Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260047
гр.Бургас,
13.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 2199 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.А.А. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 17-0769-000914/ 26.04.2017г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба” в размер на 350 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, като се представлява от адв. А. и адв. К., които
поддържат, че е изтекла погасителната давност за наказване.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. На първо място, съставът
счита, че не следва да се прилага в случая разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН за презумптивното връчване, тъй като е видно, че контактът между
контролните органи и жалбоподателя по повод връчването на НП е осъществен в
началото на въведеното в страната на 13.03.2020 г. извънредно положение, поради
което може да се приеме, че са налице уважителни причини за това жалбоподателят
да не се яви за получаване на НП, както се твърди да е уговорено. Дори да се
приеме, че правилно е била приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, то
срокът за обжалване е изтекъл по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., а съгласно чл. 4, ал. 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат
по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти се удължават с един месец от
отмяната на извънредното положение. В този смисъл жалбата е подадена в срок,
тъй като е депозирана преди 13.06.2020 г., а извънредното положение бе отменено
на 13.05.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 26.10.2016 г. в 09:39 часа в
гр.Бургас, на път Е773, км. 491, бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв.
Ветрен към КПП-1, автоматизирано техническо средство – стационарна система за
контрол над скоростта с номер 00209D32D4F9, засякла и заснела автомобил „Порше
Кайен Турбо” с рег. № ********. В контролирания пътен участък било въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 в размер на 90км/ч. Била отчетена
скорост от 147 км/ч. Въпросното нарушение било записано на снимка с номер 231. По-късно било установено, че
заснетият автомобил „Порше Кайен Турбо” с рег. № ******** е собственост на Д.Д.И.,
както и че скоростта следва да се счита на 142 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача). По-късно записите от системата за контрол
на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас – св. Р.И..
За констатираното св. И.
пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана по реда на чл. 40, ал.1 ЗАНН до собственика. На 19.12.2016г. собственикът попълнил Декларация по реда
на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на процесната датата и час автомобилът
е бил управляван от П.А., като последният потвърдил това в декларация от същия
ден. След получаване на информацията, на 22.02.2017г. св. И. съставил срещу
него АУАН с бл. № 668589, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21,
ал.2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след
подписването му бил връчен на жалбоподателя на 24.03.2017 г., който той подписал
и получил копие от него.
Въз основа на АУАН, на 26.04.2017г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на
жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 350 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – стационарна
система за контрол над скоростта с номер 00209D32D4F9, към датата на заснемане
на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение
(л.24) и Протокол за проверка (л. 25).
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които
съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че на въпросната дата е
управлявал МПС-то, нито че скоростта му на движение е била по-ниска от
посочената, но сочи нередовности на административнонаказателната процедура.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. – Началник Сектор
„Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съдът счита, че както в АУАН,
така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този
участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч,
както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община
Бургас, безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26. В
писмото и скицата на л. 39 и л. 40 изрично е посочено, че има монтиран и знак
Е24 (същият е визуализиран и на схемата от Община Бургас).
Към датата на нарушението АТС е
било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики
и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в
държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да
изпълнява в пълен обем предназначението си.
По отношение на основното
възражение по същество за изтекла давност, следва да се посочи, че е вярно, че
в процеса по ЗАНН се прилагат правилата на давността, регламентирани в НК,
включително и тези за обикновената давност, която с оглед по-тежкото предвидено
наказание, на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години. Същевременно
обаче се прилагат и правилата за спиране и прекъсване на давността, като
съгласно чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване. В конкретния случай, давността е
била прекъсната първо с издаването на АУАН на 22.02.2017 г., а после и с
издаването на НП на 26.04.2017 г. От последната дата е започнала да тече нова
тригодишна давност, която е прекъсната на 19.03.2020 г., когато видно от
докладната записка на л. 16 жалбоподателят е бил уведомен за издаденото НП,
както и че следва да се яви да го получи. Това уведомяване се потвърждава и от
твърденията в самата жалба и представлява действие на надлежните органи по
смисъла на НК. С оглед на това давността отново е била прекъсната, като същата
към момента не е изтекла, поради което и доводът в тази насока е неоснователен.
От субективна страна, съдът
приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС,
в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 и ал. 2 ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в
населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1,
т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание -
глоба от 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишението е със 52 км/ч., поради което правилно е наложена глоба в
размер на 350 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост,
поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Касае за значително превишаване на разрешената скорост на движение, като дори
да се приеме, че се касае за първо нарушение, то само това обстоятелство не е
достатъчно да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ № 17-0769-000914/ 26.04.2017г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на П.А.А. с ЕГН: **********, е наложено наказание
„глоба” в размер на 350 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС