№ 260006 / 18.1.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. М. 18.01.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., ІV- ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата на 23.12.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2092 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата, Д.М.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК С., е предявила иск срещу М.З.З., роден на xxx година, без адресна регистрация в Република България, за развод, по чл.49 ал.1 СК.
В исковата си молба твърди, че на 03.10.2018 год. в С. сключили граждански брак с ответника. От брака нямат деца.
Почти от самото начало отношенията им се влошили, разделили се и не успели да създадат собствено семейно жилище: живели на квартира, която той напуснал пръв, а от около половин година след него, я напуснала и тя – през 2019г.
Реално оттогава, малко след сключването на брака на 03.10.2018 год. всякакви отношения между тях били прекъснати: и духовни и физически. Дори спрели да контактуват по телефон, както и по какъвто и да било друг начин.
Дори не знае къде се намира ответника в момента.
Предвид горните факти и обстоятелства е видно, че бракът им е загубил смисъл, отношенията им не са такива, каквито следва да са между съпрузи, между тях липсва, освен духовна и физическа съпружеска близост.
За нея съществуването на този брак е в противоречие с морала.
Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася за вината.
Нито тя, нито ответника да си плащат издръжка един на друг; след прекратяване на брака да носи същото си име, което не е и променяла.
Ответникът М.З.З., род. на xxxг., чрез назначения особен представител, адвокат В.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище.
На първо място, дължи да поясни, че няма контакт с ответника, поради което не може да вземе отношение относно фактическата обстановка по делото. За изясняването и следва да бъде разпитано в качеството на свидетел посоченото в исковата молба лице и да се съберат необходимите доказателства, за да може съдът да постанови законосъобразно, правилно и обосновано решение.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 03.10.2018г в С.. От брака няма родени деца. От самото начало на брака отношенията им се влошили, разделили се и от тогава са преустановили всякакви контакти. Счита, че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и че същият съществува само формално, поради което прави искане съдът да постанови решение, с което прекрати същия с развод, без да се произнася по въпроса за вината.
Дали това е така, ще се установи след разпита на свидетеля.
В случай, че посочените в исковата молба обстоятелства се потвърдят, то ще са налице изискванията на Закона за прекратяване на брака с развод, поради настьпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината, тъй като ищцата е направила изрично искане за това, на което предполага, че ответникът не би възразил.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните в хода на производството доказателства и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 03.10.2018 година в С., П., съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за граждански брак 0100 от 25.06.2019 година на Община М.. При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на съпруга си.
От брака няма родени, ненавършили пълнолетие деца.
Предявен е иск от съпругата Д.М.М. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на които и да е от съпрузите.
Ответникът, чрез назначения особен представител не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, но това обстоятелство следва да бъде установено безспорно с гласни доказателства.
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, липса на грижа и отговорност от страна на двамата съпрузи към семейството.
Съпрузите са отчуждени един от друг – ищцата живее в Република България, а ответникът води свой собствен живот извън пределите на страната. Адресът на същия е неизвестен. От 2019 година са във фактическа раздяла. Това са свидетелските показания на О. Д. В., които съда кредитира като обективни, истинни и без да е заинтересована от изхода на делото. Тя е категорична, че от 2019 година съпрузите не поддържат никакви връзки и живеят в различни държави. Тези обстоятелства от своя страна са довели и до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и периода на фактическата раздяла между съпрузите, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, взаимност за осигуряване благополучието на семейството, уважение.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Д.М.М. и М.З.З. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Съпругата - ищец категорично е заявила, че не желае да се изследва въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им.
В Глава Трета на Семейния кодекс, чл.13 – 17 са уредени личните отношения между съпрузите. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. А относно грижата за семейството и двамата съпрузи са длъжни, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. При условие, че съпругът - ищец не е заявил искане за изследване и преценка виновността на някои от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, то съда не следва да се произнася по този въпрос.
При това разбиране и с оглед изхода на делото съдът следва да постанови, че след прекратяването на брака бившите съпрузи не си дължат издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи наличие на такова, а и не е направено и искане от страна на някои от съпрузите, то не следва и по този въпрос да има произнасяне.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Д.М.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.З.З., роден на xxx година, гражданин на С., с неизвестен адрес в Република България и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 03.10.2018 година в С., П., съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0100 от 25.06.2019 година на Община М., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася относно въпроса за вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКА
От брака няма ненавършили пълнолетие деца.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, по смисъла на закона съпрузите не притежават, и такова не се предоставя за ползване на някой от тях.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата Д.М.М., която след прекратяването на брака ще продължава да носи брачното си фамилно име М..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
След допускането на развода и прекратяването на брака Д.М.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.З.З., роден на xxx година, гражданин на С. не дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА М.З.З., роден на xxx година, гражданин на С., С НЕИЗВЕСТЕН адрес в Република България да ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА на Районен съд М. сумата от 50.00 лв. за дължимата държавна такса и 600.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение за назначения му особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: