Определение по дело №71/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба против решение № 61/11.07.2013 г., постановено от К районен съд по Г. д. № 418/2013 г. по описа на съда. Решението се обжалва в цялост от ответниците П. С. Б. и Е. К. Б. с твърдения, че същото е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивниците излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, в които сочат, че по делото не било установено наличие на облигационно правоотношение между страните, тъй като същото било установено само със свидетелски показания, от които, наред с това, било видно, че договорът за продажба не бил сключен от ищеца с ответниците, а с трети лица - Х. и С.. В жалбата се излагат и твърдения, че в писмени обяснения на ответниците П. и Е. Б., дадени по прокурорска преписка № 1198/2011 г. по описа на РП – К. (№ ЗМ-405/06.06.2011 г. по описа на РУП - К.), същите са признали, че дължат на ищеца сума в размер на 1 274 лв. като неплатена цена за продадено сурово краве мляко в периода от месец април до края на месец август 2010 г. В този смисъл изрично се заявява, че несъвпадането с твърденията на ищеца е налице единствено по отношение началото и края на претендирания период и по отношение размера на паричната претенция. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, депозират писмено становище, в която заявяват, че поддържат жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата А. Ю. Ю. не подава отговор. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Кт окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Ю. Ю. с предявени против П. С. Б. и Е. К. Б. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 1 800,00 лв. като неплатена цена на продадено в периода 01.01.2010 - 30.10.2010 г. сурово краве мляко по сключен между страните устен договор за продажба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2013 г. до окончателното погасяване.

С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло така предявените искове като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца претендираната от него сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до погасяване на вземането. С решението ответниците са осъдени да заплатят и разноски по делото в размер на 322,00 лв.

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното Кт окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество съдът констатира следното:

По делото е приобщена преписка № 1198/2011 г. по описа на РП – К., образувана по повод жалба на Ф.К. от с. Д. срещу ответниците П. и Е. Б. за престъпление по чл. 209 от НК, по която е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. От съдържащите се в тази преписка саморъчни писмени обяснения на ответниците се установява, че същите не отричат през 2009 г. и 2010 г. да са изкупували сурово мляко на цена 0,60 лв. за един литър от доставчици в с. Д. и други съседни села, към които признават, че имат незаплатени по доставките задължения. Освен това, в обясненията си ответниците изрично заявяват, че сред доставчиците на мляко от въпросните села са познати с имената Х. и С.. Установява се също и че един от тези доставчици е ищецът по настоящото дело – А. Ю. Ю. от с. Д., по отношение на който ответниците по прокурорската преписка са представили записки от водения от тях отчетен тефтер, в който лично от ответницата Е. Б. било отразено, че дължимото на ищеца до август 2010 г. възлиза на 1 274 лв.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетелите Ф. К. и К.М., също от с. Д.. Свидетелката Ф. К., съседка на ищеца, установява в показанията си, че всяка сутрин през 2009 г. и 2010 г. около 8,00 часа заедно с ищеца изкарвали в кофи в близост до къщите си сурово прясно мляко, което продавали на Х. и жена му С.. Последните идвали в селото с кола, която управлявал мъжът Х., а жената правела всички сметки. Понякога с тях идвало и момче – А.. Свидетелката установява, че четири семейства от селото продавали мляко на същите тези хора, които не заплащали задълженията си веднага, а след известно време - седмица, месец, като правели частични плащания от по 100-200 лв. По празници също плащали по 100 лв. Така постепенно задълженията им се увеличили и към свидетелката станали 2 500 лв., а към ищеца – между 1 800 лв. и 2 000 лв. Свидетелката установява, че с ищеца продължавали да продават на ответниците мляко „всеки месец, всеки ден”, тъй като тогава – през 2009 – 2010 г. имали по три-четири крави. Заявява, че й било известно каква сума се дължи на ищеца, тъй като всеки ден заедно продавали мляко и така придобила непосредствени наблюдения по отношение на това какво количество мляко е продал ищецът и каква цена му е заплатена. Наред с това установява, че за неплатените суми ответниците издали бележки, но сумите по тях не платили.

Свидетелката К. М., също съседка на ищеца, в показанията си установява, че в периода 2009 – 2011 г. заедно с ищеца продавали прясно краве мляко на Х. и жена му, които първоначално плащали веднага цената, впоследствие започнали да плащат на седмица, после на месец, на два месеца, а накрая спрели да плащат. Свидетелката заявява, че цената за продаденото от нея на ответниците мляко успяла много трудно да получи от тях след като всеки ден блокирала пътя. Същата сочи в показанията си, че задълженията към ищеца А. Ю. възлизали на около 2 000 лв., но не установява кога точно ищецът е спрял да им продава мляко. Заявява, че от ищеца й е известно какъв е размерът на задължението, тъй като същият в разговори често се оплаквал за парите, които има да взема.

При така установените обстоятелства съдът намира за безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по силата на сключен между тях устен договор за продажба на сурово прясно краве мляко на цена 0,60 лв. за литър. Установява се, че в процесния период ищецът заедно със свои съседи всекидневно давал на ответниците мляко. По образуваната през 2011 г. полицейска проверка ответниците признават, че до края на месец август 2010 г. имат задължения към ищеца за закупено от него мляко в размер на сумата от 1 274 лв. Разпитаните по настоящото дело свидетели установяват, че сумата възлиза на около 2 000 лв., като съдът кредитира показанията им с оглед обстоятелството, че същите са логични, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Наред с това, свидетелите са придобили непосредствени възприятия относно количествата на продаденото мляко и каква част от цената му е заплатена на ищеца, тъй като и те заедно с него доставяли на ответниците собствените си добиви от мляко и също, както и ищецът, правели собствени сметки за неплатените им от ответниците суми.

Въз основа на изложеното, съдът намира за доказано по делото, че в процесния период 01.01.2010 - 30.10.2010 г. е имало валидно сключен между страните договор за продажба, по който ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят на ищеца продажната цена за закупеното от тях сурово прясно краве мляко в претендирания размер от 1 800 лв.

Неоснователни са направените от ответниците във въззивната жалба доводи за недоказаност наличието на договор поради ангажиране единствено на свидетелски показания, както и за неустановяване, че ответниците са страна по този договор.

На първо място, изхождайки от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК договори на стойност до 5 000 лв. могат да се доказват посредством свидетелски показания. Освен това, за валидното сключване на договора в настоящия случай няма предвидена форма, каквато е необходима при продажбите на недвижимите имоти и някои видове движими вещи. По изложените съображения настоящият състав намира за допустимо да се установява наличието на договорна обвързаност между страните по делото със свидетелски показания. Тази обвързаност по силата на сключения между тях договор за продажба на сурово прясно мляко съдът намира и за безспорно доказана, както от показанията на разпитаните в процеса свидетели, така и от данните по приобщената по делото прокурорска преписка, където се съдържа и признание за дължимост на суми по процесния договор от страна на ответниците.

На следващо място, неоснователно е и възражението, че договорът не бил сключен с ответниците, а с някакви трети лица – Х. и С., тъй като от събраните доказателства безспорно се установява идентичността им с ответниците Е. и П. Б.. В приобщените по делото писмени обяснения и на двамата ответници, същите изрично заявяват, че са познати в района с тези имена. Наред с това, ответникът П. Б. в същите тези обяснения се идентифицира с трите си имена – П. С. Б., към които добавя в кавички и името „Х.”, както и ЕГН, което напълно съвпада с посоченото от ищеца в исковата молба. По отношение на ответницата Е. Б. също е налице такова съвпадение. Въз основа на изложеното съдът намира за безспорно установена идентичността между лицата, познати на доставчиците на мляко в с. Д. и околните села като Х. и С. (С., С.), и двамата ответници по настоящото дело.

По тези съображения настоящият състав намира исковете за напълно доказани, поради което същите следва да бъдат уважени в предявения размер. В този смисъл обжалваното решение на районния съд се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното производство, но доколкото не е направено изрично искане, съдът не следва да се произнася по разноските.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/11.07.2013 г., постановено по Г. д. № 418/2013 г. по описа на К районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.