Решение по дело №636/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 182
Дата: 16 юли 2025 г. (в сила от 16 юли 2025 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20252100600636
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Бургас, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно
наказателно дело № 20252100600636 по описа за 2025 година
С Определение № 988 от 22.04.2025 г. по ЧНД № 1137/2025 г. Районен
съд – Бургас на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, е постановил едно
общо наказание по присъди на лишения от свобода С. Д. П. с ЕГН **********,
като на основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановил изтърпяване на остатъка от
наказанието лишаване от свобода, наложено по ЧНД № 614/2020 г. по описа на
Районен съд – Несебър, при първоначален строг режим.
Недоволен от постановеното определение е останал осъденият С. П.,
който на 07.05.2025 г. е подал жалба с искане за ревизирането му от Окръжен
съд – Бургас с посочено конкретно оплакване, намирайки за неправилна
приложението на чл. 70, ал. 7 от НК.
Осъденият жалбоподател се явява в съдебно заседание, заедно с
упълномощеният си защитник адв. Луиза Луизова от АК-Бургас. Защитата
пледира жалбата да бъде уважени с мотива, че осъденото лице е изпълнявало
наказанието си пробация. Осъденото лице също поддържа жалбата. Изразява
допълнително желание да му бъде изменен първоначалният режим от строг на
общ.
Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на определението като правилно и
законосъобразно.
1
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното
определение и материалите по делото, приема за установено следното:
С Определение № 46/27.10.2020 г. по ЧНД № 614/2020 г. по описа на РС-
Несебър е било определено общо наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Определението е влязло в сила на
12.11.2020 г.
С Определение № 311 от 10.04.2023 г. на ОС-Стара Загора по ЧНД №
389/2023 г. влязло в сила на 19.04.2023 г. по реда на чл. 437 от НПК съдът е
постановил предсрочно условно освобождаване на П. относно остатъка от
наказанието лишаване от свобода, наложено му с Определение № 46 по ЧНД
№ 614/2020 г. на РС-Несебър в размер на осем месеца и десет дни.
Със споразумение по НОХД № 4900/2024 г. на РС-Бургас П. е осъден на
шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим,
ЛПУМПС за срок от две години и глоба в размер на 400 лв. за извършено на
20.11.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Споразумението влязло в
сила на 13.01.2025 г.
С Присъда по НОХД № 4504/2024 г. на РС-Бургас П. е осъден на три
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, зе деяние по чл.
354а, ал. 3 от НК, извършено на 25.10.2024 г. Присъдата влязла в сила на
13.03.2025 г.
С определение № 988/22.04.2025 г. по ЧНД № 1137/2025 г. по описа на
РС-Бургас, по отношение на осъдения П. на основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание по НОХД № 4900/2024 и
по НОХД № 4504/2024 г. и двете по описа на РС-Бургас, в размер на шест
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На основание чл.
25, ал. 2 от НК и чл. 59 съдът е приспаднал от така определеното общо
наказание изтърпяната част и по двете присъди, както и задържането му по
ЗМВР или по НПК. На основание чл. 23, ал. 2 и 3 от НК към така
определеното общо наказание съдът е присъединил и наказанието ЛПУМПС
за срок от две години и глобата в размер на 400 лв. На основание чл. 70, ал. 7
от НК съдът е привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по ЧНД № 614/2020 г. по описа на РС-Несебър в размер
на осем месеца и десет дни, което да изтърпи отделно при първоначален
„Строг“ режим.
Делото пред РС–Бургас е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3
от НПК по предложение на прокурор при Районна прокуратура – Бургас
относно наличието на предпоставки за приложението на чл. 70, ал. 7, предл.
първо от НК спрямо осъдения С. Д. П.. С обжалваното определение РС-Бургас
е счел, че тъй като в изпитателния срок освободеният предсрочно е извършил
умишлено престъпление, следва да изтърпи отделно и неизтърпяната част от
наложеното по ЧНД № 614/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър
наказание лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав намира жалбата, с която е сезиран, за
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и
насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на
2
глава ХХІ от НПК предвид разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК, съгласно
която на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно
основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Видно от изложените фактически констатации е, че осъденият С. П. е
извършил престъплението, за което е осъден по НОХД № 4900/2024 г. по
описа на Районен съд – Бургас, в изпитателния срок на постановеното условно
предсрочно освобождаване с Определение № 311/10.042023 г. по ЧНД №
306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Ето защо, с оглед
императивната норма на чл. 70, ал. 7, предл. 1 от НК – "Освободеният
предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в
изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се
предвижда лишаване от свобода», същият следва да изтърпи отделно, като
правилно районният съд е определил и първоначалният Строг режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС.
В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият
въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на районния
съд, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 7, предл. 1 от НК за
изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения П., като приведената с
обжалваното определение останала част от неизпълненото наказание
лишаване от свобода се явява законова последица от реализираното ново
престъпление в изпитателния срок по предсрочното освобождаване,
определен по чл. 70, ал. 6 от НК. Атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъдения П. да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3 от НПК,
Окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 988 от 22.04.2025 г., постановено по
ЧНД № 1137/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните за
настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

4