Р Е Ш Е
Н И
Е № 261012
гр. Пловдив, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.03.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7284 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422,
вр. с чл.415 ГПК.
Образувано
е по
искова молба от „Даскон“ ООД срещу
„*** Трейдинг“ ЕООД, с която е предявен положителен установителен иск за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 18 833.73 лева, представляващо доставени стоки и материали от
собственика на хипермаркет Мастерхаус „***“ ЕООД на „*** Трейдинг“ ЕООД по
силата на устен договор за покупко-продажба, обективиран в 13 на брой фактури,
описани в исковата молба, което вземане е прехвърлено на „Даскон“ ООД с договор
за цесия от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
признава, че между ответника и „***“ ЕООД са същетсвували търговски отношения,
като ответникът е закупувал от „***“ ЕООД стоки и материали от строителния
хипермаркет Мастерхаус за строителната си дейност в *** по саниране на ***,
която дейност била възложена от ищеца „Даскон“ ООД. Твърди се, че ответното
дружество не е получило част от издадените от „***“ ЕООД фактури, както и част
от описаните във фактурите материали. Не били представени стокови разписки за получени
от ответника стоки и материали, от които да е видно, че ответникът е получил
всички стоки и материали, описани в процесните фактури. Иска се отхвърляне на
иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в
срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявени са положителни установителни искове
с правна квалификация чл.чл.422, вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.327, ал.1 ТЗ, вр. с
чл.318 ТЗ, вр. с чл.99 ЗЗД
За да бъде
уважен така предявеният иск ищецът следва, да е да установи, че между „***“ ЕООД и ответника са налице облигационни отношения
по доставка на стоки и материали подробно описани в исковата молба, че е
доставил описаните в исковата молба и във фактурите стоки и материали на
ответника, продажната цена, настъпване на падежа на задълженията, както и че
вземането е прехвърлено на ищеца, както и че ответникът е уведомен за
прехвърлянето от цедента или от цесионера, при наличие на упълномощаване за
това от цедента.
С Определение от 23.08.2019 г. като безспорно
между страните е отделено, че
между ответника и „***“
ЕООД са същетсвували търговски отношения, като ответникът е закупувал от „***“ ЕООД стоки и материали от строителния
хипермаркет Мастерхаус за строителната си дейност в *** по саниране на ***, която дейност била възложена от ищеца
„Даскон“ ООД.
По делото са представени фактури - ф. № 10101120366/21.11.2017 г. на стойност 72.10 лева, ф. № **********/21.11.2017
г. – на стойност 74 лева, ф. № ********** от 21.11.2017 г. на стойност
14 823 лева, по която е останал незаплатен остатък от 8575.65 лева, ф. №
**********/23.11.2017 г. на стойност 377.28 лева, ф.№ **********/24.11.2017 г.
на стойност 1956.96 лева, ф. № **********/25.11.2017 г. на стойност 2876.14
лева, ф. № **********/27.11.2017 г. на стойност 1458 лева, ф. №
**********/28.11.2017 г. на стойност 1776.14 лева, ф. № **********/29.11.2017
г. на стойност 62.66 лева, ф. № **********/29.11.2017 г. на стойност 176.04
лева, ф. № ********** от 01.12.2017 г.на стойност 670.31 лева, ф. №
**********/02.12.2017 г. на стойност 546.48 лева и ф. № **********/04.12.2017
г. на стойност 211.97 лева /л.9-24/.
От същите е видно, че са издадени
от „***“ ЕООД от „Masterhaus“, като досавчик и клиент „*** Трейд“ ЕООД, в които са описани доставените
стоки и тяхната стойност. Под всяка една от фактурите, под получил стоките, има
положен подпис на представител на ответника. Следва да се посочи, че ответникът
не е оспорил, че фактурите са подписвани от негов представител.
Това се установява и от
разпитания по делото свидетел С. П. Ж. /протокол от о.с.з. от 29.01.2020 г.
л.122/, който установява, че е изпълнявал процесните заявки, напрaвени от ответника и обективирани в процесните фактури, като стоките винаги
са предавани на оторизирани лица, посочвани предварително от ответника, като
подписалите фактурите са именно тези лица.
От приетата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза /л.167/ се установява, че дължимата сума по
процесните фактури е търсената от ищеца, като няма данни плащания по фактурите
да са постъпвали от ответника. Вещото лице установява, че стоките по фактурите
са предназнаечено за МХ ***, като от протоколите за транспорт доставката е
осъществявана до обект МХ *** , където е работел ответника по договор за СМР с
ищеца. Вещото лице установява, че ответникът не е съдействал за проверка на
неговото счетоводство за установяване дали процесните фактури са осчетоводени
от ответника, въпреки опитите на вещото лице да се свърже с у. по телефон и
адреса на управление на дружеството.
Това поведение на ответника,
който е наясно с воденото дело, подал е отговор на исковата молба, съдът
преценява по реда на чл.161 ГПК, а именно приема за установени тези факти, за
които ответникът създава пречки, а именно, че процесните фактури са
осчетоводени при него.
Горното обуславя извод, че облигационното
отношение, обективирано във фактурите се признава от ответника, в това число,
че са доставени стоките, описани във фактурите и стойността на доставките.
Във всяка една от фактурите е
посочено, че цената се дължи един месец след издаване на фактурата, като
падежът на всяко едно от вземанията по процесните фактури е настъпил.
Ответникът не доказа да е
заплатил в пълен обем стойността на доставените стоки, така както се
претендират от ищеца в общ размер на 18 833.73 лева.
Видно от договор за продажба на
вземания от 01.03.2018 г. /л.67/ „***“
ЕООД е прехвърлил на „Даскон“ ООД вземането си срещу „*** Трейд“ ЕООД в общ размер на 18 833.73 лева, дължимо съобразно
процесните фактури, подробно описани в договора. От ССчЕ се установява, че
продажната цена на вземанията е платена от ищеца на „***“ ЕООД.
Видно от уведомление за извършено
прехвърляне на вземане /л.70/ „***“ ЕООД е уведомил ответника за прехвърленото
вземане, което е удостоверено от законния представител на ответника Б. Г. на
16.03.2017 г. с полагане на подпис /л.72/.
С оглед всичко изложено по делото
се установи, че „*** Трейд“ ЕООД има незаплатено задължение към „***“ ЕООД в
общ размер на 18 833.73 лева по договори за продажба, обективираи в
посочените по-горе фактури, което вземане е надлежно прехвърлено на ищеца, за
което ответника е уведомен преди завеждане на иска.
Исковете като доказани по
основание и размер ще се уважат в пълен размер.
Като законна последица от
уважаване на исковете ще се уважи и претенцията за законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2019 г. до окoнчателното плащане, която претенция фигурира в издадената заповед за
изпълнение и се поддържа в исковата молба.
С Протоколно определение от 04.11.2019
г. като трето лице –помагач на ищеца е конституиран „***“ ЕООД, като решението
е поставено с негово участие, който счита иска за основателен и моли за
уважаването му.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца който е направил своевременно искане
за присъждане на такива. Ищецът доказа разноски в заповедното производство
както следва: 377 лева – държавна такса и 1095 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Общо разноски в заповедното производсвто са в размер на 1472 лева, които ще се присъдят в пълен
обем.
В исковото производсвто ищецът доказа следните
разноски: 377 лева – платена държавна такса и 150 лева – депозит за ССчЕ. Общо
доказани разноски в исковото производсвто в размер на 527 лева, които ще се присъдят в пълен обем.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***
Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив,
общ. Съединение, село Неделево, Стопански двор № 11 ДЪЛЖИ НА „Даскон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Ал. Стамболийски“ № 53, сумата в размер на 18 833.73 лева, представляващо
доставени стоки и материали от собственика на хипермаркет Мастерхаус „***“ ЕООД
на „*** Трейдинг“ ЕООД по силата на устен договор за покупко-продажба,
обективиран в 13 на брой фактури, а именно ф. № 10101120366/21.11.2017 г. на стойност 72.10 лева, ф. №
**********/21.11.2017 г. – на стойност 74 лева, ф. № ********** от 21.11.2017
г., по която е останал незаплатен остатък от 8575.65 лева, ф. №
**********/23.11.2017 г. на стойност 377.28 лева, ф.№ **********/24.11.2017 г.
на стойност 1956.96 лева, ф. № **********/25.11.2017 г. на стойност 2876.14
лева, ф. № **********/27.11.2017 г. на стойност 1458 лева, ф. №
**********/28.11.2017 г. на стойност 1776.14 лева, ф. № **********/29.11.2017
г. на стойност 62.66 лева, ф. № **********/29.11.2017 г. на стойност 176.04
лева, ф. № ********** от 01.12.2017 г.на стойност 670.31 лева, ф. №
**********/02.12.2017 г. на стойност 546.48 лева и ф. № **********/04.12.2017
г. на стойност 211.97 лева,
което вземане е прехвърлено на „Даскон“ ООД с договор за цесия от 01.03.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „*** Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: обл. Пловдив, общ. Съединение, село Неделево, Стопански двор №
11 ДА ЗАПЛАТИ НА „Даскон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Ал. Стамболийски“ № 53, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в
размер на 527 лева – разноски в исковото
производство и 1479 лева – разноски
по ч.гр.д. № 4143/2019 г. по описа на ПРС.
Решението е постановено при участието на „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седфалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Славейков, СПЗ Хипермаркет Мастерхаус, като трето лице – помагач на ищеца „Даскон“
ООД, ЕИК ********* по предявените от него искове срещу „*** Трейдинг“ ЕООД ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ