№ 27
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501853 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от ,,Адрита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район ,,Триадица“, ж.к.,,Гоце Делчев“, бл.37,
вх.В, ет.6, ап.64, представлявано от управителя Людмила Николаева Колева,
чрез адв. Б.Т. - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Климент Охридски“
№1, ет.3, против Решение № 260053/03.07.2021г., постановено по гр. дело
№101/2020г. по описа на Районен съд - Царево, с което съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения иск, с който се иска постановяване на
решение, с което да се приеме за установено по отношение на страните по
делото, че Община Царево, ЕИК ********* не е собственик на 983/5983
идеални части от ПИ с идентификатор 66528.3.260 по КККР, засягащо
поземления имот - Заповед КД-14-02-238/12.03.2009г. на Началника на СГКК
- Бургас, с адрес на поземления имот: с. Синеморец, местност П., с площ:
5983 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: за вилна сграда, категория на земята при неполивни
условия: 6, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при
съседи: 66528.3.280; 66528.3.281; 66528.3.3; 66528.3.268; 66528.3.283;
1
66528.3.1; 66528.3.288; 66528.3.273; 66528.3.272; 66528.3.266; 66528.3.265;
66528.3.264.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно
решение, като намира същото за незаконосъобразно и необосновано,
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Излага аргументи. Навежда доводи във връзка с извода на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се
установявало по категоричен начин, че въведеният придобивен способ
произвел действие в правната сфера на ответника. Посочва, че при предявен
отрицателен установителен иск, доказателствената тежест се разпределяла в
съответствие с ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8 по описа за 2012г. на
ОСГТК на ВКС. Счита, че ответната страна следвало да докаже фактите от
които произтича правото й на собственост. Развива подробни съображения в
тази насока. Цитира съдебна практика (Решение №93 от 09.07.2019г. по гр.д.
№3295/2018г. на ВКС, І-во г.о.; Решение №427/21.07.2019г. по гр.
№3255/2008г. на ВКС, ІІ-ро г.о.; Решение №212 от 06.02.2017г. по гр.д.
№1493/2016г. на ВКС, І-во г.о.). Посочват се предпоставките за придобиване
собствеността върху земеделски земи по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Направен е
подробен анализ на представените по делото писмени доказателства и
установените факти и обстоятелства. Изразява се несъгласие с извода на съда,
че правото на собственост върху процесния имот не би могло да се придобие
по давност. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че след като
с решенията на поземлената комисия била възстановена собствеността в
границите, които очертавали поземлен имот с идентификатор 66528.3.260, то
същата можела да бъде придобита по давност. Иска се отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване решение на настоящата
инстанция, с което бъде уважен предявеният иск. Претендира се присъждане
на сторените в производството по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна - Община Царево, чрез Кмета Георги Лапчев, с
който същата се оспорва изцяло. На първо място се посочва, че АПОС №165
от 09.03.2009г., издаден от Кмета на Община Царево за бивш ПИ
№66528.3.268 по КК на с. Синеморец бил съставен правилно и
законосъобразно. Навеждат се доводи. Пояснява се, че АПОС
№632/18.04.2011г. бил съставен вследствие промяна начина на трайно
2
ползване на бивш ПИ № 66528.3.268 по КК на с. Синеморец, м. П. от
,,пасище, мера“ в имот за ,,други земеделски нужди“, съгласно решение №582
от 21.02.2011г. Заявява се, че правилно и в съответствие с материалния закон,
районният съд приел, че правото на собственост върху процесния имот, не би
могло да бъде придобито по давност от страна на ,,АДРИТА“ ЕООД. Излагат
се съображения, като се цитира ТР №3 от 14.02.2018г. по тълк. дело №
3/2017г. на ОСГК на ВКС. Подчертава се, че до приемане на Решение №582
от 21.02.2011г. на Общински съвет - Царево за приемане начина на трайно
ползване, процесният имот бил със статут на публична общинска
собственост. Иска се потвърждаване решението на районния съд и
отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане
на сторените по делото разноски. Към отговора на въззивната жалба са
приложени Скица № Ф00075/14.03.2001г. на ПК – Царево; Заповед № РД-01-
180/22.05.2002г. на Кмета на Община Царево и частично застрахователно
решение към нея; Скица № 575/12.08.2002г. на Община Царево; два броя
решения на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ на Областна дирекция ,,ЗГ“-
Бургас.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Царево е предявен отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че с протоколно решение №61/1.34
от 17.06.1993 г. на ОбПК – Царево на наследниците на Г. Р. П. е възстановена
нива от 5 дка, шеста категория в землището на с. Синеморец, местността
„П.“, парцел № 1260 от ч.земеустройствен план изработен 1929 г. при
граници: мера, наследници на П. К., парцел №1261. Също така е безспорно по
делото, че лицата по посоченото решение на ОбПК – Царево са били
въведени във владение на процесния имот на 08.10.1993 г. и им е била
издадена скица на имота №041/05.07.1993 г. По тази скица имотът граничи на
изток с Черно море. В последствие с нотариален акт № ***, том **, нот.дело
№****/1994 г. на нотариус Кремена Консулова наследниците на Г. П. са
продали на Н. Г. Н. процесната нива в местността „П.“, представляваща
3
парцел №1260 от масив 3 по плана за земеустройство от 1936 г. с площ от 5
дка. С нотариален акт № ***, том *, нот.дело №***/13.08.2002 г. по описа на
нотариус Мария Василева на купувачката Н. Н. и Т. Н. е признато право на
собственост в равни дялове на основание покупка на имот и преминала
регулация с ПУП, одобрен със Заповед № РД 01-180 от 22.05.2002 г., с площ
от 4788 кв.м. Посочено е, че имотът е идентичен с парцел №1260 от масив 3
по плана на земеустройство на с. Синеморец от 1936 г. с площ от 5 дка, като
по скица имотът е с площ от 5,257 дка.
Видно от представените по делото доказателства, по силата на
нотариален акт № ***, том *, нот.дело № ***/2004 г. на нотариус Мария
Василева, Н. Н. и Т. Н. са продали на ,,Адрита“ ЕООД процесната земеделска
земя, представляваща бивша нива в местността „П.“, за която е отреден имот
планоснимачен № 1260 в масив 3 по плана на земеустройство на с.
Синеморец от 1936 г. с площ от по нотариален акт от 5 дка, а по скица - от
5,257 дка, при граници: парцел №1259, Черно море, парцел №261 и път и при
граници по скица № 1486 от 12.08.2002 г. на ПК – Царево – имот № 002201,
полски път на Община Царево, имот № 003264, вилна зона: имот №003265,
вилна зона: имот №003266 вилна зона: имот № 003272 вилна зона: имот №
003273, вилна зона, имот № 003268, пасище-мера и имот № 003261 – нива, за
който е уреден УПИ с площ от 4788 кв.м., съставляващ УПИ № ІV-260 в кв.3
по плана на селото в местността „П.“, община Царево при граници: север –
УПИ ІІІ-259, югоизток – път, юг – УПИ V-261 и запад – път.
Основният спор по делото е дали процесния имот граничи от изток с
Черно море или, както е посочено в приложената Скица №1486 от
12.08.2002г., с имот №03268, представляващ пасище, мера на временно
стопанисване от Община Царево.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил даденото тълкуване в
т.1 от ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е счел, че е налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй
като ищецът е заявил самостоятелни права върху вещта, което се оспорва от
ответната страна, т.е. касае се за конкуренция на претендирани от двете
страни вещни права върху един и същи обект, поради което е налице правен
интерес от настоящата искова претенция.
При разглеждане на делото първоинстанционния съд е изяснил същото
4
от правна и фактическа страна, допуснал е назначаване на съдебно-
техническа експертиза, събрал е гласни доказателства и е достигнал до
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели П. и Л. се
установява, че след изслушване на нотариалния акт за покупко-продажба на
въззивното дружество е предаден процесния имот, който е бил владян
необезпокоявано в материалните му граници до момента на предявяване на
отрицателния установителен иск. От заключението на вещото лице се
установява, че към момента на издаване на Скица № 3937/16.02.2009 г.,
Заповед № РД 18-52/24.08.2006 г. на ИД на АК, с която е одобрена КККР на
землището на с. Синеморец, по отношение на ПИ с идентификатор
66528.3.260 не е била влязла в сила посочената скица, издадена за ПИ
66528.3.268 и не съответства на КК на землището, одобрена със заповедта от
24.08.2006 г. на ИД на АК, което е и в следствие на постановения резултат по
решение № 1-289 от 28.12.2007 г. на БОС по адм. дело № 28/2007 г., с което
заповедта е била отменена и преписката е върната на Агенция по кадастър за
отразяване на имота по съществуващи на място материализирани граници и
титул за собственост.
В изложените във въззивната жалба оплаквания въззивното дружество
се позовава на практика на ВКС досежно приложението на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Съгласно решение № 212/06.02.2017 г. на ВКС по гр.д. №1493/2016 г., първо
г.о., изрично е посочено, че „Съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва
от общината, а след влизане в сила на плана за замеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават
общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя
останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ
има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността
на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши до край
предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените
имоти по картата на възстановената собственост… разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за
5
възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се
придобива от общината по реда на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно тя има
право да се разпорежда с тях.“. В този смисъл е и представеното по делото
протоколно решение № 1 от 04.11.2008 г., с което са определени имотите по
чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ ведно с представените приложения. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че изводът на първоинстанционния
съд за това, че част от бивш поземлен имот № 66528.3.268 по КК на с.
Синеморец, попадаща в поземлен имот № 66528.3.260 по действащия КК и
КР на селото, е общинска собственост по силата на разпоредбата на чл.19 ал.1
от ЗСПЗЗ, тъй като на първоначалните собственици по силата на протоколно
решение № 61/1.34 от 17.06.1993 г. на Общинска поземлена комисия – Царево
е възстановено правото на собственост върху нива от 5 дка в местността „П.“
– толкова, колкото е била заявена от наследниците на Г. Р. П.. Същият обем
земя е бил предмет и на последващите прехвърлителни сделки. Определянето
на имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ е станало от Областна дирекция
„Земеделие“ и в последствие е съставен и АПОС № 165 от 09.09.2009г., с
който е актуван бивш ПИ поземлен имот № 66528.3.268 по КК на с.
Синеморец.
Що се отнася до твърдението, че имотът е придобит по давност,
въпреки осъщественото владение от страна на въззивното дружество в период
от време повече от 10 години, придобивна давност не е изтекла, тъй като до
01.06.1996г. е налице забрана съобразно редакцията на чл.86 от ЗС за
придобиване на имоти – държавна собственост по давност, а на 31.05.2006 г. с
§1 от ЗД на ЗС е постановено спиране на давността за определен период от
време, като във времето няколкократно срокът е бил продължаван. Следва да
се отбележи и обстоятелството, че собствеността на общината по силата на
чл.19 от ЗСПЗЗ е върната като пасище – мера, което представлява публична
общинска собственост и не може да се придобива по давност съобразно
изискванията на чл.7 от Закона за общинската собственост.
При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че от
представените писмени и гласни доказателства по делото не се установи
претенцията на въззивното дружество, което налага обжалвания съдебен акт
като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Община Царево е
поискала присъждане на разноски по делото, но такива не се установяват и не
се дължат.
6
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260053/30.07.2021 г., постановено по гр.
дело № 101/2021 г. по описа на Районен съд - Царево.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7