Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесети
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 5655 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 8556 от 13.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 21513/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, С.О.е осъдена, на
основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, да заплати на Д.С.С. сумата от 3 200 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства от счупване на първата матакарпална кост на палеца на дясната ръка,
претърпени вследствие на падане на 07.02.2019 г. в дупка на левия тротоар на
ул. „Нишава“, в гр. София, образувана от липсващи и пропаднали плочки, ведно
със законната лихва, считано от 07.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
искът е отхвърлен за разликата над 3 20 лв. до пълния претендиран размер от 15
000 лв., както и иска с правно основание чл.49 ЗЗД Вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 817, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие падане на 07.02.2019 г. в дупка на левия тротоар на ул.
„Нишава“ в гр. София, образувана от липсващи и пропаднали плочки. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 52, 60 лв. – съдебни разноски, а на адв. М.Д.Д.,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. – сумата от 203, 2 лв. – адвокатско
възнаграждение. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от 128 лв., представляваща държавна такса
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца Д.С.С..
Счита че решаващият съд не е определил справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдът не е съобразил всички релевантни обстоятелства при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – не е
съобразил остатъчните последици от травмата, свързани с намален обем на
движенията във всички физиологични движения на палеца, както и че при промяна
на времето и при натоварване на крайника за в бъдеще ще изпитва болки в
областта на травмата. Съгласно изслушаната съдебно - медицинска експертиза
стойността на вложените импланти възлиза на 817, 40 лв., които не се покриват
от здравната каса, а закупуването им е абсолютно необходим разход. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника С.О..
Постъпила е въззивна жалба и от ответника С.О.срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Разпитаният по делото
свидетел Л.В.е дал показания относно мястото на инцидента, което не съвпада с
приетото от съда с обжалваното съдебно решение. Тъй като ищецът е потърсил
лекарска помощ няколко дни след инцидента, счита, че с поведението си е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. С оглед на това приложение
следва да намери чл.51, ал.2 ЗЗД. Счита, че отговорността следва да се търси по
реда на чл.50 ЗЗД, а не по реда на чл.49 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения
иск, а в условията на евентуалност – да присъди справедливо обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца Д.С.С., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Мястото на
настъпване на инцидента счита, че е установено по категоричен начин от
показанията на разпитания свидетел – очевидец Любен Владимиров. Отговорността
на ответника произтича от противоправното действие или бездействие от страна на
лице, на което е възложено извършването на някаква работа, периода което съдът
е дал вярната правна квалификация на предявения иск. В тежест на ответника е
налице задължение да поддържа в изправност тротоарите, попадащи в
административните й граници, включително тези, намиращи се в гр. София, ул.
„Нишава“. Поддържа, че по делото са установени всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищеца част.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 07.02.2019 г., в гр. София е вървял по левия
тротоар на ул. „Нишава“, с посока на движение от бул. „България“ към Южен парк,
на 10 м. след пресечката с ул. „Тулча“ и попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, като паднал и си
счупил първа метакарпална кост. Поради силни болки, оток и ограничени движения
в палеца на дясната ръка е посетил МБАЛ „Света София“ ЕООД, където са направени
необходимите прегреди, консултации и изследвания. Приложено било оперативно лечение
– открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация с два винта, след което
е поставена гипсова имобилизация. На 14.02.2019 г. е бил изписан с указания за
спазване на хранителен диетичен режим, предписано медикаментозно лечение и
антитромботична профилактика, лечебна физкултура и физиотерапия. Лечението му
продължило в домашни условия. Травматичните увреждания са довели до затруднения
движенията на палеца на дясната му ръка за период от няколко месеца. Налице
била необходимост от постоянни грижи и помощ от близките му в ежедневието. В
продължителен период от време е изпитвал затруднения в ежедневието, както и е
ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. В резултат от преживения
стрес и уплаха е изпитал негативни емоции, проблеми със съня, често
безпокойство, станал раздразнителен и напрегнат. И понастоящем изпитвал
негативни изживявания. Претърпял и имуществени вреди в размер на 817, 40 лв. –
разходи за лечението му. Ответникът, като собственик на пътя, е длъжен да
полага грижи за поддържането му в изправно състояние, на основание чл.167 ЗДвП
и чл.31 ЗП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 15 000 лв. -обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
219, 17 лв. – лихва за забава от 07.02.2019 г. до 15.04.2019 г., 817, 40 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от момента на завеждане на делото то окончателното изплащане.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Счита, че по делото не са
ангажирани доказателства относно елементите от правопораждащия фактически
състав на претендираното право. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
От заключението на вещото
лице д-р Д.Н.– съдебен лекар по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска
експертиза се установява, че при настъпилия на 07.02.2019 г. инцидент ищецът е
получил следните травматични увреждания: счупване на първа предкиткова кост на
дясната ръка с увреждане на сухожилието на мускула разгъвач на пръста. Травмата
е резултат от удар на палеца върху твърд предмет или при негово силно и рязко
превиване към китката и може да се обясни с посочения от ищеца механизъм на
инцидента – падане върху палеца и дланта. Травмата на предкитковата кост на
палеца и разкъсването на сухожилието му са причинили на ищеца трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период, по – дълъг от 30
дни. Счупването е лекувано оперативно, с наместване посредством вътрешна фиксация с два метални винта и Т-образна
пластика на увреденото сухожилие. Болничното лечение е с продължителност от 4
дни, а общата нетрудоспособност е 60 дни. Вещото лице приема, че счупването на
костта е свързано с интензивни болки в първите две – три седмици, с постепенно
стихващ интензитет в рамките на пълния възстановителен период. Предвид
спецификата на тази анатомична зона, свързана с голяма подвижност на пръстите и
голяма мускулна сила на захват, болковите оплаквания ще са налице за по – дълъг
период от време, особено свързано с влошаване на времето (влага, ниска температура) и при претоварване. Срокът на имобилизация при този вид счупване е 2 -3
седмици, със срок на нетрудоспособност 1, 5 – 2 месеца, като се приема, че при
липса на усложнения, това е и пълния възстановителен период. В конкретния
случай липсват данни за усложнено протичане на този период. Налице са остатъчни
последици по отношение на нормалния обем движения в областта на пръв пръст на дясната ръка – леко намалени движения
във всички физиологични движения на палеца. Макар приложените платежни
документи – фискални бонове, да не съдържат информация за вида медицинска
услуга, влагането на метални импланти за лечението на счупването не се покрива
от здравната каса. С оглед на това вещото лице приема, че извършените разходи
за закупуването им са абсолютно необходими разходи, в които не се включват
разходи по избор на екип или такива за по – добри условия на престой в
болничното заведение.
Експертното заключение не е
оспорено от страните. Съдът изцяло го възприема като обстойно и задълбочено
обосновано.
Относно здравословното
състояние на ищеца е представена епикриза от 14.02.2019 г., издадена от МБАЛ
„Света София“, както и болнични листове за периода общо от 11.02.2019 г. до
15.04.2019 г., които са съобразени от вещото лице. В епикризата е удостоверено,
че ищецът е приет за лечение на 11.02.2019 г. и е напуснал МБАЛ „Света София“,
Отделение по ортопедия и травматология, на 14.02.2019 г.
Представен е касов бон от
07.02.20219 г. от ДКЦ „Света София“ ЕООД на стойност 100 лв. – медицински
услуги, както и фискален бон от 12.02.2019 г. от ДКЦ „Света София“ ЕООД на
стойност 717, 40 лв. – медицински услуги.
От показанията на разпитания
свидетел Л.П.В.се установява, че познавал ищеца повече от 15 години. Живеели в
един квартал, през един блок. Свидетелят присъствал по време на инцидента. Към
09 ч. се движили по ул. „Нишава“ в посока Южен парка. Докато разговаряли,
ищецът се спънал в дупка с липсващи плочки и паднал напред на ръцете си. Тази
дупка не била сигнализирана и обезопасена. Дупката била оформена от липсващи
плочки и от няколко, пропаднали навътре на самия тротоар. В първия момент след
инцидента ръката на ищеца се подула в областта на дясната китка, в основата на
палеца. Не предполагали, че има счупване. Няколко дни по – късно ищецът отишъл
до болница на бул. „България“ поради синина, и оток. Приели го веднага и го
оперирали същия ден. Сложили му два винта и планка. Свидетелят ходел всеки ден
в болницата, ищецът слизал и се виждали. След изписването се виждали почти
всеки ден. Ищецът се нуждаел от помощ в ежедневието си, тъй като не можел да
използва дясната си ръка. Изпитвал болки при движение. Възстановявал се в
продължение на два месеца. Ищецът работел като сервитьор. Преживял тежко
травмата, изнервил се, не можел да работи, нямал средства. При промяна на
времето изпитвал болки в травмираното място, както и не можел пълноценно да
извършва движенията на палеца както преди инцидента. Ищецът се оплаквал, че
вечер след работа, при натоварване изпитвал болки в ръката. Инцидентът настъпил
преди ул. „Червена роза“, която била пресечка на ул. „Нишава“. Те били отляво.
Често минавали по този път. За първи път забелязал дупката при инцидента. Тя и
понастоящем съществувала. В участъка на инцидента нямало ремонт. Свидетелят не е запознат с назначеното лечение
и как ищецът се е лекувал след изписването от болницата. Върнал се на работа
след около два месеца след инцидента.
Съдът възприема показанията
на разпитания пред СРС свидетел, тъй като същите са логични и последователни.
Свидетелят е дал показания за обстоятелстав, които лично е възприел.
Показанията му изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбата на ищеца е основателна, а жалбата на ответника
е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3,
налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на
вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД,
съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това
не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да
се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът
се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на
възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата
отговорност е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на
други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при
или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника
има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на
работата.
По изложените съображения, като е
квалифицирал предявения иск с чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и е разгледал
елементите от сложния правопораждащ фактически състав на посочената норма,
решаващият съд е постановил допустим съдебен акт. Ето защо следва да се
разгледат релевираните от страните доводи относно неговата правилност.
От ангажираните по делото
доказателства се установи настъпването на процесния инцидент, описан в исковата
молба. Събраните по делото свидетелски показания на разпитания пред СРС
свидетел Л.П.В.установяват мястото, времето и обстоятелства, при които ищецът е
получил травматичните увреждания.
Неоснователен е релевираният от
жалбоподателя – ответник довод, че свидетелските показания не установяват
мястото на инцидента. Свидетелят е очевидец на настъпилия инцидент, като е дал
показания, че същият е настъпил на тротоара на ул. „Нишава“, в посока към Южен
парк, преди пресечката на ул. „Червена роза“. Така описаното място на инцидента
напълно съвпада с посочения от ищеца, като в исковата молба е уточнено, че
инцидентът е настъпил след пресечката на ул. „Нишава“ с ул. „Тулча“, а
свидетелят е посочил предходната пресечка на ул. „Нишава“ - с ул. „Червена
роза“. Ето защо възраженията на жалбоподателя – ответник в тази насока се
явяват неоснователни.
Жалбоподателят – ответник поддържа,
че от факта, че ищецът е пострадал при падане на тротоара не може да се извлече основание за
ангажиране на отговорността му, след като не е доказано противоправното
поведение, от което са настъпили вредите.
В нормата на чл.30, ал.4 ЗП е
предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община. По силата на чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най - кратък срок, като службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната
маркировка и др. С оглед на това следва да се пиреме, че на С.О.е вменено
задължение да стопанисва и поддържа общинските пътища, включително да не
допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по тях. Това задължение
следва да намери приложение и за прилежащите тротоари. С.О.изпълнява тези свои
законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговороност при действия или бездействия на лицата, натоверани с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответноотт населено място (решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.
на ВКС, ТК, І ТО, постановенопо реда на чл.290 ГПК). Ето защо и доколкото
процесният инцидент е настъпил на тротоар, стопанисван от ответника и на който
е имало дупка, образувана от липсващи и пропаднали плочки, то са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на това
доводите на жалбоподателя - ответник се явяват неоснователни.
Спори се между страните в производството относно размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла
на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
По делото се установи, че в резултат
на падането, настъпило на 07.02.2019 г., ищецът е получил счупване на първа
предкиткова кост на дясната ръка, както и увреждане на сухожилието на мускула –
разгъвач на пръста, които са довели до трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник за период, по – дълъг то 30 дни. Получените травматични
увреждания са наложили провеждането на оперативно лечение с наместване чрез
вътрешна фиксация с два метални винта и Т-образна пластика на увреденото
сухожилие. Срокът на имобилизация е 2-3 седмици. Продължителен е периодът, през
който ищецът е бил временно неработоспособен – 60 дни. Травматичните увреждания
са причинили на ищеца интензивни болки в първите 2 - 3 седмици, чиято
интензивност е намалявала в рамките на пълния възстановителен период. Ищецът е
търпял неудобства в ежедневието и се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си,
тъй като не можел да използва дясната си ръка. Получените увреждания се
отразили и на емоционалното му състояние – тежко преживял травмата, изнервил
се. Предвид мястото на травмата, се очаква болкови оплаквания за по – дълъг
период от време, особени при влошаване на времето и при претоварване на ръката.
От значение е и обстоятелството, че са налице остатъчни последици по отношение
нормалния обем на движения в областта на първия пръст на дясната ръка – леко
намалени движения във всички физиологични движения на палеца. Към датата на
инцидента ищецът е бил на 41 години, в активна, трудоспособна възраст.
Предвид изложеното, съобразявайки се с
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на увреждането, както
и наличието на трайни и необратими последици от увреждането, както и
задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд
счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв., което ще
възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания
във връзка с получените при процесното падане и получените травматични
увреждания (определение № 332 от 19.05.2020 г. по т. д. № 2441/2019 г., на ВКС,
ТК, ІІ ТО; определение № 693 от 05.10.2016 г. по
гр. д. № 50120/2016 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.288 ГПК).
С оглед на това предявеният иск се явява изцяло основателен.
Жалбоподателят
– ответник се позовава на съпричиняване от страна на ищеца.
С постъпилия
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК ответникът не е релевирал
такова възражение. С оглед на това и на основание чл.266, ал.1 ГПК, това
възражение е преклудирано и не следва да се обсъжда по същество.
Ищецът
претендира присъждане на имуществени вреди, като релевира оплаквания, че от
ангажираните по делото доказателства се установява техния размер.
За
установяване размера на претърпените от ищеца имуществени вреди по делото са
представени два фискални бона за извършени разходи съответно на 07.02.2019 г.
за сумата от 100 лв., както и на 12.02.2019 г. на сумата от 717, 40 лв. –
здравни услуги. Необходимостта от оказването на медицински услуги в посочения
размер е преценена от вещото лице д-р Д.Н.който приема, че разходите за
закупуване на метални импланти за лечението на счупването не се покриват от
здравната каса. Същевременно тези разходи са абсолютно необходими. При преценка
доказателствената стойност на ангажираните от ищеца доказателства за
установяване на претърпените от него имуществени вреди следва да се съобрази
обстоятелството, че ангажираните по делото фискални бонове не са оспорени от
ответника. Същият не е оспорил и ангажираната пред СРС съдебно – медицинска
експертиза в частта относно необходимостта от заплащане на вложените метални
импланти при процесната оперативна интервенция. От значение е и
обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
разколебаят или опровергаят извода за причинно – следствена връзка между
сторените разходи и процесния инцидент. Същите са направени в деня на инцидента
и по време на болничния престой на ищеца. Ето защо и при липса на оспорване от
страна на ответника следва да се приеме, че претендираните от ищеца имуществени
вреди са реално сторени от него във връзка с последиците от претърпения
инцидент. С оглед на това предявеният иск е изцяло основателен.
Тъй като крайните
изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която са отхвърлени предявените искове, като същите следва
да се уважат изцяло. В останалата част, с която е уважен предявеният иск за
неимуществени вреди, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя – ищец следва да се присъдят
сторените разноски. Техният размер възлиза на 252, 35 лв.
В полза на адв. М.Д. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 801, 30 лв. за оказаната
безплатна правна помощ на жалбоподателя – ищец в настоящото производство, както
и още 801, 30 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
в производството пред СРС.
В полза на ищеца следва да се
присъди сумата от още 207, 40 лв. – сторени разноски в производството пред СРС.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която в тежест на ищеца са възложени сторените от
ответника разноски в размер на 119, 65 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза
на СРС следва да се присъди държавна такса в размер на още 504, 70 лв. –
държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8556 от 13.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 21513/2019
г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д.С.С., ЕГН **********, с адрес ***
ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. „******, иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД – за разликата над 3 200
(три хиляди и двеста) лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и за заплащане на сумата от 817,
40 (осемстотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие падане
на 07.02.2019 г. в дупка на левия тротоар на ул. „Нишава“ в гр. София,
образувана от липсващи и пропаднали плочки, както и В ЧАСТТА, с която Д.С.С., ЕГН **********,*** ОБЩИНА, сумата от 119, 65 (сто и деветнадесет лева и
шестдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
сторени разноски пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „******,
да заплати на Д.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, Бизнес
център „Стефан Караджа“ – адв. М.Д., сумата
над 3 200 (три хиляди и двеста) лв. до пълния претендиран размер от 15
000 (петнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 817, 40 (осемстотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие падане
на 07.02.2019 г. в дупка на левия тротоар на ул. „Нишава“ в гр. София,
образувана от липсващи и пропаднали плочки, ведно със законната лихва, считано
от 15.04.2019 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата от 252, 35 (двеста петдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от още 207, 40 (двеста и седем лева и
четиридесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „******,
да заплати на адв. М.Д. ***, Бизнес център „Стефан Караджа“, на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 801, 30 (осемстотин и един лев
и тридесет стотинки) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ във въззивното производство, както и сумата от още 801, 30 (осемстотин
и един лев и тридесет стотинки) лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „******,
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от още 504, 70 (петстотин и четири лева и
седемдесет стотинки), представляваща държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
8556 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 21513/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.