О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№………./....... 08.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 07.08.2017г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №116 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По редовността на разменените книжа
С искова молба,
заведена с вх. №2881/01.02.2017г. по описа на ВОС, регистратура ГТО, уточнена
допълнително по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №9054/29.03.2017г.,
от ДЪРЖАВАТА, представлявана
от министъра на околната среда и водите, на основание чл.95е от Закона за
концесиите във връзка с предоставени пълномощия по т.2 б. „б“ от Решение №387
от 29 май 2015г. на Министерския съвет, срещу „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ
ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, са предявени осъдителни искове за
заплащане на сумата 43 743,52 лева (с ДДС), представляваща дължимо концесионно възнаграждение за 2015г. за
периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е била издадена
фактура №1061/03.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.02.2017г. до
окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и
за заплащане на сумата 6 026,58 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото и неплатено на падежа концесионно
възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на 2015г. (без ДДС), за
периода от 13.06.2015г. до 26.01.2017г.; както и за заплащане
на сумата 37 344 лева, представляваща общ размер на дължимите неустойки за неизпълнение на задължения на концесионера през
2014г. на основание чл.22, във вр. с чл.11.2.2,
чл.11.2.3, чл.11.2.19 и чл.19.2 от сключения между страните концесионен договор
от 26.04.2001г.
Претендира се и
осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените разноски за производството
по делото.
С разпореждане №4305/24.04.2017г. съдът е приел поправената искова молба за редовна и е
разпоредил преписи от нея, ведно с приложените доказателства, да се връчат на
ответника.
В указания му срок ответникът „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД е подал
отговор на искова молба вх. №16124/05.06.2017г.
Понастоящем процедурата по
размяна на книжа между страните е приключила, тъй като ищецът не е подал
допълнителна искова молба по реда и в срока по чл.372 от ГПК. Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
ІІ. По допустимостта на претенцията и
приложимия процесуален ред.
Легитимацията на страните
съответства на твърденията за предоставена от Държавата чрез упълномощения по
реда на чл.18, ал.2 от Закона за концесиите (отм., в сила до 30.06.2006г.)
министър на околната среда и водите концесия на добив на минерални води -
изключителна държавна собственост, по смисъла на чл.47 от Закона за водите, за
което ответното дружество - концесионер „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД дължи заплащане на
уговореното концесионно възнаграждение за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г.,
както и неустойки за неизпълнение на
задължения през 2014г.
С оглед разпоредбите на чл.95е и чл.59,
ал.3, т.3 от Закона за концесиите (Обн., ДВ, бр.36 от 2.05.2006 г.) и Решение №387 от 29 май 2015г. на
Министерския съвет, съдът приема, че министърът на околната среда
и водите е надлежно процесуално легитимиран води предявените искове.
От служебно
извършената справка в търговски регистър, воден от АВп, се установява, че
производството се води срещу надлежно регистриран търговец.
Сезиран е
надлежен родово (чл.104, т.4 ГПК) и местно (чл.105 ГПК) компетентен съд.
С оглед горното
съдът приема, че предявените от ищеца искове са допустими.
Същите намират
своето правно основание в чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), във вр. с чл.65 и чл.7, ал.3 от Закона за концесиите, във вр. с чл.3 от
сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г., съответно чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,
във вр. с чл.22 от сключения между страните договор за концесия от
26.04.2001г.
С
оглед цената на отделните искове, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК
и предвид разпоредбите на чл.72, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.),
дължимите за производството по делото държавни такси са в размери както следва:
1.
1 749,74 лева – по главния иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.65 и чл.7, ал.3 от ЗК;
2.
241,06 лева – по акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД;
3.
1 493,76 лева - по акцесорния иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД.
По
акцесорната претенция за присъждане на главницата 43 743,52 лв. ведно със следващата се законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, държавна такса не се дължи.
Общият
размер на така определените държавни такси е в размер на 3 484,56 лева.
Ищецът
не дължи предварителното внасяне на държавни такси – чл.84, т.1 от ГПК.
Страните
не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на делото – спор, отнасящ се до концесионен договор, и
на основание чл.365, т.2 от ГПК съдът приема, че приложими към настоящото
производство са правилата за разглеждане на търговски спорове, установени в
гл.32 ГПК.
ІІІ. По доказателствените искания.
Представените
от ищеца с исковата молба и уточняващата молба от 29.03.2017г. писмени
доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно
разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат
допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито
съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Ищецът е
направил искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, с формулирани в исковата молба задачи. Посоченото доказателствено средство е допустимо, относимо към
заявения за съдебно разрешаване спор между страните и следва да се допусне.
Съдът намира за уместно да укаже на страните, че
преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва
след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като
именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават
релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя
тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с
евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за
производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че при
поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
Искането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско
възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще
се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в
списъка по чл.80 от ГПК.
Настоящото
определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект
за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да
изложат становища във връзка с доклада по делото.
Страните могат
да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените
доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за
доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на
насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.
На страните
следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация
или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените
съображения и на основание чл.374 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове
на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на околната среда и
водите, с адрес гр. София 1000, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №22, срещу
„БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9010, район „Приморски”, ул. „Никола Вапцаров” №7А, с правно основание
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.65 и
чл.7, ал.3 от Закона за концесиите, във вр. с чл.3 от сключения между страните договор
за концесия от 26.04.2001г., съответно чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД, във вр. с чл.22 от сключения
между страните договор за концесия от 26.04.2001г.:
1. за заплащане на сумата 43 743,52
лева (с ДДС), представляваща дължимо
концесионно възнаграждение за 2015г. за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е
била издадена фактура №1061/03.06.2015г.;
2. за заплащане
на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата 43 743,52 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба (01.02.2017г.) до окончателното й плащане;
3. за заплащане на сумата 6 026,58 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимото и неплатено на падежа концесионно възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на
2015г. (без
ДДС), за периода от 13.06.2015г. до 26.01.2017г.;
4. за заплащане на сумата 37 344 лева, представляваща общия размер на дължимите неустойки за неизпълнение на задължения на концесионера през
2014г. на основание чл.22, във вр. с чл.11.2.2,
чл.11.2.3, чл.11.2.19 и чл.19.2 от сключения между страните концесионен договор
от 26.04.2001г..
Ищецът
претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Към момента на
предявяване на исковете, в съответствие с разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК,
дължимите държавни такси в общ размер на 3
484,56 лева не са внесени
предварително от ищеца.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ,
гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от ищеца с
исковата молба и уточняващата молба вх. №9054/29.03.2017г.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза, със следните
задачи:
Вещото лице,
след като се запознае с представените по делото писмени доказателства, извърши
справка в счетоводството на ответника „БУТИЛИРАЩА
КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД с наличната и относима към договор за предоставяне на
концесия от 26.04.2001г. информация, да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е
размера на дължимото концесионно възнаграждение за 2015г., формирано на база 80
на сто от предоставения ресурс за период от 01.04.2015г. до 28.05.2015г.
съгласно чл.3.4. от допълнително споразумение №3 от 08.01.2010г., както и
дължимият ДДС върху тази сума?
2. Какъв е
размерът на мораторната лихва върху концесионното възнаграждение за 2015г. по
т. 1, считано от датата на изпадане на длъжника в забава – 13.06.2015г. до
датата на подаване на настоящата искова молба?
3. Какъв е
размерът на неустойките по чл.22 от концесионния договор за неизпълнение на
задължения за 2014г. по чл.11.2.2., по чл.11.2.3., по чл.11.2.19 и по чл.19.2?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит за извършване на експертизата в размер на 300 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе така определения
депозит в 7-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски
окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежни документи за внасянето
му в деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Галина Петрова Георгиева, съдебен
експерт, икономист-счетоводител, включен в списъка на вещите лица към Варненски
окръжен съд, раздел ІV „Съдебно –
икономически експертизи”.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице,
на основание чл.199 ГПК, да представи заключението си най-малко една седмица
преди съдебното заседание.
УКАЗВА на
страните, че преклузията за посочване и
представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото
открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение във
връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по
изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и
преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба
с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК), като в тази
връзка
УКАЗВА, че в случай,
че страна, представлявана от юрисконсулт, претендира присъждане на
юрисконсулско възнаграждение, в списъка за разноски същото следва изрично да се
заяви като основание и размер, както и, че при обосноваване на претенцията си
за присъждане на разноски страните следва да съобразят дадените от ВКС
разрешения по въпроса за разноските в решение от 06.11.2013г. по тълк. дело
№6/2012г. на ОСГТК.
УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно
разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай
половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78,
ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по
настоящото търговско дело №116 по описа за 2017г. за 14.09.2017г. от 10,00 часа, за която дата да се призоват
страните.
Ведно с
призовките на страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
и преписи от настоящото определение и от изготвения проект за доклад по делото,
като им се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становища във
връзка с него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по търговско
дело №116 по описа за 2017г.
на Варненски
окръжен съд, търговско отделение
1.
Предмет на делото е правото на ищеца – кредитор Държавата, представлявана от министъра на
околната среда и водите, на основание чл.95е от Закона за
концесиите във връзка с предоставени пълномощия по т.2 б. „б“ от Решение №387 от 29 май 2015г.
на Министерския съвет, като концедент по сключен
договор за предоставяне на концесия за част от минералната вода от малмоваланжския водоносен
хоризонт - участък Каварна, община Каварна, област Добрич, разкрита чрез
водоизточник сондаж №Р-113 от 26.04.2001г., да получи от ответника –
концесионер „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, уговореното с
договора и допълнителните споразумения към него от 26.10.2001г., №2 от 30.10.2002г., №3 от 08.01.2010г. и №4 от
13.08.2013г.,
концесионно възнаграждение за 2015г., дължимо за периода от 01.04.2015г. до
28.05.2015г., за което е била издадена фактура
№1061/03.06.2015г.
2.
Същото се претендира в размер на
43 743,52
лева (с ДДС), ведно със следващото се обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.02.2017г., до
окончателното му плащане.
3.
Претендира се и плащане на обезщетение за забава върху неплатено на падежа концесионно
възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на 2015г. (36 452,93 лв. без ДДС) за
периода от 13.06.2015г. (дата, следваща получаването на изявлението на
концедент за прекратяване на договора) до 26.01.2017г. (дата, предхождаща
предявяването на иска), заявено в размер на 6 026,58 лева.
4.
В предмета на делото е включено и правото на ищеца да
получи от ответника уговорените в чл.22 от сключения между страните концесионен договор от
26.04.2001г. неустойки за неизпълнени задължения на концесионера
през 2014г. по чл.11.2.2
(невнасяне в срок на концесионното плащане за 2014г.), чл. 11.2.3
(невнасяне на парична гаранция), чл.11.2.19 (неизпълнение на
задължението да поддържа постоянна численост на персонала между 50 и 55 души) и
по чл.19.2 (липса на отчисления всяко тримесечие), всяка една в размер
на 9 336 лева, определена като 10% от минималното годишно концесионно плащане
за 2014г. в размер на 93 360 лв.
5.
Общият размер на тази претенция е 37 344 лева.
6.
Твърди се от Държавата - ищец, че с договор от 26.04.2001г.,
подписан от името на концедента от министъра на околната среда и водите,
съгласно предоставени му пълномощия по т.4 от Решение
№167 на Министерския съвет от 2001г. (обн. ДВ бр.34 от 2001г.), на ответното
дружество - концесионер „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ
ИЗВОР” АД (с наименование към този момент „Ди Ел Ей Ботлинг Къмпани” АД и
седалище в гр. София) е било предоставено особено право на ползване върху част от минералната
вода от малмоваланжския водоносен хоризонт - участък Каварна, община Каварна,
област Добрич, разкрита чрез сондаж №Р-113, включително върху водовземното
съоръжение сондаж №Р-113 - публична държавна собственост.
7.
Концесионният договор е бил изменен и допълнен с
допълнително споразумение от 26.10.2001г.; допълнително споразумение №2 от
30.10.2002г.; допълнително споразумение №3 от 08.01,2010г., както и с
допълнително споразумение №4, заведено под №Д-30-99 /13.08.2013г.
8.
За предоставеното му право концесионер се задължил да заплаща годишно концесионно
възнаграждение, определено по размер, начин и срокове за плащане в чл.3 от
сключения между страните договор, изменен с допълнително споразумение №2 от 30.10.2002г. и допълнително споразумение №3 от
08.01.2010г.
9.
С влязло в сила решение №176/16.03.2016г. по т. дело
№832/2015г. на Варненски окръжен съд ответникът било осъден да заплати на
държавата дължимото и неплатено концесионно възнаграждение за 2013г. в
общ размер на 77 378, 83 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2015г. до
окончателното й плащане и натрупаните за периода от 16.01.2014г. до 25.05.2015г.
лихви за забава в общ размер на 1 660,14 лв., както и неустойка по чл.22 от
договора за неизпълнение на задълженията по чл.11.2.2, чл.11.2.12, чл.11.2.19 и
чл.18.1 от договора за 2013г. в общ размер на 37 115,64 лв.; дължимото и неплатено концесионно
възнаграждение за 2014г. в общ размер на 112 032,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.05.2015г. до окончателното й плащане и натрупаните за периода от 16.04.2014г. до 25.05.2015г.
лихви за забава в общ размер на 4 542,13 лв.; дължимото и неплатено концесионно възнаграждение за
2015г. в общ размер на 1 914,34 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2015г. до
окончателното й плащане и натрупаните за периода от 16.04.2015г. до 25.05.2015г.
лихви за забава в общ размер на 21,82 лв.
10.
След предявяването
на тези искове, с Решение
№387 на Министерския съвет от 29 май 2015г. концесионният
договор от 26.04.2001г. бил
прекратен, за което ответното дружество „Бутилираща компания Извор” АД било
уведомено с писмо на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) изх.
№26-00-1604 от 10.06.2015г., получено на 12.06.2015г.
11.
С т. 2, буква „б“ от решението на Министерския
съвет, министърът на околната среда и водите бил упълномощен да предприеме
необходимите действия за събиране на дължимите от концесионера суми по съдебен
ред.
12.
С фактура №1061/03.06.2015г., издадена от
МОСВ, на ответника бил начислен остатъка от дължимото до датата на прекратяване
на концесионния договор концесионно възнаграждение за 2015г. (след приспадане
на присъдената с решението по т. дело №832/2015г. на ВОС сума от 1 914,34 лв. с ДДС), в общ размер на
43 743,52 лв. с ДДС (36 452,93 лв. без ДДС).
13.
Твърди се,
че съгласно чл.3.4 от концесионния договор дължимото концесионно възнаграждение
се изчислява и внася за всяко тримесечие, не по-късно от 15-то число на следващия
съответното тримесечие месец, като при забава се дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
14.
С
прекратяването на договора, уведомлението за което ответникът е получил на 12.06.2015г.,
е настъпила изискуемостта на задължението за плащане на дължимото концесионно
възнаграждение за второто тримесечие на 2015г. в
размер на 36 452,93 лв. (без ДДС), поради което и считано от 13.06.2015г.
същият е в забава за изпълнение на това задължение.
15.
За периода до 26.01.2017г. дължимото обезщетение за забава, изчислено върху
главницата от 36 452,93 лв., се заявява в размер на 6
026, 58 лв.
16.
Твърди се също така от
ищеца, че в съответствие с чл.105, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за
концесиите текущият контрол за изпълнение на сключения концесионен договор се е
осъществявал от министъра на околната среда и водите, чрез длъжностни лица от
съответната администрация и комисия за контрол по изпълнението на концесионни
договори.
17.
На заседание на тази комисия,
проведено на 10 юни
2014г., за което е съставен Протокол №15/10.06.2014г., одобрен от министъра на
околната среда и водите, е било взето решение да се даде
възможност на концесионера „Бутилираща компания Извор” АД да изпълни финансовите
си задължения за 2013г. по концесионния договор в срок до 30 септември 2014г.,
както и дружеството да посочи писмено до МОСВ причините за забавата през 2013г.
на изпълнението на финансовите му задължения по концесионния договор.
18.
На това заседание е присъствал и представител
на концесионера „Бутилираща компания Извор” АД, който
е бил запознат с представения доклад на длъжностни лица по чл.105, ал.3, т.1 от
ППЗК, отразяващ информация, съдържаща се в писмо на МОСВ с изх.
№№26-00-1017/02.04.2014г.
19.
На последващо
заседание на комисията
за текущ контрол по изпълнение на концесионните договори за минерална вода към
МОСВ, проведено на 28 октомври 2014г., за което е бил съставен Протокол
№19/28.10.2014г., е разгледан доклад на длъжностни лица по чл.105, ал.1 от
Закона за концесиите за изпълнението през деветмесечието на 2014г. на
финансовите задължения на концесионерите, като е констатирано, че „Бутилираща
компания Извор” АД не е спазило определения от комисията срок до края на месец
септември 2014г. да изпълни задълженията си за концесионно плащане за 2013г.,
както и че не е заплатило концесионно плащане за първо, второ и трето
тримесечие на 2014г. С оглед на това е било решено да се предприемат действия
за прекратяване на концесионния договор и за събиране по съдебен ред на
дължимите суми.
20.
В резултат на осъществен контрол по изпълнение на
задълженията на концесионера по концесионния договор от експерти на МОСВ
съгласно чл.187, ал.1, т.3 от Закона за водите през 2013г. и 2014г. били
извършени две проверки на място, за което били съставени констативни протоколи
от 26.06.2013г. и от 18.11.2014г.
21.
Установено било неизпълнение на задължението на
концесионера за концесионно плащане по чл.11.2.2 от концесионния договор за
2013г. и 2014г., както и на задължението по чл.11.2.3 за внасяне на гаранция за
изпълнение на задълженията на концесионера по чл.18.1, 18.5 и 19.2 от концесионния
договор, като с протокола от 18.11.2014г. на концесионера било дадено
предписание незабавно да заплати дължимите суми за 2013 и 2014г.
22.
Протоколът бил предявен на присъствалия на проверката представител на концесионера,
като същият го подписал без възражения.
23.
Дадените предписания не били изпълнени като и към
момента на подаване на настоящата искова молба дължимите суми не били
заплатени.
24.
Неизпълнението
през 2014г. на всяко едно от условията и задълженията по концесионния договор
от страна на концесионера „Бутилираща компания Извор”
АД било констатирано и на заседание на комисията за текущ контрол по Протокол
№29 от 23 юни 2015г. като било взето решение за претендиране на неустойки за
неизпълнение по чл.22 от договора.
25.
Твърди се, че през 2014г. концесионерът „Бутилираща компания Извор” АД не
е изпълнил задълженията си по чл.11.2.2 (не е внесъл в срок на
концесионното плащане за 2014г.), чл. 11.2.3 (не е внесъл парична
гаранция), чл.11.2.19 (не е изпълнил задължението си да поддържа
постоянна численост на персонала между 50 и 55 души) и по чл.19.2 (липса
на отчисления всяко тримесечие), поради което и на основание чл.22 от сключения
между страните концесионен договор от 26.04.2001г. дължи неустойка за всяко едно
неизпълнение в размер на по 9 336 лева, определена като 10% от минималното
годишно концесионно плащане за 2014г. в размер на 93 360 лв.
26.
С писмо изх. №26-00-385/29.01.2015г. на МОСВ, получено на 02.02.2015г., концесионерът бил поканен да изпълни задълженията си по
договора за концесионно плащане за 2013г. и за 2014г., лихви и неустойки, като му бил даден 7-дневен срок за
доброволно погасяване на задълженията.
27.
Независимо от това изпълнение не последвало като и понастоящем задълженията
не били погасени.
28.
В подадения отговор на исковата
молба ответникът „БУТИЛИРАЩА
КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и размер.
29.
Оспорва получаването на приложените към исковата молба
документи от концесионера, в т.ч. и получаването на процесната фактура №1061/03.06.2015г. като
твърди, че посочения в обратната
разписка получател - лице с фамилия Арсов, към този момент не е бил в каквито и
да било правоотношения с дружеството.
30.
Наред с това твърди, че неправилно в издадената фактура
№1061/03.06.2015г. като МОЛ на „Бутилираща компания Извор” АД е посочено лицето Жени Калчева, тъй като считано от
12.03.2014г. това лице не представлява дружеството и е било надлежно заличено
като изпълнителен директор по партидата му в Търговският регистър.
31.
Оспорва отразената в приемо-предавателния протокол от
09.07.2015г. и в констативния протокол от 18.11.2014г. констатация, че
присъствалия Павел Петров е бил пълномощник на дружеството
– концесионер, като противопоставя твърдения, че това лице не е било в правоотношения по
трудов договор с дружеството, не е притежавало представителна власт да подпише
представеният протокол.
32.
Счита, че липсва основание да се вменява виновно
неизпълнение от страна на дружеството – концесионер на задълженията му по договора,
респективно да се претендират неустойки и обезщетения, тъй като самият
концедент е неизправна страна по него.
33.
Твърди, че на проведеното на 10 юни 2014г.
заседание на комисията за текущ контрол по изпълнение на концесионните договори
за минерална вода към МОСВ, на което е присъствал и представител на
дружеството, му е бил даден нов, по-дълъг срок за погасяване задължението му,
като за падеж е била определена датата 30 септември 2014г. Впоследствие
концедентът отново е удължил срока за изпълнение, установимо от приложеното
писмо изх. №26-00-385/29.01.2015г., като е определил за падеж на задължението
09.02.2015г.
34.
С оглед на това счита, че претендирания с исковата
молба размер на иска е неоснователен и недоказан.
35.
Наред
с това твърди, че концесионното възнаграждение е неправилно
определено като навежда доводи,
че липсват доказателства,
че претендираните суми съответстват на реално добитото количество вода,
съответно че твърденият начин на изчисляване е съобразен с приложимата към
дадения момент договорна и нормативна уредба.
36.
Оспорва
претендираното задължение за заплащане на обезщетение за забава за периода
от 13.06.2015г. до 26.01.2017г. като твърди, че концедентът по своя преценка, изрично и по
недвусмислен начин е предоставил срок на „Бутилираща компания Извор” АД да
погаси задълженията си (без да го
конкретизира като период или крайна падежна дата), като до изтичането му
дружеството не е било в забава, съответно не дължи лихва за забава.
37.
Оспорва по основание и претенцията за плащане
на неустойки в общ размер на 37 344 лева като
твърди, че за едно и също забавено изпълнение на парично
задължение по договора от страна на концесионера едновременно са начислени и се
претендират лихви за забава и неустойка, което е недопустимо.
38.
Въз основа на тези насрещни твърдения на
страните съдът приема като безспорни между тях следните факти:
38.1. Между страните е бил сключен договор
за концесия от 26.04.2001г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения към
него от 26.10.2001г., №2 от 30.10.2002г., №3 от 08.01.2010г. и №4 от
13.08.2013г.,
38.2. Договорът е бил прекратен от концедента с едностранно
писмено изявление, получено от ответника – концесионер на 12.06.2015г.
38.3. За претендирания с предявените искове период липсва
плащане от страна на концесионера на дължимото за 2015г. концесионно
възнаграждение.
39.
Спорните
моменти са свързани с размера на претендираното концесионно възнаграждение за
2015г., респ. с основанието и размера на претендираните вземания за обезщетения
за забава и неустойки за неизпълнение на договорни задължения за 2014г.
40.
С оглед на това главната доказателствена тежест в процеса за установяване
на спорните, релевантни за процеса факти, се възлага на ищеца.
41.
Ищецът дължи да установи по пътя на
главното, пълно и положително доказване:
41.1. че претендираното концесионно
възнаграждение за 2015г. е определено в съответствие с постигнатите между
страните договорености (чл.3 от договора), съответно
неговия размер;
41.2. настъпил падеж на задължението
за плащане на концесионно възнаграждение за 2015г. на твърдяната дата 12.06.2015г.
в контекста на договореността по чл.3.4 от концесионния договор;
41.3. падежа на всяко едно от
задълженията на концесионера през 2014г. по чл.11.2.2, чл. 11.2.3,
чл.11.2.19 и чл.19.2 от сключения между страните концесионен договор от
26.04.2001г.;
41.4. наличието на основание за
претендиране на неустойка за неизпълнение на всяко едно от тези задължения, съответно
41.5. размера на всяка една претенция.
42.
От своя страна ответникът
дължи да установи:
42.1. че е погасил изцяло и в срок
паричните си задължения по договора до датата на неговото прекратяване, в т.ч.
и задължението за внасяне на парична гаранция през 2014г.;
42.2. падежа на задължението за
внасяне на парична гаранция през 2014г.;
42.3.
твърдението си за кумулиране на претендирани обезщетения
за забава и неустойки за неизпълнение на едни и същи задължения.
43.
Понастоящем от ответника не се твърди погасяване чрез плащане на всички
задължения по процесния концесионен договор както към датата на прекратяването
му, така и към датата на предявяване на настоящите искове, не се сочат и
доказателства за установяване на такива факти.
44.
За установяване на твърденията си ищецът е посочил и представил писмени
доказателства, направил е и доказателствени искания за събиране на други
доказателства, които на този етап от процеса се преценяват като достатъчни.
45.
Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 ГПК съдът
указва на страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по
делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване
факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят
това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с
писмена молба с препис за насрещната страна.
Съдия – докладчик по делото:
(Д. Томова)