О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№1839 01.07.2020год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на първи юли две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Й. МАЙСКА
като разгледа докладваното от
съдия Й. Майска
в.гр.дело № 1239 по описа за 2020
година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Н.К.К. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв.М. Андреева К. ***
с адрес на кантора в гр.Карнобат, ул.Тодор Каблешков № 6-съдебен адресат; Й.Х.Д.
с ЕГН-********** ***, С.Т.В. с ЕГН-********** ***, И.П.И. с ЕГН-********** ***
и П.К.И. ***, последните четирима чрез адв.С.Г. *** с адрес на кантора на
АД“Трайков и Гонкова“ в гр.Бургас, ул.Пиротска № 29-съдебен адресат против
Решение № 160/09.08.2019г. постановено по гр.д. № 971/2017г. по описа на
Районен съд – Карнобат.
Решението се
обжалва, в частите, с които:
- е прието за установено по отношение на ответника Н.К.К., че ищците Д.М.К. и
А.М.К. са собственици на 1/ 2 ид.част
от поземлени имоти-земеделски земи с № № 109023, 120011, 170098, 193117,
150064, 370049, 620025, 320203, както и на 1/
4 ид.ч. от земеделски имоти №№ 160018, 640020, находящи се в землището на
с. Есен, ЕКАТТЕ 27615, общ.Сунгурларе като ответникът К. е осъден да предаде на
ищците владението на поземлените имоти на основание чл.108 от ЗС;
- по отношение на ответниците И.П.И.
и П.К.И. е прието за установено, че ищците Д.М.К. и А.М.К. са собственици на 1/2 ид.част от поземлени
имоти-земеделски земи с №№ 162004, 170097, 193118, 150061, 370050, 620026, 143001, както и
на 1/ 4 ид.ч. от земеделски имоти №№ 372001, 160020, находящи се в землището на
с. Есен, ЕКАТТЕ 27615, общ.Сунгурларе като двете ответници са осъдени да
предадат на ищците владението на поземлените имоти на основание чл.108 от ЗС;
- обявен е за нищожен договор за
доброволна делба сключен на 31.10.2014г. между Д.М.К., А.М.К., И.П.И., П.К.И.,
Тонка К. Дамянова (чийто правоприемник е С.Т.В.) и Й.Х.Д. в частта, с която е
извършена доброволна делба на над 1/ 2
ид.ч. от недвижими имоти земеделски земи с №№ 109023, 120011, 150012,
162004, 1700251 193016, 193110, 370002, 620013, 320203, 324185, 143001, и в
частта, с която е извършена доброволна делба на над 1/4 ид.ч. от земеделски имоти №№ 160017, 372001, 640008,
съответно ответниците И.П.И., П.К.И., С.Т.В., Й.Х.Д. и Н.К.К. са осъдени да
заплатят разноски на Д.М.К. и А.М.К. в размер на 2873.80 лв..
Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие на
материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и като
необосновано.
Въззивниците
намират правилно установени по делото, кръга от наследниците на Кольо Димов К., починал на 08.03.1992 г. в гр.Варна, респ. че по делото са
конституирани надлежните страни, както и обема на възстановените земеделски
земи, респ.наследствената маса.
В жалбата се сочи, че съдът е
постановил съдебния си акт без да обсъди всички относими към спора
доказателства, доводите и възраженията на страните съгласно изискването на
чл.236 ал.2 от ГПК. По-конкретно се навежда, че за да уважи предявените искове,
съдът зачитайки действието на саморъчното завещание приел, че ответниците не са
доказали възражението за придобиване на имотите по давностно владение от н-ци
Кольо Димов, разглеждайки въпроса за кратката давност, без да изследва всички
доказателства в тази насока, а позовавайки се само на частични гласни такива.
Твърди се, че върху имотите е установено съвладение, започнало въз основа на
влезлите в сила решения по чл. 14 ал.1 т.1 и чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди, че
съдът неправилно не е приложил относимата правна норма на чл. 83 от ЗС, поради
което обжалваното решение противоречи на съдебната практика по
прилагането на чл.79 ,чл.83 от ЗС . Изложена е подробна хронология за
обосноваване твърдяното придобиване на процесните имоти при изтекла 10-годишна
придобивна давност в полза на въззивниците. В този смисъл се моли обжалваното
решение в тази му част да бъде отменено, като претенцията по чл.108 бъде
отхвърлена като неоснователна. На следващо место се оспорват като
неправилни изводите на съда досежно действителността на завещанието, възоснова
на което ищците черпят собственически права и за неговото вещноправно действие,
като се излагат съображение в подкрепа на твърдението, че последното няма
универсален характер. По отношение претенцията за недействителност на договор
за доброволна делба от 31.10.2014г. се
навежда, че съдът не е разгледал възражението на ответниците за наличие на
относителна недействителност само
по отношение на постигнатото съгласие за делба на имот № 150012 с площ 14.001
дка в м. „Керезлика”, който е разделен поравно между страните,
вместо да бъде предоставен изцяло на ищците в общ дял с ответника Й.Х.Д. .
Твърди се в този смисъл, че засегнатият интерес на ищците се отнася до 1/ 2
ид.част от имот № 150060 с площ 4.667 дка получен в дял от Тонка К. Дамянова ,
собственост на Н.К.К. в резултат на извършено разпореждане, и имот № 150061
получен в дял от И.П.И. и П.К.И.. Моли да бъде отменено решението и в тази част, като по същество да се постанови съдебен акт за частична
недействителност в посочената част. Не се сочат доказателства и не са сторени
доказателствени искания. Претендират се разноски пред първа и въззивна
инстанция.
В дадения срок е
постъпил отговор по въззивната жалба
от Д.М.К. и А.М.К., чрез процесуален представител адв. Б.Х. ***, в който са
изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че с пропуска
си да депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответника Н.К.К. е
преклудирана възможността му да прави възражения за изтекла в негова или в
полза на праводателя му Стефанка Георгиева придобивна давност, както и да
релевира възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти, съобразно т.4 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК.
Подадената от Н.К.
въззивна жалба против първоинстанционното решение досежно предявения евентуален
иск по чл.26 ЗЗД се намира недопустима, тъй като този иск не е насочен против
въззивника.
На същото основание
се намира недопустма въззивната жалба от С. Тедорова Георгиева по претенцията
по чл.108 ЗС, тъй като тя не е ответник по този иск. Навежда се, че С.
Георгиева е ответник единствено по претенцията по чл.26 ЗЗД за нищожност на
доброволната делба, поради което има правен интерес да обжалва решението само в
тази му част. Тъй като този иск е предявен в условията на евентуалност, то
релевираните по него основания не касаят
правото на собственост на ответниците, а се отнасят до действия на пълномощника
извън представителната му власт и във вреда на представляваните, до липсата на
изискуемата от закона форма, до липсата на уравнение на дяловете, което води до
прикрито дарение, направено не в предписаната от закона форма - нотариален акт
и др. В този иск за нищожност евентуалните собственически права на ответниците
не са отречени, поради което С. Георгиева не може да прави възражение за
придобивна давност, тъй като с иска за нищожност правата й не са отречени. В
този смисъл се твърди , че установяване на твърдението, че е придобила идеални
части от процесиите имоти на основание изтекла придобивна давност в настоящото
производство С. Георгиева е могла да направи само с насрещен установителен иск
по чл. 124 ГПК (т.1 от Тълкувателно решение №4/2012 г. на ОСГТ на ВКС), какъвто
тя не е предявила, или ако е била привлечена като трето лице помагач на
страната на ответника Н.К., което също не е сторено, поради което направените
от нея възражения се намират недопустими
и се моли да бъдат оставени
без разглеждане.
В отговора се застъпва становище, че
въззивницата Й.Х.Д. няма правен
интерес от обжалване на съдебното решение нито в частта му по отношение на иска
по чл. 108 ЗС, нито по отношение на иска по чл. 26 ЗЗД, тъй като тя не е ответник в производството
по ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, а само по предявения в условия на
евентуалност иск за нищожност на доброволната делба, а и от така заявената обща въззивна жалба от ответници по
различни обективно и субективно съединени искове изобщо не става ясно дали тя
всъщност предявява подобни претенции/. Възразено е срещу твърдението на въззивниците И.И. и П.И. за придобиване на процесните имоти по давност, изложени
са подробни съображения за недоказаност на възражението за придобивна давност. В подкрепа на този извод в отговора е извършен анализ
на събрани по делото доказателства, сторено е позоваване на съдебна практика. Ваззиваемите
в отговора по въззивната жалба споделят изводите на съда сторени в обжалваното
решение като правилни досежно това че процесното завещание е универсално, като
се възразява по твърдението на насрещната страна че то представлява завет по
смисъла на чл.19 ЗН. Несъстоятелно
се намира от въззиваемите и възражението досежно извършена доброволна
делба на гори през 1999 г. между Димо К. Димов и неговите сестри, с аргумент,
че имотите, предмет на същата не са предмет на настоящото производство и по
отношение на тях ищците не са заявили самостоятелни права.
Въззиваемите молят с отговора по
въззивната жалба да бъде постановено решение, с което да се отхвърли въззивната
жалба като неоснователна, а решението в обжалваните частисъответно потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В срока за
отговор въззиваемите Д. и А. Колеви са предявили насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлен предявения от ищците иск за прогласяване нищожността на
договора за доброволна делба.
С
постъпилата насрещна въззивна жалба
вх.№ 5298/25.10.2019г. по описа на РС-Карнобат от Диян М.К. и А.М.К., заявена
чрез пълномощника адв.Б.Х., съдебен адрес *** се обжалва Решение № 160/09.08.2019г. по гр.д.№ 971/2017г. по описа на КРС, в частта, с която съдът е уважил
частично иска за обявяване нищожността на договора за доброволна делба от
31.10.2014г. и е прекратил производството по иска за прогласяване нищожността
на договора за доброволна делба от
31.10.2014г. за разликата над 1/2ид.ч. на имотите, възстановени на наследниците
на Колю Димов К. и за разликата над 1/4ид.ч. на имотите, възстановени на
наследниците на Петър Делев Керанов.
Решението се
обжалва в посочената част като недопустимо, тъй като при уважаване на главния
иск, както е сторено, съдът не следва да пристъпва към разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск, поради което в тази му част
решението е постановено свръх петитум и подлежи на обезсилване. Становището се
мотивира с това, че с исковата молба е предявен иск по чл.108 ЗС досежно
процесните имоти в цялост, както и при условията на евентуалност иск за
прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 31.10.2014г. на множество алтернативно
посочени основания, по който съдът дължи произнасяне при условие, че отхвърли
главния иск, който в случая е уважен.
На следващо
место решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, тъй като, в
конкретния случай съдът е приел в мотивите си, че договора за доброволна делба
от 31.10.2014г. е нищожен, то
произнасянето му за нищожността следва да е за целия договор, а не частично,
тъй като пороците довели до нищожността засягат всички участници в нея.
Въззивниците
по насрещната жалба молят да бъде обезсилено Решение № 160/09.08.2019г. по
гр.д.№ 971/2017г. по описа на КРС, в
частта, с която първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявения в условията на евентуалност иск за обявяване
нищожността на договора за доброволна делба от 31.10.2014г. като недопустимо. В
условията на евентуалност молят първоинстанционното решение да бъде отменено в
частта, с която съдът е прекратил
производството по иска за прогласяване нищожността на договора за доброволна
делба от 31.10.2014г. за разликата над
1/2ид.ч. на имотите, възстановени на наследниците на Колю Димов К. и за
разликата над 1/4ид.ч. на имотите, възстановени на наследниците на Петър Делев
Керанов. Не се сочат доказателства и не са сторени доказателствени искания.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
В законния
срок против насрещната въззивна жалба е постъпил общ писмен отговор от адв.Св.Г. като процесуален представител на Й.Х.Д.,
С.Т.В., И.П.И. и П.К.И., както и от адв.М.К. като пълномощник на Н.К.К., с който се изразяват противоречиви позиции.
На първо место се взема становище за неоснователност на насрещната въззивна
жалба, а след това е посочено, че съдът е постановил решението си свръх петитум
по отношение предявения при евентуалност иск, поради това в тази му част
подлежи на обезсилване, като при отмяна на решението и отхвърляне на главния
иск по чл.108 ЗС, съдът следва да разгледа евентуалния такъв. Счита решението
по евентуалния иск, макар и уважен частично за неправилно и незаконосъобразно.
В заключение е посочено че срещу решението е подадена и от тях въззивна жалба,
която се поддържа изцяло.
С оглед
неясния смисъл на позицията на въззиваемите по насрещната въззивна жалба, така
както е изразен в отговора, в срок до
с.з. адв.Г. и адв.К. следва да пояснят позицията на представляваните от тях
Й.Х.Д., С.Т.В., И.П.И., П.К.И. и на Н.К..
По делото е
постъпила и въззивна жалба вх.№ 5166/21.10.2019г. на РС-Карнобат от И.П.И. и П.К.И.,
заявена чрез пълномощника адв.Св.Г. против Решение № 191/04.10.2019г. по гр.д.
№ 971/2017г. по описа на КРС, с което е отхвърлена молбата им за поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. Поддържа се в жалбата, че
съдът неправилно с обжалваното решение е отказал да поправи допуснатата в
основното такова очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на решение
№ 160/09.08.2019г. по гр.д. № 971/2017г. на КРС е прието за установено по
отношение ответниците-въззивници, че ищците са собственици на 1/2ид.ч. от
процесните имоти, а ответниците са осъдени да предадат владението на целите
имоти.
С постъпилия
писмен отговор по жалбата Диян К. и А.К. заявяват становище за недопустимост на
същата , доколкото не е налице противоречие във формираната от съда воля в
основния съдебен акт и диспозитива, поради което искането за поправка не може
да се извърши по реда на чл.247 ГПК, а по реда на въззивното обжалване, каквото
те са инициирали.
Въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са подадени в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името на легитимирани лица – страни по делото,
срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване. Не сочи доказателства.
Не са отправени доказателствени искания.
Съдът констатира
вероятно техническа грешка във въззивната жалба досежно имот № 170098. В
жалбата се твърди, че първоинстанционното решение се обжалва и в частта, в
която е прието за установено по отношение ответниците И.П.И. и П.К.И., че
двамата ищци са собственици на 1/2ид.ч. от поземлени имоти-земеделски земи №№
след които при изброяването е посочен и имот № 170098. Такъв диспозитив в
обжалваното решение не се установява. В този смисъл въззивниците И.П.И. и П.К.И.
чрез пълномощника си в срок до с.з.
следва да бъдат приканени да предприемат съответните процесуални действия,
които да осъществят чрез нарочно изявление в о.с.з.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и при евентуалност по чл.26 ЗЗД.
Предвид горното и
на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивна жалба от Н.К.К. с ЕГН-**********
***, заявена чрез адв.М. Андреева К. *** с адрес на кантора в гр.Карнобат,
ул.Тодор Каблешков № 6-съдебен адресат; Й.Х.Д. с ЕГН-********** ***, С.Т.В. с
ЕГН-********** ***, И.П.И. с ЕГН-********** *** и П.К.И. ***, последните
четирима чрез адв.С.Г. *** с адрес на кантора на АД“Трайков и Гонкова“ в
гр.Бургас, ул.Пиротска № 29-съдебен адресат против Решение № 160/09.08.2019г.
постановено по гр.д. № 971/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат в
посочените части, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на пълномощниците адв. М. Андреева К. и адв.С.Г. ***. предприемат съответните процесуални
действия, които да осъществят чрез нарочно изявление в о.с.з. досежно изрично
посочения във въззивната жалба имот № 170098.
ПРИКАНВА адв. М.
Андреева К. и адв.С.Г. ***. да пояснят позицията на представляваните от тях Й.Х.Д.,
С.Т.В., И.П.И., П.К.И. и на Н.К. по насрещната въззивна жалба.
ДОКЛАДВА насрещна въззивна жалба с вх.№ 5298/25.10.2019г. по описа на РС-Карнобат от Диян
М.К. и А.М.К., заявена чрез пълномощника адв.Б.Х. против Решение № 160/09.08.2019г. постановено по
гр.д. № 971/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат в посочените части,
съобразно настоящото определение.
ДОКЛАДВА въззивна жалба вх.№ 5166/21.10.2019г. на РС-Карнобат
от И.П.И. и П.К.И., заявена чрез пълномощника адв.Св.Г. против Решение №
191/04.10.2019г. по гр.д. № 971/2017г. по описа на КРС, с което е отхвърлена
молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.