Решение по дело №2744/2013 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1912
Дата: 14 ноември 2014 г. (в сила от 5 януари 2016 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20137040702744
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       1912          14.11.2014г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 2744 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „С. агроинвест” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.”Еделвайс” № 2, представлявано от управителя К. С. С. против ревизионен акт № *********/06.08.2013г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, с който са определени задължения на дружеството по ЗДДС в размер на 60 323,76 лева, от които главница – 59 000 лева и лихва за просрочие – 1 323,76 лева. Актът е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 326/24.10.2013г., произнесено от директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – гр.Бургас. Иска се от съда да отмени ревизионния акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат К. от БАК, който поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП” – гр.Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт Д., която оспорва основателността на жалбата и настоява за отхвърлянето й. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1301015/07.05.2013г., издадена от началника на сектор „РП” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Бургас е разпоредено да се извърши ревизия на „С. агроинвест” ЕООД, която да обхване следните видове задължения по периоди: корпоративен данък за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.; данък по чл.194 – чл.204 от ЗКПО за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. и ДДС за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 1301015/21.06.2013г. и с последващ ревизионен акт № *********/06.08.2013г., издаден от органа по приходите, възложил ревизията, на жалбоподателя са вменени следните задължения: ДДС за периода от 01.09.2012г. до 30.09.2012г. в размер на 16 000 лева и лихва за просрочие – 1 323,76 лева и ДДС за периода от 01.10.2012г. до 31.10.2012г. в размер на 43 000 лева. Актът е обжалван пред директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Бургас при ЦУ на НАП, който постановява потвърдително решение.

В жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав, дружеството оспорва фактическите констатации на ревизията за нереалност на процесните доставки и твърди, че правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено правомерно. Позовава се на чл.205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на ТР № 5 на Върховния административен съд.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

С ревизионния акт, предмет на съдебна проверка, органът по приходите отказва да признае на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 000 лева по 2 броя фактури, издадени от „Булгара 2005” ЕООД, както следва:

ДФ № 106/22.10.2012г. с предмет на сделката изработка на интернет сайт с облагаема стойност 9 000 лева и ДДС – 1 800 лева;

ДФ № 108/31.10.2012г. с предмет на сделката доработка на интернет сайт с облагаема стойност 6 000 лева и ДДС – 1 200 лева.

Отказът е основан на установените в хода на ревизията фактически данни, според които процесните фактури не са отразени в отчетните регистри на дружеството по реда на чл.124 от ЗДДС и в справката-декларация за съответния данъчен период, респ. размерът на данъка не е включен в СД при определяне на резултата за съответния данъчен период. Кредитирани са писмените обяснения на управляващия дружеството – жалбоподател, според които по спорните фактури не е извършвана сделка, а е допусната счетоводна грешка.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, вр. с ал.2 от ЗДДС доставка на услуга по смисъла на този закон е всяко извършване на услуга, включително продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество, поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически или интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив. В чл.25, ал.1 от ЗДДС е дефинирано понятието данъчно събитие като доставка на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътрешнообщностно придобиване и внос на стоки по чл.16. Изискуемостта на косвения налог е регламентирана в чл.82 от ЗДДС, според който за регистрираните лица данъкът е изискуем от доставчика по облагаема доставка с изключение на случаите по чл.161 от ЗДДС и чл.163а от ЗДДС, визиращи изискуемост от получателя по сделката.

Според правилото на чл.68, ал.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; за извършено от него плащане преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; за осъществен от него внос или за изискуемия от него данък като платец по глава осма. Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл.68, ал.2 от ЗДДС и посредством метода на изключването в чл.70, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС правото на данъчен кредит не възниква за получателя по сделката в случаите, когато данъкът е начислен неправомерно.

Реално изпълнената доставка е правопораждащ юридически факт, за да възникне и да се упражни на правото по чл.68, ал.1 от ЗДДС. Съществуването й се установява в процеса посредством допустимите по ДОПК доказателствени средства. В настоящия случай установените в хода на ревизията юридически факти са удостоверени с надлежни писмени документи и не са опровергани в хода на съдебно дирене и обосновават извод за формално фактуриране на несъществуващи доставки. С оглед на това, изводите на решаващия орган за неправомерно упражнено право на данъчен кредит са правилни и съответни на събрания по делото доказателствен материал.

Предвид гореизложеното, жалбата против ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 000 лева по 2 броя фактури, издадени от „Булгара 2005” ЕООД е неоснователна и трябва да се отхвърли.

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е и отказът на приходния орган да признае на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по 7 броя фактури, издадени от “Дорина и фамилия” ООД, както следва:

ДФ № 66/25.09.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 80 000,00 лева и ДДС – 16 000,00 лева;

ДФ № 67/03.10.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 21 400 лева и ДДС –4 280 лева;

ДФ № 68/08.10.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 18 350 лева и ДДС – 3 670 лева;

ДФ № 69/15.10.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 32 680 лева и ДДС – 6 536 лева;

ДФ № 70/18.10.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 38 420 лева и ДДС – 7 684 лева;

ДФ № 71/24.10.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 29 750 лева и ДДС –5 950 лева;

ДФ № 72/28.10.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 32 620 лева и ДДС – 6 524 лева;

ДФ № 73/30.10.2012г. с предмет на доставката СМР по договор със стойност 26 780 лева и ДДС – 5 356 лева.

За да постанови този резултат, ревизиращият екип приема, че макар формално да съдържат изискваните от закона реквизити, процесните фактури са издадени в противоречие с разпоредбата на чл.114 от ЗДДС, тъй като документират услуги, които не са получени реално от задълженото лице. Извършена е насрещна проверка, при която е установено, че фактурите са издадени в изпълнение на договор за СМР № 136/01.09.2012г. с предмет – изкопно – монтажни работи на обект в с.Порой, община Поморие на стойност 96 000 лева със срок на изпълнение 2 месеца и договор за СМР № 145/10.09.2012г. с предмет – строително-монтажни работи на зърнохранилище и селскостопански двор в с.Порой, община Поморие на стойност 240 000 лева със срок за изпълнение 3 месеца. Фактурите са отразени в счетоводството на доставчика и данъкът е отразен като задължение към бюджета. В писмените обяснения на лицето, представляващо доставчика е посочено, че сделките са осъществени чрез подизпълнител, което дава повод на ревизията да извърши проверка на дружеството, посочено като такъв – „Денис и Крис” ЕООД. В хода на тази проверка е констатирано наличието на договор за СМР № 148/10.09.2012г., сключен между доставчика и подизпълнителя на обща стойност 307 956 лева, ведно с количествено-стойностна сметка и несъответствие между датите на издаване на процесните фактури и промяната в наименованието на дружеството /Дикей – СИ/, извършена преди това. Кредитирани са и показанията на лицето, представляващо дружеството – правоприемник /Дикей-СИ/, според които процесните фактури не са издадени от този търговец.

От приложените в ревизионната преписка писмени доказателства е видно, че основанието за издаване на процесните фактури са договор за СМР за изкопно-монтажни работи № 136/01.09.2012г., сключен между „С. агроинвест” ЕООД и „Дорина и фамилия” ЕООД на стойност 96 000 лева и договор № 145/10.09.2012г. за извършване на СМР на обекти „Зърнохранилище и селскостопански двор в с.Порой, община Поморие”, сключен между „С. агроинвест” ЕООД и „Дорина и фамилия” ЕООД на стойност не по-малка от 240 000 лева.

За установяване на релевантните по делото юридически факти и за опровергаване на фактическите констатации в ревизионния доклад по делото са извършени и приети без оспорване съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Според заключението на първата към договора за СМР за изкопно-монтажни работи № 136/01.09.2012г., сключен между „С. агроинвест” ЕООД и „Дорина и фамилия” ЕООД е приложена количествено-стойностна сметка, която включва изкопни работи, полагане на кабел, изкопаване на дупки за бетонни колове, замерване на място и подравняване на терена. Към договор № 145/10.09.2012г. е приложена количествено-стойностна сметка, която включва изкопни работи, кофражни работи, армировъчни работи, бетонови работи, асфалтови работи, дървен материал и транспортни услуги. С протокол, обр.19 от 03.10.2012г. е удостоверено извършването на изкопни работи на обща стойност 47 700,18 лева, за които са издадени ДФ № 67/03.10.2012г. и № 68/08.10.2012г. С протокол, обр.19 от 15.10.2012г. е удостоверено извършването на асфалтови работи на обща стойност 85 320,21 лева, за които са издадени ДФ № 69/15.10.012. и ДФ № 70/18.10.2012г. С протокол обр.19 от 23.10.2012г. е удостоверено извършването на кофражни работи, армировъни работи и бетонови работи на обща стойност 74 844,11 лева, за които са издадени фактури № 71/24.10.2012г. и 72/28.10.2012г. С протокол обр.19 от 30.10.2012г. е удостоверено СМР на дървен материал и извършването на транспортни услуги на обща стойност 32 136,04 лева, за които е издадена ДФ № 73/30.10.2012г. Изпълнението на процесните услуги от подизпълнителя е установено по делото чрез следните документи: протоколи обр.19 от 13.09.2012г., 14.09.2012г. и 15.09.2012г. за СМР на стойност 96 000 лева, за които е издадена ДФ № 10000000000064/19.09.2012г.; протокол обр.19 от 03.10.2012г. за изкопни работи на обща стойност 52 200 лева, за които е издадена ДФ № **********/05.10.2012г.; протокол, обр.19 от 12.10.2012г. за асфалтови работи на обща стойност 105 480 лева, за които са издадени ДФ № **********/12.10.2012г. и ДФ № 100000000075/16.10.2012г.; протокол, обр.19 от 15.10.2012г. за СМР на дървен материал и транспортни услуги на обща стойност 44 976,04 лева, за които е издадена ДФ № 10000000076/17.10.2012г.; протокол, обр.19 от 23.10.2012г. за кофражни, армировъчни и бетонови работи на обща стойност 105 300 лева, за които са издадени ДФ № **********/29.110.2012г. и ДФ № 1000000000082/29.10.2012г. При огледа на място вещото лице констатира, че в селскостопанския двор са изпълнени склад № 2 и № 3, склад № 4 /зърнохранилище/, битовка, гаражни клетки, сграда ГСМ, перголи за отдих и кантар. Хале № 1 представлява масивна едноетажна сграда със застроена площ от 300 кв.м. и е изпълнено със монолитна, стоманобетонова конструкция, с тухлени стени и покрив от метални ферми и вълнообразна ламарина. За реконструиране на същото са извършени различни СМР, между които са и част от фактурираните – изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи по изграждане на нова стена за затваряне на навеса и укрепване на наличните стени с два пояса, частично бетониране на пода. На халето е извършено удължаване с 9,40м. и е изградена автомивка, за които също са извършени изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи. На юг към халето е пристроена едноетажна масивна ограда за административни нужди с размери 9,60м./7,75м. с монолитна, стоманобетонова конструкция, тухлени стени и дървен покрив с керемиди. За изпълнение на същата са извършени изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи и е вложен дървен материал на покрива. Склад № 2 и склад № 3 са свързани помежду си и са с обща площ от 848 кв.м. Изпълнени са със смесена монолитна конструкция –/стоманобетонова с метални колони/, тухлени стени и покрив от метални ферми, покрит с вълнообразна ламарина. Халетата са обновени като са извършени различни СМР, между които и такива, които са договорени и актувани с протоколи и фактури, приложени към делото – изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи по изграждане на нови стъпки под колоните, укрепване на наличните стени с два пояса, цялостно бетониране на подовете. Хале № 4 /зърнохранилище/ е със застроена площ от 1020 кв.м., със смесена конструкция /монолитна, стоманобетонова и метални колони/ и тухлени стени, покрив от метални ферми и вълнообразна ламарина. Халето е изцяло обновено като са извършени различни СМР, между които са и фактурираните – изкопни,кофражни, армировъчни и бетонови работи по изграждане на нови стъпки под колоните, асфалтови работи – цялостно асфалтиране на пода с асфалтобетон. Пред халето е изградена нова бетонова площадка с размери 30м./30м., което предпоставя извършването на изкопни и бетонови работи и транспортни услуги. Според заключението на вещото лице е извършена реконструкция на стара административна сграда в битова. Същата е едноетажна масивна сграда с размери 9,60м./7,45м. с монолитна конструкция, тухлени стени и дървен покрив с керемиди. За изпълнение на реконструкцията са изпълнени частични изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи и е вложен дървен материал по покрива и навеса от юг на сградата. Ремонтирани са две гаражни клетки, за което са извършени изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи и е вложен дървен материал в покрива. Ремонтирана е и сграда ГСМ с размери 18м./6м., в която е вложен дървен материал. В двора е монтиран открит кантар, за което са изпълнени изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи. Оформен е кът за отдих – дървени перголи с бетонова настилка и плочки. За изграждането му са извършени изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи и е вложен дървен материал. В рамките на стопанския двор е положен кабел, който захранва с ток всички сгради, т.е. изпълнени са изкопни работи, полагане на кабел и заравняване на терена. Стопанският двор е ограден с ограда от метални колове върху ивични основи вместо предвиденото по договор изкопаване на дупки за бетонни колове. В заключение вещото лице акцентира върху факта, че за голяма част от СМР – изкопни, армировъчни и бетонови работи и полагане на кабел липсват протоколи за скрити работи. За извършването им експерта прави извод от видимата част на строителството. В този смисъл е и обяснението, направено в съдебно заседание: „Обектът е електрифициран, което означава че кабелите са прекарани подземно. Има изкопни работи, но колко е дълбок изкопа, това не може да се каже без документация”. „По същия начин правя извода за арматурата. Тя е вътре, скрита е. Няма как един фундамент да няма арматура. Но нямам представа как е изпълнена”.

Изложените от съдебно-техническата експертиза констатации показват, че част от договорените и фактурирани строително-монтажни работи, действително са извършени, но не са налични данни за техния обем, както и за момента на изпълнението. Обсъдени в съвкупност с факта, че дружеството - подизпълнител на „Дорина и фамилия” ООД е фактурирало определен обем от СМР на по-висока стойност от стойността, на която са престирани строителните дейности на жалбоподателя, тези констатации обосновават извод за нереалност на процесните доставки. Към изложеното дотук трябва да се добави кадровата и техническа необезпеченост на доставчика и обясненията на управителя Сузана Николова, представляващ правоприемника на дружеството-изпълнител, че фактури за подизпълнителска дейност с посочените номера не са издавани на „Дорина и фамилия” ООД. При това положение, независимо от фактическата установеност за извършени изкопни, кофражни, армировъчни и бетонови работи и за вложен дървен материал, по делото не е установено тези работи да са изпълнени от доставчика, посочен във фактурите и в обема, визиран в тях. Обсъждането на съдебно-счетоводната експертиза в този случай се явява безпредметно, тъй като същата установява счетоводното отразяване на фактурите и завеждането на строителството по дебита на сметка „Сгради”, което не е спорно по делото. Действително, действащият Закон за данък върху добавената стойност не дава възможност да се изследва произхода на доставката, но проверката на подизпълнителя в конкретния случай и преценката на фактите от нея, се извършват, за да се докаже отрицателния юридически факт за липса на реална доставка, на който приходния орган основава отказа си да признае на жалбоподателя субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай този факт не е опроверган от жалбоподателя чрез проведеното насрещно доказване.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 340 лева, определено по реда на Наредба № 1/07.07.204г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, първи състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С. агроинвест” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.”Еделвайс” № 2, представлявано от управителя К. С. С. против ревизионен акт № *********/06.08.2013г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № 326/24.10.2013г., произнесено от директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – гр.Бургас.

ОСЪЖДА „С. агроинвест” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.”Еделвайс” № 2, представлявано от управителя К. С. С. да заплати на директора на Дирекция „ОДОП”– гр.Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 2 340 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

                                              

 

 

 

 

СЪДИЯ:……………………….