Определение по дело №14087/2016 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. С., 09.12.2016 г.

 

Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                мл. съдия  ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия П. Минчев ч. гр. дело № 14087 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435 ГПК.

Образувано е по две жалби, подадени на 24.06.2016г. в деловодството на ЧСИ М.Б. съответно от „Т.С.“ ЕООД и „РОСГ“ ЕООД срещу постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016г. издадено от ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС по изпълнително дело № 20148380408113, с което постановление урегулиран поземлен имот № I-1899, в квартал № 3, по плана на град С., местност „парк ******“, целият с площ от 1996 кв.м., при съседи по скица: ул. „******“, ПИ с пл. № 1545, ПИ с пл. № 1801 и ПИ с пл. № 2236, заедно с всички подобрения и приращения в имота е възложен на В.И.С..

Жалбоподателят „Т.С.“ ЕООД навежда, че имал правен интерес от обжалването, тъй като същият бил ипотекарен длъжник по делото. Жалбоподателят „РОСГ“ ЕООД навежда, че имал правен интерес от обжалването, тъй като същият бил присъединен кредитор по изпълнителното дело, поради учреден в негова полза залог на търговското предприятие на „Т.С.“ ЕООД.

Относно срочността на двете жалби жалбоподателите твърдят, че с определение от 27.04.2016г., постановено по т. д. № 31/2016г. по описа на ОС-гр. Силистра било постановено спиране на изпълнителното дело като предварителна обезпечителна мярка на основание чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ. Излагат, че при спиране на делото, съгласно чл. 61 ГПК се спирало течението на всички срокове, поради което изпратените им уведомления за постановлението за възлагане, получени съответно на 05.05.2016г. – от „РОСГ“ ЕООД и на 18.05.2016г. – от „Т.С.“ ЕООД, били незаконосъобразни, тъй като били изпратени след като делото било спряно.

Относно твърдяната незаконосъобразност на обжалваното постановление за възлагане, двамата жалбоподатели излагат идентични оплаквания, както следва:

Постановлението за възлагане било издадено на 28.04.2016г., т.е. един ден след като изпълнението по делото било спряно с определението от 27.04.2016г. Навеждат аргументи, че след спиране на изпълнението не следвало да се извършват каквито и да било действия по изпълнение по делото, поради което същото било незаконосъобразно. Също така твърдят, че обявяването на публичната продан било опорочено, което водило до незаконосъобразност на постановлението за възлагане - в обявлението било посочено, че недвижимият имот се продавал с всички подобрения и приращения в него, без същите да били изрично посочени. На последно място жалбоподателите излагат, че началната цена, при която била извършена проданта, била неправилно определена, тъй като липсвала пазарна и данъчна оценка на имота. В допълнение, жалбоподателят „РОСГ“ ЕООД сочи, че продажната цена на имота не била внесена в срок от лицето, определено за купувач. Претендират разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили две идентични писмени възражения срещу всяка една от двете жалби, които възражения са подадени от взискателя „Р. (Б.)“ ЕАД. Взискателят възразява, че двете жалби били просрочени, тъй като били подадени на 24.06.2016г. – т.е. извън законоустановения едноседмичен срок за обжалване на постановлението за възлагане. Твърди, че спирането на изпълнителното производство не спирало срока за обжалване, освен това уведомленията за постановлението били изпратени преди обезпечителната заповед да бъде представена на съдебния изпълнител. Излага и аргументи за неоснователност на жалбите, като посочва, че обжалваното постановление било издадено преди връчване на обезпечителната заповед на ЧСИ М.Б., което било извършено с подадена от „РОСГ“ ЕООД молба от 03.05.2016г. Навежда аргументи, че обект на проданта било имуществото, така както било описано в нотариалния акт, с който била учредена ипотека върху него в негова полза, поради което описанието му в постановлението за възлагане било правилно. Твърди, че по делото била извършена оценка на имота. Моли съдът да остави жалбите без разглеждане, евентуално без уважение.

В мотивите си по двете жалби ЧСИ М.Б. развива съображения за неоснователност на същите, тъй като посочените в тях действия не подлежали на обжалване съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са НЕДОПУСТИМИ.

На първо място същите са подадени извън преклузивния едноседмичен срок, уреден в чл. 436, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, за страната, която не е била призована за извършване на действието, срокът започва да тече от уведомяването за него. Съгласно приложените по изпълнителното дело уведомления за възлагане на недвижимия имот, същите са получени от жалбоподателя „РОСГ“ ЕООД на 05.05.2016г., а от жалбоподателя „Т.С.“ ЕООД на 18.05.2016г. С оглед на това срокът за обжалване е изтекъл на 12.05.2016г. за „РОСГ“ ЕООД и на 25.05.2016г. за „Т.С.“ ЕООД, поради което подадените на 24.06.2016г. жалби се явяват просрочени. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че подадените от тях жалби са в срок, поради спирането на изпълнението по силата на определение от 27.04.2016г., постановено по т. д. № 31/2016г. по описа на ОС-гр. Силистра. С разпоредбата на чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ е уреден особен вид обезпечение на бъдещото производство по несъстоятелност чрез спиране на изпълнението по делата, насочени срещу имуществото на длъжника, по отношение на който се иска откриване на такова производство. В тази хипотеза, както и в хипотезата на чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно от ГПК, обезпечението на иска (в случая на бъдещото производство по несъстоятелност) се развива в две фази – по издаване на обезпечителна заповед и по налагане на обезпечението. Първата от тях предполага иницииране и провеждане на обезпечително производство пред компетентия съд, завършило с издаване на исканата обезпечителна заповед, а втората предполага връчване на заповедта или препис от нея на съдебния изпълнител, провеждащ изпълнение по делото, чието спиране е допуснато. В конкретния случай страните не спорят и от представената по делото молба, подадена от „РОСГ“ ЕООД на 03.05.2016г. се установява, че обезпечителната мярка е наложена на датата 03.05.2016г. От неоспорените уведомления за възлагане на имота, изпратени до страните, се установява, че същите са с изходящи номера с дата 28.04.2016г. (датата на издаване на обжалваното постановление), която предхожда датата на налагане на обезпечителната мярка.

Съгласно чл. 61 ГПК, при спиране на делото се спират сроковете, които са започнали да текат преди спирането. Случаят не е такъв – срокът за обжалване на постановлението е започнал да тече по отношение на двамата жалбоподатели след като изпълнението е било спряно. Същевременно с оглед спецификата на изпълнителното производство, спирането на изпълнението по определено изпълнително дело няма същите последици като спирането на гражданско дело. Това е така, защото при спиране на изпълнението не се преустановяват всички действия по делото, а само тези по изпълнение на претендираното от взискателя вземане, така както са дефинирани в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки спирането, съдебният изпълнител има правомощията да извършва ред други свързани с изпълнението действия, някои от които подлежат на самостоятелно обжалване, като постановлението за разноски, за глоба, както и самото постановление за спиране, което има незабавно действие, но подлежи на обжалване в седемдневен срок съгласно чл. 435, ал. 1, вр. с чл. 436, ал. 1 ГПК. Поради тази причина съдът намира, че спирането на изпълнението по делото не спира течението на срокове, които са започнали да текат след като делото е било спряно, какъвто в конкретния случай е срокът за обжалване на постановлението за възлагане.

На самостоятелно основание подадената от „РОСГ“ ЕООД жалба е недопустима, тъй като изхожда от нелегитимирано лице. Съобразно твърденията на жалбоподателя и представените по изпълнителното дело доказателства, „РОСГ“ ЕООД е присъединен кредитор, т.е. взискател по изпълнителното дело. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК, взискател по делото може да обжалва постановлението за възлагане, само когато е участвал в публичната продан като наддавач. Видно от протокол от 26.04.2016г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач на посочения в жалбата имот, единствен наддавач в проданта е В.И.С., а жалбоподателят не е участвал като наддавач в нея. Поради тази причина подадената от „РОСГ“ ЕООД жалба е недопустима.

На следващо място жалбите са недопустими и с оглед техния предметен обхват.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

Единствено така посочените действия подлежат на обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, поради което наведените от жалбоподателите оплаквания относно обявяването на проданта и обхвата на същата, както относно оценката на имота, в това число началната цена, при която проданта е обявена, не подлежат на разглеждане по този ред. Не подлежи на разглеждане и оплакването, че постановлението за възлагане е издадено след спиране на изпълнителното производство – жалбоподателите не навеждат аргументи за нередовност на наддаването, а за незаконосъобразност на самото постановление като краен акт, което от една страна, съгласно гореизложеното, е издадено преди налагането на обезпечителната мярка, а от друга страна самата публична продан, в това число действията по наддаване, са извършени преди издаването на обезпечителната заповед.

Предвид гореизложеното, жалбите срещу постановлението за възлагане следва да бъдат върнати, а производството по делото – прекратено.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА жалба, подадена от „Т.С.“ ЕООД срещу постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016г. издадено от ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС по изпълнително дело № 20148380408113.

ВРЪЩА жалба, подадена от „РОСГ“ ЕООД срещу постановление за възлагане на недвижимо имущество от 28.04.2016г. издадено от ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС по изпълнително дело № 20148380408113.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 14087/2016 год. по описа на СГС, ГО, ІV-В с-в.

Настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.