Р Е Ш Е Н И Е
Номер 669 Година 02.07.2015 Град С.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети юни Година 2015
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: Р.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер
1466 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 213, ал. 1 от К
Ищецът З. твърди
в исковата си молба, че на 17.10.2014 г., автомобил А. с рег. № -, собственост
и управляван от И.П.К.,*** - в С. преминал през участък с отрязан асфалт, при
което била увредена предната му лява гума. Свидетел на това ПТП бил пътуващият
в автомобила Н.П.В.. Собственикът на увредения автомобил - И.П.К., имал сключен
договор за застраховка "пълно каско" с ищеца, за което била издадена
полица № 4704141100001342, която била валидна за периода 04.10.2014 г. -
04.10.2015 г. Във връзка с тази застраховка за увредения автомобил,
собственикът му И.П.К. подал при ищеца заявление от 17.10.2014 г. за изплащане
на застрахователно обезщетение. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд (Обн.
ДВ бр.8 от 30.01.2009 г.) не се посещавали от органите на МВР и не се съставяли
документи за повреди на МПС, които не били причинени от друго ППС, водачът И.П.К.
и свидетелят на ПТП Н.П.В. подписали декларация пред ищеца за настъпването на
застрахователното събитие. Ищецът изготвил опис на претенция №
51-05040-01020/14 от 17.10.2014 г. и опис-заключение на претенция №
51-05040-01020/14 от 20.10.2014 г., според които при ПТП била повредена
предната лява гума - 225/45/Р17, която била за подмяна. Съгласно изготвения от
ищеца доклад по щета № 470414141447529 от 28.10.2014 г., определеното
застрахователно обезщетение било 180.39 лева. От същото била приспадната
премията за удържане /неплатената част от общата застрахователна премия/ в
размер на 122.50 лева, която била дължима от собственика на автомобила по договора
за застраховка "пълно каско". Поради това на последния ищецът платил
разликата от 57.89 лева с преводно нареждане от 31.10.2014 г. С плащането й за
ищецът възникнало регресно вземане по чл. 213, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 50 от ЗЗД срещу собственика на пътя, на който било станало ПТП - О.. С регресна
покана изх. № Л 05062/28.11.2014 г., връчена с обратна разписка на 03.12.2014
г., собственикът на пътя - О., била поканена да плати сумата 180.39 лева на
ищеца, но плащане нямало и до момента. Тези обстоятелства обусловили правния
интерес на ищеца от процесния иск срещу ответната О.. Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 180.39 лева за главница от изплатено
застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка за нанесени
имуществени вреди на застрахованото третото лице - И.П.К. и законна лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът О.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и
му присъди юрисконсултско възнаграждение, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор, в съдебно заседание и в представена от
пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На 03.10.2014
г., с представената по делото застрахователна полица № 4704141100001342, между
ищеца като застраховател и свидетелят К. като застрахован/собственик на л.а. „-”
с рег. № -, е бил сключен при общи условия (които не са представени по делото) договор за имуществена застраховка
„Каско стандарт” на същия автомобил, за срок от 04.10.2014 г. до 04.10.2015 г. (л.
5). Страните не спорят, че при сключването му свидетелят К. е платил на ищеца първата
разсрочена вноска от 122.49 лева от уговорената в договора застрахователна
премия от 489.99 лева, с плащането на която вноска този договор е влязъл в сила
на тази дата на сключването му (чл. 187 КЗ).
На 17.10.2014
г. свидетелят К. подал до ищеца представеното по делото заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение по този договор (л. 6). В същото заявил, че при движение на 17.10.2014
г. в С. по бул. Ц. преминал с автомобила си през отрязан асфалт, вследствие на
което се увредила предната му лява гума, на борда на която излязъл балон (л. 6). За доказване на това застрахователно
събитие същият свидетел попълнил на същата дата 17.10.2014 г. представената
декларация, с която декларирал пред ищеца, че в деня на подаването й преминал със
застрахования си горепосочен автомобил през участък с отрязан асфалт по бул. Ц.
в С., при което се повредила предната лява гума на този му автомобил, на която
се появил балон на борда (л. 4). На същата дата 17.10.2014 г. и лист, декларация като
свидетел на това ПТП подал и свидетелят В.. В последната той декларирал пред
ищеца, че на 17.10.2014 г. присъствал на ПТП, настъпило на бул. Ц., с участието
на собствения на свидетелят К. горепосочен автомобил, който на бул. Ц. преминал
през участък с отрязан асфалт, вследствие на което се увредила предната му лява
гума (л. 4).
По това заявление
ищецът изготвил на същата дата 17.10.2014 г. представения по делото опис на
претенция. В последния негов представител вписал, че застрахованият свидетел К.
претендира изплащане на застрахователно обезщетение за увредена при посоченото
от него ПТП на 17.10.2014 г. предна лява гума - 225/45/Р17 с 60 % годност на
застрахования му автомобил (л. 7). Върху този опис се подписал и свидетелят К. (л.
7). В него е отразено, че тази гума е за подмяна (л. 7).
На 20.10.2014 г. е изготвен и
представеният от ищеца по делото опис-заключение по претенция. В него е
отразено, че цената на подмяната на предната лява гума на застрахования
автомобил на свидетелят К. е 185 лева (л. 8). Този опис-заключение обаче, е неподписан, както от
посочените в него оценител и експерт на ищеца, така и от застрахования свидетел
К. (л. 8).
На 28.10.2014 г. експерт на ищеца
изготвил и представения по делото доклад по щета. С него предложил, за
декларираното от свидетелят К. ПТП на 17.10.2014 г., да му се признае
застрахователно обезщетение от 180.39 лева, от което да се прихване част от
122.50 лева за дължима се от него разсрочена вноска от застрахователната премия
по договора и му се изплати разликата от 57.89 ***ева по посочената в заявлението
му банкова сметка (л. 9). Под това заявление директор на ищеца е записал в графата „основание за
регрес:”, че са налице „неизяснени обстоятелства (евентуален регрес) към неизвестен” (л. 9).
На 31.10.2014 г. ищецът превел на
свидетелят К. признатата му за плащане разлика от 57.89 лева от
застрахователното обезщетение (л. 10).
На 28.11.2014 г. ищецът изпратил на
ответника представената по делото регресна покана. С нея го поканил да му
възстанови на основание чл. 213, ал. 1 КЗ платеното на свидетелят К.
застрахователно обезщетение от 180.39 лева по сключената между тях имуществена
застраховка (л. 11). Тази покана ответникът получил на 03.12.2014 г. (л. 11).
Съдът не кредитира, защото са
непоследователни и вътрешно противоречиви, а противоречат и на представените по
делото негови горепосочени заявление и декларация от 17.10.2014 г. -
показанията на свидетеля К.. Първоначално същият дава категорични показания, че
през октомври
Съдът не кредитира, защото са
непоследователни и вътрешно противоречиви, а противоречат и на представената по
делото негова декларация от 17.10.2014 г., както и на декларацията и
заявлението от 17.10.2014 г. на свидетелят К. - и показанията на свидетеля В.. Първоначално
същият дава категорични показания, че по време на процесното ПТП бил задрямал и
се събудил от попадането при същото на гумата на управлявания от свидетеля К.
автомобил в участък с отрязан асфалт по бул. Ц. в С., а след това напълно
непоследователно и вътрешно противоречиво на горното същият този свидетел дава
показания, че бил задрямал по време на пътя от П., но се събудил още при
влизането на колата в С., до Т. (л. 40-41). Първоначално същият свидетел дава категорични показания, че след
като свидетелят К. преминал при ПТП през процесния участък с отрязан асфалт,
едва след него спрял управлявания от него автомобил по посока на движението и през
предното му стъкло свидетелят В. видял отрязаното парче асфалт, през което този
му автомобил вече преминал при ПТП, което е обективно невъзможно, а след това напълно
непоследователно и вътрешно противоречиво на горното същият свидетел дава
показания, че всъщност не видял това отрязано парче асфалт, през който преминал
при ПТП този автомобил, а „…то се усещало, че колата не е на същото ниво…”,
след което напълно непоследователно и вътрешно противоречиво и на горното
същият свидетел дава показания, че по време на преминаване на автомобила през
това отрязано парче асфалт при ПТП, той не бил спал, а видял, че имало такова,
но не знаел дали управлявалият автомобила свидетел К. го бил видял, а след това
напълно непоследователно и вътрешно противоречиво и на горното същият свидетел В.
дава показания, че от преди това знаел, че на това място на бул. Ц. имало
отрязан асфалт, но не бил очаквал, че управляваният от свидетелят К. автомобил
щял да влезе в него и по скоро усетил, а не видял, че този автомобил влязъл в
този асфалт, тъй като не погледнал да види след спирането му от свидетеля К.
след ПТП, в „..коя дупка е влезнала колата, а предположил, че колата попаднала
в дупката с отрязания асфалт, защото знаел от преди това, че там имало отрязан
асфалт, а не бил видял, че конкретно колата влязла в отрязания асфалт…..” (л. 41). Показанията на този свидетел, че
процесното ПТП е настъпило вечерта около 21-22 часа, като след него той си
тръгнал и оставил свидетелят К. да търси вариант да сменя увредената при същото
гума на автомобила му, защото не разбирал от гуми и нямало как да му помогне,
като след това свидетелят К. му казал, че се е оправил сам с колата, а
свидетелят В. не го попитал дали е сменял гумата или е искал помощ –
показанията на свидетеля В. противоречат не само на заявлението и декларацията
от 17.10.2014 г. на свидетеля К., но и на декларацията от 17.10.2014 г. на самия
свидетел В., с която той е свидетелствал пред ищеца, че е присъствал на процесното
ПТП, което е настъпило не вечерта, а през деня на 17.10.2014 г., когато и той е
попълнил при ищеца тази си декларация заедно със свидетеля К. (л. 4 и 6). Налице е освен това и очевидно противоречие
между показанията на тези двама свидетели по отношение на обстоятелството, кога
свидетелят К. е спрял след ПТП управляваният от него при същото автомобил и е
установил твърдяната от ищеца повреда на предната му лява гума при същото. В
тази насока свидетелят В. дава категорични показания, че свидетелят К. е спрял
този си автомобил веднага след ПТП, тъй като при същото „..нещо стана с
гумата..” и „..ние спряхме, нямаше как да не спрем, И. веднага слезе да види
какво става … и каза, че гумата е станала на балон…”, докато свидетелят К. дава
коренно противоположни показания, че не е спрял веднага след като преминал през
„…. този отрязан асфалт, а спрях на центъра, когато стигнах, малко по-надолу на
централната пиаца……”, където спрял „..по друга причина..” и там „..случайно
видял гумата, не бил гледал точно нея…..”, но знаел, че балона на същата, който
видял тогава, се бил получил от влизането му в отрязания асфалт на бул. Ц.,
защото „…..само в този отрязан асфалт…” му попаднала гумата (л. 39-41). Тази непоследователност и вътрешна
противоречивост в показанията на тези свидетели, и противоречието им с
останалите горепосочени писмени доказателства – оправдава напълно недоверието,
с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК).
По делото е назначена служебно и
съдебна-автотехническа експертиза, определеното да изготви която вещо лице,
след запознаване само с писмените доказателства по делото, е представило
заключение, че механизмът на процесното ПТП е отразен в представените от ищеца
декларации на свидетелите К. и В., където е посочено, че процесният автомобил -
е преминал по бул. Ц. в участък с отрязан асфалт, вследствие на което се
получил балон на борда на предната му лява гума (л. 31). Според вещото лице по делото липсват
подробни сведения за мястото и обстоятелствата, при които е настъпило това ПТП,
поради което няма данни, на базата на които да може да се отговори на
поставените от съда въпроси – кога, къде и при какви точно пътни условия и
такива на видимост е настъпило това ПТП, и какво е било поведението на
участника в него непосредствено преди и при същото; каква е била позволената в
този пътен участък скорост на движение на МПС и как точно е била сигнализирана тя;
какви точно пътни знаци и маркировки е имало в същия участък към момента на
настъпване на това ПТП и спазени ли са били те от участника в него; с каква
скорост той е управлявал процесният автомобил при това ПТП и възможно ли е било
при същата и конкретните пътни условия и такива на видимост да се избегне това
ПТП; имало ли е на мястото му, към момента на настъпването му, участък с
отрязан асфалт и с каква големина, бил ли е разрешен за движение този участък
към момента на ПТП и сигнализиран ли е бил той с пътен знак, маркировка или по
друг начин, като такъв, в който се извършва ремонт (т. 2-7 на ЗСАТЕ, л. 31). Според вещото лице изразът „отрязан
асфалт” означава участък от платното за движение, на който е фрезован
асфалтовият слой, което се прави при ремонтно – възстановителни работи на
платното (л. 31). Според т. 8 от ЗСАТЕ, скоростта на движение на автомобила не е
единственият фактор, който има значение за получаване на процесното увреждане,
като в случая, тя най-вероятно е била според вещото лице по-ниска от
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл.
2131 ал. 1 КЗ е недоказан още в своето основание. Поради това следва да бъде
изцяло отхвърлен, като неоснователен, без преди това да бъде обсъждан и по
отношение на неговия размер, защото това се явява безпредметно. Според чл. 213,
ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования против причинителя на вредата – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Анализът на
тази норма налага извода, че за да възникне предвиденото в нея регресно
застрахователно право са необходими следните две положителни предпоставки –
деликтна отговорност на трето лице по някой от фактическите състави на
непозволеното увреждане на чл. 45 и сл. ЗЗД по отношение на увредения –
застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. Тежестта да докаже
пълно и пряко тези предпоставки се носи по делото от ищеца (чл. 154 ГПК). Последният обаче не доказа въобще
пълно и главно твърдените в исковата му молба факти относно времето, мястото и
механизма на процесното ПТП и причинно – следствената връзка между същото и посочените
в исковата му молба имуществени вреди за застрахования собственик на процесния
лек автомобил, обезщетени от ищеца по валидно сключената с него имуществена
застраховка „каско”.
Представените
от ищеца за доказване на този му иск по делото горепосочени - заявление,
декларации, опис на претенция, опис-заключение по претенция от 17.10.2014 г. и
доклад по щета от 28.10.2014 г., представляват само частни свидетелстващи
документи, съставени от и по данни на водача на увреденото МПС и свидетелят В.,
чиято вярност ответникът оспори, поради което те не доказват въобще удостоверените
в тях факти относно времето, мястото и механизма на процесното ПТП, нито
настъпилите при същото вреди и причинната връзка между тях, а сами се нуждаят
от доказване (чл. 180 ГПК). Ангажираните в тяхна подкрепа обаче от ищеца свидетелски показания на
свидетелите К. и В. съдът не кредитира с оглед изложеното, а доколкото заключението
на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза базира отговорите
си за времето, мястото и механизма на процесното ПТП, настъпилите при същото
вреди и причинната връзка между тях, само на тези представени от ищеца и
оспорени от ответника писмени доказателства, които това заключение възпроизвежда,
видно от т. II от същото (л. 31), то въз основа на него съдът очевидно не може да приеме за доказано, че
процесното ПТП се е осъществило по твърденият от ищеца начин, а други надлежни доказателства,
които да доказват пълно и пряко верността на вписаните в тези писмени
доказателства обстоятелства относно времето, мястото и механизма на процесното
ПТП, настъпилите при същото вреди и причинната връзка между тях, носещият тук
тежестта на доказване ищец не представи и липсват по делото (чл. 154 ГПК). А след като в същото не е установен
по категоричен начин механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка
между същото и вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл. 213,
ал. 1 КЗ обезщетение, то само на това основание този предявен от ищеца иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, заедно с акцесорните претенции на
ищеца за присъждане на законна лихва и разноски по делото (Р 98-2012-II т.о. на ВКС).
При този изход на делото, само
ответникът има право да му се присъдят сторените по същото разноски, изчерпващи
се в случая с исканото от същия
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, каквото в минималния размер от
300 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да му бъде присъдено, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (чл. 78,
ал. 3 и 8 ГПК).
Воден от
горните мотиви Старозагорския районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от З., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---,
иск за осъждането на О., с адрес гр. С., бул. Ц. № 107, с Булстат ---, да му
заплати сумата от 180.39 лева, представляваща регресно вземане по чл. 213, ал.
1 КЗ за изплатено на 31.10.2014 г. на застрахованото трето лице И.П.К. застрахователно
обезщетение по сключен със застрахователна полица № 4704141100001342 от 03.10.2014
г. договор за имуществена застраховка „Каско стандарт” за обезвреда на
причинени му имуществени вреди при настъпило на 17.10.2014 г. ПТП в гр. С., на бул.
Ц., и законна лихва върху тази сума от 23.03.2015 г. до изплащането й, както и
разноските по делото.
ОСЪЖДА З. с
п.а., да заплати на О. с п.а., сумата от 300 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: