О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260356
15.12.2020 г.
гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 3361 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „А.* Б.“ ЕАД,
ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“****,
представлявано от законни представители:
А.В.Д.и М.М.–членове на УС, чрез юрк.П.П., против разпореждане №
261758/20.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 4185/2020 г. по описа на Старозагорски районен
съд /СтРС/, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата от 980,00
лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
Твърди
се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в
противоречие с материалния закон.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който се
разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят
разноски.
Препис
от частната жалба не се връчва на насрещната страна .
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№
4185/2020 г. по описа на СтРС е било образувано по заявление на „А.* Б.“ ЕАД –
гр.С. срещу „Р.Л.“ ООД – гр.С.З.за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумите съответно от 250,12 лв. – неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, фактурирани за периода от 27.12.2019 г.
до 27.02.2020 г.; 980,00 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А.* Б.“
ЕАД – гр.С. срещу „Р.Л.“ ООД – гр.С.З.договор за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М3905077.
Длъжникът
не изпълнил задълженията за плащане за периода за периода от 27.12.2019 г. до
27.03.2020 г., в общ размер от 250,12
лв. – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, фактурирани за
периода от 27.12.2019 г. до 27.02.2020 г., поради което мобилният оператор едностранно
прекратил договора по вина на абоната.
Поради предсрочното прекратяването на
договора по вина на абоната, на основание чл.54.12 от ОУ последният дължал
неустойка в размер на 980,00 лв.
С
обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, т.к. неустойката е предвидена за
обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън присъщите й обезщетителна и
обезпечителна функции и води единствено до неоснователно обогатяване на
кредитора.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната
жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или на добрите нрави.
Както е прието в съдебната практика неустойката
е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената с ОУ към договора
за електронни съобщителни услуги е компенсаторна по своя характер и за нейното
възникване вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без
значение.
Предвид, че договорът за мобилни услуги
е договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само
занапред, а по силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право
на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да
обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за
неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му.
Уговорена по този начин тя противоречи
на принципа на справедливостта, т.к. съгласно посочените в заявлението
обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при
неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане договорът с абоната
се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по своята същност това
едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор съставлява разваляне на
договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Правото на разваляне на договора поради неизпълнение
от страна на абоната представлява потестативно право на мобилния оператор,
който по своя преценка може да се освободи от своите задължения по договора за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки това да претендира
заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на
договора до датата, до която същият е бил сключен.
По този начин необосновано би се
достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една
страна по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност
за останалия срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, а от друга – ще има право да получи освен обезщетение
за вредите от неизпълнението наред с него и обезщетение под формата на
неустойка, за това, че е развалил договора.
Това обуславя извода, че единствената
цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й
функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
С оглед на изложените
съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния
жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в
противоречие с материалния закон за неоснователни.
Неоснователно е и
оплакването за неправилност на обжалваното разпореждане, т.к. уговорената
неустойка не нарушава добрите нрави, предвид че за мобилния оператор не е
налице друга възможност да претендира цената на предоставеното на потребителя и
невърнато оборудване като своеобразна компенсация.
Оборудването е предоставено на потребителя на
самостоятелно правно основание и предвид отпадането му /развалянето на
договора/ връщането му може да се претендира на същото това основание, респ.
може да се претендира обезщетение за невръщането му, но не под формата на
неустойка.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на
основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261758/20.10.2020
г. по ч.гр.д.№ 4185/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявление на „А.* Б.“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“****, представлявано от законни представители: А.В.Д.и М.М.–членове на УС, чрез юрк.М.К.за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Р.Л.“
ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ж.к.“*****,
представлявано от законния си представител Р.Т.З.-управител, по отношение на
вземането за сумата от 980,00 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на
договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М3905077.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.