Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Асеновград, 19.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
Асеновград, трети граждански съдебен състав, в публично заседание на десети май
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен
съдия: Елена Калпачка
при секретаря С.К.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2036 по описа на съда за 2015 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск на осн. чл. 143
и чл. 149 от СК.
Ищците Ж.Д.Д. и Г.Д.Д., и двамата действащи лично със
съгласието на майка си Я.М.П., чрез адв. П., молят да бъде осъден ответника Д.Д.Х.,
като техен баща, да им заплата месечна издръжка от по 150 лв. месечно, считано
от 11.12.2014 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
задължението. Твърдят, че ответникът е техен баща, като от раздялата на
родителите им през 2001 г. той не се е интересувал от тях, не ги е виждал, не е
давал издръжка. Твърдят, че живеят при майка си и съжителят и, които се грижат
за издръжката им, както и на роденото им дете П.. Твърдят също, че са ученици
съответно в осми и девети клас, нуждаят
се от издръжка, която е около 300 лв. за всеки от тях и се поема изцяло от
майката, а ответникът работи в Г., няма задължения за издръжка на други лица и
разполага с доходи.
Ответникът, чрез
назначения особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, в писмен отговор в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло иска за минало време, като
признава иска за бъдеще време по основание, но оспорва по размер, като счита,
че е прекомерно завишен. Оспорва твърденията, че ответникът реализира високи
доходи, както и, че не дава издръжка за децата си. В съдебно заседание моли да
бъде постановено решение по справедливост, съобразно възрастта на децата и
обстоятелството, че не са установени доходите на ответника.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235
от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът е баща на непълнолетните ищци Ж.Д.Д.,
родена на *** г. и Г.Д.Д., роден на *** г., видно от представените
удостоверения за раждане. Видно от
представеното удостоверение Ж.Д.Д. през учебната 2015/2016 г. е била записана
като ученичка в осми клас на ОУ „Г. ***, като подлежаща на задължително
обучение до 16 г. възраст. Няма доказателства, че Г.Д.Д. е ученик, а и с оглед
изявлението на процесуалния представител в съдебно заседание съдът приема, че
не посещава училище.
От разпитания по делото свидетели, дядо на ищците, чиито показания съдът
прие изцяло истинни, като отчете и възможната му заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че децата Ж. и Г. живеят с майка си, като баща им ги е
напуснал още когато били на около година. Същият заяви, че за децата според
него са необходими не по-малко от 250 - 300 лв. месечно. Свидетелските
показания установиха, че децата се отглеждат само от майката и съжителят и,
като бащата не участва в издръжката им, дори не ги вижда. Заяви, че майката и
мъжът, с който живее, не заплащат наем, закупуват всичко необходимо за храна,
облекло, учебни помагала на Ж., както и, че дъщеря му има и друго дете, за което
се грижи. Установи се също, че бащата не живее в селото, от където е, като свидетелят заяви, че не знаят къде е, но
знаят, че работи, заедно с майка си, в Г..
От представените справки от НАП е видно, че бащата няма деклариран доход, а
майката е работела, като договорът и е прекратен месец май 2015 г. Свидетелят
заяви, че майката работи, но не е на постоянна работа. В исковата молба е
направено признание на факта, че майката получава около 500 лв. месечно.
От приложената справка от МВР, сектор ПП е видно, че ответникът има
регистрирани два автомобила до 2013 г., като към момента няма данни да
притежава МПС.
При така събраните доказателства, съдът прие за установено, че ищцата Ж.Д.
е на петнадесет години и осем месеца и е
ученик в осми клас за учебната 2015/2016 година, дневна форма на обучение. Ищцата
живее и учи в с. Б., обл. П., освен разходи за храна, консумативи, дрехи и
обувки има и разходи за учебници и учебни помагала. Ищецът Г.Д. е на шестнадесет
години и седем месеца, не учи, живее с
майка си в с. Б., има разходи за храна, дрехи и консумативи.
Майката на децата получава доходи около 500 лв. месечно, като не се
представиха доказателства за раждане на друго дете, което да не е навършило
пълнолетие. Бащата не се установи да работи, тъй като от събраните свидетелски
показания не се установи по безспорен начин този факт, но е в работоспособна
възраст, не се установи да има задължения към други лица за издръжка. В
изпълнение на задължението си за издръжка към ненавършили пълнолетие деца
следва да осигурява доход поне в размер на минималната работна заплата за
страната, или поне около 420 лв. При определяне размерът на издръжката съдът
следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на неговите родители.
Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има нужда от издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
като минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2016 год. е 420 лева (ПМС №
375/28.12.2015 г.), или минималният размер на издръжка за дете е 105 лева.
При тези обстоятелства, съдът
приема, че за непълнолетната Ж., с оглед възрастта и - на усилен растеж, подлежаща на задължително
училищно образование, нуждите и от лични пособия, учебни материали и средства
за обучение, както и възможността на родителите и, са нужни месечно в пари и
грижи около 250 лева. Майката, с оглед упражняване на непосредствените грижи за
възпитанието и отглеждането на детето, може да поеме по-малка част от
издръжката на детето, въпреки, че признава по-високи доходи, или 120 лева от
тях, а останалите 130 лева следва да се поемат от ответника, който не полага
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето и е длъжен да
работи и получава средства за изпълнение на задължението си да издържа
непълнолетните си деца. Поради изложеното искът следва да бъде уважен до този
размер от 130 лв., а за останалата част от предявения размер да бъде отхвърлен
като недоказан.
За непълнолетния Г., с оглед възрастта му -
на усилен растеж, нуждите му от лични пособия, храна и облекло, както и
възможността на родителите му, са нужни месечно в пари и грижи около 220 лева.
Майката, с оглед упражняване на непосредствените грижи за възпитанието и
отглеждането му, може да поеме по-малка част от финансовата издръжката на
детето, или 100 лева от тях, а останалите 110 лева следва да се поемат от
ответника. Ето защо искът следва да бъде уважен до този размер, а за останалата
част от предявения размер да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на претенциите за заплащане на издръжка, считано една година преди
датата на подаване на исковата молба, съдът счита същите основателни, до
посочения по-горе размер. Установи се от обсъдените свидетелски показания, че децата
за тази година са живели при майка си, както и, че за тях са се грижили майка
им и съжителят и, като са се нуждаели от средства за храна, облекло, учебни
пособия, които е осигурявала единствено майката. Съгласно чл. 149 от СК,
издръжка за минало време може да се търси до една година преди предявяването на
иска, поради което така направената претенция следва да бъде уважена, като бъде
постановено заплащане на издръжка, считано от 11.12.2014 г.
Следва на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на решението.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
сметка на РС Асеновград в размер на 4% върху тригодишните платежи за всеки от
исковете, или общо в размер на 345,60 лева, съгласно Тарифа за таксите, които
се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.Х., с ЕГН: **********,***, да заплаща на Ж.Д.Д., с ЕГН: **********,***, със
съгласието на майка си Я.М.П., с ЕГН: **********, по 130 (сто и тридесет) лева
месечна издръжка, начиная от 11.12.2014 г. до настъпване на пълнолетие или
друга причина за прекратяването или изменяването й, като отхвърля предявения иск за частта от 20 лв., до пълния предявен
размер от 150 лева месечно.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., с ЕГН: **********,***, да заплаща на Г.Д.Д., с ЕГН: **********,***, със
съгласието на майка си Я.М.П., с ЕГН: **********, по 110 (сто и тридесет) лева
месечна издръжка, начиная от 11.12.2014 г. до настъпване на пълнолетие или
друга причина за прекратяването или изменяването й, като отхвърля предявения иск за частта от 40 лв., до пълния предявен
размер от 150 лева месечно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметката на РС Асеновград държавна такса в размер на
345,60 лв. (триста четиридесет и пет лева и шестдесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от посочения
ден за обявяването му – 27.05.2016 г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Районен
съдия: