Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1429
гр.Бургас,19.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2653 по описа на БРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на И.Д.П.
с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 16-0346-000213/12.09.2016г., издадено от Началник РУ-Созопол към
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,ал.
2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева, а за
нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание същата разпоредба е наложено
наказание – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че още при съставяне на
АУАН-а, фактическата обстановка не е била изяснена, което е довело до нарушаване
на чл. 42, ал.4 ЗАНН, доколкото в обстоятелствената част на АУАН не се съдържат
предвидените в чл. 57, ал.1, т. ЗАНН реквизити. Допълнително не са описани нито
обстоятелствата, нито доказателствата, въз основа на които то е установено. На
следващо място се посочва, че липсват мотиви за издаване на НП, като отделно от
това и фактическите обстоятелства не отговорят на обективната действителност. В
тази връзка се заявява, че деянието на жалбоподателя не е виновно, по смисъла
на чл. 6 ЗАНН. Посочват се и непълноти при описанието на нарушението и неговата
индивидуализация, като в заключение се иска от съда да отмени атакуваното
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник - адв. С.К.-БАК, който подържа
жалбата. Посочва, че по отношение на първото нарушение е налице пресъздаване на
законовата норма, без обаче да има конкретика във фактологията, което е довело
до невъзможност жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен. По отношение
на второто нарушение посочва, че с оглед събраните доказателства не може да се
обоснове извод за отказ от страна на водача да бъде тестван за употреба на
алкохол. Счита, че наведените фактически твърдения сочат евентуално за
нарушение по чл. 123, ал.1, б.е от ЗДВП, а не на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Процесуалният представител на жалбоподателя акцентира и че в случая в НП е
посочено, че жалбоподателят е наказан за това, че е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на упойващи вещества, като от доказателствата
по делото се установява, че той никога не е бил канен да бъде изпробван за
такива вещества. Моли съда да отмени постановлението.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Созопол - надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е ангажирал доказателства
относно това, кога НП е връчено на жалбоподателя, поради което и съдът не може
да прави изводи в негова вреда. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.07.2016г.,
около 19.00 часа жалбоподателя И.П. управлявал собствения си лек автомобил –
„Ауди А4” с рег. № СА8509НВ по път II-99 в отсечката
между бензиностанция „Петрол”-гр.Созопол и разклона за „Свети Тома”. Освен него
в автомобила се возила и св. П.А.. При навлизане в ляв завой автомобилът на жалбоподателя
поднесъл и излязъл извън платното за движение, пропадайки в канавката.
Вследствие на произшествието двете гуми на автомобила се спукали, като същият
бил в невъзможност да продължи самостоятелно движението си. На помощ на св. П.
се притекли случайни водачи, които му помогнали да изтеглят колата от канавката
и сигнализирали органите на КАТ при РУ-Созопол. Междувременно, в следствие на
преживения шок, жалбоподателя и св. Андонова решили да пият алкохол, който
носили със себе си. Около 40 минути след настъпване на ПТП-то на място
пристигнал автопатрул от РУ-Созопол, като мл. авто-контрольорът – св. П.Х.
забелязал изтегления автомобил и пораженията по него. Свидетелят попитал
жалбоподателя и св. Андонова, кой е управлява автомобила и след като установил,
че това е И.П. му извършил проверка. В хода на проверката свидетелят
констатирал, че жалбоподателят има мирис на алкохол, поради което го поканил да
бъде тестват с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят
отказал, при което св. Х. в 20.40 часа на 30.07.2016г. му издал талон за
медицинско изследване, в който отразил, че жалбоподателят отказва да бъде
тестван за употреба на алкохол, както и че същият следва да се яви в
ЦСНМП-Созопол за да даде кръв за изследване до 22.40 часа на същия ден.
Жалбоподателят получил талона, като се подписал за това. В предвидения срок жалбоподателят
не се явил, за да даде кръвна проба.
Във връзка с
горното св. Х. съставил АУАН с бланков № 433681, срещу жалбоподателя за
извършени от него нарушения по чл. 20, ал.2 и чл. 174, ла.3 ЗДвП. Актът бил
връчен лично на нарушителя, като същият не посочил възражения.
Въз основа на АУАН-а на 12.09.2016г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административно-наказващият орган е счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на: 1. чл. 20, ал.2 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 179, ал.2 ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева и 2. чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и
на основание същата разпоредба – наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които
съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от процесуалния
представител на жалбоподателя, който признава, че водачът е допуснал ПТП, както
и че не му е била извършена проверка за употреба на алкохол, но акцентира върху
опорочаване на административнонаказателното производство.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, предвиден за това. Въпреки това при описване на първото
вменено във вина на нарушителя, а именно това по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, актосъставителят
и АНО са допуснали съществено нарушение, като не са посочили в какво конкретно
се е изразило противоправното поведение на водача. Съобразно изискването на чл.
57, т.5 от ЗАНН, освен твърдението за движение с несъобразена скорост,
наказващият орган следва да направи констатации за всички характеристики на
пътната обстановка и за движението на процесния автомобил, както и да докаже
същите, а не субективно да ги определя в зависимост от настъпването на
вредоносния резултат. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено. В
процесното наказателно постановление е възпроизведен текстът на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, но липсва описание на пътната обстановка и на конкретното деяние, в което
се е изразило нарушаването на правилата за движение, довело до твърдяното
пътнотранспортно произшествие, а без такова описание не е възможна
индивидуализация на нарушението. С оглед на това, съдът приема, че е ограничено
правото на жалбоподателя да научи какво нарушение му се вменява и да упражни
ефективно правото си на защита. В тази част наказателното постановление следва
да се отмени. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на касационната
инстанция - Решение № 872 от 15.05.2017
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 665/2017 г., Решение № 1805 от 7.11.2016
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1567/2016 г. и други.
По отношение на
второто нарушение, а именно това по чл. 174, ал.3 ЗДвП обаче, съдът намира, че
същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. За да достигне до този извод
съдът съобрази следното:
Разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За
да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да
бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било
от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ
от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото
нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В
конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото
талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен -
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, както и въпреки че е получил талон за медицинско изследване – не се е
явил и не е дал кръвна проба за анализ. В този смисъл неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в АУАН и НП е
описано, че П. е бил наказан и за това, че не е бил тестван за упойващи вещества,
при положение, че не е бил канен за това. Съдът намира, че както в АУАН, така и
в описателната част на наказателното постановление, единственото отправено
обвинение е за отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол и по
двата начина. Действително малко по-надолу в наказателното постановление е
цитирана цялата нарушена разпоредба /като текст/, но това не означава, че е
отправено обвинение за друго нарушение, различно от отказа да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол (както застъпва пълномощникът – отказ за
проверка за други упойващи вещества), респективно не означава, че има допуснато
съществено нарушение. Изрично в този смисъл е Решение № 1187 от 29.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1126/2017 г.
Единственият спорен момент, относно второто вменено във вина на жалбоподателя нарушение, по мнение на настоящия състав, е съсредоточено около обстоятелството дали към момента на поканата за тестване с техническо средство и за даване на кръв за анализ, жалбоподателят е имал качеството на „водач” или не. Това е така, доколкото същият не е бил спрян за проверка от контролните органи и непосредствено след това да е бил поканен за проба, а са минали около 40 минути от ПТП-то, до момента, в който са дошли органите на МВР. Както е прието в Решение № 64 от 25.01.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2295/2015 г. - нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е административно наказателна и следва да се прилага според точния и тесен смисъл, вложен от законодателя. Задължението на водача на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол осигурява контрол върху спазването на забраната, регламентирана в чл. 5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП, а именно да не се управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Тази цел не може да бъде постигната след като е изминал дълъг период от време след преустановяване управлението на МПС. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали все още съществува задължението по чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП с оглед определението по §6, т.25 от ДР на ЗДвП, тъй като субект на отговорността по тази норма е именно и само водачът на МПС.
Съобразявайки горните принципни положения, съдът счита, че преценката на АНО, че към момента на покана за тестване с техническо средство, жалбоподателят все още е бил „водач” по смисъла на закона, е правилна. Това е така, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.8 ЗДвП - службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Казано с други думи – в конкретния случай посещението на местопроизшествието от органите на МВР е било задължително, доколкото в следствие на самостоятелното ПТП автомобилът на П. не е бил в състояние да продължи движението си на собствен ход, като служителите са пристигнали в рамките на около 40 минути (видно от показанията на св. Андонова). Имайки предвид, че се касае за ПТП извън населено място, то времето от 40 минути определено не надхвърля разумните граници, респективно с оглед всичко приетото по-горе за П. все още е съществувало задължението по чл. 174, ал.3 ЗДвП и закономерно отказът му е бил санкциониран. Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В случая нарушението не е маловажно и не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая са налице данни, че това не е първо нарушение по ЗДвП на жалбоподателя ( видно от приложената по делото справка л.11-15). Това говори за завишена общественаопасност на нарушителя, който системно извършва нарушения на правилата за движение по пътищата и очевидно налаганите спрямо него наказания не са изиграли своята превантивна функция. На следващо място обществената опасност на деянието също е висока, което също изключва приложението на института на маловажния случай.
Само за пълнота следва да се посочи, че фактът, че П. е употребил алкохол във времето между ПТП-то и пристигането на служителите на МВР, не може да оправдае отказа му да бъде тестван. Съществуват достатъчно научни способи (химическа експертиза, методът Видмарк и т.н.), по които да може да се установи сравнително точно, каква е била концентрацията на алкохол в кръвта в един минал момент, поради което и евентуални опасения от страна на водача в тази насока са неоправдани и определено не могат да извинят поведението му.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, извършеното от П. деяние по чл. 174, ал.3 ЗДвП безспорно
се явява съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като наложеното наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди в тази му част.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0346-000213/12.09.2016г., издадено от Началник РУ-Созопол към
ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която
за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,ал. 2 ЗДвП на И.Д.П. с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на
100 лева,
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0346-000213/12.09.2016г., издадено от Началник РУ-Созопол към
ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която
за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание същата разпоредба на И.Д.П. с ЕГН: ********** е наложено наказание – глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.