Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 30.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното
съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Венета Цветкова
при секретаря Р.Аврамова, като
разгледа т.д. № 1375 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – Р.Ч. ЕООД, ЕИК:********твърди,
че е кредитор с включено в списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност на ответника Ф.Е. ООД
/н/, ЕИК: ********по силата на договор за цесия от 22.05.2019 година, с
който е придобил вземане от кредитора с включено на одобрен от съда списък на
приетите вземания - Н.Д.Н.срещу несъстоятелния длъжник.
Твърди, че между ответника Ч.Е.Б. АД,
ЕИК: *******и Ф.Е. ООД /н/ е сключено рамково споразумение на 12.06.2017
година, по силата на което Ф.Е. ООД /н/ продава и доставя на Ч.Е.Б. АД за
дейността ДПИ /доставчик от последна инстанция/ и дейност като търговец на ел.
енергия на договорените цени по т.1.1.9 и 1.1.10, като в тях не се включват
допълнителните такси по чл. 6.1. по чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ и чл. 29, ал. 3
ПТЕЕ. Твърди Ф.Е. ООД /н/ да е изпълнявал точно задълженията си по
споразумението, но Ч.Е.Б. АД не е заплатило на падеж цената на доставената
ел.енергия за дейност ПДИ и Търговец за м. 11.2017 година и издадени две
фактури за всяка от тях. От друга страна сочи, че на 11.12.2017 година Ч.Е.Б.
АД е усвоило банковата гаранция от 500 000 лева по чл. 17 от
споразумението.
Твърди още, че на 02.12.2017 година Ф.Е.
ООД /н/ е отстранено от пазара на ел. енергия, а на 12.03.2018 година между
същото, Ч.Е.Б. АД и К.Б.ЕООД е сключен договор за спогодба, с който Ф.Е. ООД
/н/ и Ч.Е.Б. АД погасяват свои насрещни задължения – неустойка по чл. 16.2 от
споразумението като вземане на Ч.Е.Б. АД /на стойност от 3 349 767,93
лева/ срещу вземанията на Ф.Е. ООД /н/за цената на продадена и доставена ел.
енергия за м. 11.2017 година. Отделно, страните са се съгласили, че Ч.Е.Б. АД е
претърпяло вреди от прекратяване на Рамковото споразумение от 1 274 785,65
лева, които са счели за погасени до сумата от 500 000 лева– усвоената
гаранция.
Ищецът сочи също така, че за Ч.Е.Б. АД
не са възникнали въобще вземания за неустойка и право на усвояване на банковата
гаранция. Твърди приложимост на чл. 89 ЗЗД, и липса на предпоставките по чл.
16.2 от Споразумението, а неустойка за разваляне не е уговорена. Неправилно
счита за усвоена и банковата гаранция, тъй като няма неизпълнение на задължения
от страна на Ф.Е. ООД /н/. Поради това сочи и че Ч.Е.Б. АД има задължения към Ф.Е.
ООД /н/ по цитираните две фактури и не е възникнало вземане на Ч.Е.Б. АД за
вреди /съответно гаранцията е усвоена неправилно/. Поради това намира, че Ч.Е.Б.
АД дължи на Ф.Е. ООД /н/ стойността на ел.енергията за м. 11.2017 година и
връщане на стойността на усвоената гаранция.
Претендира разноски.
В допълнителната искова молба
от 17.09.2019 година допълва още, че Ф.Е. ООД /н/ е било именно търговски
участник на пазара на ел.енергия по см. на чл. 1, ал. 2 ПТЕЕ, както и че всеки
координатор на балансираща група следва да е регистриран по смисъла на чл. 3 от
ПТЕЕ. Сочи също така, че Ф.Е. ООД /н/ е отстранен единствено от пазара на
двустранните договори, което обаче автоматично е довело до прекратяване на
участието му във всички други видове пазари на ел. енергия, вкл. на
балансиращия, което е настъпило след
разваляне на Рамковото споразумение по право на основание чл. 89 ЗЗД и не е бил
отстранен от пазара на балансираща енергия. По тези съображения отрича
да е възникнало правото на Ч.Е.Б. АД за неустойка по чл. 16 от Рамковото
споразумение. Твърди също, че евентуално вземането за неустойка е могло да
възникне най-рано на датата на сключване на договора за спогодба, а и в
изпратеното от Ч.Е.Б. АД до Ф.Е. ООД /н/ писмо не се е съдържало изявление за
прихващане, не е посочен размерът на активното вземане, вземането за неустойка
не е било ликвидно, тъй като е било определяемо, а не определено /и е
установено по размер едва в договора за спогодба/, както и не е било изискуемо
към 02.12.2017 година. Ищецът поддържа, че липсва правновалидно изявление за
прихващане по писмото от 02.12.2017 година. Сочи, че ответникът е знаел за
молбата за откриване производството по несъстоятелност към релевантния момент
на придобиване на вземането си за неустойка /датата на Споразумението/.
Намира, че в тристранното споразумение
всъщност са инкорпорирани няколко споразумения, поради което не е налице пречка
за предявяване на исковете. В тази връзка намира и че доколкото са били налице
насрещни волеизявления на страните по споразумението, прихващането-
погасяването- е извършено въз основа на сключената сдeлка, вкл. и с доброволно обективираното
волеизявление в този смисъл от страна на длъжника. Оспорва и възраженията на
ответника за това, че вземанията, предмет на исковете не принадлежат на
длъжника, като в тази връзка сочи, че със сключване на договора за спогодба е
погасено задължението по договора за заем и залогът е погасен, но и че дори да
не е погасен – залогът е върху чуждо имущество. По отношение на банковата
гаранция сочи, че паричните средства по нея са предоставени от Ф.Е. ООД /н/,
както и че искът е насочен срещу сделката, с която банковата гаранция е използвана
за погасяване задължения на длъжника. Отделно намира, че едва с договора от
12.03.2018 година е извършено прихващане на вземането за вреди с усвоената
гаранция.
Оспорва и да е налице изключението по
чл. 646, ал. 5 ТЗ, тъй като се касае до сделки и действия, които само
подпомагат обичайната дейност на длъжника.
Намира, че е налице преферентния ефект
на атакуваната сделка/прихващане, тъй като Ч.Е.Б. АД, като необезпечен
кредитор, би се удовлетворил в производството по несъстоятелност след
обезпечените и след работниците и служителите.
Оспорва и възражението за прихващане,
поради липсата на специалните предпоставки по чл. 645, ал. 1 ТЗ, тъй като Ч.Е.Б.
АД ще бъде поставен в по-добро положение от другите кредитори за вземанията си
по фактурите и ще се постигне заобикаляне на нормата на чл. 645 ТЗ и чл. 722 ТЗ.
Ответникът Ф.Е. ООД /н/ не се ангажира
със становище по исковете.
Синдикът на Ф.Е. ООД /н./ - А.К. дава
становище за това, че е дал съгласие по реда на чл. 635, ал. 1 ТЗ за сключване
на сделката по Споразумението от 12.03.2018 година.
Ответникът Ч.Е.Б. АД оспорва исковете.
Твърди, че Ф.Е. ООД /н/ по договор за заем с К. е учредило на 09.11.2017 година
особен залог в полза на последното дружество /страна по атакуваното Споразумение/
върху всички настоящи и бъдещи свои вземания по Рамковото споразумение с Ч.Е.Б.
АД. Сочи, че Споразумението е прекратено автоматично на 02.12.2017 година на
основание чл. 12.2, поради напускане на Ф.Е. ООД /н/ от пазара на ел.енергия, в
тази част и от пазара на балансираща енергия, поради което в полза на Ч.Е.Б. АД
е възникнало вземане за неустойка по чл. 16.2 от Рамковото споразумение в
размер на ½ от вземанията на Ф.Е. ООД /н/ от Ч.Е.Б. АД за доставена ел.
енергия за м. 11.2017 година. Твърди, че е отправил изявление за прихващане в
този смисъл, погасителният ефект на което е настъпил на 02.12.2017 година,
когато активното вземане е било ликвидно и изискуемо и изявлението е достигнало
до Ф.Е. ООД /н/. На 04.12.2017 година е вписано пристъпване към изпълнение по
реда на ЗОЗ и поради възникнал спор между страните по тристранното
споразумение, е подписано същото за вида и размера на възложените за събиране
вземания на Ф.Е. ООД /н/, след получено съгласие от назначения по реда на чл.
629а ТЗ синдик. Поради тази причина и залогът е заличен на 23.03.2018 година.
Намира, че не може да се прогласи
недействителност на част от Договора за спогодба, тъй като същият е неделим, а
и дори да не е било извършено прихващане от Ч.Е.Б. АД, то последното би дължало
сумите на заложния кредитор, а не на длъжника.
Счита, че имуществото, предмет на
исковете не може да бъде част от масата на несъстоятелността, тъй като
принадлежи на трето лице, съответно – е предмет на започнало преди откриване
производството по несъстоятелност изпълнение по реда на ЗОЗ /чл. 43 ЗОЗ/; че
исковете са неоснователни, защото действията/сделките са преди датата на
неплатежоспособност и не са извършени от длъжника, а от кредитора - Ч.Е.Б. АД;
че тези сделки/действия са в кръга на обичайната дейност на Ф.Е. ООД /н/ и са
погасили негови задължения до 30 дни след падежа им и не създават преферентен
ефект за кредитора Ч.Е.Б. АД; тъй като всички вземания /и активните и
пасивните/ са били изискуеми и ликвидни между притежателите им преди началната
дата на неплатежоспособността.
Излага подробни съображения за
дължимост на неустойката по чл. 16.2 от Рамковото споразумение. Сочи, че
последното не е развалено по право по чл. 89 ЗЗД, а е настъпила хипотезата на
чл. 12.2.б.е / Ф.Е. ООД /н/ е отстранен от пазара на балансираща енергия като
координатор на балансираща група/, а не от пазара на ел. енергия във всичките
му елементи.
Сочи и че атакуваната сделка не създава
преферентен ефект, тъй като, като необезпечен кредитор Ч.Е.Б. АД, би получил
сума, равна на вземането си за неустойка.
По – специално:
По иска по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
сочи, че може да бъде отменено само доброволно изпълнение по почин на длъжника,
а в случая се касае до банкова гаранция, чието усвояване не представлява
изпълнение от длъжника и не се извършва с имущество, включено в масата на
несъстоятелност, тоест, не е в предметния обхват на иска, а и усвояването е
извършено преди датата на неплатежоспособността – извън срока. Едновременно с
това счита, че договорът за спогодба има погасителен ефект само за непогасената
с банковата гаранция част от вземането за вреди, както и че прихващането е извършено
/погасителният ефект е настъпил/ преди датата на неплатежоспособност, а в
тристранното споразумение е налице единствено признание на факти, както и че
прихващането е извършено с едностранно изявление на кредитора, не на длъжника.
Отделно, още веднъж подчертава и че не е извършено прихващане с имущество на
длъжника /с оглед учредения особен залог по ЗОЗ/. Твърди и че е налице
изключението по чл. 646, ал. 5 ТЗ, тъй като и усвояването на банкова гаранция
за обезщетение за вреди и прихващането са в обичайната дейност на длъжника.
По иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ сочи
отново, че прихващането е извършено с едностранно изявление от 02.12.2017
година, извършено е от кредитора и не касае имущество от масата.
По иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ сочи
идентични аргументи, като допълва, че Ч.Е.Б. АД не е знаел за настъпване на
неплатежоспособността на Ф.Е. ООД /н/ или за подаване на молба по чл. 625 ТЗ, а
и преценката за знанието е към момента на придобиване на вземането, не и към
извършване на прихващането.
В допълнителния отговор поддържа тезата
си за неделимост на договора за спогодба, за това, че в него са обективирани
единствено признания на настъпили факти /ликвидност и изискуемост на вземането
за неустойка, извършено на 02.12.2017 година прихващане, ликвидност и
изискуемост на обезщетението за вреди и частичното му погасяване с усвояване на
банковата гаранция/ и не съдържа изявления за прихващане, относно целта на
тристранното споразумение /насочена към създаване яснота за заложния кредитор относно
вземанията, върху които се простира особения залог/, за времето и начина на
прекратяване на рамковото споразумение /по чл. 12.2 и на 02.12.2017 година/-
поради отстраняване на Ф.Е. ООД /н/ само от пазара на балансираща енергия,
евентуално - от пазара на ел.енергия като цяло /вкл. и като елемент от него от
пазара на балансираща енергия и двустранните договори/ и поради липсата на
хипотезата на чл. 89 ЗЗД /която алтернативно поддържа да е била дерогирана от
уговореното в Рамковото споразумение/. Или, поддържа виновно неизпълнение по
договора от страна на Ф.Е. ООД /н/ по чл. 12.2., вр. чл. 16.2. и валидно
възникнало вземане за неустойка – ликвидно и изискуемо към 02.12.2017 година.
Изяснява, че в случая вземанията, предмет на прихващане, не са придобити /вкл.
от кредитора/, а възникнали на основание договореното между страните, както и
че към 02.12.2017 година размерът на неустоечното вземане е определен в
абсолютна стойност и вземането е изискуемо от тази дата, но и че ликвидността
на вземането не е елемент от състава по чл. 645, ал. 1 ТЗ, както и че
изявлението за прихващане е породило своя погасителен ефект от 02.12.2017
година, като ясно и безпротиворечиво са индивидуализирани вземанията – негов
предмет. Сходни възражения прави и относно прихващането с усвоената банкова
гаранция, като счита, че с усвояването вече е било извършено частично
погасяване и не е предмет на тристранното споразумение, нито на каквото и да е
изявление за прихващане между страните /с оглед характера на тази правна
сделка/. Поддържа всички изложени съображения за неоснователност на исковете –
извършване на сделките/действията преди началната дата на неплатежоспособност
/липсата на извършени погасителни действия, вкл. прихващане със
споразумението/, кой е субектът на изявлението за прихващане, хипотезата на чл.
645, ал. 5 ТЗ, липса на преферентен ефект, знание по чл. 645, ал. 3 и т.н.
Ответникът ЧЕЗ Електро възразява, че
несъстоятелният търговец е отстранен от енергийния пазар по своя воля и след
отправено искане от същия, сочещо на виновно неизпълнение на договорно
задължение и съответно – не обуславя автоматично прекратяване на договора по реда
на чл. 89 ЗЗД /поради обективна невъзможност за изпълнение/, вследствие на което
виновно неизпълнение ответникът е претърпял вреди. Поддържа, че изявлението за
прихващане, получено на 02.12.2017 година от несъстоятелния търговец е породило
действие. Твърди и че вземанията за дейност ДПИ и Дейност Търговец принадлежат
на длъжника /не и че са станали собственост на заложния кредитор с пристъпване
към изпълнението по ЗОЗ/ и в този смисъл и са част от неговото имущество.
Намира, че поради пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ и началната дата на неплатежоспособност – тези вземания
не биха попаднали в масата на несъстоятелността, тъй като са възложени за
събиране на заложния кредитор К., в чието разпореждане са преминали и Ч.Е.Б. АД
не може да заплати валидно на несъстоятелния длъжник, предвид установеното в ЗОЗ.
Твърди, че насрещните вземания произтичат от договора от 12.06.2017 година и не
могат да бъдат придобити по силата на договор за спогодба /който не представлява
новация/.
При горните твърдения ищецът предявява
искове, както следва:
I/ 1. По
чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за прогласяване недействителността по
отношение на кредиторите на Споразумение от 12.03.2018 година, по силата на
което длъжникът е погасил свое изискуемо задължение, по който иск носи тежест
да докаже: извършено от длъжника погасяване на негово парично задължение, което
е сторено след началната дата на неплатежоспособността /31.12.2017 година/ и в
6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /12.12.2017 година/
2/ Осъдителна претенция по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 79 ЗЗД срещу Ч.Е.Б. АД,
обусловена от изхода по главния иск – за попълване на масата на
несъстоятелността със сумата от общо 3 849 767, 93 лева – усвоената
банкова гаранция, незаплатеното възнаграждение за доставена ел. енергия /за
дейности Търговец и ДПИ/, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.
II/ В
условията на евентуалност:
1.1.
Иск по
чл. 645, ал. 4 ТЗ – за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на прихващането по споразумението от 12.03.2018 година
за сумата от 3 349 767,93 лева – незаплатеното възнаграждение за доставена ел.
енергия /за дейности Търговец и ДПИ/, по който ищецът носи тежест да докаже
осъществяването на изявление за прихващане, инициирано от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от 1 година от подаване на
молбата, в т. ч. и наличието на действително възникнали и съществуващи насрещни
вземания - еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация.
1.2.
Осъдителна
претенция по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД срещу Ч.Е.Б. АД, обусловена
от изхода по главния иск – за попълване на масата на несъстоятелността със
сумата от общо 3 349 767,93 лева – незаплатеното възнаграждение за доставена
ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба.
и при евентуалност:
2.1. Иск по
чл. 645, ал. 3 ТЗ – за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на прихващането по споразумението от 12.03.2018 година за сумата от
3 349 767,93 лева – незаплатеното възнаграждение за доставена ел. енергия за м.
11.2017 година /за дейности Търговец и ДПИ/,
по който ищецът носи тежест да докаже осъществяването на изявление за
прихващане, инициирано от кредитор, който е придобил вземането /последното е
възникнало/ преди датата на решението за откриване производството по
несъстоятелност, както и че прихващащият кредитор е знаел, че към датата на
придобиване на вземането или задължението е настъпила неплатежоспособност или
че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
2.2. Осъдителна претенция по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД срещу Ч.Е.Б. АД, обусловена от изхода по главния
иск – за попълване на масата на несъстоятелността със сумата от общо 3 349
767,93 лева – незаплатеното възнаграждение за доставена ел. енергия /за
дейности Търговец и ДПИ/, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.
Ответникът Ч.Е.Б. АД е направил възражение
за прихващане под условие /допустимо с оглед възприетото по т.д. № 509 по описа
за 2014 г. на ВКС/, в случай, че някой от исковете по чл. 649, ал. 2 ТЗ бъдат
уважени – за сумата за дължима неустойка от 3 349 767, 93 лева по чл.
16.2 от Рамковото споразумение, вр. чл. 12.2 от същото.
Ищецът носи тежест да докаже, че е и кредитор
с прието вземане, като вписаните в търговския регистър обстоятелства не се
нуждаят от доказване, тъй като са общоизвестни.
Ответникът носи тежест да докаже
фактите, обуславящи основателност на повдигнатите от него възражения, вкл. в
условията на насрещно доказване.
Между страните не е спорно и съответно
съдът приема за установени в процеса следните факти: наличието на Споразумение
от 12.06.2017 година и от 12.03.2018 година, със съдържанието на представените
с исковата молба документи, обстоятелството, че Ф.Е. ООД /н/ е доставило на Ч.Е.Б.
АД през м. 11.2017 година ел. енергия на стойност 2 096 948,33 лева –
за дейността ДПИ и на стойност 4 602 587,53 лева – за дейността
Търговец, че за обезпечение на задълженията на Ф.Е. ООД /н/ по Рамковото
споразумение от 12.06.2017 година в полза на Ч.Е.Б. АД е издадена банкова
гаранция от 500 000 лева, която е усвоена изцяло на 11.12.2017 година.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Ищецът е с надлежна процесуална легитимация
като кредитор в производството по несъстоятелността, видно от представените по
делото доказателства (списък на приети вземания – л. 59 и сл. от делото,
Договор за цесия – л. 67 и сл., уведомление за цесия – л. 69, Уведомление до
съда по несъстоятелността – л. 70 от делото).
На 14.09.2018г. е открито производство
по несъстоятелност по отношение на Ф.Е. ООД /н/,
ЕИК:********, като
е определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника – 31.12.2017
година. Производството е започнало по молба по чл. 625 ТЗ от 12.12.2017 година.
(Решение на стр. 47-58, т. 1 от делото и молба по чл. 625 ТЗ на л. 34 и сл. от
делото).
I.
По
главния иск.
Съгласно т. 16.2 от Споразумението на
л. 16 от делото, в случай, че клиентът прекрати споразумението на основание чл.
12.2, буква „е“, то доставчикът дължи на клиента еднократна неустойка в размер
на 50% от общата цена на доставеното количество електроенергия за дейността ДПИ
и Дейността Търговец за месеца, предхождащ месеца, за който е настъпило
прекратяването.
По делото не се спори, че прекратяването на
споразумението е настъпило в 0,00 часа на 02.12.2017г. (видно и от Уведомление
на ЕСО /Единен системен оператор/– л. 140 от делото) и предходният месец по
смисъла на чл. 16.2 от споразумението е м.11.2017г.
Спорно е обстоятелството какво е правното
основание за прекратяване на споразумението.
Съгласно чл. 12.2, б.“е“ от Споразумението, последното
може да бъде прекратено автоматично, при отстраняване на доставчика от пазара
на балансираща енергия. За да се
установи дали е налице хипотезата на чл.12.2, буква „е“, следва да се отговори
на въпроса какво означава отсраняване на доставчика от пазара на балансираща
енергия.
В тази връзка съдът кредитира заключението на
в.л. К. на л. 439 (т. 2) от делото, в което експертът посочва, че за да бъде
търговец в пазара на електрическа енергия, търговецът трябва да е в състояние
да подава графици в системата MMS на ЕСО, което,
обаче, е възможно само в случай, че търговецът е със статус активен – включващо
изискването да е координатор на балансираща група или участник в балансиращата
група на друг търговец.
Основание за подаване на молбата за незабавно
отстраняване от пазара на електрическа енергия от 01.12.2017г. на Ф.Е.
ООД /н/ е невъзможност да осигурява електрическа енергия на своите клиенти, прекратяване
на договори с ключови доставчици и натрупване на огромни небаланси в
балансиращата група. Съгласно заключението на в.л. К., целта на участието в
балансираща група е разпределение на разходите, произтичащи от „небаланси“ –
свръхпотребление или свръхпроизводство. В конкретния случай основание за
молбата на Ф.Е. ООД /н/ е виновна невъзможност за изпълнение на задълженията му
като координатор на балансираща група.
В с.з. от
17.02.2020г. в.л. К. потвърждава изрично, че ако ЕСО отстрани участник от
пазара на ел.енергия, независимо дали като координатор или участник, той няма
право повече да участва на пазара на ел.енергия, което означава автоматично и
отстраняване от пазара на балансираща енергия (л. 444 от делото).
Видно от
Уведомлението на ЕСО (л. 140 от делото), в същото не се цитира правно основние
(конкретна правна норма), но се посочва невъзможността за изпълнение на
задълженията на молителя като координатор на балансираща група и се уреждат
последиците от отстраняването на молителя именно от пазара на балансираща
енергия (стр. 2 от уведомлението) и само те. Предвид изложеното, съдът приема,
че под отстраняването от пазара на електрическа енергия, ЕСО е имал предвид
първично отстраняване от пазара на балансираща енергия. Следователно, с
подаване на молбата до ЕСО и с отстраняването си на база на решението на ЕСО от
0,00 часа на 02.12.2017г., Ф.Е. ООД /н/ е осъществило състава на 12.2, буква
„е“ от споразумението и същото е прекратено именно по негова вина на това
основание, считано от 0,00 часа на
02.12.2017г.
С настъпване
на последиците на чл.12.2., буква „е“ от споразумението, автоматично (без за
това да е необходимо уведомление) настъпват и последиците на чл.16.2 от
Споразумението – за Ч.Е.Б.
АД възниква вземане за неустойка,
установено по основание и размер (50% от стойността на издадените фактури за м.
11.2017г. от
общата цена на доставеното количество електроенергия за дейността ДПИ и
Дейността търговец за месеца, предхождащ месеца, за който е настъпило
прекратяването). Тук следва да се отбележи, че споразумението не разграничава
цената с или без ДДС и доколкото този размер е само начин за определяне на
неустойката, няма пречка сумата с ДДС да е база за определянето й. Използваният
израз обща цена сочи към посочената в съответната фактура/и цена, с всички
нейни компоненти, включително ДДС. Между страните тази база и никога не е била
спорна.
По делото е прието за безспорно
издаване на два броя фактури с дата 30.11.2017г. за доставена през м. 11.2017 година ел.
енергия на стойност 2 096 948,33 лева – за дейността ДПИ и на
стойност 4 602 587,53 лева – за дейността Търговец.
В тази връзка, към 02.12.2017г. е била
ясна базата (размерът) на неустойката – 50% от цената по двете фактури
(3 349 767,93 лв.), както и основанието – чл. 16.2 от Споразумението.
Видно от Писмо изх. №
СЕ-ДОС/02.12.2017г. на Ч.Е.Б. АД до Ф.Е. ООД /н/ (л. 142 от делото), с характер
на изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, със същото е извършено от кредитора
Ч.Е.Б. АД прихващане на част от задължението на дружеството за цената за
доставена ел.енергия за дейността ДПИ и за дейността Търговец за м.11.2017г.
срещу пълния размер на задължението по чл. 16.2. от споразумението за неустойка.
Същото е получено от Ф.Е. ООД /н/ по посочения в чл. 18.6. от споразумението
начин – по факс на номер +35929604717 в 10,48 часа на 02.12.2017г. (видно от доказателството
на л. 145 от делото).
С получаването на посочения факс се е
осъществила хипотезата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, а именно двете насрещни вземания се смятат погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В конкретния случай
погасителният ефект е настъпил на 02.12.2017г. (когато вземането за неустойка е
с установено основание, размер и е изискуемо), и последиците са погасяване на
вземането за неустойка срещу погасяване на задължението по 50% от двете фактури,
или 3 349 767,93 лв.
За валидността на извършеното
прихващане и настъпване на неговите последици /реализиран погасителен ефект/ е
без значение сключването на изричен Договор за спогодба (л. 24 и сл. от
делото), в който се коментира извършеното прихващане. Този договор в частта, в
която се коментира прихващането, няма правопораждащ, правопроменящ или
правопогасяващ ефект по отношение на извършеното прихващане от 02.12.2017г. С
него само се констатират настъпили факти, които е следвало да обвържат изрично
и третата за прихващането страна - К.Б.ЕООД.
В резултат на гореизложеното, съдът
установява валидно прихващане от страна на кредитор - Ч.Е.Б. АД към Ф.Е. ООД
/н/, извършено преди установената от съда по несъстоятелността дата на
неплатежоспособност на Ф.Е. ООД/н/ (31.12.2017г.) и преди подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ (12.12.2017г.).
Ищецът, който носи тежестта за това, не
доказа знание на Ч.Е.Б. АД към 02.12.2017г. /датата на придобиване на вземането
за неустойка/, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост
на Ф.Е. ООД /н/. По делото се установи единствено,
че е поискано откриване на производство по несъстоятелност след придобиване на
вземането (молбата по чл.625 ТЗ е от 12.12.2017г.), но не са събрани
доказателства относно наличието на знание относно конкретни факти, сочещи на „неплатежоспособност“ или дори
наличието на сериозни финансови затруднения за Ф.Е. ООД /н/.
Установеното от съдебно – счетоводната
експертиза осчетоводяване на прихващането едва след договора за спогодба от
12.03.2018г. от страна на Ч.Е.Б. АД е без значение, тъй като осчетоводяването
не е елемент от фактическия състав на прихващането по чл.103 и сл. ЗЗД и в този
смисъл е ирелевантно.
При така установеното от фактическа и
правна страна, предявението искове (главен, евентуални и акцесорни) от ищеца са
неоснователни в частта, отнасяща се до извършеното прихващане от Ч.Е.Б. АД към
02.12.2017г. за сумата от 3 349 767,93 лв. – неустойка по чл.16.2. от Споразумението.
По конкретно:
1/ По иска чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
- не се доказа извършено от длъжника погасяване на негово задължение за
неустойка по чл. 16.2. от Споразумението с Договор за спогодба от 12.03.2018г.,
извършено след началната дата на неплатежоспособността /31.12.2017 година/.
Доказа се, че прихващането е извършено с едностранно изявление на кредитора (а
не на длъжника) и то на 02.12.2017г. – преди началната дата на
неплатежоспособността. В тази връзка следва да се отхвърли и осъдителната
претенция по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 79 ЗЗД срещу Ч.Е.Б.
АД, обусловена от изхода на спора по главния иск – за попълване на масата
на несъстоятелността до размер на сумата от 3 349 767,93 лв. - незаплатеното
възнаграждение за доставена ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/.
2/ По
евентуалния иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ – за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на прихващането по споразумението от
12.03.2018 година за сумата от 3 349 767,93 лева – незаплатеното възнаграждение
за доставена ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/ - ищецът не доказа
осъществяването на изявление за прихващане, инициирано от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността. Доказа се, че прихващането е извършено с
едностранно изявление на кредитора (а не на длъжника) и то от 02.12.2017г. –
преди началната дата на неплатежоспособността. В тази връзка следва да се
отхвърли и осъдителната претенция по чл.649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД срещу
Ч.Е.Б. АД, обусловена от изхода по главния иск – за попълване на масата на
несъстоятелността със сумата от общо 3 349 767,93 лева – незаплатеното
възнаграждение за доставена ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/.
3/ По
евентуалния иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ – за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на прихващането по споразумението от 12.03.2018 година
за сумата от 3 349 767,93 лева – незаплатеното възнаграждение за доставена ел.
енергия за м. 11.2017 година /за дейности Търговец и ДПИ/, ищецът не доказа, че
прихващащият кредитор е знаел към датата на придобиване на вземането (02.12.2017г.),
че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника. Напротив – установи се, че
неплатежоспособността е с последваща начална дата от 31.12.2017г., както и
молбата по чл.625 – от 12.12.2017г. В тази връзка следва да се отхвърли и осъдителната
претенция по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД срещу Ч.Е.Б. АД,
обусловена от изхода по главния иск – за попълване на масата на
несъстоятелността със сумата от общо 3 349 767,93 лева – незаплатеното
възнаграждение за доставена ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
Предвид изхода на делото по отношение
на извършеното прихващане с неустойката по чл. 16.2 от Рамковото споразумение,
вр. чл. 12.2 от същото, съдът не дължи произнасяне по направеното от ответникът
Ч.Е.Б. АД възражение за прихващане под условие, в случай, че някой от исковете
по чл. 649, ал. 2 ТЗ бъдат уважени – за сумата за дължима неустойка от
3 349 767, 93 лева по чл. 16.2 от Рамковото споразумение, вр. чл.
12.2 от същото.
II. По главния иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
в частта за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите
на Споразумение от 12.03.2018 година, по силата на което длъжникът е погасил
свое изискуемо задължение в размер на 500 000 лв. - усвоена банкова
гаранция, съдът намира следното:
За безспорни (като неподлежащи на
доказване) са приети следните обстоятелства: обезпечение на задълженията на Ф.Е.
ООД /н/ по Рамковото споразумение от 12.06.2017 година в полза на Ч.Е.Б. АД
чрез издадена банкова гаранция от 500 000 лева, която е усвоена изцяло на
11.12.2017 година.
Ответникът не доказа основание за
усвояване на банковата гаранция, предхождащо Договор за спогодба от
12.03.2018г. С клаузата на т. 2.7 от същия страните за първи път установяват
наличие на вреди в размер на 1 274 785,65 лв. над размера на
неустойката по чл. 16.2 от Споразумението. Едва със сключване на споразумението
и от датата на сключването му (12.03.2018г.) за Ч.Е.Б. АД възниква ликвидно и
изискуемо вземане към Ф.Е. ООД /н/, с което се прихваща срещу усвоената банкова
гаранция. Спогодбата в тази част е двустранен договор, в който участва активно и
длъжникът.
В тази връзка съдът приема за доказано извършено
от длъжника погасяване на негово парично задължение за неустойка по т.2.7 от Договора
за спогодба от 12.03.2018г., което е сторено след началната дата на
неплатежоспособността /31.12.2017 година/ и след молбата по чл. 625 ТЗ
/12.12.2017 година/. Следователно, предявеният иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ в частта за
прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на Споразумение от
12.03.2018 година, по силата на което длъжникът е погасил свое изискуемо
задължение в размер на 500 000 лв. чрез усвоена банкова гаранция, се явява
основателен и следва да бъде уважен. Следва да се посочи изрично клаузата на
чл.6.7 от Договора за спогодба, съгласно който при обявяване от съд на
недействителност на някоя от клаузите на спогодбата, останалите разпоредби и
правата и задълженията на страните остават в сила. В този смисъл, съдът не
приема възражението на ответника за невъзможност да се обяви за недействителна
само част от спогодбата или за неучастие на необходим задължителен другар в
производството. Нямат основание и възраженията във връзка с изпълнението по ЗОЗ
по същата причина – недействителността на част от спогодбата не променя факта
на погасения залог и удовлетворяване на правата на заложния кредитор по
действителната част от спогодбата.
Това погасяване е извършено срещу
усвоена безспорна и безусловна банкова гаранция в размер на 500 000 лв.,
предоставена от У.Б.АД, с който размер е увеличено задължението на Ф.Е. ООД /н/
по договор за кредит с банката.
Неприложима в конкретната хипотеза е
нормата на чл. 646, ал. 5 от ТЗ, тъй като дори и да се приеме, че изпълнението
от длъжника е в кръга на обичайната му дейност, то не е налице нито една от
предвидените кумулативно по т. 1 и т. 2 от същата разпоредба предпоставки.
Последните изискват наличието на насрещна престация /тоест, реално получено
благо – стока или услуга/, при това същата да отговаря на характеристиката
равностойна, съответна на изпълнението/плащането.
Съдът намира, че е налице хипотезата на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - Ч.Е.Б. АД е получил от У.Б.АД сумата от
500 000 лв. като усвоена банкова гаранция, но към датата на усвояването й
– 11.12.2017г. – не е имало валидно и изискуемо задължение на Ф.Е. ООД
/н/ към Ч.Е.Б. АД, което да е
основание за усвояването. Такова основание е създадено впоследствие - договор за спогодба от 12.03.2018г. и е прогласено
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Това обаче
не променя обстоятелството, че още началното усвояване към 11.12.2017г. е без
основание. Същевременно, сумата се дължи на ответника Ф.Е. ООД /н/, тъй
като той е обеднял с 500 000 лв., с която е увеличен размерът на неговия
кредит /увеличил е своя пасив от имуществото/, а едновременно - Ч.Е.Б. АД се е обогатил със същата сума,
която реално е получил като актив. Правата на У.Б.АД се осъществяват в
рамките на производството по несъстоятелност като кредитор по договора за
кредит.
Предвид изложеното, предявеният иск по
по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу Ч.Е.Б. АД, обусловена
от изхода по главния иск – за попълване на масата на несъстоятелността със сумата от общо 500 000
лв. – усвоената банкова гаранция, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба следва да бъде уважен заедно със законните последици.
По разноските.
Съгласно чл. 649, ал. 6, изр. 1 от ТЗ,
в настоящото производство не се внася предварително държавна такса и с оглед
изхода на делото и на осн. чл. 649, ал. 6, изр. 2, предл. 2 от ТЗ държавната
такса по делото следва да бъде събрана,както следва – ответникът следва да бъде
осъден на държавна такса от 40 000 лева /съобразно уважената част от двата
иска/, а от масата на несъстоятелността следва да се събере сумата от
267 981,43 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
По правилата на чл. 78 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника и съответната част от сторените разноски в
производството – 68 391,60 лева за адвокат и
вещо лице. Ищецът също има искане за присъждане на разноски, вкл. за адвокат,
но не е представил доказателства, за това такива да са сторени, поради това
следва да се присъдят разноски от 155,85 лева за вещо лице. Възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно предвид обстоятелството, че
в условията на кумулативност са предявени и осъдителни искове и предвид
размерите, установени в чл. 7, ал. 2, т. 6 от НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Ф.Е." ООД (в
несъстоятелност), ЕИК********, по предявения от Р.Ч. ЕООД, ЕИК:********иск, на
основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, извършеното на 12.03.2018 година с Договор
за спогодба от същата дата от длъжника /"Ф.Е." ООД/н// в полза на Ч.Е.Б.
АД, ЕИК: *******погасяване на негово изискуемо парично задължение в размер на 500 000
лева за неустойка по т. 2.7 от Договора за спогодба от 12.03.2018г., което
е сторено след началната дата на неплатежоспособността /31.12.2017 година/ и след
молбата по чл. 625 ТЗ /12.12.2017 година/, осъществено чрез прихващане по
силата на чл. 2.9 от Договора за спогодба от 12.03.2018 година.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Ч.Е.Б. АД,
ЕИК: *******да заплати на "Ф.Е." ООД /несъстоятелност/, ЕИК: ********сумата
от 500 000 лева, за попълване масата на несъстоятелността, ведно със законната
лихва от 16.07.2019 година до окончателното й изплащане, усвоена без основание
банкова гаранция по чл. 17 от Рамково споразумение от 12.06.2017 година,
предмет на прихващане по чл. 2.9 от Договор за спогодба от 12.03.2018 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Р.Ч. ЕООД, ЕИК:********искове, както следва:
-
на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
– за обявяване за недействително като извършено на 12.03.2018 година с Договор
за спогодба от същата дата от длъжника /"Ф.Е." ООД/н// в полза на Ч.Е.Б.
АД, ЕИК: *******погасяване на негово /на длъжника/ изискуемо парично задължение
в размер на 3 349 767,93 лева - за неустойка по т. 16.2 от Рамково
споразумение от 12.06.2017 година – с Договор за спогодба от 12.03.2018г.,
сторено след началната дата на неплатежоспособността /31.12.2017 година/ и в
6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /12.12.2017 година/,
осъществено чрез прихващане, както и иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника Ч.Е.Б. АД, ЕИК: *******да заплати
горната сума от 3 349 767,93 лева в полза на "Ф.Е." ООД/н/
за попълване масата на несъстоятелността, с която сума Ч.Е.Б. АД, ЕИК: *******се
е обогатил без основание;
-
Иск по
чл. 645, ал. 4 ТЗ – за обявяване за недействително по отношение
на кредиторите на "Ф.Е." ООД/н/ на прихващането, извършено от
длъжника по договор за спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349
767,93 лева – незаплатеното възнаграждение от ответника Ч.Е.Б. АД, ЕИК: *******за
доставена ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/ за месец ноември 2017 година
по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година и
Рамково споразумение от 12.06.2017 година и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на Ч.Е.Б. АД, ЕИК: *******да заплати на "Ф.Е."
ООД/н/ горната сума от 3 349 767,93 лева и за попълване на
масата на несъстоятелността, която сума представлява непогасено възнаграждение
за доставена ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/ ел. енергия /за дейности
Търговец и ДПИ/ за месец ноември 2017 година по фактури с №
11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година и Рамково
споразумение от 12.06.2017 година;
-
Иск по
чл. 645, ал. 3 ТЗ – за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на "Ф.Е." ООД/н/ на прихващането по договор
за спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349 767,93 лева –
незаплатеното възнаграждение за доставена ел. енергия /за дейности Търговец и
ДПИ/ за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година
и № **********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година, както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на Ч.Е.Б.
АД, ЕИК: *******да заплати в полза на "Ф.Е." ООД/н/ за
попълване на масата на несъстоятелността на горната сума от 3 349 767,93
лева, представляваща непогасеното възнаграждение за доставена ел. енергия
/за дейности Търговец и ДПИ/ ел. енергия /за дейности Търговец и ДПИ/ за месец
ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и №
**********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ във вр. с чл. 78 от ГПК, Ч.Е.Б. АД, ЕИК: *******да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 40 000 лева – дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ във вр. с чл. 78 от ГПК, Р.Ч. ЕООД, ЕИК:********да
заплати
-
по сметка на Софийски градски съд от
масата на несъстоятелността държавна такса в размер на от 267 981,43 лева –
дължимата държавна такса.
- на Ч.Е.Б.
АД, ЕИК: ********сумата от 68 391,60 лева– разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срокб от връчване на препис.
СЪДИЯ: