№ 1191
гр. Варна, 16.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900319 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТИС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Т., представлявано от управителя Т. Ил. Т., с
която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД и в евентуалност - чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, срещу „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума от 57 217,04 лева, получена при
първоначална липса на основание, а в евентуалност – с която ответникът
неоснователно се е обогатил, представляваща разликата между заплатената
от ищеца за период на потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за
услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно
напрежение“ за обект с аб. № *******, находящ се в ПИ с идентификатор
******* по КК и КР на гр. Т., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
С исковата молба ищецът е направил искания за приемане на
представените от него писмени доказателства, за допускане на комплексна
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза и за събиране на гласни
доказателства.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор, с който се изразяваща становище за недопустимост и
неоснователност на исковите претенции. Обективира се искане за приемане на
представените с отговора писмени доказателства и за допълване и изменяне
на задачите по исканата от ищцовото дружество експертиза.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, с която ищецът поддържа исковите си претенции, оспорва
възраженията на ответната страна и прави нови доказателствени искания.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с която се поддържа вече изразеното становище и се оспорват
1
твърденията на ищеца, представят се писмени доказателства и се обективират
нови доказателствени искания.
По допустимостта на иска:
Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл. 104, т. 4
от ГПК, респ. - чл. 105 от ГПК.
Предявените искове обуславят извод за редовна искова молба, в която са
обективирани твърдения за преминаване на блага от имуществото на едно
лице към патримониума на друго при първоначална липса на основание, в
евентуалност - при отпаднало основание, като предвид липсата на
отрицателни процесуални предпоставки, се налага извод за допустимост на
инициираното исково производство.
Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове
поради липса на правен интерес поради това, че заплащането по процесните
суми е осъществявано в полза на трети лица в изпълнение на облигационни
отношения помежду им, а не на ответника, съдът намира за неоснователно.
Наведени са твърдения за неоснователно разместване на блага,
осъществено при наличието на облигационно правоотношение. Спорът
произтича от процесния договор като юридически факт, доколкото без този
договор не би се извършило плащане на претендираните от ищеца суми, но
претенцията на ищеца не произтича от неизпълнение на договорни
задължения. Въпросът за източника на задължението за престиране на
процесните суми по силата на сключения между страните договор е въпрос по
съществото на спора и подлежи на доказване по основание и размер в хода на
настоящото производство с всички допустими доказателствени средства. С
тези си твърдения ищецът обосновава правния си интерес от привличането на
ответника като процесуално легитимиран да отговаря по така предявените
искове, докато преценката за материално правната му легитимация е въпрос
по същество на спора.
По предварителните въпроси:
С Определение № 813/17.06.2024 г. съдът е извършил преценка, че
спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски
спорове“.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира представените от страните с исковата молба, отговора
на исковата молба, допълнителната искова молба и допълнителния отговор на
исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към
предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.
СЪДЪТ намира, че доказателственото искане на ищеца, допълнено от
ответника, за назначаване на комплексна СТЕ и ССчЕ следва да се уважи с
поставените от страните въпроси за установяване на релевантни за
производството обстоятелства, като отхвърля искането на ответника за
преформулиране на въпроса, посочен от него като въпрос № 5.
2
СЪДЪТ намира искането на ищеца за допускане до разпит на двама
свидетели за установяване на владението на ищцовото дружество върху
процесния трафопост, находящ се в ПИ с идентификатор ******* по КК и КР
на гр. Т., индустриална зона, (клиентски № **********) с абонатен №
******* и кодов № 32Z4400210380077R, за ненужно, предвид неоспорването
от страна на ответника на правото на собственост на ищеца върху описания
обект.
СЪДЪТ намира доказателственото искане на ответника за задължаване
на ищцовото дружество да представи по реда на чл. 190 от ГПК намиращите
се у него платежни нареждания или извлечения от банкови сметки,
установяващи претендираните от ищеца плащания в полза на „Загора
Енерджи“ ЕООД, за относимо и допустимо, поради което следва да се уважи.
СЪДЪТ намира искането на ищеца за допускане до разпит при
условията на водене на един свидетел за установяване на обстоятелства
относно процедурата по администриране на заявлението за смяна на
координатор на балансираща група за неотносимо към предмета на спора,
поради което същото следва да се остави без уважение.
СЪДЪТ намира, че произнасянето по искането на ответника за
назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да бъде отложено след
извършване на справка в Варненски окръжен съд относно поставените
въпроси.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в
съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с доклада по делото,
както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор,
например чрез сключване на спогодба.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на
страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства,
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да
бъде изслушан и устният доклад на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на „ТИС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Т., представлявано от управителя Т. Ил. Т., с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 57 217,04 лв.,
получена при първоначална липса на основание, а в евентуалност – иск
по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
57 217,04 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил,
3
представляваща разликата между заплатената от ищеца за период на
потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за услуга „пренос ниско
напрежение“ и цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обект с
абонатен № *******, находящ се в гр. Т., в ПИ *******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното заплащане, както и сторените разноски по делото.
Сумите са платими по банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД, с
IBAN: *******.
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до датата на първо съдебно
заседание по делото, да представи справка по смисъла на чл. 366 от ГПК за
установяване начина на формиране на претенцията му от 57 217,04 лева, в
рамките на посочения в исковата молба период от 01.05.2019 г. до 31.03.2024
г., чрез посочване на издадените му в този период фактури – дата на издаване
и стойност на всяка една, включена в общо претендираната сума.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава XXXII от
ГПК – „Търговски спорове“.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на мачтов
трансформаторен пост /МТП/, находящ се в гр. Т., в ПИ *******, изграден със
знанието на Електроснабдяване гр. Т. през 1998 г. за нуждите на цех за
преработка на пластмасови изделия, който заедно със съпътстващото го
оборудване служи за преобразуване на електроенергия от средно към ниско
напрежение. Твърди се в евентуалност, че съоръжението е собственост на
ищцовото дружество по силата на изтекла придобивна давност, считано от
******* г. Излага се, че с посоченото съоръжение се осъществява
захранването на собствения на ищеца производствен обект, като ответното
дружество е оператор на разпределителна мрежа, а в отношенията си с ищеца
съоръжението е обозначено с абон. № ******* и кодов № 32Z4400*******R.
Посочва се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. границата на
собственост на ел. съоръжения между страните са клемите на проводниците от
разпределителната мрежа на ответника, в която точка се осъществява
продажбата на ел. енергия при средно ниво на напрежение, предмет на
задължението на енергийното предприятие за пренасяне на енергия до
мястото на трансферирането й. Твърди се, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ,
мястото на измерване следва да е на страната с по-високо напрежение при
собствени на клиента преобразуващи съоръжения, поради което средствата за
търговско измерване, отчитащи консумираната от ответното дружество
енергия, следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение. Тези
правила, с оглед характера на присъединяването като перманентно фактическо
и правно състояние, следва да се прилагат ex lege по инициатива на носителя
на нарочна лицензия за извършване на дейност в обществен интерес, като в
случая това не е сторено от ответника. Излага се, че консумацията в обекта се
отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение,
4
при които условия се покриват технологичните разходи на енергийното
дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на
потребяваните киловати по присъединителни съоръжения на ниско
напрежение, като ответникът не извършва пренос на енергия на ниско
напрежение в отношенията си с ищеца. Твърди се, че тъй като ответникът не
предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да
инкасира и възнаграждение за пренос НН, като на заплащане подлежи
единствено преносът на ниво средно напрежение. Излага се, че съгласно
практика на ВКС относно нередовно ценообразуване, при неспазване на
техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел.
енергия, определен съобразно коректното положение, като в случая
измерването следва да е на страната на СрН. Твърди се, че за претендирания
период на потребление, заплатената цена за пренос НН възлиза на 90 724,22
лв. с ДДС, а цената за пренос СрН – 33 507,18 лв. с ДДС, като разликата
между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество
средства е в размер на исковата претенция от 57 217,04 лв., която сума
подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.
Излага се, че местоположението на електромера не е от значение за
компонентите, включвани в издаваните фактури, а дали ЕРП осъществява
транспорт на ел. енергия през мрежа НН, във връзка с което се уточнява, че се
твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.
Сочи се, че обстоятелството, че част от приложените фактури не са издадени
от ответното дружество, е ирелевантно, предвид разпоредбите на Правилата
за търговия с ел. енергия, според които доставчикът от последна инстанция
събира от потребителите и превежда на оператора на разпределителната
мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги, като представител на
ЕРП по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, каквото е в случая ответното дружество.
Твърди се, че търговецът на ел. енергия е страна по договорите по чл. 104 от
ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, като овластено от закона лице да получи изпълнението,
докато ЕРП, като реален кредитор, инкасира стойността на мрежовите услуги.
Твърди се в евентуалност, че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли за уважаване на
претенцията и присъждане на сторените разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в евентуалност – чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
С подадения от ответника „Електроразпределение Север“ АД писмен
отговор, се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на правен
интерес и на предпоставките за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за
наличието на които не са представени доказателства. Сочи се, че евентуалният
иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим на същите основания, доколкото между
ищеца и ответника е налице облигационно отношение, а не предаване на
имуществени блага. Излага се, че между страните са налице договорни
5
отношения с правно основание чл. 104 от ЗЕ с предмет достъп до
разпределителната мрежа и пренос на ел. енергия, за което ищецът заплаща
съответната цена за услуга. Развиват се доводи по приложението на чл. 104 и
чл. 104а от ЗЕ, като се поддържа, че мрежовите услуги по достъп и пренос са
възмездни услуги, чиито цени се регулират от КЕВР, а уредбата им е
императивна. Твърди се, че за крайни клиенти, които се снабдяват с ел.
енергия от свободния пазар, се прилага чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ /чл. 28 и чл. 29 в
новата редакция/. Излага се съдебна практика на ВКС по приложението на чл.
55 и чл. 59 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е оспорил облигационната връзка с
ответника с предмет мрежови услуги, регулирани от императивни норми,
които са правното основание за заплащане на процесните суми, поради което
нормите на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД в случая са неприложими. Сочи се, че
ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и като такъв е оператор на ЕРМ за Североизточна
България и собственик на ЕРМ. Твърди се, че през процесния период
доставчици на ел. енергия за ищеца, като „търговски участник“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ПТЕЕ, са били „Загора Енерджи“ ЕООД и „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ ЕАД. Поддържа се, че на 20.11.2013 г. между „ТИС“ ООД
и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД е сключен договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, уреждащ местата и средствата за търговско
измерване в съответствие с ПИКЕЕ и даващ възможност на ищеца да снабдява
собствения си обект с ел. енергия от свободен пазар, като при подаване на
заявление за достъп до ЕРПМ, за ищеца е посочено заварено средство за
измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното
табло за отчитане на ниско напрежение, намиращо се в ищцовия трафопост.
Сочи се, че отношенията по измерване количествата пренесена ел. енергия се
регулират от договор за пренос при общи условия и от нормативната уредба,
като са изброени релевантните разпоредби, включително за неоснователност
на твърдяното от ищеца определяне на границата и мястото на измерване.
Поддържа се, че нормативната уредба не е императивна, като условията по
предоставяните услуги подлежат на промяна чрез отправено от ищеца искане,
каквото в случая не е направено. Оспорва се размерът на исковата претенция,
по отношение на която е налице неяснота, предвид неизпълнени от ищеца
предпоставки по чл. 366 от ГПК. В евентуалност се претендира приспадане на
разликата в цената за пренос на ниско напрежение. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност за процесните плащания. Правят се
доказателствени искания и се моли за отхвърляне на предявените искове, като
се представят писмени доказателства с искане за тяхното допускане.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, с която се изразява становище по направените от ответното дружество
възражения. Сочи се във връзка с възражението за недопустимост на иска по
чл. 55 от ЗЗД, че предоставянето на мрежови услуги не е включено в предмета
на договорите за продажба на ел. енергия, а е предмет на договорите по чл.
104 от ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, сключени с ответника, който е краен бенефициент
6
на заплащането на пренос на енергия, в който смисъл се развиват правни
доводи. По отношение на възражението за недопустимост на иска по чл. 59 от
ЗЗД, се излага, че претенцията на ищеца не произтича от договор между
страните, а от претърпяна загуба. Поддържа се, че с оглед липсата на спор
относно границата на собственост, където се осъществява продажбата на ел.
енергия, ответникът има договорното задължение да извършва пренос на СрН
единствено до мястото на присъединяване, но тъй като ищецът е заплатил
цена за пренос на ниско напрежение, тази услуга излиза извън обхвата на
договора за пренос между страните и липсва правно основание за нейното
заплащане. Излагат се допълнителни аргументи относно границата на
собственост, която е нормативно дефинирана и от която владението на
движимата вещ преминава у ищеца, който я транспонира за собствена сметка.
Сочи се, че ответникът доставя енергия на ниво СрН, независимо от
местоположението на СТИ, като видът на предоставяната услуга е от значение
за фактурирането на услугите, а не къде се измерва енергията и какво е
нейното количество. Поддържа се, че мястото на СТИ не е нормативно
дефинирано за разлика от нивото на напрежение с оглед нормативното
изискване мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение.
Излагат се допълнителни правни доводи относно лицензионното задължение
на ЕРП да разположи местата за измерване в съответствие с действащото
законодателство, което се прилага ex lege. Поддържа се, че поставянето на
СТИ не е елемент от технологичния процес на присъединяване с оглед
периода на първоначалния му монтаж, а има значение за реализирането на
договорната връзка между страните, като не е необходимо изрично заявление
за неговото предислоциране, за което се излагат допълнителни аргументи.
Твърди се, че липсва споразумение между страните за пренос на ел. енергия на
НН, за което ответникът не е представил писмени доказателства. Сочи се, че
мрежовата услуга за пренос на ел. енергия не подлежи на договаряне с друг
правен субект или предмет, като повторно се изброяват приложимите
императивни норми. Възразява се срещу претендираната от ответника
компенсация с технологичните загуби от трансформацията на ел. енергия от
СрН на НН, което като насрещно вземане, следва да се заяви с насрещен иск
или изявление за прихващане. Правят се допълнителни доказателствени
искания.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който се
оспорват изложените в допълнителната искова молба твърдения и се
поддържат направените с отговора на исковата молба възражения и
доказателствени искания. Доразвиват се доводи относно начинът на
фактуриране на предоставяните мрежови услуги и облигационният характер
на претендираните от ищеца суми. Сочи се, че меренето на ел. енергия,
съгласно указания за ел. снабдяване, е в табло НН на МТП с трифазен
електромер и токови трансформатори, съответстващи на инсталираната
мощност. Поддържат се изложените в отговора на исковата молба твърдения и
се излагат допълнителни аргументи относно мястото на измерване на ел.
7
енергия, като се допълва анализът на приложимата правна уредба и
приложимата в случая съдебна практика на ВКС. Сочи се, че при съоръжения,
които не са собственост на оператора, същият не налага едностранно
технически изменения без искане от собственика на съоръженията.
Поддържат се направените доказателствени искания, като се прави искане по
чл. 190 от ГПК и искане за допускане на писмени доказателства.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта
да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни
за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията
си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца да докаже
плащането на претендираната сума на ответника в сочения период по размер и
обогатяването на ответника, включително че средството за търговско
измерване, с което се отчита доставяната ел. енергия е монтирано от страна на
„ниско напрежение“; че за процесния период ответникът експлоатира
процесния трафопост.
В тежест на ответника е да установи наведените правоунищожаващи,
правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, включително че получената
цена за предоставена услуга „пренос ниско напрежение“ е получена на
валидно правно основание.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ:
Наличието на сключен на 20.11.2013 г. между „ТИС“ ЕООД и
„Електроразпределение Север“ АД (в качеството на правоприемник на
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД) договор за достъп до
електроразпределителната мрежа с деловоден № СВП13-761/06.11.2013 г.
Че ищецът е собственик на изградения от него през 1998 г. мачтов
трансформаторен пост, находящ се в ПИ с идентификатор ******* по КК
и КР на гр. Т., индустриална зона, с клиентски № **********, с абонатен
№ ******* и кодов № 32Z4400210380077R, както и че същият служи за
електроснабдяване на обекта на ищеца и че потреблението се измерва от
СТИ, собственост на ответника, монтирано на трансформаторният пост.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за
очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдяните от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства.
8
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждането на КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-
ТЕХНИЧЕСКА И СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещите
лица по която, след запознаване с материалите по делото и след оглед на
процесния обект, да дадат отговор на следните въпроси:
1. Чрез какви съоръжения е присъединен и захранен процесният обект с
аб. № *******, находящ се в гр. Т., в ПИ с идент. *******?
2. На какво ниво на напрежение се доставя електрическа енергия от
„Електроразпределение Север“ АД на границата на собственост на
енергийните съоръжения?
3. Къде и на какво напрежение се осъществява търговското мерене на
консумираната в процесния обект електроенергия?
4. Ако измерването на използваната от обекта по въпрос № 1
електрическа енергия беше на ниво средно напрежение в трафопост 20/0,4 КВ,
да се определи за всеки от месеците в периода 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г.
какво количество електрическа енергия би било измерено, като се вземат
предвид загуби на празен ход и на късно съединение на процесната
трансформаторна машина? Да се изчисли разликата между така определеното
количество енергия и измереното количество за всеки от конкретните месеци.
(неотносимо?)
5. Какъв е общият размер на фактурираната на ищеца за периода на
потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за услугата „пренос ниско
напрежение“ и същата заплатена ли е на ответника?
6. Какъв е общият размер на разликата между двете суми?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1 200 лева, от които 800 лева, вносими
от ищеца и 400 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от
съобщението с представяне на доказателства в същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещи лица по назначената експертиза Р.
С. /при депозит 600 лева/ и К. М. /при депозит 600 лева/, които да се уведомят
за поставената им задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещите лица съдебно удостоверение, което да ги
легитимира като назначен експерт по делото.
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица да представят заключението си в срока по
чл. 199 от ГПК – до една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на окончателен размер на
дължимото възнаграждение следва да представят справка – декларация.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190 от ГПК, най-късно в първо
съдебно заседание да представи намиращи се у него фактури или извлечения
от банкови сметки, от които да е видно, че е извършил плащания на „Загора
9
Енерджи“ ООД в периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2023 г. за услуга пренос
ниско напрежение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит
на двама свидетели за установяване на владението на ищеца върху процесния
трафопост, находящ се в поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР
на гр. Т., индустриална зона.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит
при условията на водене на един свидетел за установяване на обстоятелства
относно процедурата по администриране на заявлението за смяна на
координатор на балансираща група.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО до датата на първо съдебно заседание по
искането на ответника за назначаване на СТЕ с поставените от страната
въпроси във връзка с входирането на документи във Варненски Окръжен съд.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от системен администратор към Варненски
Окръжен съд, от която да е видно какво е ограничението на обема на
входящите документи на интернет страницата на Варненски окръжен съд,
както и начина на функциониране на системата, в случай че са качени файлове
с по-голям от максимално позволения размер.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл. 140 ал. 2 от ГПК и чл. 11 ал. 2 от
Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да
изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
10
17.12.2024 год. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11