№ 10234
гр. С., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110128420
по описа за 2022 година
Предявени са от /фирма/ срещу /фирма/, ЕИК ***********, обективно и кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 5 384,36 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. ; 934,74 лева – мораторна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г.; 13,61
лева – цена за услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м.06.2020 г. и
2,82 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14686/2022 г. на СРС, 154 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/. Сочи, че между страните не е
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, както и че ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на
потребената топлинна енергия за процесния период. Претендира се и дължимата сума за
дяловото разпределение в имота, както и мораторна лихва, изчислена съобразно общите
условия за доставка на топлинна енергия. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва да
е налице валидно облигационно правоотношение с ищеца, доколкото не бил надлежна
страна по предявената искова претенция. Твърди, че не е бил собственик, ползвател и
притежател на актив на дружеството за процесния период и недвижим имот. Оспорва да е
налице и неоснователно обогатяване. Оспорва претенциите за главница и лихва. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт № 172, том I, рег. №
4279, дело № 172/2003 г., съставен от нотариус В.П., от който се установява, че ответникът
/фирма/ е придобил собствеността върху следния недвижим имот – апартамент № 39,
находящ се в /адрес/.
1
Приета е по делото покана доброволно плащане на дължими суми с изх. № П-
5/27.01.2020 г., издадена от /фирма/ с адресат ответното дружество /фирма/. Видно от
отбелязването поканата е получена от служител на ответника на 28.01.2020 г.
Представена е служебна бележка с изх. № 94-00-184/30.06.1999 г., издадена от СО,
район *********, в съдържанието на която е удостоверено, че строителен номер на бл. 31
отговоря на бл. ***.
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в гр. С., ж.к. *********, бл. ***, от който е видно, че е взето решение за
сключване на договор с /фирма/, като е представен и списък на етажните собственици,
живущи в процесната жилищна сграда.
От Договор № 1582/12.11.2001 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. ********, бл. ***, е възложено на /фирма/ да
достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение
на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
/фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
/фирма/ на потребители в град С..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба. От заключението се установява, че количеството на
топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. С., ж.к. ********, бл. ***
се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване –
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на
/фирма/ в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се
снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба
за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за
сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди
нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на
всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени
и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със
заключение за съответствие на одобрения тип.
В процесното жилище е имало монтирани 3 бр. отоплителни тела, без монтирани
топлоразпределители. За процесния период е начислен служебен разход на максимална
мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, а
по отношение на топлата вода разходът е начислен на база 4 потребители при норма 140
литра на денонощие, поради това, че до имота не е осигурен достъп на фирмата за дялово
разпределение Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем
по проект 102 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната
инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия
обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за
претендирания отоплителен период от /фирма/. Съобразно заключението се установява, че за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. и по отношение на процесния имот, е доставена
топлинна енергия в размер на 5579,14 лв., от които за отопление 1762,87 лв. и за топла вода
3816,27 лв.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК) и въведените от ищеца твърдения, в конкретния случай твърдяното имуществено
разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на
2
обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника
при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал.1, т.1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за
технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в §1, т.33а, в сила
от 17.07.2012 г. небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал.1,
т.3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните,
като предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване в
полза на ответника.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал.2 от ЗЕ), като според
чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда, след взето решение на проведено общо събрание, са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач /фирма/. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор
с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално
съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в изпълнението
му договор.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че ответното дружество /фирма/ е собственик на процесния недвижим имот –
апартамент № 39, находящ се в /адрес/. Оспорването на ответника по отношение
автентичността на приетия по делото нотариален акт съдът намира за неоснователно. В
случая се касае за официален удостоверителен документ, който на основание чл. 179, ал. 1
ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Следователно, при
подобно оспорване именно ответникът следваше да проведе обратно доказване, което не бе
сторено.
За установяване на количеството доставена в имота, ползвана от ответника, топлинна
енергия през исковия период и нейната стойност по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението се установява, че за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. и по отношение на процесния имот, е доставена
топлинна енергия в размер на 5579,14 лв., от които за отопление 1762,87 лв. и за топла вода
3816,27 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза не
следва да бъде кредитирано, в частта, касаеща изчисленията за топла вода, тъй като липсват
доказателства за броя обитатели в процесния имот, от които да се обоснова извод за
начисляваната топлинна енергия на база четири броя потребители. Съгласно чл.69, ал.2, т.2
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването изразходваното количество за гореща вода се
изчислява при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие в случаите когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
3
осигурен достъп за отчитане. Както сочи вещото лице реален отчет през исковия период не е
извършен поради това, че до имота не е осигурен достъп. С оглед на това следва да се
приеме, че са налице основания за начисляване на потребена топлинна енергия по този ред,
но не се установява основание за начисляване на база повече от един потребител. Ето защо,
съдът намира, че дължимата от ответника сума за доставена топлинна енергия за топла вода
в периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., изчислена съобразно посочената нормативна уредба и
съобразно наличните по делото доказателства следва да се равнява на 1/4 част от
изчислената от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза сума, но не повече
от претендираното от ищеца, или общо 954,07 лв. за топла вода. В останалата част, съдът
кредитира експертизата, респ. възприема посочената от експерта сума в размер на 1762,87
лв. за доставена топлинна енергия за отопление. Следователно, общото количество на
доставената през процесния период топлинна енергия възлиза на 2716,94 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице разместване на блага, доколкото
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот – апартамент № 39,
находящ се в /адрес/ в процесния период, а ответникът е консумирал тази енергия при
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване. Доколкото между страните не е бил
сключен договор, топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Ето защо предявеният иск до сумата от 2716,94 лв. главница е основателен.
Ответникът е направил възражение за изтекла тригодишна давност за претендираните
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. суми. В случая е неприложима кратката тригодишна давност,
тъй като източникът на вземане не е дължащо се периодично плащане, а неоснователно
обогатяване, което се погасява с изтичането на петгодишна давност. В случая такава не е
изтекла за претендираните вземания.
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответника. От
друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за
дялово разпределение, поради което не може да се приеме, че ответникът се е обогатил със
спестяване на такъв разход, нито че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му.
Поради това искът за сумата от 13,61 лв., представляваща такса за извършване на услугата
дялово разпределение е неоснователен, предвид което следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното от страните. Поради липсата
на сключен писмен договор, Общите условия не обвързват ответника. Съгласно
действащата през процесния период нормативна уредба, те обвързват единствено
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с доставчика писмени
договори при общи условия. Липсва предвиден срок за плащане от страна на ответника на
задължението му по чл. 59 ЗЗД за ползваната топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Предвид това, лихва за забава
ответникът дължи от датата на поканата, и то за задължения, които вече са възникнали. В
случая видно от приетата по делото покана за плащане, същата е връчена на 28.01.2020 г. на
представител на ответника, като касае задължения за период от м.10.2018 г. до м.12.2019 г.,
т.е. обхваща част от процесното вземане. Предвид това, размерът на дължимата мораторна
лихва следва да се изчисли върху съдебно предявеното вземане за периода от м.05.2019 г. до
м.12.2019 г., или върху сумата от 615,94 лв., с начален период 28.01.2020 г., като на
основание чл. 162 ГПК съдът изчислява мораторна лихва в размер на 130,90 лв. Ето защо,
искът за установяване дължимост на мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия
следва да се уважи до сумата от 130,90 лв.
По отношение на искът за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение,
доколкото съдът достигна до фактически и правен извод за недължимост на вземането за
дялово разпределение и предвид акцесорния му характер следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете в размер общо на 254,14 лв. за държавна такса, депозит за вещo
лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл. 78, ал.
4
8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на
100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 126,71 лв. за държавна такса и 50 лв.
за възнаграждение за юрисконсулт, като съобразно уважената част от предявените искове и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 79,43
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответникът съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие /л.75 по делото/ ответникът е сторил разноски за уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, предвид
цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните
действия, извършени от процесуалния представител на ответника. Ето защо, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 330,30 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от Ц.И.И. дължи на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от А.А.-
изпълнителен директор следните суми: 2716,94 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата 130,90
лв. – мораторна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14686/2022 г. на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия над сумата от 2716,94 лв. до пълния предявен размер от
5384,36 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над сумата от
130,90 лв. до пълния предявен размер от 934,74 лв., иска за 13,61 лв. – цена за услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.06.2020 г. и 2,82 лв. – мораторна лихва
за забава за периода от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от Ц.И.И. да заплати на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от А.А.-
изпълнителен директор, сумата в размер на 254,14 лв., представляваща сторени в
настоящото производство разноски и сумата в размер на 79,43 лв., представляваща сторени
разноски по ч.гр.д. № 14686/2022 г. на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от А.А.-изпълнителен директор да заплати на
/фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от
Ц.И.И. сумата в размер на 330,30 лв., представляваща сторени в настоящото производство
разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5