№ 2847
гр. Варна, 10.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501262 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1090/01.04.2024 год., поправено
с Решение № 1388/22.04.2024 год., постановени по гр. дело № 1962/2023 год.
по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Т. А. А. от с.
Константиново, общ. Варна, срещу община Варна отрицателен установителен
иск за собственост и е прието за установено в отношненията между страните,
че ответникът община Варна не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 38354.501.142 по КККР на с. Константиново, общ. Варна, с
площ от 1049 кв. м., находящ се в с. Константиново, община Варна, ул.
„Родопи" № 2-а, при граници: ПИ с идентификатор 38354.501.143; ПИ с
идентификатор 38354.501.149; ПИ с идентификатор 38354.501.140; ПИ с
идентификатор 38354.501.141 и ПИ с идентификатор 38354.501.109.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на ответника
ангажираните в тяхна подкрепа доказателства, от които според въззиника се
установява, че процесният имот е бил държавна собственост на основани е чл.
6 от ЗС и че в периода от 21.08.1956 год. до 09.11.1999г. - датата на влизане в
сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, процесният имот не е имал друг
собственик освен държавата. Установените вписвания (дописвания) на
физически лица в разписните листи към отделни планове, като собственици
на имота не е достатъчно убедително доказателство, че процесният имот е
имал собственик - физическо лице, чиито права изключват правата на
държавата, впоследствие на община Варна, доколкото вписванията само на
имена на физически лица в графа „собственик", за отделни имоти от
разписните листи към кадастрални планове, не създават и не са доказателство
за право на собственост на тези лица върху съответните имоти, при
1
положение, че графа „№ и дата на документа за собственост" липсва запис,
който да сочи наличието на такъв документ. След като по делото за относимия
към правния спор период от време няма съставен надлежен документ,
удостоверяващ придобиване на собствеността върху процесния имот от трето,
различно от държавата лице, чиито права изключват правата на държавата
върху имот, въззивникът счита, че е установил при условията на пълно
доказване, че е собственик на имота на основание твърдяния от него
придобивен способ – § 42 от ПЗР на ЗОС, което обуславя и отхвърляне на
предявения от ищеца отрицателен установителен иск за собственост.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
разноски за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищецът Т. А. А. от с. Константиново, общ. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Съдът, като се запозна с делото, констатира, че исковата молба е
нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 ГПК.
Ищецът е навел твърдения, че е собственик по давност на поземлен
имот с идентификатор 38354.501.142 по КККР на с. Константиново, общ.
Варна, с площ от 1049 кв. м., находящ се в с. Константиново, община Варна,
ул. „Родопи" № 2-а. Посочено е, че имотът е ограден и се поддържа и почиства
от ищеца, а преди това и от неговия баща – Андон Янчев А., починал на
29.11.2021 год. Ищецът декларирал имота в община Варна на 21.01.2022 год.
През месец април 2022 год. ищецът предприел процедура по снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост на имота по давност, в хода на
която установил, че ответната община Варна е актувала процесния имот като
общинска собственост с Акт за общинска собственост № 10847/07.11.2022
год., с което оспорва правото на собственост на ищеца и го препятства да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост върху имота. Ищецът
счита, че община Варна не е придобила собствеността върху имота, нито на
посоченото в акта за общинска собственост основание, нито въз основа на
друг, установен в закона, придобивен способ.
Отправено е искане да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът Община Варна не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 38354.501.142 по КККР на с. Константиново, общ. Варна, с
площ от 1049 кв. м., находящ се в с. Константиново, община Варна, ул.
„Родопи" № 2-а.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК общината е оспорила
иска, като е навела твърдения, че е собственик на имота на основание § 42 от
ПЗР на ЗОС. Имотът е бил държавна собственост и с влизане в сила на
цитираната разпоредба /09.11.1999 год./ е преминал в собственост на
2
общината.
При тези данни настоящият състав намира, че исковата молба е
нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 ГПК – липсват
наведени твърдения относно начина, по който праводателят на ищеца е
установил фактическа власт върху процесния имот, както и твърдения кога е
станало това.
При предявен иск за собственост на имот, основан на твърдения за
придобиването му по давност (вкл. и при предявен отрицателен
установителен иск за собственост) е необходимо да бъдат наведени твърдения
относно начина, по който ищецът (или праводателят му, както е в случая
според наведените от ищеца твърдения) е установил владение върху имота –
завладяване или предаване, като във втория случай е необходимо да бъдат
наведени и твърдения относно лицето, от което е получил фактическата власт
и причините за това; следва да бъдат наведени и твърдения за началния
момент на установяване на фактическа върху имота. При предявен
отрицателен установителен иск за собственик горното е необходимо и за
преценката относно правния интерес от иска, т. е., правния интерес от
избраната форма на защита, предвид задължението на съда да следи служебно
за допустимостта на иска във всяко положение на делото и с оглед и
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
В случая подобни твърдения не са навеждани от ищеца, съответно
ответникът не е изразил становище по тези твърдения, при което и те не са
намерили отражение в доклада на делото, съответно не са давани и указания
към ищеца за установяване на твърдените факти.
Горното налага производството да се остави без движение и на ищеца да
бъдат дадени указания да изправи недостатъците на исковата си молба като
наведе твърдения относно горните обстоятелства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. дело № 1262/2024
год. по описа на ОС-Варна;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца Т. А. А. от с. Константиново, общ.
Варна, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчване на настоящото определение, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да изправи следните
недостатъци на исковата си молба:
1) Да наведе твърдения относно начина, по който ищецът, съответно
праводателят му, е установил фактическа власт върху процесния имот –
завладяване или предаване, като във втория случай да наведе и твърдения
относно лицето, от което е получена фактическата власт и причините за това;
2) Да наведе твърдения за началния момент, в който е установена на
фактическа върху имота.
3
При неизпълнение на горните указания в дадения срок
първоинстанционното решение ще бъде обезсилено и исковото производство
– прекратено.
След изтичане на горния срок делото да се докладва за следващи
разпореждания.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на процесуалния представител на ищеца (чл.
39, ал. 1 ГПК) – адв. Д. С. от АК- Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4