Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1919 / 15.6.2009г. , гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Брачно отделение, тридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и девета година, в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.К.

 

 

при участието на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7068 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по повод предявени от М.П.Н. ЕГН ********** срещу К.А.Н.                               ЕГН **********  искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл.107,  чл.103 от СК.

Предявени са при условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.99,ал.1, чл.107,  чл.103 от СК от М.П.Н. срещу К.А.Н. да бъде прекратен сключения между страните на 26.12.1981г. граждански брак  с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга; ползването на семейното жилище находящо се в гр. В, ул. “********* “, бл******  ап.4, състоящо се от: дневна, две спални, кухня, две антрета, баня, тоалет  да бъде предоставено на съпругата; след прекратяване на брака  съпругата да носи брачното си фамилно име Н. , ако ответника не се противопостави на това.

          Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: твърди се, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 26.12.1981г., от който имат едно родено дете П К Н., роден през 1982г. – пълнолетен. След първите 4-5 години от брачното съжителство ответникът се променил коренно, като започнал да пие, явление което се случвало по-често и това влошавало отношенията им в къщи. Освен честата употреба на алкохол той започнал да поддържа връзки с други жени, за което съпругата научавала от техни близки. Отсъствал от дома им понякога с дни и не давал обяснения къде е бил. Отношенията не само, че се обтегнали до краен предел, но между страните започнали караници. Разправиите в къщи станали постоянно явление и се наложило страните да се разделят на няколко пъти през периода от 1995-1996г., като едната от разделите била за период от 6 месеца .След това съпрузите отново се събрали, но семейството не само че не се укрепвало като такова, но се разпадало повече. Ответника не променял своя нрав и това влияело негативно на отношенията им. От 1997г. съпрузите се разделили окончателно и не са поддържали никаква връзка, нито морална, нито материална. В брака им  настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, в резултат на отношението на ответника. Бракът съществува само формално, като всеки един от съпрузите има свой собствен живот. Не съществува възможност за укрепване на семейните им отношения след продължилата вече 11 години раздяла.

           В съдебно заседание, проведено на 15.05.2009г., страните се явяват лично и представят писмено споразумениена основание чл. 101 от СК, подписано и от двете страни, като излагат желание съда да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и да прекрати същия на основание чл. 100 от СК по взаимно съгласие, както и да утвърди постигнатото помежду им споразумение относно личните и имуществени отношения между съпрузите, и по отношение на фамилното име на съпругата след прекратяването на брака. Постигнатото между страните споразумение е в следния смисъл: жилището в гр. Варна, представляващо апартамент № 4 /четири/ на втория етаж, с югоизточно изложение и северозападно изложение, състоящо се от: дневна, две спални, кухня, главно антре, черно антре, баня, тоалет и балкон към улицата, балкон към двора със застроена площ от 79 кв.м. , заедно с изба № 4 /четири/ със застроена площ от 6.49 кв.м. и 6.6198 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена в гр. Варна, ул. *********, предмет на нот. акт № ****** том **** от 1986г. остава в изключителна собственост на М.П.Н.; ползването на семейното жилище в гр.Варна, ул. “******* “ бл. ********* /понастоящем ул. *******/, състоящо се от дневна, две спални, кухня, две антрета и два балкона, заедно с избено помещение № 4, представляващо апартамент № 4 на втория етаж в жилищна сграда се предоставя за ползване на М.П.Н.; съпрузите не си дължат издръжка помежду си; фамилното име на съпругата след прекратяване на брака ще бъде – Н.; разноските във връзка с делото и споразумението са за всяка страна, така както ги е направила; окончателната държавна такса при приключване на делото ще се понесе поравно от сраните.

             Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 26.12.1981г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 2884 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна.       

            Видно от нотариален акт за собственост на жилище построено на държавно място от ЖСК  № *******, том****ІІ, дело № ****/***. М.П.Н. е придобила собствеността на апартамент № 4, на втория етаж, тристаен с югоизточно и западно изложение, състоящ се от дневна, две спални, кухня, главно антре, черно антре, баня, тоалет, балкон към улицата и балкон към двора, с обща застроена площ от 79.00 кв.м. и при граници ап. № 3 на И Д Г и стълбище, изба № *** със застроена площ 6.49 кв.м. при граници – изба № 3 на И Д и изба № 5 на Х И Х , коридор; 6.6198 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на държавно място пл. № **** от кв. **** по плана на ** подрайон – Варна.

            Видно от Удостоверение от 16.05.2009г. данъчната оценка на недвижимия имот е  68 968.90 лв.

           Съдът като взе предвид, че двете страни по делото поддържат молбата за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, и не желаят съда да издирва мотивите за прекратяването на брака, и като съобрази, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, намира, че брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание, брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява присъщата му социална функция, поради което и с оглед постигнатото между страните споразумение следва да бъде прекратен на основание чл. 100 от СК. Постигнатото споразумение урежда всички лични и имуществени отношения между страните след прекратяване на брака, не противоречи на закона и на морала, поради което следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл.100 от СК.

           На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно характера на производството и постигнатото споразумение, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., която да се внесе поравно от страните, на М.П.Н. да се определи държавна такса по имущественото споразумение в размер на 1 379,38 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

 ПРЕКРАТЯВА брака между М.П.Н. ЕГН **********  и К.А.Н. ЕГН **********, сключен на 26.12.1981г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак  № 2884 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание  чл. 100 от СК.

 

   УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по реда на чл.101 от СК, както следва:

          

              ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се  в гр.Варна, ул. “*********** “ бл.*** / понастоящем ул. “ ***** “ /, състоящо се от дневна, две спални, кухня, две антрета и два балкона, заедно с избено помещение № 4, представляващо апартамент № 4 на втория етаж в жилищна сграда на М.П.Н. ЕГН **********.

 

             ПРЕДОСТАВЯ В ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на М.П.Н. ЕГН ********** *** , представляващо апартамент № 4 /четири/ на втория етаж, с югоизточно изложение и северозападно изложение, състоящо се от дневна, две спални, кухня, главно антре, черно антре, баня, тоалет и балкон към улицата, балкон към двора със застроена площ от 79 кв.м. , заедно с изба № 4 /четири/ със застроена площ от 6.49 кв.м. и 6.6198 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящо в гр. Варна, ул. “*****“, бл. № ****, предмет на нот. Акт № ****, том ***І от 19***г.

 

            ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Н..

 

 ОБЯВЯВА, че съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

 

 ОБЯВЯВА, че съпрузите не притежават придобити в режим на съпружеска имуществена общност движими вещи или други недвижими имоти, извън описаните в постигнатото между тях споразумение.

 

           ОСЪЖДА  М.П.Н.  ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, както и държавна такса по имущественото споразумение в размер на 1 379,38 лв./хиляда триста седемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, на основание чл.6  и чл.7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

           ОСЪЖДА  К.А.Н.   ЕГН **********,***/***** 14, бл.6, вх.А, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/Н.К./