Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр. Плевен, 17.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1921 по описа за 2020година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е ИМ
ищеца М.С., чрез процесуален представител, по предоставена правна помощ и във връзка с дадени от съда указания за
отстраняване на нередовности, срещу ГДИН по ЗДискриминацията, като са предявени
обективно съединени искове по чл.71 ал.1 т.1-3 от Закона: иск за
дискриминационно третиране на ищеца при престоя му в Затвора гр.Ловеч и в
Затвора - гр.Плевен за периода 03.04.2015г.-01.04.2019г., иск за
преустановяване нарушението по третирането му и осъдителен иск за обезщетение
от претърпени неимуществени вреди в размер на 146 000лв.Посочва се
следната фактическа обстановка:Предвид наложена на М.С. присъда от Бургаския
окръжен съд /от 25.07.1995г/, с която ищецът М.С. е признат за виновен в
убийство и грабеж и същият е осъден на смърт /потвърдена от ВКС на
30.05.1997г/, то впоследствие -след премахването на смъртното наказание през
декември 1998г., и заменяне присъдата на осъдения /на 25 януари
Във времето на целия този исков период ищецът е бил извеждан само за час
и половина дневно в карето за разходка, като същевременно килиите на сравними с
него лица са отключени от сутринта до 21.00 часа и същите те могат да се
разхождат и в коридора и да осъществяват и социални контакти и физическа
двигателна активност.
Същевременно част от сравнимите с ищеца лица упражняват и трудови
действия по работа, било като бръснаро-фризьорски услуги (като ***-ОЗ
гр.Плевен), или работа в кухнята на затвора (като ***- от 03 гр.Плевен);
поддръжка на топлоподаването в банята (като *** в 03 гр.Ловеч). Посочва се, че ищецът
М.С. също би могъл да работи- било подобни дейности, а дори и в библиотеката на
затвора или други трудови дейности. Чл.164 от ППЗИНЗС разписва възможности за
участие на лишените от свобода в трудовата дейност- те могат да упражняват
тр.дейност в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите
заведения и в Държавно предприятие "Фонд затворно дело". А пък и чл.
54. от ППЗИНЗС в т.4, предвижда че дори Лишените от свобода на специален режим:
могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при
засилен надзор и охрана.Чл. 77 от ЗИНЗС (1) разписва генерално че : "По
време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща
работа." Ищецът твърди , че с оценка за по-нисък риск от сравними с него
лица, всъщност, е лишен от такива възможности и действия.
М.С. е посочва че администрацията на
затвора в гр.Ловеч, където ищецът е пребивавал до 12.08.2015г., е прилагала
различен подход, сваляйки режимите от "специален" на
"строг" на други лишени от свобода лица (л/св. лица), каквито са: ***н
*** и други, всичките по-горе изброени са от затвора в гр.Ловеч
А за удостоверяване факта за неравностойно спрямо ищеца третиране във
времето на неговото пребиваване в 03 гр.Плевен (където е и понастоящем) до
датата на завеждане на ИМ, при сравними и сходни обстоятелства, администрацията
на затвора гр.Плевен, е провеждала различен и привилегирован подход на други
лишени от свобода лица (л/св. лица) в този затвор, сваляйки режимите от
"специален" на "строг", като посочените от ищеца конкретно
лица са: *** и ***- от затвора в гр.Плевен.
И в двата случая (времеви периода)- и при пребиваване в 03 гр.Ловеч и в
03 гр.Плевен тези горесочени и сравними със статуса на ищеца М.С. лица- лишени
от свобода, са били извеждани от зоната с повишена сигурност и са ги
настанявали съвместно с други лишени от свобода лица (л/св. лица) по групите
със срочни по-леки присъди, което, обаче, не е било допуснато и позволено за М.С..
При тези горесочени лица - настанени в 03 гр.Ловеч и в 03 гр.Плевен,
положението е било по-облекчено, въпреки че някои от тях са с по-висока оценка
на риска от тази на ищеца М.С.. Така тези други- сравними и сходни по
обстоятелства с ищеца лица, са имали привилегията да се ползват от блага, които
за ищеца са били недостижими при все че режима му е сменен. На същите тези лица
администрацията на затворите в гр.Ловеч и гр.Плевен им е предлагала работа,
социални контакти, обучения, преквалификации и други. А за М.С., въпреки
заменения му от 01.08.2011г. режим от "специален" на
"строг", не е имало такава възможност, както при тези лишени от
свобода лица (л/св.) и същият е продължавал да е в изолация. Сравнимите с ищеца
лица, не само че имат достъп до заетост и обучение и преквалификация, но и
редът на ограничаване свободата им е непропорционален спрямо този на М.С.-
техните килии са отключени подневно за по-дълго време.
За обстоятелствата по неравното третиране на М.С. от затворническата
администрация, същият неведнъж е сезирал, както МП, така и служителите на ГД
"ИН", чрез подадени от него заявления, жалби и молби, в т.ч. и чрез
писмени, а и устни такива.
През 2006г ищецът е спечелил дело № 612/2004г по описа на ЛОС свързано с
продължителна изолация. С решение по делото "С. и *** срещу Р.
България" от 28.05.2013г. влязло в сила на 28.08.2013г.по жалба с
№27887/2006, ЕСПЧ-Страсбург се произнася че изолацията на М.С. (ищец по
настоящия иск) е пагубна и излиза извън рамките на прието по чл.З от ЕКПЧОС.
Съдът по-специално приема, че режимът, който изолира осъденото на доживотен
затвор лице за дълъг период от време, в дългосрочен план е вероятно да има
вредни последици, водещи до влошаване на умствените способности и социалните
умения (вж. *** срещу България, № 40653/98, §§ 83 - 84, 11 март
Изброените лица, на базата на която ищецът иска сравнение, не водят
дела, нямат и спечелени такива в ЕСПЧ-Страсбург и не си търсят правата. Така
изложеното от ищеца очертава обстоятелства и факти от които може да се извлече
и изведе наличието на неравностойно третиране на ищеца, спрямо другите сравними
лица и отношение на дискриминация спрямо ищеца по смиела на ЗЗДискр.р на
защитен признак- лично положение , а и тези противоправни деяния на ответника
са и поради именно спечелени от М.С. дела относно изолацията, относно
убежденията му и факта че М.С. пише и адресира заявления, жалби, молби пр. в
т.ч. и до администрацията на ответника, факта- и че М.С. е завел и дела по
ЗЗДискр. за отстояване и защита на негови законоустановени интереси и други
защитени признаци.Това неравностойно третиране влече след себе си търпяни от
страна на ищеца С. редица неимуществени вреди с интезитет и траен във времето
характер на проявление- психоемоционален стрес, дискомфорт, страх, душевно
страдание, подтиснатост, обострено чувство за отхвърленост, пренебрежение, унижено
човешко достойнство и др. от рода нематериалните щети. Ищецът изрично е възвел
заявените от него вреди/вредоносни л последици за периода, считано от
03.04.2014г. до момента на заявената пред съда искова претенция- 01.04.2019г.
М.С. е и конкретизирал че изброените и по-горе от него вреди са пряк
причинно-следствен резултат от поведението на длъжностните лица, назначени от
правосубектния ответник по иска- ГД "ИН".
Излага се становище, че съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискриминацията, е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия
или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Алинеи
втора и трета от същия член определят съответно пряката и непряка дискриминация,
а именно: пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1. отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано ДРУГО лице при сравними сходни обстоятелства и непряка дискриминация
е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят
по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика,
освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед
на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
М.С. изрично е навел нарушени от ответника принципи за справедливост и
недискриминация, като е обозначил накърнени негови права, като по-долу
конкретизирам релевантните правни норми:
Неблагоприятно третиране на ищеца от ответника при изпълнение
наказанието на ищеца спрямо другите сочени от него лица, при приложение
нормата/стандарта/, заложен в чл. 213 от ППЗИНЗС: "Осъдените на доживотен
затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в
обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е
само с осъдени от същата категория." Щом като за лишените от свобода е предвиден
недифиренциран подход при изтърпяване наказанието, при който за лицата се предвижда
равен режим на охрана и надзор, то не може на другите сравними с ищеца л/св.
Лица да им се предоставя повече време на отключени килии. Неравно третиране на
ищеца от ответника при неосигуряване на регламентиран и гарантиран от закона
достъп на ищеца до обучение, преквалификация, курсове- заложен с
нормата/стандарта/ в чл.133 от ППЗИНЗС -Раздел III: "Образование, обучение
и квалификация на лишените от свобода". При изпълнение наказанието на
ищеца, ответникът не може да осъществява различно третиране на ищеца спрямо
другите сочени от него сравними лица, тъй като чл.133. от ППЗИНЗС
предвижда-достьп до Образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода: Чл. 133. (1) Лишените от свобода имат правова участват в
общообразователно, професионално и социално обучение и ограмотителни
курсове.(2) С участие в образователни дейности те могат да получат или да
повишат съответната образователна степен. (3) Лишените от свобода се включват в
организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за
лишаване от свобода, където са настанени. Изключение правят случаите, когато
учебното заведение не предлага съответната образователна степен или
професионална квалификация.Неравностойно (дискриминационно) третиране на ищеца
спрямо други сравними от него лица чрез нарушаване на стандарта за достъп на
лишените от свобода до трудова заетост- чл. 216 и чл.217 от ППЗИНЗС,
като:чл.216 разписва : (1) Осъдените на доживотен затвор могат да работят в
помещенията, в които са настанени, или в специално оборудвани работни места в
работилници и цехове при наличието на подходяща работа.(2) По време на
изтърпяване на наказанието доживотен затвор се води отчетност на работните
дни.чл. 217 Осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи
помещения_с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в
трудови, възпитателни, образователни, СПОРТНИ И ДРУГИ дейности с решение на
комисията по изпълнение ш наказанията, ако са поставени на строг режим и въз
основа на оценка за тяхната личност.
Посочва се, че съгласно чл.86 от ЗИНЗС (1)
Лишените от свобода имат право на: 1. престой на открито не по-малко от един
час на ден;
Същевременно релевантната норма на чл.71 ал.З
от ЗИНЗС визира: (3) Осъдените на
доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, поставени на строг режим, се
настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, освен
ако не са налице условията по чл. 198. ал. 5 за настаняване в общи помещения с
другите лишени от свобода." Затова и в случая, ГД "ИН"" неравно
и неблагоприятно е третирала ищеца с други л/св. лица чиито помещения са
отключени по-дълговременно от неговото, но и същите тези др. л/св. лица са
настанявани в общи спални помещения с други л/св. лица, което не е осъществено
спрямо М.С., а същият продъжава да е по засилена охрана и заключен в решетъчна
килия/клетка.
Съгласно чл. 2. т.З ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към
постигане на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на
физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им. Принципът по чл. 3, ал.1 от цитирания нормативен акт е, че
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и нечовешко
отношение, каквото по смисъла на т.З е унизителното отношение, уронващо
човешкото достойнство на осъдения. С аргумент от пряко приложимата разпоредба
на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКГТЧ/
"Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание" и разпоредбата на чл. 29. ал.1 от Конституцията на
Република България "никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация"
основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява
''"V всяко причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото
достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена, включително чрез
условията, при които се изтърпяват наказанията на осъдените на лишаване от
свобода и на доживотен затвор. Органите, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода
следователно са длъжни да осигурят на задържаните там лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. Така и разпоредбата на чл. 10, т.1 от
Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199
на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г., обн. ДВ бр.60/
Съгласно § 7, ал. 1. т. 7 от ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки
акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права и законни
интереси. Освен горното обаче е редно да се посочи и друго - Закона за защита
от дискриминация е специален закон по отношение на защитаваните с него права и
законни интереси и предписания режим. ЗЗДискр. Твърди се, че специалният режим
на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието "Доживотен затвор",
не може да бъде основание за неспазване на основните права на личността и
човешкото достойнство. Касае се до паралелното действие па два специални
законови режима- по ЗИНЗС и ЗЗДискр., всеки от които охранява различни
правоотношение и законови интереси, поради което единият не може да е основание
за неспазването на другия.
Съгласно чл. 6. ал. 1 от Конституцията на Република България, в сила от
13.07.1991 г., всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а
съгласно ал. 2 всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа
принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В чл. 14
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от
04.11.1950 г., наименован "Забрана за дискриминация" е провъзгласено,
че "Упражняването на правата и свободите, изложени в тази конвенция,
следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса,
цвят на кожата, език, религия,
политически и други убеждения, национален или социален произход,
принадлежност към национално малцинство, рождение и друг някакъв признак.
Цитираните правни норми по отделно и в своята съвкупност регламентира и дават
една изключително сериозна, засилена и ефективна защита срещу всякаква форма на
пряка и непряка дискриминация, както и предвиждат адекватен и бърз механизъм за
защита срещу каквато и да било форма на защита с възможност за незабавно
прекратяване на дискриминацията, забрана за в бъдеще такава да бъде
осъществявана, както и санкциониране на извършителя на дискриминацията освен
чрез заплащане на обезщетение за причинени вреди така и публично разгласяване
на факта на осъществената дискриминация чрез публикации или по друг начин,
както възможност и други засегнати от него лица да участват в производството
(чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр.).
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като са
развити подробни съображения и представени доказателства под опис.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на
ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Между страните не е налице спор относно
факта, че М.С. с присъда на Бургаския окръжен съд /от 25.07.1995г./ е признат
за виновен в убийство и грабеж и същият е осъден на смърт /потвърдена от ВКС на
30.05.1997г/, като впоследствие, след премахването на смъртното наказание през декември 1998г. и
заменяне присъдата на осъдения /на 25 януари
Спорно по делото е
и подлежи на установяване дали е налице личностно качество и убеждения, които са причина за
поставянето му в по-неблагоприятно положение и действително ли е поставен в
по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода“, продължава ли това отношение и към настоящия момент и в какъв размер се
дължи обезщетение.
Законът предвижда,
че лицата, които считат, че са неравностойно третирани биха могли да предявят
иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако
не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от
дискриминация. В производство за защита от дискриминация, след като страната,
която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
правото на равно третиране не е нарушено. Посочено е в разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗД, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на нарочно
изброени в закона признаци, включително лично положение.
Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр.. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства, а непряка дискриминация съгласно чл. 4,
ал. 3 от ЗЗДискр. е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр.. или на лица, които, без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно
оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. " Неблагоприятно третиране" съгласно § 1, т.
7 от ДРЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко
благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по
чл. 4. ал. 1 от ЗЗДискр. или могат да поставят лице или лица, носители на
признак по чл. 4. ал. I от ЗЗДискр.. в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица.
Твърди се, че ищецът М.С. е в постоянно заключено помещение и по този начин
условията са уронващи
човешкото достойнство на М.С. при престоя му в Затвора гр.Ловеч и Затвора в
гр.Плевен през цитираните периоди. Изложено е, че през процесния период,
длъжностните лица, назначени от ГД "ИН" са подхождали и прилагали
по-различен привилегирован подход спрямо други сравними с ищеца лица-лишени от
свобода, като са ги извеждали от зоната с повишена сигурност и са ги
настанявали съвместно с други лишени от свобода лица (л/св. лица) по групите
със срочни по-леки присъди. Осъществена продължителна неравностойна изолация
без възможност за общуване, без възможност и за образователни, обучителни и
квалификационни и трудови дейности.
Съгласно чл.
213 от ППЗИНЗС: "Осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни
затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена
сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и
охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата
категория.", т. е. сравнението което следва да се направи е не с всички лице , които
са със същия режим, а само с тези в зоната за повишена сигурност, където е
настанено лицето. Ищецът е поискал справка за лицата:***лин***, съответно -*** и ***.В с.з. от 27.04.2022г.
л.214/л.11 от протокола/ е заявил, че в Зоната с повишена сигурност, са 11 човека,
от които само той е със строг режим , а другите със специален, което
обстоятелство не е оспорено от ответника.В с.з. представителя на е посочил –л.224, че всички лица в зоната за
повишена сигурност имат същите условия, при които е поставен и той- престой час
и половина , възможност да ползва библиотека, фитнес, че има график предви броя
на затоворниците и материалната база, кога кое съоражение може да се
ползва.Основното оспорване на ищеца е-л.223- гърба, л.307/21стр. от протокол от
27.05/ че лица със същия режим, но не в Зоната с повишена сигурност, са поставени в по- благоприятно положение,
тъй като са изведени от тази зона, килиите
са им отключени, в общи помещения са и могат да работят и обучават.В тази
връзка е разпитан свидетелят К.-ИСДВР, както и е приложена Заповед
№ЛС-04-103/26.02.2020г. на Министъра на правосъдието, с която са утвърдени
правила за оценка на риска от рецидив и вреди
при лица изтърпяващи наказание, се установява, че за да бъде настанено
лице в тази зона, то освен режима се взема
и поведението на осъдения и се преценява риска, което не се определя
еднолично.В тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, което не било
спорно, че и в двата затвора е имало различни служители, а не от едни и същи,
извършващи оценка на риска и не е променяна оценката и риска, което е индиция,
че е обективно оценена обстановката и не може в настоящето производство да се
прави ревизия на същата.Още повече, че самият ИДСВР прави предложението и не се установи, да са налице влошени
отношения между него и ищеца.
От показанията
на същия е видно, че в зависимост от положението на осъдения в зоната има режим
за фитнес, библиотека, баня, престой на открито, възможност да пазаруване на
лавката, работа, обучение- но съобразени с обстоятелствата, че следва да се
извършват в килията и това е и за всички от тази група, както и че предвид
дадената му оценка от представители на администрацията, към настоящия момент
продължават да не са налице условията да бъде изведен оттам.Не са установени
междуличностни отношения с членове на комисията, с ИДСВР или представители на
администрацията, участващи в становището, което дават пред Началник на Затвора/
в зависимост от промените в ЗИНС, кой прави оценката на риска и кой издава
заповед за това, къде да бъде настанено лицето/, които лица като като състав са се променяли във времето.В
подкрепа на изложеното са и отговорите от различните институции за извършените
проверки през процесния период и че не са установени нарушения.
Съдът
приема аргументите на представителя на ответника, че спечелено дело през 2006г. №612/2014г.по
описа на
ЛОС, свързано с
продължителна изолация, както и Решение по делото „С. и *** срещу
Р.България‘;по ж. №27887/2006г., но те са неотносими към предмета на исковата
молба.Установено
е, че в случая не е и
налице твърдяна продължителна изолация без възможност за общуване.Ищецът е
настанен в една група с други лишени от свобода, с които общува /осъдени на
доживотен затвор/.
Не на
последно място е и обстоятелството, че в други затвори в страната , не е вземан
предвид само режима на лицата, за да се прецени дали да бъдат изведени от
Зоната с повишена сигурност-л.312 и това не е било оспорено.
С
оглед установеното, че не е третиран по различно от другите лица в поставената
група и се спазва режима еднакво за всички, съдът приема, че следва да се
отхвърлят предявяните искове, като неоснователни и недоказани.
Останалите
възражения и доказателства, съдът приема, че са неотносими към спора и не
следва да се разглеждат
При това положение следва да
се осъди ищеца да заплати в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.С. с ЕГН ********** против ГДИН иск чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. , с който се иска да се
признае за установено
по отношение на М.С.С. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "доживотен
затвор без замяна", че за периода от 03.04.2014г. до 01.04.2019г. Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е извършила нарушение на чл.4 ал.2
ЗЗДискр., във връзка с чл.197 ал.2 вр.ал.1, вр. чл.76 ал.З, чл.164 , чл.86 ал.1
т.1 ЗИНЗС вр. с чл.213, чл. 133, чл.216
чл.217 от ППЗИНЗС, изразяваща неравно третиране по лично положение на ищеца, като
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ спрямо др. л/св. лица : ***лин***,
*** и ***, по причина изолацията на ищеца М.С.,
с оглед неосигуряване сравнима с други л/св. лица възможност за извеждане на М.С.
от зоната за "повишена сигурност" и/или възможност за настаняването
му в общо помещение с други л/св. лица; неосигурен негов пропорционален престой
на открито, включително и чрез отключване на килията му в зоната за повишена
сигурност за период равен на другите сравними лица; непредлагане работа от ответника ГД "ИН" на М.С.
и неосигурен на него достъп до трудова заетост; и неосигуряване от ГД
"ИН" достъп на М.С. до социални контакти, обучение, квалификация и
преквалификация, като НЕСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.С. с ЕГН ********** против ГДИН иск чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр с който се иска да осъди на основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр.
ответника по иска - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да преустанови
твърдените дискриминационни отношения,
както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни идентични дискриминационни
третирания на ищеца М.С.С. с ЕГН **********, като НЕСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.С. с ЕГН ********** против ГДИН иск чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр, с кото се иска да бъде
осъден ответника Главна
Дирекция„Изпълнение на наказанията“ да заплати на М.С.С. обезщетение в размер
на 146 000 /сто четиридесет и шест хиляди/ лева, при условията на чл.52 ЗЗД, за
претърпени неимуществени вреди причинени за периода от 03.04.2014г. до
01.04.2019г, вследствие дискриминационното му третиране от ГД "ИН", като НЕСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГДИН на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените разноски в размер на 100лв., за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :