на 606.50лв с ДДС. Разноските за адвокат следва да се присъдят само до този размер.

 

 

           Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2037 от  04.12.2019г, постановено по гр.д.№ 5523/2019 г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявеният В.Й.Б., ЕГН ********** *** срещу „Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 258 иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата от  6 385.50лв с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция цена на потребена електроенергия по фактура № ********** от 07.08.2019г за периода 12.02.2015г до 07.06.2019г, като неоснователен и недоказан.

           ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН ********** ***  да плати на Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 258 направени разноски за адвокат в първата инстанция в размер на 606.50лв с включен ДДС, както и 307.71лв разноски във въззивната инстанция, както и  сумата от 606.50лв с включен ДДС, разноски за адвокат във въззивната инстанция.

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: