№ 306
гр. Русе, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200099 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат И.И. от АК-Стара Загора, в качеството й
на упълномощен процесуален представител на М. АС. М. от с.Маджерито,
обл.Стара Загора, до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0002852/04.10.2021г. на Директора на Регионална
дирекция “Автомобилна администрация”-Русе, с което за нарушение по
чл.19, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари /Наредба №11/2002г./ и на осн.
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр на М. било наложено наказание „Глоба“ в размер на
2000лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно, издадено при наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила, както и поради липса на елементи от
обективната страна на състава на нарушението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Нарушителя, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Упълномощен процесуален представител депозира писмено становище, с
което поддържа жалбата и моли Съда да отмени НП, по изложените в
жалбата аргументи. Претендира присъждането на разноски за адвокатски
хонорар.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 08.09.2021г., около 12.35ч., жалб.М.М. управлявал товарен
автомобил “МАН ТГХ 18.440” с рег. № СТ 1158 ВН, с прикачено
полуремарке „Шмитц“ по гл.път Е-85 Русе-София, в посока гр.Русе. По
същото време, на входа на гр.Русе - КПП“Хижа Приста“ свид.Г.Д. и И.И. –
инспектори в РД“Автомобилна администрация” гр.Русе осъществявали
контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 12.35ч. те спрели
за проверка автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили
проверка. Констатирали, че автомобила е собственост на „Транссвят“ЕООД и
се управлява от жалб.М.М.. От представените документи, в това число и
международна товарителница ЧМР от 07.09.20121г., се установило, че с
товарният автомобил се извършва международен превоз на товари от
гр.Стара Загора до гр.Букурещ, Р.Румъния, като превозвач е „Инжинерингова
компания Сити газ“ ЕООД. При проверката на документите на водача, на
превозното средство и на товара, проверяващите установили, че жалб.М. не
представя заверено копие на Лиценз на Общността. Запитан за същото,
жалбоподателя първоначално отговорил, че забравил копието в офиса на
фирмата. Свид.Д. извършил справка в информационната система на
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ и установил, че
товарен автомобил “МАН ТГХ 18.440” с рег. № СТ 1158 ВН изобщо не е
включен в никакъв Лиценз на Общността за извършване на международни
превози на товари. Тогава М. обяснил, че превозното средство било наето от
работодателя му, като наемодателя го бил отписал от своя лиценз, а наемателя
не го включил в своя.
С оглед установеното И.И. приел, че жалб.М.М. е извършил нарушение
по чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №11/2002г., за което му съставил акт.
Въз основа на този акт, Директора на РД“Автомобилна
2
администрация”-Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с
което за това нарушение и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр наложил на М.М.
наказание „Глоба“ в размер на 2000лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства.
От представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.20г., както и
съобразно разпоредбите на чл.92 от ЗАПр се установява, че е налице
съответната компетентност както досежно актосъставителя, така и досежно
административнонаказващия орган.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че съставът на нарушението по чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №11/2002г. е
осъществен от обективна и субективна страна от М.М..
Съобразно цитираната правна норма, при извършване на международен
превоз на товари в превозното средство трябва да се съхарнява заверено
копие на лиценза на Общността.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на 08.09.2021г., жалб. М.М. управлявал товарен автомобил “МАН ТГХ
18.440” с рег. № СТ 1158 ВН, с прикачено полуремарке, с който се извършвал
международен превоз на товари без в превозното средство да се намира
3
заверено копие на лиценза на Общността. Нещо повече, установява се от
показанията на свид. Д. и от представените и приобщени от Съда извлечения
от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, че процесният товарен, към него момент, изобщо не бил
включен в никакви лиценз на Общността за извършване международен
превоз на товари.
С оглед на това Съдът намира, че нарушението правилно било
квалифицирано от актосъставителя, който установил, че на 08.09.2021г., като
водач на превозно средство, с което се извършва международен превоз на
товари, М.М. не съхранява в превозното средство копие на лиценза на
Общността.
Правилно, след като било установено, че процесното превозно средство
изобщо не било включено в никакъв лиценз на Общността, АНО приложил
санкционна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, според която водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
С оглед изложеното Съдът намира, че като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-
0002852/04.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация”-Русе, с което за нарушение по чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, на М. АС. М., от с. Маджерито, обл. Стара
Загора, ЕГН-********** било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000
лв.
4
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5