Решение по дело №13863/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260326
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 8 май 2024 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20171100113863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 20.02.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

             

и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело13863 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               

Предявeн е от С.С.Г. против „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.   

                        Ищецът твърди, че пострадал на 28.02.2017 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по  вина на водача на т.а „Скания Р 1441460“ с рег. № ******Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил счупване на тялото на бедрената кост, закрито в дясно, и контузии по цялото тяло, от които телесни повреди претърпял неимуществени вреди. Счита, че справедлвият размер на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 100 000  лв.  Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000  лв./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 15.12.2021 г./, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане.

                        Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията за противоправно и виновно поведение на сочения от ищеца деликвент; оспорва твърденията, че ищецът е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и вредите; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като не използвал обезопасителен колан; оспорва размера на иска; оспорва претенцията за законна лихва. 

                        Третото лице – помагач Д.Н.М., конституиран на страната на ответника, не изразява  становище.

                        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:             По иска с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:      

                        За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.                                                                          Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на т.а „Скания“ с рег. №******е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество.                                                                     Ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП, по която е образувана щета на 20.06.2017 г. /л.63/. По застрахователната щета не е изплатено обезщетение.

                        Видно от влязла в сила присъда от 23.05.2019 г. по НОХД № 408/2019 г. на ОС-Варна, НО, подсъдимият Д.Н.М. е признат за виновен в това, че на 28.02.2017 г., до гр.Девня, на главен път "I-2", при управление на моторно превозно средство – влекач "Скания" с рег.№ ****** прикачено към него ремарке с рег. № ******в нарушениеначл.37,ал.1 от ЗДвП, e предприел маневра "завой наляво" за навлизане на път към гр.Суворово, без да пропусне насрещно движещия се в посока към град
Девня лек автомобил "Опел Вектра" с рег.№ ******, управляван от
Сали Хасанов Юсеинов, и по непредпазливост е причинил смъртта на С.С.С. и средни телесни повреди на повече от
едно лице, а именно – Й.С.С., Й. П.
Й.ов и С.С.Г., поради което и на основание
чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“а“, пр.2 и б.“б“ ,пр.1 , вр ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, вр чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, вр чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, определено по реда на чл. 373, ал.2 от НПК.

                        Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.       

                        С оглед на влязлата в сила присъда на наказателния съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Д.Н.М., неговата вина, обстоятелството, че е причинена средна телесна повреда на С.С.Г. и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.                                                                                                                        В присъдата на Варненския окръжен съд не е описана конкретната телесна повреда, която е била причинена на С.С.Г.. Вместо това съдът общо е посочил, че се касае за средни телесни повреди на няколко пострадали лица.

                        За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушано заключение на медицинска експертиза – част от комплексна автотехническа и медицинска експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е установило, че при катастрофата ищецът е получил контузия на главата с охлузване в областта на челото; контузия на гръдния кош; счупване на дясна бедрена кост. Счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок, повече от 30 дни. Контузията на главата с охлузване в областта на челото и контузията на гръдния кош са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната бедрена кост е било лекувано по оперативен път, чрез открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Възстановителният период и лечение са продължили общо около 1 година. През периода на лечение пострадалият е изпитвал болки и страдания, като през първите три месеца болките са били с по-голям интензитет. Възможно е ищецът да продължи да изпитва болки в бъдеще при физическо натоварване или промяна на времето. След травмата Г. е имал затруднения в самостоятелното си придвижване за около 6 месеца – ползвал е патерици, за да не натоварва десния крак. По делото няма медицински документи да е имал предходно заболяване на опорно-двигателия апарат. Според експерта, следва да се приеме, че извършеното от ищеца вписване в информирано съгласие в болницата, за наличие на увреждане на опорно-двигателния апарат, при липсата на други медицински документи, касае процесното увреждане на десния долен крайник.

                        В съдебно заседание вещото лице от медицинската експертиза заявява, че по делото няма приложени документи за проведена рехабилитация. След осъщественото лечение през 2017 г. няма подобение в обема на движението на десния крайник. Намален е обемът на движение на ставата с 50 %. Самото счупване на бедрената кост и оперативното лечение е засегнало и коляното. Когато има счупване на ставата, развитието на артрозни проблеми е  по-бързо  и по-тежко. В момента има артрозни промени само на десния крак на ищеца, не са описани такива проблеми за левия крак. Промяната на подходката на ищеца се дължи на непълния обем на движение на коляното. Налице е ограничен обем на движение на коляното до 40 градуса /при нормален обем от 130 градуса/. Ищецът среща трудности при ходене, при клякане и сядане. При ходене изнася крака си настрани, не може да го свие, за да прекрачи.  

                        Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.432, ал.1 от КЗ – от присъдата пред наказателния съд  се установява противоправното поведение на водача на процесния автомобил, причинената на ищеца телесна повреда и наличието на причинно-следствена връзка, а от медицинската експертиза се установяват конкретните телесни повреди, здравословното състояние на ищеца и претърпените от него неимуществени вреди.                                                                                          При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие/46г./; вида и характера на претърпените телесни повреди, установени от медицинската експертиза - счупване на дясна бедрена кост и контузия на гръдния кош; вида на проведеното лечение – оперативно лечение, чрез открито наместване на счупването на дясната бедрена кост и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Общият възстановителен период е продължил около 1 година, като за около шест месеца ищецът е ползвал патерици. Той е търпял болки и страдания през целия възстановителен период, по-интензивни през първите три месеца. Съдът отчете обстоятелството, че през периода на лечение и възстановяване пострадалият е зависел от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. По делото се установи, че са останали трайни последици за неговото здраве – походката му е накуцваща, с изнасяне на крака настрани. Счупването и операцията са засегнали и колянната става, при която е налице ограничен обем на движение от 40 %, при норма от 130 %. При определяне на обезщетението съдът съобрази и типичните за механизма на катастрофата и периода на лечение стрес и негативни емоционални преживявания.

                        Предвид посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, в размерна 60 000лв.

                        По възражението за съпричиняване на вредите:

                        Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен предпазен колан.

                        Възражението е неосноватено, поради следните съображения:

                        От заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На Т - образно кръстовище с добра видимост над 150 м. водачът на т.а „Скания“ с полуремарке, с обща дължина 17.5 метра, е извършил маневра „ляв завой“ в посока гр.Суворово със средна скорост от 18 км/час, без да спре на стоп – линията, при което е отнел предимството на л.а „Опел Вектра“, движещ се срещу него направо със скорост от 108 км/час. Лекият автомобил се е ударил челно в дясната странична част на автовлака „Скания“. Най-силни са деформациите на л.а „Опел Вектра“ в дясна странична част, преден капак, таван. В лявата част и в областта на задна лява седалка няма деформации, купето е запазено(врати, колонки, таван, седалка и облегалка), вратите се отварят. Ищецът е пътувал на задната лява седалка, където няма деформации. Няма ротация на автомобила, защото е бил притиснат в предната дясна част под пода на полуремаркето и е  бил с деформиран преден капак. При удара тялото на ищеца е политнало напред. Неговите увреждания са от движението на тялото след удара. При правилно поставен предпазен колан тялото на ищеца щеше да се задържи на 15-20 см.  от седалката. Не са описани коланни травми по пострадалия.

Становищата на експертите относно обстоятелството дали ползването на предпазен колан е могло да предотврати настъпването на травмите взаимно си противоречат. Според вещото лице – автоексперт, при този механизъм на катастрофата, ефективността на колана е била достатъчна, за да предпази ищеца от увреждания по тялото и главата, независимо от високата скорост на л.а „Опел Вектра“.

Според вещото лице - травматолог, контузията на гръдния кош и счупването на дясната бедрена кост могат да се получат и при поставен предпазен колан. Обезопасителният колан би предотвратил единствено удара на главата на пострадалия в предната седалка.

В съдебно заседание двамата експерти поддържат становищата си относно ефективността на предпазния колан. Вещото лице - травматолог заявява, че коланът „няма отношение към счупването на бедрото“, а вещото лице автоексперт заявява, че ако пострадалият е бил с поставен колан щеше да се предпази от травмите.

Съдът кредитира заключението относно механизма на настъпване на катастрофата изцяло, а относно ефективността на предпазния колан, с оглед на конкретните трами, кредитира становището на вещото лице - травматолог, според което счупването на дясната бедрена кост и контузията на гръдния кош са могли да настъпят, независимо дали ищецът е бил с поставен или без поставен предпазен колан. Съдът кредитира медицинската част от заключението относно безопасносттта на предпазния колан по отношение на получените травми, тъй като именно травматологът е компетентен да се произнесе по този въпрос. 

Относно травмата на главата  следва да се посочи, че ищецът не е описал това травматично увреждане след травмите, за които търси обезщетение, поради което в настоящото производство съдът не е определил обезщетение за него, респ. е безпредметно да бъде обсъждан въпросът дали възражението за съпричиняване относно тази травма е основателно.

Дори и да не бъдат възприети горепосочените мотиви, следва да се посочи, че възражението за съпричиняване на вредите е неоснователно и на още едно основание – по делото липсват доказателства дали процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан, а тежестта на доказване на това обстоятелство е върху ответника.   

                        По претенцията за законна лихва:                                                                                           Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени, считано от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца.  В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника, по която е образувана щета на 20.06.2017 г./л.63/. Тримесечният срок за отговор изтича на 20.09.2017 г., поради което ответникът дължи законна лихва върху обезщетението, считано от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.                                                                                  По разноските:                                                                                                                              Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

                        Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество “Ч., П. иИ.“, БУЛСТАТ ********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2541.60 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска. В представения списък с разноски неправилно минималният размер на адвокатско възнаграждение с ДДС е определен на 4872 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, която е в сила към датата на последното съдебно заседание, при цена на иска от 100 000 лв. минималният размер на адвокатско възнаграждение  е 3530 лв., а с ДДС - 4236 лв., при която стойност съдът определи размера на възнаграждението, съразмерно на уважената част от иска.

                        Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер 2400 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 180 лв., съобразно уважената част от иска. 

Мотивиран така, съдът

   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОСЪЖДА "Застрахователна компанияЛев Инс“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. Ч., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 60 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от счупване на дясна бедрена кост и контузия на гръдния кош, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 28.02.2017 г., по вина на водача на влекач "Скания" с рег.№ ****** прикачено към него ремарке с рег. № ********Д.Н.М., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв.  и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 28.02.2017 г. – 20.09.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

                                                                                                                                                                                 ОСЪЖДА С.С.Г. да заплати на "Застрахователна компанияЛев Инс“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 160 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

                                                                                                                                                                                 ОСЪЖДА "Застрахователна компанияЛев Инс“ АД, ЕИК ********, да заплати на Адвокатско дружество “Ч., П. иИ.“, БУЛСТАТ ********,представлявано от адвокат С. Стефанов Ч., с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2541.60 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

                                                                      

                        ОСЪЖДА "Застрахователна компанияЛев Инс“ АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 2400 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 180 лв., съобразно уважената част от иска. 

           

                        Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника "Застрахователна компанияЛев Инс“ АДД.Н.М.,***.

 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

                                                                                                                     

                                                                                                                      СЪДИЯ: