Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Нина Атанасова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД
№1761/2020 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.В.Х., ЕГН **********,***
против Решение №59/18.06.2020 г. постановено по НАХД №163/2019 г. по описа на РС - Девня, с което
е потвърдено НП №23-0000789/16.10.2018 г. на началника на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на М.В.Х. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от Закона за движение по пътищата за
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. с чл.101, ал.4, във вр. с
Приложение 5, част І, т.1.1.14, б. „а“ от наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния
закон. Жалбоподателят твърди, че не са представени доказателства, че повредата
е възникнала на път. Намира, че водачът не е имал задължение да провери
изправността на поверения му автомобил. Сочи, че жалбоподателят е получил
документ подписан от технически грамотно лице, че автомобилът е бил технически изправен
преди потеглянето му. Твърди, че процесното нарушение е формално такова, а при
формалните нарушения с оглед нормата на чл.93, т.9 от НК следва да се изследва
конкретното отражение върху обществените отношения. Намира, че в случая следва
да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, която предвижда, че при маловажност на
деянието преценката за приложение на този текст подлежи на съдебен контрол,
като се позовава на ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС. Твърди, че по делото
няма данни за настъпили от деянието противоправни последствия. Намира, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, от които най-вече наличие
на документ за предхождаща техническа проверка на превозното средство. Поради
изложеното намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон, като моли същото да бъде отменено, а
касационната инстанция да постанови ново, с което да се отмени обжалваното
наказателно постановление, а в условията на евентуалност – да бъде върнато
делото за ново разглеждане от РС – Девня.
От страна на РД „АА“- Варна е депозиран отговор на подадената
касационна жалба. В него се съдържа твърдение, че изложеното в касационната
жалба е неправилна и необосновано. Намира, че обжалваното решение е правилно.
Сочи, че е изпълнен състава на нарушение нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение №5, част І, т.1.1.14, б.
„А“ от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като е налична пукнатина от
край до край на спирачния диск на джантата на втора ос от лявата страна.
Намира, че износването на спирачния диск до такава степен е възможно след много
дълга експлоатация, през което време водачът е бездействал. В тази връзка сочи,
че подобна повреда е окачествена в Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС като
„опасна“. Сочи, че въззивния съд правилно е преценил, че не е необходимо
шофьора да има специални технически познания, за да съобрази, че е налице
подобна повреда, тъй като същата е забележима и при визуален преглед. Не
споделя виждането, че е налице „маловажен случай“. Твърди, че конкретния казус
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на това деяние с
обикновените случаи. Намира, че наложеното наказание постига и личната и
генералната превенция, тъй като спомага за превъзпитание на нарушителя, както и
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Моли да
бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение - №59/18.06.2020 г.
постановено по НАХД №163/2019 г. по
описа на РС – Девня, с което е потвърдено НП №23-0000789/16.10.2018 г. на
началника на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна. В
случай, че съдът намери жалбата за основателна, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като намира, че същото следва да
бъде в минималния размер предвиден по Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Преди съдебно заседание жалбоподателят е
представил писмени бележки, в които са преповторени съображенията изложени в
жалбата.
Представителят на ВОП намира
жалбата за неоснователна и иска решението на РС - Девня да бъде оставено
в сила.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
В рамките на производството се установява, че при проверка извършена от
служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна на 13.06.2018 г. около 09:45 часа на автомагистрала
„Хемус“, пътен възел „Девня“, в посока гр. Девня бил спрян движещия се влекач
„Ман ТГА 18.480“, кат №3, с рег. №***, собственост на ЕТ „Й.Й. – 104“, с
прикачено полуремарке кат. О4, с рег. №В9479 ЕК,
собственост на „Кул“ ООД, извършващ превоз на товари – 24 т. фракция от кариера
„Лиляк“ до с. Тополи, като товарния автомобил бил управляван от жалбоподателя М.В.Х..
При проверката е установено техническа неизправност на ППС с рег. №**(ремаркето),
изразяваща се в пукнат спирачен диск, монтиран на втората ос от ляво.
Пукнатината се простирала по целия радиус на диска от вътрешния към външния
край, което обстоятелство може да се установи най-вече от снимката на спирачния
диск, приложена към преписката. От тази снимка може да се установи, че диска
всъщност е крайно амортизиран и има множество пукнатини, като една преминава от
средата до края – радиално през целия диск. Бил съставен АУАН Сер. А-2018 г.
№253090 от 13.06.2018 г. АУАН е подписан и приет от жалбоподателят.
Впоследствие въз основа на него е издадено и обжалваното Наказателно
постановление №23-0000789 от 16.10.2018 г.
Както се установява в жалбата не се излагат твърдения, които пряко
оспорват констатираната при проверката и отразена в АУАН фактическа обстановка. Въобще няма твърдения, които да отричат
констатираната повреда. Твърди се, че повредата е настъпила при движението на
процесното МПС, т.е. не е могла да бъде установена при потеглянето, че шофьорът
в качеството си на физическо лице не следва да носи отговорност, тъй като друго
лице е извършило проверката и е
попълнило пътен лист, с отбелязване, че ППС е изправно, както и са налице
твърдения, че съдът не е обсъдил основанията за прилагане на нормата на чл.28
от ЗАНН. Тези възражения обаче са неоснователни. Повредата е налична – тя не се
оспорва. Касационната инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд
направени във връзка със същите възражения на жалбоподателя, а именно, че
независимо от обстоятелството, че шофьора е получил подписан от друго лице,
служител при работодателя – пътен лист, в който е записано, че МПС е технически
изправно, то същия не е освободен от задължението си да се увери в
действителното състояние на повереното му ППС и доколко то е технически изправно с оглед собствената си и на другите
участници в движението безопасност. Напълно се споделя извода, че водача е задължен да управлява само
технически изправно превозно средство, а дали повредата е настъпила преди
превоза или по време на него, няма значение за субективната съставомерност на
деянието. Констатираната неизправност е от такова
естество, че би могла да бъде установена при външен оглед на ППС, като не се
изискват специални технически познания, за да е известно, че наличието на
такава пукнатина говори за прекомерно износен спирачен диск.
Обосновани и правилни са изводите
на въззивния съд, че административно наказващия орган правилно е приложил и
материалния закон при налагането на наказанието. Санкционната норма на чл. 179 ал. 6 от ЗДвП
(в сила от 20.05.2018 г.) предвижда наказание глоба за всеки, който управлява
технически неизправно ППС, като размера на глобата е в зависимост от
констатираните неизправности. Констатираната неизправност се определя като
опасна, съгласно Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС. Ето защо правилно на жалбоподателя е наложена
санкцията, предвидена в чл. 179 ал. 6 т. 3 от ЗДвП. Тя е във фиксиран от
законодателя размер без възможност за промяна от съда в посока намаляване.
Необосновано е оплакването на
касатора, че са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не
присъства легална дефиниция на употребения в чл.28 от ЗАНН термин „маловажен
случай“, като следва да се приеме, че това е случай, който макар и формално да
осъществява фактическия състав и квалифициращите белези на конкретно
административно нарушение, няма типичното отрицателно въздействие върху
установения законов ред, характерно за подобен тип деяния. Както бе коментирано
по-горе налице е повреда, изчерпателно посочена като опасна за движението в
подзаконов нормативен акт - Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от Наредба
№Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, налице е било задължение на водача да не
допуска движение на повереното му МПС в неизправно състояние - чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП. Доколкото повредата е по ходовата част
на автомобила същата не може да бъде определена като по-малко опасна от
типичните случаи за подобно нарушение, нито пък дееца – квалифициран
професионален шофьор може да бъде освободен от задълженията си или да бъде
признато, че той не носи отговорност за безопасността на поверения му
транспортен състав предвид обстоятелството, че има императивна норма в обратен
смисъл - чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП.
Предвид изложеното касационната инстанция приема, че въззивния съд
правилно и законосъобразно е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, VІ касационен
състав на Варненския административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №59/18.06.2020 г. постановено по НАХД №163/2019 г. по описа на РС - Девня.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.