№ 964
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110173721 по описа за 2021 година
Предявени са от „С.в.” АД срещу С. И. Д. , по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иск , с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД,вр. чл.200 от ЗЗД за
установяване дължимост на сумата 1098.12лв. ,представляваща задължения за доставена и
потребена вода в периода 04.07.2018год. – 02.04.2021год., ведно със законната лихва,
считано от 17.09.2021год. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.10.2021год. по ч.гр.д.
№54090/2021год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът „С.в.” АД твърди, че по силата на облигационни отношения, уредени от ОУ
с ответника С. И. Д. е предоставило услуги по доставка на вода за питейни нужди,отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води на ответника за имот с адрес в
гр.София,ж.к. “Гоце Делчев“, ул. „Деян Белишки“, бл. 108А, вх. В, ет. 7, ап. 51. Ответницата
в качеството й на собственик на водоснабдения имот, имала качеството на потребител и
била длъжна да заплаща дължимите суми за ползваните от нея ВиК услуги. По партидата на
имота е открита договорна сметка **********. Сочи, че от справка се установява, че на
02.10.2009 г. ответникът дарил имота, за който са предоставени услугите, чиято стойност е
предмет на делото, но е запазила правото на ползване –посочена е като титуляр на същото.
Претендира деловодни разноски по заповедното и исковото производство.
Ответникът С. И. Д. в срока за отговор е депозирала такъв. Излага, че отдавна не
живее в гр. София и не е консумирала вода и не е ползвала услугите на ищеца повече от 12
години. Представя Протокол от Домсъвета на бл.108А, вх. „В“ в ж.к. „Гоце Делчев“, в който
било отбелязано, че през процесния имот не е живяла на посочения адрес.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства , намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска предявен по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
1
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът
е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услугите са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
За доказване правото на собственост на ответницата С. Д. по делото от „С.в.” АД е
представено извлечение от справка от Служба по вписванията – София за осъществени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на С. И. Д., от която е видно,
че ответницата заедно с Кирил Делчев Димчев са дарили на трето за спора лице - именно
апартамент № 51, находящ се в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев” бл. 108А, вх. В,ет.6, като
отбелязването на нотариалния акт е станало на 02.10.2009г. като титуляр на правото на
ползване е С. И. Д.. Това отбелязване в Служба по вписванията за разлика от нотариалния
акт и писмения договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не представлява пряко
доказателство за придобиване на право на собственост, но не може да бъде пренебрегнато, а
следва да се цени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които
се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията,
подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира
разпоредбата на чл. 113 ЗС, която предвижда, че до вписването им те не могат да се
противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали
вещни права върху недвижимия имот. Законът следователно обвързва ефекта на
противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на
разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е
предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота, определеност
и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти, както и регулиране
на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот
от един и същи праводател, т.е. вписването на тези актове има оповестително-защитно
действие. И тъй като вписването има това действие по отношение на всички актове,
посочени в чл. 112 ЗС, както и в чл. 4 от Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв
е видът на акта (нотариален акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно
волеизявление) е ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между
два такива акта е единствено моментът на вписването. При съобразяване значението на
извършеното вписване Софийски районен съд приема, че извършването на вписване на
посочения нотариален акт за дарение в Служба по вписвания следва да се приеме, че има
значение на едно официално удостоверяване, че съществува именно нотариален акт, в който
е обективиран договор за дарение, по силата на който ответницата е прехвърлила
притежаваните от нея права върху процесното жилище на трето лице като е запазила
2
правото си на ползване на същия.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка на изявленията на самия
ответник,който оспорва само ползването на услугата и извършеното вписване в Служба по
вписванията, Софийски районен съд приема, че по делото е доказано при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът С. И. Д. притежава право на ползване на
апартамент № 51, находящ се в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев” бл. 108А, вх. В,ет.6 като няма
доказателства същото да се е погасило.
Договорното отношение възниква от качеството на ответника на собственик или
ползвател, с учредено право на ползване или право на строеж върху съответния имот, за
който се предоставят ВиК услугите – аргумент от разпоредбата на §1, ал.1, т. 2, б.“а“ от
ЗРВКУ.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори като това качеството на ищеца не е спорно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваното
количество вода следва да се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради
- етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Това количество
пак по смисъла на Наредбата се разпределя между потребителите в сграда-етажна
собственост въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери като в разпределението
се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация.
Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-счетоводна и
техническа експертиза, процесното жилище е водоснабдено и в него се ползват ВиК услуги
.Съгласно справка за партида с клиентски номер ********** за имота,задълженията са
определяни на „база“ брой обитатели /1 лице/ ,поради липса на информация за налични
монтирани на водопроводната инсталация в ап.51,отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията ,индивидуални водомери.Обемът на доставените до имота на ищеца за
процесния период Ви К услуги е общо 400,88куб.м.,от които 395,71кул.м. отчетени „на база“
и 5,17куб.м количества „общо потребление“.Стойността на същите възлиза на 1098,12лв. и е
в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ,ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Доколкото обаче се установи, че в процесния недвижим имот липсват изправни водомери,
то и на основание чл. 39, ал. 5 Наредба № 4/14.09.2004 г., респ. чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ
от 2016 г. ответникът правилно е определял количеството доставени ВиК услуги на база,
според броя обитатели ,в случая едно лице.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесните вземания е
релевирано за първи път в устните състезания по делото, поради което е преклудирано и не
следва да бъде разглеждано.
Ето защо съдът намира ,че предявения положителен установителен иск е
основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи
3
направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 75 лв. и за
исковото производство в размер на 475 лв. / 25лв. за държавна такса, 400лв. за
възнаграждение на вещо лице и 50лв. юрисконсултско възнаграждение /.
Предвид изложеното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. И. Д., ЕГН
**********, с адрес – гр.София, ж.к.“Г.Д. дължи на „С.в.” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление – гр. София, ж.к.М. ,на основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД,вр.
чл.200 от ЗЗД сумата 1098.12лв. ,представляваща задължения за доставена и потребена
вода в периода 04.07.2018год. – 02.04.2021год., ведно със законната лихва, считано от
17.09.2021год. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.10.2021год. по ч.гр.д.
№54090/2021год. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“Г.Д. да заплати на
„С.в.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.М. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 75 лв.– разноски за заповедното производство и сумата 475 лв. -
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4