№ 68
гр. Перник, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЕМ. Р. М. срещу „Во-доснабдяване и канализация“ ООД
– Перник.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с из-пълнителен лист
от 13.06.2006 г., издаден по реда на чл. 237 ГПК /отм./, за принуди-телно събиране вземанията по
който е образувало изп.д. № 690/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че действия по
изпълнение не са били своевре-менно предприемани, поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, за което ЧСИ издал постановление за прекратяване от 20.10.2018
г., като наложените запори и възбрани били вдигнати през 2021 г. Твърди се, че последното
валидно изпълнително действие било предприето през м. 06.2008 г., като считано от тогава до
настоящия момент погасителната давност за вземанията е изтекла.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо взема-не спрямо ЕМ. Р. М.
за следните суми: 250,39 – главница, предс-тавляваща стойност на доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на от-падни води за периода от 28.07.2004 г. до 18.04.2006 г., както и
законната лихва вър-ху главницата, считано от 12.06.2006 г. до окончателното и изплащане, сумата
от 28,82 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 18.10.2004 г. до
31.05.2006 г., както и сумата от 8,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
13.06.2006 г. въз основа на влязло в сила определе-ние по чл. 237 ГПК /отм./, постановено по
ч.гр.д. № 3695/2006 г. по описа на РС Пер-ник. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
изразява становище за недопустимост на исковете, поради липса на пра-вен интерес от оспорване
на изпълнението по реда на чл. 439 ГПК, предвид липсата на висящо изпълнително производство
за вземанията. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищецът оспорва
съществуването на изпълняемо право в полза на ответната страна, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена
тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В
тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в
конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
Между страните не е спорно, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист от 13.06.2006 г., издаден на несъдебно изпълнително основание по см. на чл.
237, б. „а“ ГПК /отм./ - определение от 12.06.2006 г. по гр.д. № 3695/2006 г. по описа на РС-
Перник. Въз основа на същия е било образувано изп.д. № 690/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. –
прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което обстоятелство също не се
оспорва от страните и се установява от ангажираните писмени доказателства.
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и процесуалното му поведение –
оспорване основателността на иска, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на
отрицателните установителни искове. По въпроса за процесуалната възможност на длъжника от
защита чрез общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден
по молба, подадена преди влизането в сила на сега действащия процесуален закон, е налице
трайно установена практика на ВКС – напр. Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/2016 г. по описа на ВКС, Определение № 262/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа
на ВКС, II ТО и др., съгласно която съществува правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за установяване на недължимостта на претендирани от взискателя вземания.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои
имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство
Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист, за ищеца съществува правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В допълнение следва да
се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели внасяне на яснота в отношенията
на страните и препятства възможността в по-късен момент отново да бъдат разглеждани
идентични съображения на ищеца за недължимост на вземанията, обективирани в изпълнителния
титул.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на погасителна давност,
изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. В тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.
От приложеното копие на изп.д. № 690/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от
10.08.2007 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи
(запор), с давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Д. е извършвала
справки за имущественото състояние до различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника. С
постановление от 19.05.2008 г. е наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент, вписана в
СВ-П. на 29.05.2008 г., като други действия по изпълнение не са били предприемани. Освен
инкорпорираното в молбата за образуване, взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия.
Към момента на образуване на ИД № 690/2007 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на
2
съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице
противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на
ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.
е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата от
10.08.2007 г. да е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към
11.08.2009 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
С постановление от 10.05.2018 г. /саморъчна резолюция/ ЧСИ е констатирал, че
производството следва да се прекрати по право, за което са изпратени съобщения до страните на
11.03.2021 г. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, че делото е прекратено
на 20.10.2018 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на
кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.
Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла
давност. Задължението за заплащане на ползвана вода и отвеждане на канална представлява такова
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната вода,
поради което водата следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е
ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г.). Съгласно цитираното тълкувателно
решение, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената
вода се плаща ежемесечно. Ето защо в процесния случай, оспорените вземания имат характер на
периодични плащания, поради което и с оглед разясненията на ТР № 3/2012 г., приложима в
процесния случай е кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които е
издаден процесният изпълнителен лист е кратката, тригодишна давност тъй като при действалата
по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за изда-ване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание, опре-делението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК
(отм.) се разпо-режда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, в случая
извлечение от сметките на водоснабдителното дружество, поради което характерът на
задължението на периодично такова не се променя. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК
(отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, поради което срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т.
см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от
3
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о. /.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
кратката 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай
по арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай след 11.08.2009 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент –
11.08.2009 г., тригодишната давност за процесните вземания е изтекла на 12.08.2012 г., а с това – и
преди образуване на настоящото исково производство. Следователно сумите, предмет на
изпълнителния лист са погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени доказаните
разноски в общ размер на 76,54 лв.
При уговорената в договора за правна защита и съдействие адвокатска защита,
осъществявана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъдат присъдени и поисканите разноски в размер на 300 лв. Неоснователно е
релевираното от страна на ответното дружество възражение за прекомерност на възнаграждението,
доколкото размерът му съответства на минималния, установен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЕМ. Р. М. , ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „***, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя
инж. Б.И., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК , че в
полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник не съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) спрямо ЕМ. Р. М. за сумите 250,39 лева – главница,
представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 28.07.2004 г. до 18.04.2006 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2006 г. до окончателното и изплащане, сумата от 28,82 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 18.10.2004 г. до 31.05.2006 г., както и сумата от 8,00 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.06.2006 г. въз основа на влязло в сила
определение по чл. 237 ГПК /отм./, постановено по ч.гр.д. № 3695/2006 г. по описа на РС Перник,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, да
заплати на ЕМ. Р. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,54 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, да
заплати на адв. Н.Й. Х.-Й. – АК Перник, личен № **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300,00 лева – възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред Районен съд Перник по ДПЗС от 05.08.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5