Присъда по дело №332/2021 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 2 от 02.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 20213230200332 по описа
на Районен съд Добрич за 2021 г.

На 23.12.2020 г. П. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. С., обл.
С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „***, чрез адвокат И. Д. от Адвокатска
колегия - Силистра, е депозирал в Районен съд Силистра частна тъжба с вх.
рег. индекс № 8253/23.12.2020 г., по която на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция – н.ч.х.д. № 879/2020 г. по описа на
Районен съд Силистра срещу К. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„***, за извършено престъпление по Глава втора, Раздел VІІ от Особената
част на Наказателния кодекс на Република България, преследвано по реда на
частното обвинение.
С определение № 35 от 18.02.2021 г. по н.ч.х.д. № 879/2020 г. по описа
на Районен съд Силистра, съдебното производство е било прекратено на
основание чл. 43, т. 3 от НПК, а делото изпратено на Върховния касационен
съд на Република България, за определяне на друг, равен по степен съд, който
да реши делото.
С определение № 35 от 10 март 2021 г. по ч.н.д. № 193/2021 г.,
Върховният касационен съд на Република България изпратил н.ч.х.д. №
879/2020 г. по описа на Районен съд Силистра, за разглеждане на Районен съд
Добрич.
В изпълнение на цитираното определение, на 15.03.2021 г., в Районен
съд Добрич е било образувано производство пред първа инстанция - н.ч.х.д.
№ 332/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на
съда, решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на
престъплението по наказателни дела от частен характер не е задължителна за
съда. Квалификацията на престъплението се обуславя от установените факти
и обстоятелства по делото, субсумирани по съответната правна норма, а не
според посочената от страната такава. Съдът е органът, който следва да
определи правилната и законосъобразна квалификация на престъплението, а
не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само фактите и
обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно
преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на
извършеното срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху
съда, който разглежда делото. /В тази насока е и Решение № 443 от
10.VІІІ.1970 г. по н.д. № 405/70 г., ІІ н.о. на ВС/. Освен описание на
обстоятелствата на престъплението, тъжбата трябва да съдържа и данни за
лицето, срещу което се подава.
От правната теория е известно, че както с обвинителния акт, така и с
1

тъжбата се повдига обвинение на дадено лице за извършено от него
престъпление. Главното предназначение на обвинителния акт, респективно
тъжбата е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия/подсъдимия в него, като по този начин се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.
С оглед изложените в тъжбата с вх. рег. индекс № 8253/23.12.2020 г.
факти и обстоятелства, допълнена с молба с вх. рег. индекс №
123/08.01.2021г., и двете по описа на Районен съд Силистра, съдът е намерил,
че същата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, като е дал ход на
тъжбата, подадена от П. Н. Х. и с която тъжба, срещу К. Т. К. е повдигнато
обвинение за това, че:
В периода 11.09.2020 г. – 20.10.2020 г., в гр. С. и в с. М. Ц., общ. С., обл.
С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – кметски наместник на с. М. Ц., общ. С., обл. С., при и по
повод изпълнение на службата и функциите си, извършила следните деяния:
на 11.09.2020 г. в гр. С., с жалба до Председателя на Комисия за защита
от дискриминация с вх. № 44-00-2693/11.09.2020 г., разгласила позорни
обстоятелства за П. Н. Х., ЕГН **********, изразяващи се в твърдения,
че П. Н. Х. „е упражнявал спрямо нея системен тормоз; че ежедневно е
злословил против нея; обиждал я е и я клеветил, че не е била родена в с.
М. Ц.; набедявал я е пред жителите на селото, че е престъпница,
защото тя и семейството й притежавали имущество; изтъквал
клеветнически твърдения относно партийната й принадлежност и
политическите й пристрастия“ и
в периода от 04.10.2020 г. до 20.10.2020 г., в с. М. Ц., общ. С., обл. С.,
разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х., ЕГН **********,
твърдейки, че П. Н. Х., „използвайки боя под налягане, тип „спрей“, е
„*** с ***“, като клеветата е нанесена публично – престъпление по чл.
148, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4 във вр. с чл.
147, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед изложените в тъжбата и уточненията към нея факти и
обстоятелства, съдът е квалифицирал описаните деяния по чл. 148, ал. 2,
предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като е намерил, че не са налице условията за
прекратяване на наказателното производство, съобразно чл. 289, ал. 1 във вр.
с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, поради което с протоколно определение в съдебно
заседание, проведено на 15.04.2021 г. е оставил без уважение искането на
защитата на подсъдимата К. Т. К. за прекратяване на наказателното
производство /л. 20/.
Срещу подсъдимата К. Т. К. е предявен от частния тъжител и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от
4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените с
2

деянието, предмет на тъжбата неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Частният тъжител П. Н. Х. е конституиран в качеството на граждански
ищец в процеса.
В съдебно заседание, проведено на 10.06.2021 г. повереникът на частния
тъжител П. Н. Х. – адвокат Д.Г. от Адвокатска колегия - Силистра, заявява, че
на основание чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК оттегля тъжбата по пункт 1 относно
подадената жалба до Председателя на Комисията за защита от
дискриминация на 11.09.2019 г.
От своя страна частният тъжител П.Х. лично заявява, че поддържа
становището на повереника си, като оттегля тъжбата по пункт 1 и моли
наказателното производство в тази му част да бъде прекратено.
С оглед изявлението на частния тъжител и неговия повереник, че
оттеглят тъжбата по пункт 1 досежно повдигнатото обвинение за това, че на
11.09.2020 г. в гр. С., с жалба до Председателя на Комисия за защита от
дискриминация с вх. № 44-00-2693/11.09.2020 г., разгласила позорни
обстоятелства за П. Н. Х., ЕГН **********, изразяващи се в твърдения, че П.
Н. Х. „е упражнявал спрямо нея системен тормоз; че ежедневно е злословил
против нея; обиждал я е и я клеветил, че не е била родена в с. М. Ц.;
набедявал я е пред жителите на селото, че е престъпница, защото тя и
семейството й притежавали имущество; изтъквал клеветнически твърдения
относно партийната й принадлежност и политическите й пристрастия“, съдът,
с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 11.06.2021 г.,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК, е прекратил
наказателното производство по н.ч.х.д. № 332/2021 г. по описа на Районен съд
Добрич в тази му част /л. 82/.
Определението не е било обжалвано в законоустановения
петнадесетдневен срок, като същото е влязло в сила.
В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника си
поддържа повдигнатото обвинение в останалата му част.
Подсъдимата К. Т. К. дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата
обвинение.
По пренията повереникът на частния тъжител пледира, че от събраните
по делото доказателства се е установило по безспорен начин извършването на
инкриминираното деяние. Пледира се подсъдимата да бъде призната за
виновна по повдигнатото й обвинение, като и бъде наложено наказание по
преценка на съда. Претендира се за уважаване на гражданския иск, ведно със
законната лихва, считано от 04.10.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и присъждане на сторените по делото разноски.
По пренията защитникът на подсъдимата К. Т. К. пледира за
признаването й за невинна в извършването на инкриминираното деяние и
3

оправдаването й по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и отхвърляне на
гражданския иск. Иска се да бъдат възложени в тежест на частния тъжител
сторените от подсъдимата разноски.
По пренията, на даденото й право на лична защита, подсъдимата
заявява, че не е извършила вмененото й с тъжбата престъпление, като моли за
оправдателна присъда.
В последната си дума подсъдимата заявява: „Моля за оправдателна
присъда” /цитат/.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен материал, съдът
установи от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна следното:
Съобразно обстоятелствената част на тъжбата, подсъдимата К. Т. К. е
кметски наместник на с. М. Ц., общ. С., обл. С..
На 04.10.2020 г. сутринта се установило, че сградата на кметството е
„нашарена“ с ***, като била използвана боя под налягане, тип „спрей“.
През този ден подсъдимата казала на областния управител на
Силистренска област - ИВ. СТ. ИВ., че това било сторено от тъжителя по
настоящото дело П. Н. Х., като разправяла това и пред други хора от селото.
В резултат на тези твърдения на подсъдимата К., които не отговаряли на
истината, П. Н. Х. се почувствал оклеветен, като било накърнено доброто му
име в обществото.
По повод изречените клеветнически твърдения, които не отговаряли на
истината, П. Н. Х. подал тъжба против подсъдимата К. Т. К. и било
образувано настоящото наказателно производство.
Анализ на доказателствения материал:
За потвърждаване на изложеното в частната тъжба, която няма
доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно заседание, частният
тъжител П. Н. Х. е ангажирал гласни доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите ИВ. СТ. ИВ. и Р. П. Н., както и
писмени такива – копие от трудов договор № 2718/02.12.2019 г., сключен
между Община С., представлявана от д-р Ю. Н. Н. и К. Т. К., сигнал от К. Т.
К. до Началника на РУ Силистра с вх. № УРИ 188600-5856/05.10.2020 г.,
постановление за образуване на досъдебно производство от 21.10.2020 г. на
Районна прокуратура Силистра, постановление на Районна прокуратура
Силистра от 12.11.2020 г. за спиране на досъдебно производство № 1886 ЗМ
559/2020 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.
Подсъдимата К. Т. К. също е ангажирала гласни доказателства
посредством обясненията си и показанията на свидетелите Р. Д. Р., Д. Р. Н.,
ИВ. АТ. К., Н. П. Н. и К. СТ. СТ..
Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с
взаимноизключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да
опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
4

Условно, първата група свидетели въвеждат твърдението, че
подсъдимата К. Т. К. е разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х.,
твърдейки, че същият, „използвайки боя под налягане, тип „спрей“, е „*** с
***“, а втората група, включваща и обясненията на подсъдимата К., правят
възражения изобщо същата да е изричала подобни твърдения.
Така например, в съдебно заседание, след покана от председателя на
съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е
известно по делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК,
първият свидетел на частното обвинение ИВ. СТ. ИВ., дава следните
показания: „На портата беше К.. Тя каза, че цялото кметство е боядисано с
черни кръстове и се е обадила на тел. 112. Тя знаеше, че вечерта е имало
парти в дома ми и знаеше кои са присъствали, и каза, че тези кръстове са
нарисувани от П.Х.…Тя каза: „Аз знам кой го е направил. Това е П.Х.“ /цитат
- л.л. 83-84 /.
От своя страна вторият свидетел на частното обвинение - Р. П. Н. в
съдебно заседание заявява, че всички хора от селото говорели, че П.Х. е
нарисувал кръстовете. На въпроса на съда обаче дали е чувал подсъдимата
К.К. да казва, че П.Х. го е направил, свидетелят дава следните показания: „Не
съм чувал тя да казва, че П.Х. го е направил. Не съм чул някой конкретно да
казва, че тя е казала, че П.Х. го е извършил“ /цитат - л. 86/.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. Н., дотолкова, доколкото
същият не е присъствал на разговора между подсъдимата К.К. и свидетеля
И.И., проведен на 04.10.2020 г. и в който разговор И. твърди, че подсъдимата
е отправила клеветническите твърдения спрямо тъжителя. Кредитирайки
показанията на свидетеля Н., то те не установяват авторството на деянието,
отчитайки, че същият е категоричен, че не е чувал подсъдимата К.К. да казва,
че тъжителят П.Х. е изрисувал кръстовете, както и, че не е чул някой
конкретно да казва, че тя е казала, че П.Х. го е извършил.
Или, анализирайки показания на свидетелите ИВ. СТ. ИВ. и Р. П. Н. се
установява, че същите са единодушни единствено относно обстоятелството,
че сградата на кметството в с. Ц. е била изрисувана с черни на цвят
християнски кръстове, който факт е бил установен от посочените свидетели
на 04.10.2020 г. и който факт не се оспорва.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля ИВ.
СТ. ИВ. досежно заявените пред него клеветнически твърдения от
подсъдимата към тъжителя, тъй като показанията му в тази част са изолирани
и некореспондиращи с останалите доказателства по делото.
От друга страна, показанията на свидетеля И. са търпели изменения,
тъй като в съдебно заседание, проведено на 10.06.2021 г. първоначално И.
твърди, че на инкриминираната дата 04.10.2020 г., следобед, се е чул по
телефона с тъжителя П.Х. и го е уведомил за клеветническите твърдения
отправени към него от подсъдимата, като в съдебно заседание, проведено на
05.11.2021 г., след извършената с подсъдимата очна ставка, на въпроса на
5

защитата на подсъдимата: „Разговора на кого го предадохте това, което Ви
е казала подсъдимата и кога? свидетелят И. заявява: „В самия ден, не. По-
късно го предадох на г-н П.Х.“/цитат – л. 122/.
С други думи - така констатираното противоречие в показанията на
свидетеля И., дискредитира същите и в останалата им част досежно
авторството на деянието.
Всичко това сочи на една преднамереност и тенденциозност в
показанията на свидетеля ИВ. СТ. ИВ., като съдът намира показанията му
поставени в услуга на обвинителната теза на тъжителя П.Х., отчитайки и, че е
налице индиция за неговата заинтересованост - същият е в приятелски
отношения с тъжителя.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на
свидетелите от втората условно определена група, тъй като същите са
еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене
доказателства.
Така например в съдебно заседание свидетелят Р. Д. Р., след покана от
председателя на съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ
всичко, което й е известно по делото, след запознаване с отговорността по чл.
290 от НК дава следните показания: „…Пред мен К. не е казвала, че П. го е
извършил. Просто гадаехме кой може да го е извършил, но тя категорично
не е казвала, че П. го е извършил…Не съм чувала слухове, че П. е нарисувал
кръстовете“ /цитат - л. 86/. Вторият свидетел на защитата, свидетелят Д. Р.
Н. в съдебно заседание заявява: „Една неделна сутрин видяхме, че са
изрисувани кръстове на току сменените дограми, всичко беше в кръстове. К.
се обади на Полиция, дойдоха, разследваха и това е, което знам. Като се
върнах от С., съпругът на К. дойде в нас и каза, че кметството е изрисувано
в кръстове. Това беше към 10 часа. Аз отидох пред кметството и там бяхме
аз, съпругът на К., И. П. беше. Седяхме докато дойде Криминална полиция.
Тя дойде преди обяд към 11 часа, може би. К. отиде при И. СТ. да разговаря с
него, не зная на каква тема. Не ми е споделяла после за какво са говорили. Та
каза само, че отива да говори. Не е изразявала категорично съждение кой го
е извършил. Не съм чувала пред мен или пред други хора да е казвала кой го е
извършил…Никой, нищо не е казвал кой може да го е извършил“ /цитат - л.
87/. В тази насока са показанията и на свидетеля ИВ. АТ. К., дадени в съдебно
заседание: „Неделен ден беше сутринта, аз чаках за мляко и видях, че има на
Кметството нарисувани кръстове. В този момент мина П.Н., спряхме се,
говорихме, никой не е казал, че той го е направил. Аз не съм чула поне да има
обвинения към някого. Аз нито съм видяла, нито съм чула повече…Не, от
никого не съм чула П.Х. да ги е направил тези кръстове“ /цитат - л. 110/.
Идентични са и показанията на свидетелите Н. П. Н. и К. СТ. СТ., които в
съдебно заседание съответно заявяват: „Не съм чувал в село слухове кой го е
направил“ /цитат - л. 111/ и „Беше неделя към 7 часа. Видях кръстовете и си
6

заминах, друго не съм видял. Не съм чувал някой да е говорил кой е направил
това. Аз живея постоянно в селото и не се е коментирало между
съселяните кой го е извършил“ /цитат - л. 111/
Съдът счита, че следва да кредитира изцяло групата гласни
доказателства на защитата, предвид тяхната безпротиворечивост, както
вътрешно, така и помежду си. Съдът намира показанията на свидетелите Р. Д.
Р., Д. Р. Н., ИВ. АТ. К., Н. П. Н. и К. СТ. СТ. за обективни, еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, относно фактите и
обстоятелствата, които възпроизвеждат.
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава
обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия са доказателствено
средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение.
В съдебно заседание подсъдимата К. Т. К. дава обяснения по повдигнатото й с
тъжбата обвинение. Същата отрича да е отправяла спрямо тъжителя П. Н. Х.
клеветнически твърдения. Така например в съдебно заседание, проведено на
03.09.2021 г. подсъдимата дава следните обяснения: „Този случай с
направените кръстове разстрои много хора в селото. Сигналът беше
подаден по тази причина, защото бяха събрани много хора и бяха огорчени
от този вандалски акт. Подаденият сигнал беше вследствие на моята
гражданска позиция и аз съм изпълнила своя граждански дълг, за да се
разбере кой и защо е направил тези кръстове. Разговорът с г-н СТ. като
областен управител беше от тази гледна точка, той да бъде запознат с
това, което е станало. В разговора с него не съм споменавала имена. Казах
му, че търся съдействие да поставим камери на входа на кметството. Аз не
съм твърдяла пред никой, кой е направил тези кръстове и не съм направила
каквато и да е клевета. Това, което съм извършила съм го отнесла към
Полицията. Позорни обстоятелства не съм разгласяла, нито съм правила.
Не смятам, че съм извършила някакво престъпление“/цитат - л. 111/
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се
оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимата К. Т.
К. дадени в съдебно заседание, тъй като на първо място същите са обективни,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите,
събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите Р. Д. Р., Д. Р. Н., ИВ. АТ. К., Н. П. Н. и К. СТ.
СТ..
От друга страна обясненията на подсъдимата се подкрепят от
писмените доказателства по делото – трудов договор № 2718/02.12.2019 г.,
сключен между Община С., представлявана от д-р Ю. Н. Н. и К. Т. К., сигнал
7

от К. Т. К. до Началника на РУ Силистра с вх. № УРИ 188600-5856/05.10.2020
г., постановление за образуване на досъдебно производство от 21.10.2020 г.
на Районна прокуратура Силистра, постановление на Районна прокуратура
Силистра от 12.11.2020 г. за спиране на досъдебно производство № 1886 ЗМ
559/2020 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, както и от заключението
на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда
техническа експертиза № 146/08.12.2021 г.
Тук е мястото да се отбележи, при проведената очна ставка между
свидетеля ИВ. СТ. ИВ. и подсъдимата К. Т. К. за съда не възникна ни най-
малко съмнение относно достоверността на твърдяното от подсъдимата К.,
тъй като както вече бе посочено, обясненията й са последователни, логично
подредени и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Съдът счита, че на обективната истина отговарят именно
обясненията на подсъдимата, които дори да са израз на защитна позиция,
съставляват годно доказателствено средство, оборващо изолираните
показания на свидетеля И..
Или, от така направения анализ на доказателствения материал, съдът
намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От 03.12.2019 г. подсъдимата К. Т. К. изпълнява длъжността „кметски
наместник с. Ц.“ с място на работа Кметско наместничество с. Ц., община С..
На 04.10.2020 г. сградата на кметството в с. Ц. /а не както се сочи в
тъжбата - с. М. Ц./, община С., осъмнало с изрисувани черни на цвят
християнски кръстове, което обстоятелство предизвикало възмущение у
жителите на населеното място.
Виждайки изрисуваните християнски кръстове върху дограмата и
сградата на кметството, подсъдимата К., в качеството си на кметски
наместник на с. Ц. отишла до дома на свидетеля ИВ. СТ. ИВ. в с. Ц., който
към него момент изпълнявал длъжността „областен управител“ на област С..
При проведения между двамата разговор, подсъдимата К. уведомила
свидетеля И. за случилото се, като поискала от него съдействие да бъдат
монтирани охранителни камери на сградата на кметството.
За изрисуваните черни на цвят християнски кръстове по сградата на
кметството, подсъдимата К. подала сигнал и на Единния европейски номер за
спешни повиквания /ЕЕНСП/ 112, което обаждане е било прието в 10:50 часа
на 04.10.2020 г. в РЦ 112 Русе.
На същата дата /04.10.2020 г./ подсъдимата К. изготвила и писмен
сигнал до Началника на РУ Силистра относно установените надписи - ***
дограмата и сградата на кметството, който сигнал е бил заведен с вх. № УРИ
188600-5856/05.10.2020 г. по описа на РУ при ОДМВР - Силистра.
С постановление на Районна прокуратура Силистра от 21.10.2020 г. е
било образувано досъдебно производство № 1886 ЗМ 559/2020 г. по описа на
РУ на МВР - Силистра, за това, че на неустановена дата до 04.10.2020 г. в с.
8

Ц., обл. С., противозаконно е повредена чужда движима вещ - сградата на
Кметство с. Ц., обл. С. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
С постановление от 12.11.2020 г. Районна прокуратура Силистра спряла
наказателното производство по досъдебното производство на основание чл.
244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради неразкриване извършителя на престъплението.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по
делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо
изложените съображения, а именно - показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Р. Д. Р., Д. Р. Н., ИВ. АТ. К., Н. П. Н. и К. СТ.
СТ., както и обясненията на подсъдимата К. Т. К. са еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Гласните доказателства
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени
по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: трудов договор № 2718/02.12.2019 г.,
сключен между Община С., представлявана от д-р Ю. Н. Н. и К. Т. К., сигнал
от К. Т. К. до Началника на РУ Силистра с вх. № УРИ 188600-5856/05.10.2020
г., постановление за образуване на досъдебно производство от 21.10.2020 г.
на Районна прокуратура Силистра, постановление на Районна прокуратура
Силистра от 12.11.2020 г. за спиране на досъдебно производство № 1886 ЗМ
559/2020 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.
Посочените гласни и писмени доказателства са подробни, ясни и
логични. Преценени в съвкупност те разкриват изцяло описаната по-горе
фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира,
че от обективна и субективна страна подсъдимата К. Т. К. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2,
предл. 2 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, вменено й с тъжбата.
Това е така по следните съображения:
Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на
престъплението клевета е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство
или приписване на престъпление. При клеветата се разпространяват позорни
обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински, или му се
приписва престъпление, което не е извършил.
С тъжбата, както вече бе посочено е повдигнато обвинение за първата
форма на изпълнителното деяние по 147, ал. 1 от НК, а именно „разгласяване“
на позорно обстоятелство.
Под „разгласяване” в практиката се разбира довеждане до знанието на
трето лице на неистинските позорни обстоятелства, отнасящи се до
пострадалия.
„Позорното обстоятелство“ е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, което е от
9

естество да накърни неговото добро име в обществото. „Позорящо” е това
обстоятелство, което засяга отрицателно етичните представи на голямото
мнозинство от обществото, а не конкретно лице или лица, поради което не
може да се установява със свидетелски показания.
Безспорно, описаното в тъжбата твърдение, свързано с личността на
частния тъжител П. Н. Х., а именно, че същият „използвайки боя под
налягане, тип „спрей“, е „*** с ***“, е позорящо.
В случая обаче от гласните доказателства, ценени спрямо изложените
съображения, а именно втората условно посочена група, включваща
обясненията на подсъдимата К. Т. К. и показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Р. Д. Р., Д. Р. Н., ИВ. АТ. К., Н. П. Н. и К. СТ.
СТ. се установява, че подсъдимата не е разгласила описаните в тъжбата
позорни обстоятелства за П. Н. Х., поради което съдът намира, че
подсъдимата не е извършила деянието, предмет на обвинението, повдигнато с
частната тъжба. Нещо повече - дори и свидетелят на частното обвинение Р. П.
Н. не твърди, че подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х.,
отчитайки, че свидетелят дава следните показания: „Не съм чувал тя да
казва, че П.Х. го е направил. Не съм чул някой конкретно да казва, че тя е
казала, че П.Х. го е извършил“ /цитат- л. 86/.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимата К. Т. К. не е осъществила състава на престъпление по чл. 147, ал.
1, предл. 1 от НК. Приемайки, че подсъдимата не е осъществила основния
състав на вмененето й с тъжбата престъпление, съдът намира за ненужно да
обсъжда наличието или не на квалифицираните състави по чл. 148, ал. 2,
предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4 от НК.
Ето защо, приемайки за недостоверни показанията на свидетеля на
частното обвинение ИВ. СТ. ИВ. и кредитирайки гласните доказателства на
втората условно посочена група, както и показанията на свидетеля Р. П. Н.,
съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимата К. Т. К. за невинна и
я оправда по повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл. 148, ал. 2,
предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1
от НК.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
Както вече бе посочено, подсъдимата К. е изготвила и писмен сигнал до
Началника на РУ Силистра относно установените надписи - *** дограмата и
сградата на кметството, който сигнал е бил заведен с вх. № УРИ 188600-
5856/05.10.2020 г. по описа на РУ при ОДМВР - Силистра.
Видно от приложения по делото сигнал, подсъдимата К.К. е посочила
тъжителя по настоящото дело П. Н. Х., като едно от лицата в които се
съмнява.
В настоящия случай обаче с тъжбата няма повдигнато обвинение, за
10

това, че с депозирания от подсъдимата К.К. до Началника на РУ на МВР -
Силистра сигнал са разгласени позорни обстоятелства, свързани с личността
на частния тъжител П.Х., поради което и съдът не дължи произнасяне дали в
сигнала се съдържат клеветнически твърдения или не спрямо тъжителя П.Х..
Фактът, че подсъдимата не е осъществила вмененото й престъпление,
налага и неоснователността на предявената от частния тъжител П. Н. Х.
гражданскоправна претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения от
частния тъжител срещу подсъдимата К.К. граждански иск за сумата от 4 000
/четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр.
с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 11.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно нормата на чл. 187, ал. 1 от НПК разноските по наказателното
производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното
учреждение, освен в посочените от закона случаи.
В настоящия случай по делото са сторени разноски в общ размер на
79,47 лева /седемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляващи разходи и възнаграждение на вещо лице по назначената по
инициатива на съда и изготвена по делото техническа експертиза № 146 от
08.12.2021 г., които разноски са посрещнати от бюджета на Районен съд
Добрич.
С оглед изхода на делото – признаването на подсъдимата К. Т. К. за
невинна и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, с присъдата съдът осъди
частния тъжител П. Н. Х., да заплати сторените по делото разноски в размер
на 79,47 лева /седемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ по
сметка на Районен съд Добрич.
В хода на съдебното следствие от подсъдимата К. Т. К. са били сторени
разноски в размер на 700 /седемстотин/ лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на
направеното плащане в договора за правна защита и съдействие сер. Б №
076411 от 21.01.2021 г., съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6
ноември 2013 г., поради което, съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК ги е
възложил на частния тъжител. За пълнота на изложението относно
договореното и заплатено от подсъдимата адвокатско възнаграждение, следва
да се отбележи, че се касае за престация по договорни отношения,
лимитирана нормативно единствено по минимален размер, която не подлежи
на преразглеждане в рамките на наказателното производство.
С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. оптичен носител - компактдиск СD-R, марка „Verbatim“,
700 МВ/80 min, с надписи ****** г., Екз. 2, предоставен от Дирекция
„Национална система 112-МВР“, Районен център 112 - Варна, да остане по
делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
11

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
/Данчо Димитров/

12

Номер на акта:	2
Дата:	2 февруари 2022 г.
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20213230200332
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 март 2021 г.

Присъда по дело №332/2021 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите