РЕШЕНИЕ
№ 4143
30.10.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ граждански състав
На тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание на шестнадесети октомври 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 19728 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от К.Г.П., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:***, кантора П., срещу „Ауто Кели България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Малашевска” № 8,
представлявано от у. И. П..
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № ***/14.11.2018 г. на работодателя, с която ТПО е прекратено на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, за незаконно и като
такова да бъде отменено, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност – „****** *****” и да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на
незаконното си уволнение за периода 15.11.2018г. – 15.05.2019 г. в размер на 4
638 лева, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ- 10.12.2018 г. до
окончателното плащане.
Твърди се, че ищецът е работил при
ответника по силата на ТД № ***/ **.**.****г. на длъжност „****** ****”. Със
Заповед № ***/14.11.2018 г. на работодателя, ТПО между страните било прекратено
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата.
Ищцата твърди уволнението й да е
незаконосъобразно извършено, поради следното:
Със Заповед № ***/01.11.2018 г. на
работодателя се изменяло щатното разписание на ответника, като се съкращавала
една бройка за длъжността „****** *****” за звено П.. На такава длъжност обаче
работили няколко души и работодателят не бил извършил подбор измежду всички
лица, като освен това ищцата твърди, че била по- квалифицирана и, че работела
по- добре от останалите.
Твърди се още, че извършеното
уволнение било формално, защото след него ответникът пуснал обява, че търси да
назначи лице, което да изпълнява същите трудови функции като ищцата.
Ето защо моли исковете да се уважат,
претендират се разноски.
В законоустановения срок за отговор
е депозиран такъв, чрез пълномощника на ответника адв. Ш., с който се оспорват
исковете като неоснователни и се претендират разноски.
Признават се твърденията на ищеца,
че е работил по ТПО с ответника, че е заемал посочената в ИМ длъжност и че ТПО
е прекратено на посоченото от ищеца основание, с оспорената заповед.
Твърди се обаче уволнението да е
законосъобразно извършено, а изложените от ищеца твърдения в исковата молба да
са неверни.
Въз основа на заповедта за промяна
на щатното разписание била издадена заповедта за прекратяване, като било
разпоредено да се извърши подбор измежду лицата, които я заемат. Назначена била
комисия по подбора, определени били и критериите, по които същият да бъде
извършен. По случая бил изготвен протокол, като съобразно съответните критерии
ищцата получила най- малко точки. В този смисъл ТПО било законосъобразно
прекратено.
Оспорват се твърденията, че ищцата
работела по- добре от останалите, както и, че съкращаването на щата било
фиктивно. Оспорва се и твърдението, че след уволнението била пусната обява от
работодателя за същата длъжност.
Моли за отхвърляне на исковете, също
претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните,
а и от представения трудов договор № ***/ 10.08.2018 г. се установява, че
ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор на длъжност „**** ****”. Със Заповед № ***/ 14.11.2018г. на управителя на
ответното дружество трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – поради съкращаване на щата.
Ищцата оспорва законосъобразността
на уволнението, като твърди, че съкращаването в щата е фиктивно, като се
позовава на обява за работа, публикувана в сайта „Джобс.бг“. От представената
обява се установява, че на 28.10.2018 г. работодателят публикувал обява за
наемане на търговски агент в Пловдив. Ответникът заявява, че публикувал тази
обява, тъй като след процесното уволнение напуснал един служител и това
наложило да се търси друг на негово място. При лежаща върху му доказателствена
тежест същият ангажира доказателства в тази насока. От представената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с Н. П., се констатира, че трудовото
му правоотношение с ответника е прекратено именно от 28.11.2018 г., от която
дата е публикувана и обявата за наемане на нов служител.
Ищцата навежда съображение за
незаконосъобразност на уволнението поради липса на извършен подбор, което съдът
не възприема, тъй като от представените протоколи се установява, че такъв
подбор е осъществен. Служителката оспорва законосъобразното му осъществяване,
като заявява, че подборът е извършен само между работниците, заемащи длъжността
„**** *****“, а не и тези, заемащи длъжността „**** *****“, чиито трудови
функции за работодателя са еднакви. Съдът споделя така наведеното възражение.
От разпита на всички свидетели се установи, че както търговските агенти, така и
търговските представители са осъществявали на практика еднакви трудови функции.
Следователно, при съкращаване на една от повече щатни бройки, за работодателя
съществува задължение да извърши подбор между всички служители, заемащи
длъжности със сходни трудови функции. В настоящия случай това не е сторено,
което обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението.
На следващо място, подборът е
незаконосъобразен и на друго основание. Ищцата навежда възражението, че работи
по – добре от лицата, с което е извършвано сравнение. От разпита на св.К.,
участвал в комисията по подбора, се установи, че оценката на В. била на базата
на спомени, тъй като тя сега ползвала майчинство, а Н. не го оценявали как
работи в склада, защото той отказал да работи там. К. оценявали пък за работата
й в склада, макар тя да имала друга длъжност, защото фактически изпълнявала
тази работа. Намалили точките й заради работата й в склада, защото не се е
справяла. Следователно, лицата, между които бил извършен подборът, не били
оценявани по едни и същи критерии, като била оценявана фактически извършваната
работа, а не за длъжността, която заемат. От друга страна, ищцата оценявали за
работа в склада, а Н. П. – за друга работа, макар двамата да заемали една и
съща длъжност.
От разпита на св.П. пък се установи,
че оценката по критерия „***** ****“ извършили, като преценили, ако лицата
бъдат поставени на управленска длъжност, как биха се справили. Установи се
обаче, че сочената длъжност няма ръководни задачи. св.К. заяви, че К. няма
ръководна позиция, няма подопечни. Следователно, соченият критерий се явява
неотносим към изпълняваната от лицата трудова функция.
В тежест на работодателя – ответник се явява доказване
на законосъобразно упражняване на правото на уволнение, като същият следва да
обоснове надлежно взето решение за съкращаване в щата, както и реално
осъществено такова, а така също и осъществяване на законосъобразен подбор. С оглед
изложените по – горе съображения съдът намира сочените от ищцата доводи за
незаконосъобразност на уволнението относно липсата на законосъобразно
осъществен подбор за основателни и възприема същите.
С оглед изложените основания за
незаконосъобразно упражняване на правото на уволнение от страна на
работодателя, то съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
Кодекса на труда е основателен. С оглед уважаване на главния иск следва да се
уважи и акцесорният такъв по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като ищцата бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок от незаконното уволнение
работникът има право на обезщетение за оставане без работа. Ищцата претендира
такова обезщетение за период от шест месеца – в периода 15.11.2018 г. –
15.05.2019 г. в размер на 4638 лв. От представеното трудова книжка на същата в
съдебно заседание, проведено на 17.09.2019 г. се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника същата не е
започнала работа по друго трудово правоотношение, поради което и искът по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде уважен за целия претендиран период –
15.11.2018 г. – 15.05.2019 г.
Относно
размера на претенцията: От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за
пълен работен месец преди уволнението възлиза на 773лв., като обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца е в размер на 4638 лв. Следователно,
предявеният иск ще се уважи в пълния му претендиран размер. Главницата ще се присъди
наред със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същата следва да се присъди такова
в размер на 900 лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът
претендира заплащане на разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва
да му бъдат присъждани.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 345,52 лв./ по 80лв. за уважените неоценяеми искове и 185,52лв. за
уважения осъдителен иск за обезщетение/, както и 80лв. за съдебно – счетоводна
експертиза.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно
уволнението, извършено със Заповед № ***/ 14.11.2018 г. на управителя на „Ауто
Кели България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Малашевска” № 8, представлявано от у. И. П., с която на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда – поради съкращаване в щата,
считано от 15.11.2018 г., е прекратено трудовото правоотношение с К.Г.П., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, кантора П., и
като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява
ищеца К.Г.П., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, кантора П., на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „**** *****“ на основание
чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Ауто Кели България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Малашевска” № 8,
представлявано от у. И. П., да заплати на К.Г.П., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:***, кантора П., на основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда, сумата от 4638 лв./четири
хиляди шестстотин тридесет и осем лева/, представляваща обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода 15.11.2018
г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
– 10.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 900 лв./деветстотин лева/ – разноски по
производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ауто Кели
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Малашевска” № 8, представлявано от у. И. П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 345,52 лв./триста четиридесет и пет
лева и 52ст./ – държавна такса, както и 80лв.
/осемдесет лева/– разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 30.10.2019 г., като препис от същото се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п / ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
СЕКРЕТАР: Д. Д.