М О
Т И В И
към Присъда № 7/27.09.2019г. по НОХД № 450/2019г. по описа на Сливенски
окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 761/2018г. по описа на РУ гр.Нова
Загора, вх.№ 3366/2018г., пор.№ 291/2018г. на ОП гр.Сливен по обвинението на Г.А.
*** за престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр. чл.342
ал.1 от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на
Окръжната прокуратура гр.Сливен посочва, че е установена фактическата установка
по делото, която не се спори и от подсъдимия. Поддържа повдигнатото обвинение
срещу подс.Г. за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1,
вр.ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, което намира за доказано по несъмнен и
категоричен начин и моли за постановяване на осъдителна присъда. Посочва се, че
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт се базира насъбраните по
делото доказателства и доказателствени средства и подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, в което обвинен. Твърди
се,че подсъдимият Г. е нарушил правилото, регламентирано в чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение с конкретните условия на
видимост и се е движел със скорост от 90 км/ч, вместо да се движи със скорост
59 км/ч, която би му позволила при възникване на опасност на пътя да спре и да
предотврати настъпването на ПТП. Посочва като отегчаващи като отговорността на
подсъдимия обстоятелства допуснатите предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата, за което е бил наказван по административен ред и като
смекчаващи – чистото му съдебно минало, пълните самопризнания направени в хода
на ДП и оказаното съдействие от негова страна за разкриване на обективната
истина и доказване авторството на деянието. Към тези изброени отегчаващи и
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства прокурорът счита, че
следва се вземе предвид и обстоятелството, че настъпилият тежък резултат от ПТП
/смъртта на З.С.П./ е в резултат и на действията на пострадалия, които той е
допуснал, като не е обезопасил авариралият си автомобил на магистралата
съгласно правилата в чл.59 от ЗДвП. При тези изброени обстоятелства, имащи
значение за индивидуализация на наказанието на подсъдимия, прокурорът намира,
че следва да се постанови осъдителна присъда и да се наложи наказание на подс.Г.
под средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.3 предл.4 б“б“ от НК,
както и да се наложи наказание по чл.37 т.7, т.е. да бъде лишен от право да
управлява МПС за максимален срок.
Повереникът на частните
обвинители С.З.П., Г.П. и С.А.П., се присъединява към становището на
прокуратурата, като счита, че повдигнатото обвинение е изцяло доказано в хода
на наказателното производство. Посочва, че при обсъждане на доказателствата,
следва да се вземе предвид механизмът на настъпване на ПТП, като се иска съдът
да не кредитира частта от авто-техническата експертиза, в която е посочено за
място на настъпване на ПТП в дясната активна лента за движение на
автомагистралата, на разстояние 32-84см в лентата. Прави разбор на
доказателствата по делото, които според повереника опровергават този извод на
вещото лице в заключението по изготвената АТЕ. Сочи, че при определяне на
мястото на удара вещото лице е използвало формулата за импулсите в механиката,
в която като величини са дадени скоростта на тялото, отдаващо импулса по
неговата маса, както и тялото, приело удара и неговата маса, като на ДП не
присъстват данни за масите на пострадалия и товарния автомобил, поради което не
са заместени в използваната формула. Счита се, че изчисленото от вещото лице
разстояние от 65м видимост от страна на подсъдимия към пострадалия е било
технически достатъчно, да се извърши маневра за заобикаляне на препятствието,
дори и пострадалият да се е намирал от 32см до 84см навътре в активната лента. Посочва
се, че вещото лице не изследвало вариантът, в който товарният автомобил се е
движел в средата на активната лента и се извеждат изчисления, че ако е било
налице такова движение от страна на товарния автомобил, то сблъсък не би
настъпил с пострадалия. Повереникът посочва, че според АТЕ сблъсъкът е настъпил
на 190см от авариралия автомобил на пострадалия, което противоречи на
доказателствата по делото и на житейската логика, тъй като не било нормално от
житейска гледна точка пострадалият да е бил на близо 2 метра от авариралия си
автомобил в посока навътре към платното за движение. Пледира за налагане на
справедливо наказание, с оглед отегчаващите и смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и целия доказателствен материал по делото. Частните
обвинители се придържат към казаното от повереника им.
Подсъдимият в съдебно заседание
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Защитникът
на подсъдимия в съдебно заседание не спори фактическата обстановка, установена
по делото и не се спира подробно на нея. При установената фактология по делото
защитникът единствено акцентира на това дали в конкретната ситуация
пострадалият, като участник в движението, е бил предвидима опасност за
движението. Излага, че автомобилът на пострадалия се намирал в аварийната
лента, тъй като е аварирал, но без да е обозначен по изискуемия от закона начин
с пускане на аварийни светлини, без поставяне на светлоотразителен триъгълник,
като и пострадалият е бил без светлоотразителна жилетка, като по този начин е
нарушен и чл.101 от ЗДвП. От всички обстоятелства по делото защитникът прави
извод, че пострадалият водач, като участник в движението, не е представлявал
предвидима опасност за подсъдимия. Сочи, че ако това възражение не се намери от
съда за основателно, то основният въпрос е определяне на наказанието на
подсъдимия. Твърди се, че прокуратурата съвсем коректно е посочила смекчаващите
и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Защитата намира, че е налице
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към които освен
изброените от представителя на държавното обвинение, следва да бъде включено и
формата на вина към самото престъпление, която в случая е несъзнавана
непредпазливост, както и формата на вина за извършване на нарушението, което да
е в причинна връзка с настъпилия резултат. В конкретния случай е налице
непредпазлива форма на вината. Към смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, защитата посочва, че следва да се включат и характеристичните
данни за подсъдимия, които го определят в изключително положителна светлина,
трудова ангажираност, осигуряване прехраната на още трима човека, като всичко
това го определя като трайно социализирана личност. Защитата прави разбор и на
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като посочва, че
нарушенията на правилата за движение от страна на подсъдимия следва да бъдат
ценени на първо място по тежест, не следва да се подхожда към тях чисто
математически като брой нарушения. На следващо място, следва да се отбележи
дали подсъдимият е наказван през годините за такова нарушение на правилата за
движение, каквото е настоящото и на последно – следва да се съпоставят
нарушенията на подсъдимия с периода, през който той е водач и с тяхната
повторяемост през този период. Акцентира се, че подс.Г. е водач в продължение
на 20 години, т.е. получава се по-малко от едно нарушение на година и то за
водач, който ежедневно е на пътя, тъй като с това си вади прехраната, с
доставка на зеленчуци. Защитникът прави извод, че подсъдимият като личност и
като водач на МПС е с изключително ниска степен на обществена опасност, като
тук трябва да се отчете и квалифициращият белег - напускане на местопроизшествието.
Посочва се, че при вземане предвид на този квалифициращ признак следва да се
вземат предвид действията на подсъдимия веднага след като е пристигнал в
гр.Карнобат, а именно, че е сигнализирал за настъпилото ПТП, не е предприел
каквито и действия по заличаване на следи, които да прикрият авторството на
деянието или пък фактически обстоятелства, които биха имали значение за
установяване на механизма на извършване на ПТП. Пледира се за налагане на
наказание към минималния, предвиден в
закона размер, след което да се приложи редукцията на чл.58а ал.1 от НК и да се
определи наказание под 3 години лишаване от свобода. Счита се, че са налице
всички предпоставки за приложение института на условното осъждане, поради което
съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, да се прецени, преди всичко за
поправяне на подсъдимия и с оглед на смекчаващите вината му обстоятелства, че
целите на наказанието могат да се постигнат с института на условното осъждане. Предоставя
на съда относно размера на наказанието лишаване от правоуправление.
Подс.Г.Г. в съдебно заседание
потвърждава изложеното от защитника си. Искрено съжалява за случилото се,
извинява се на близките на пострадалия. Моли за налагане на справедливо наказание.
От събраните на
досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание от страна на
подсъдимия се установява следната фактическа обстановка:
Подс.Г.А.Г. *** е едноличен
собственик и управител на ТД „Диалекс – 08“ ЕООД гр.Карнобат. Основната дейност
на търговското дружество е покупко-продажба на плодове и зеленчуци. За
осъществяване на дейността си фирмата притежава специален хладилен автомобил,
зелен на цвят, модел „Скания Р 114“, с peг. № A ****КР, с който обикновено
подс.Г. извършвал превоз на различни хранителни стоки, плодове и зеленчуци.
Подс.Г.Г. е правоспособен
водач на МПС, с придобити от 1992г. категории „В“, „С“, „М“, „АМ“, „ТКТ“ и
притежава свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до
24.03.2021г. Като водач на МПС, е наказван общо 17 пъти /последно през 2017г./
по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
На 22.11.2018г. след като
натоварил стока от борсата за зеленчуци в с.Плодовитово, общ.Пловдив, около
16.15 часа, подс.Г. ***, управлявайки фирмения хладилен автомобил м.“Скания Р
114“, с peг. № A ****КР. Около 17.00 часа той се движел по автомагистрала
„Тракия“ в посока от запад на изток, т.е. от гр.Стара Загора към гр.Бургас.
Движението подс.Г. осъществявал в тъмната част на денонощието, при суха пътна
настилка и ограничена видимост. В района на км 250+900 на автомагистралата, в
землището на с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора, в дясната активна пътна лента
за движение, на прав участък, обвиняемият управлявал автомобила със скорост 90 км/ч,
с включени къси светлини. Платното за движение е еднопосочно, с две ленти за
движение, всяка от тях с широчина по 3.80м, разделени помежду си с прекъсната
осева линия и южно от тях аварийна лента с широчина 3.20м, отделена с
непрекъсната линия. От двете страни платното за движение е ограничено от
затревени банкети и последващи мантинели на 0.9м от края на платното.
По същото време, в същата
посока на магистралата, със собствения си лек автомобил м.“Рено 19 Шамад“ с
per. № СТ 0135 АР, се движел пострадалият З.С.П.. Около 17.00ч. в района на км
250+900 на автомагистралата, поради авария на задната лява гума на автомобила,
пострадалия спрял в аварийната лента за движение. Видно от протокола за оглед
на местопроизшествие пострадалият паркирал автомобила възможно най-вдясно в
аварийната лента, с предната си част на изток, т.е. по посока на движението,
отстоящ със задна лява гума на 0.9 метра южно от разделителната непрекъсната
линия на аварийната лента и предна лява гума, също отстояща на 0.9 метра южно от
разделителната линия. Постр.П. предприел действия за отстраняване на аварията
като напомпи задната лява гума на автомобила. В същия момент, движейки се по
магистралата, подс.Г. стигнал до мястото, където аварирал пострадалият. Той
осветил с челния фронт на късите светлини на товарния автомобил постр.П., който
в този момент се намирал извън собствения си автомобил и се подготвял да помпи
задната лява гума с помощта на крачна помпа. При движение със скорост от 90 км/ч,
с включени къси светлини, обвиняемият имал възможност съобразно осветеността
пред автомобила да възприеме пострадалия като опасност на разстояние от около
60-65м от мястото на удара. Подс.Г. изобщо не забелязал намиращия се аварирал
автомобил и водач, и продължил движението си без да го възприеме като опасност,
запазвайки управлението в дясната лента, близо до разделителната линия с
аварийната лента. При това движение обвиняемия блъснал с челната дясна част на
автомобила си постр.П.. В този момент пострадалия бил отляво отстрани на
спрелия лек автомобил и ударът бил отдясно отстрани, малко отзад на тялото му.
Пострадалият бил изправен и вероятно държал в ръцете си помпата, която по време
на огледа била намерена пред автомобила му, т.е. на място и в посоката, към
която е излетяло и тялото на пострадалия. При този удар тялото на пострадалия
било изтласкано напред и надясно по посока на движение на товарния автомобил,
след което последвал нов удар в предната лява врата и предната лява колонка на
автомобила на пострадалия. След втория удар тялото на пострадалия извършило
полет напред и надясно и достигнало крайното си положение на покой, като постр.П.
починал на място, веднага след като тялото му паднало на асфалта. Макар, че
възприел удара с предната дясна странична част на автомобила си, подс.Г. без да
спре товарния автомобил и да установи какво се е случило напуснал
местопроизшествието, продължавайки движението си по автомагистралата с
повредени светлини - счупен десен фар и мигач.
Около 18.30 часа на същата
вечер подс.Г. пристигнал в складовата база на фирмата, находяща се в двора на
бившето ТКЗС в гр.Карнобат и паркирал товарният автомобил. Когато слязъл от
камиона, той установил, че по предната дясна част на кабината има тежки
деформации, включително и зацапвания от кръв. Тогава в 18.44ч. на 22.11.2018г.
от телефонен номер **********, подс.Г. подал сигнал на телефон „112“ и съобщил
за евентуално настъпило ПТП, като посочил точното място на автомагистрала
„Тракия“. Няколко минути по-късно на място в склада пристигнал екип на РУ
Карнобат, който след като провел беседа с подсъдимия и с оглед получената преди
това служебна информация за издирване на водач на ППС, причинил на същото място
ПТП със починало лице се установило, че издирваното лице е подс.Г.. На място
въз основа на постановление от 22.11.2018г. на разследващия полицай за
възлагане на действия по разследване по делегация бил извършен оглед на
товарният автомобил, управляван от подсъдимия, при който било установено
следното, че предната дясна част на специален хладилен автомобил м.“Скания Р
114“ с per. № А ****КР, била намерена с множество деформации и поражения,
липсвали парчета пластмаса от предната броня в дясната й част, кората под
двигателя била счупена и висяла надолу, липсвали предния десен фар и предния
десен мигач. Също така декоративната пластмаса на втората стълба под дясната
врата отдолу на горе била счупена в десния й край. Долният десен край на
дясната врата била изпъкнала навън, като по него било намерено парче с
неправилна форма, наподобяващо пихтиеста слуз. На долния край по дясната врата била
установена вдлъбнатина. Калникът над дясната предна гума бил намерен счупен на
две места и по него от външната страна се забелязвали множество капки
червеникаво-кафява течност. След отваряне на предната дясна врата, по
вътрешността й на разстояние 33см от долния ръб на вратата до ръба на нишата на
джоба на вратата били установени множество парчета с неправилна форма,
наподобяващи пихтиеста слуз. Долната част на фургона почти по цялата му дължина
била изпръскана с червеникаво-кафява течност, като пръските били най-ясно
изразени около средната част на фургона, като започвали от 1.70м от десния му
край и завършвали на 2.70м в посока към левия му край, с височина 50см,
измерено от долния край на фургона. Иззети били капки червеникаво-кафява
течност. Под фургона на разстояние 2.40м от десния към левия му край била
намерена метална част, върху която били установени множество парчета с
неправилна форма, наподобяващи пихтиеста слуз. На разстояние около 5см под
задния десен габарит на автомобила било намерено парче с неправилна форма,
наподобяващо пихтиеста слуз.
На място в 19.57ч. на
22.11.2018г. в гр.Карнобат на подсъдимият била извършена предварителна проверка
за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, при която уреда отчел 0.00
на хиляда.
На основание постановление от
22.11.2018 г. на разследващ полицай за възлагане на действия по разследване по
делегация, освен че бил извършен оглед на автомобила по делегация в
гр.Карнобат, за времето от 20.40ч. до 20.47ч. на подс.Г. били взети венозна
кръв и урина за провеждане на химическо изследване за наличие на етилов алкохол
и наркотични вещества.
Извършен бил оглед на
местопроизшествието, в района на км 250+900 на автомагистрала „Тракия“, при
който бил установен лек автомобил м.“Рено 19 Шамад“ с peг.№ СТ 0135 АР, цвят тъмнозелен
металик, паркиран в аварийната лента за движение с предната си част на изток,
отстоящ със задна лява гума на напречната мерна линия на 0.90м южно от
разделителната непрекъсната линия на аварийната лента и предна лява гума също
отстояща на 0.9м южно от разделителната линия. На място била открита синя на
цвят крачна помпа с маркуч и манометър, отстояща на 5.90м източно от напречната
мерна линия и на 1.40м южно от разделителната линия. Намерен бил мъжки портфейл
на 11.60м източно от напречната мерна линия. Установена била зона, обсипана с
парчета от зелена пластмаса с диаметър около 3 метра, както и два броя парчета
от пластмаса, мъжка черна кожена обувка и фар от автомобил, отстоящ на 54.40м
източно от напречната мерна линия и на 3.55м южно от разделителната линия.
При извършеният оглед бил
открит трупа на постр.П., лежащ по гръб в аварийната лента за движение,
разположен с глава в посока на северозапад, отстояща на 15.20м източно от
напречната мерна линия и на 2.50м южно от разделителната линия и ходила на 16.50м
източно от напречната мерна линия и на 3.2м южно от разделителната линия. От
извършения оглед на лек автомобил марка „Рено 19 Шамад“ с per. № СТ 0135 АР
били установени деформации по горната част на предна лява шофьорска врата,
счупено стъкло на вратата и ляво огледало за обратно виждане. По предна лява
колонка и на арматурното табло на автомобила били открити зацапвания от
биологична маса.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, причина за настъпването на смъртта на постр.З.С.П.
е тежката съчетана травма с обхващане на гръдния кош и гръдните органи, корема
и коремните органи и тежката травма на горните и долните крайници.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия
в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, поради множеството травми в
областта на главата, гърдите, корема и крайниците. Описаните увреждания са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, корема и
крайниците по такива предмети и притискане на тези области на тялото между
такива предмети. От заключението се установява, че смъртта му се дължи на
получените тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са
пряка и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
От заключението е видно, че
локализацията на уврежданията сочи, че най-силни са били ударите в областта на
дясната половина на тялото на пострадалия, в областта на десните горни и долни
крайници и дясната поясна област. Пострадалият бил блъснат с предната част на
товарния автомобил, като ударът бил нанесен в областта на страничната
повърхност на десния долен крайник. Тогава били получени зацапванията със
зелената боя по десния крачол на панталоните на пострадалия. В същото време пострадалият
бил блъснат и в дясната поясна област и в областта на дясната мишница. Това
била първата фаза на произшествието. Във втората фаза, пострадалият бил
притиснат към лекия си автомобил, до който бил по време на катастрофата и с
тялото му била изкривена лявата предна врата на автомобила, като някои от
размачканите тъкани са изхвърчали над таблото на автомобила в ляво. Тогава били
получени травмите в областта на левите крайници. В следващата фаза тялото на
пострадалия било изхвърлено напред пред автомобила му, който бил в покой и се
провлачило по повърхността на терена, като тогава били получени повредите по
дрехите му и травмите по долните крайници. Пръските кръв и размачканите тъкани
по платното на аварийната лента сочат, че пострадалият бил блъснат, когато бил
отляво отстрани на спрелия лек автомобил и ударът бил отдясно отстрани, малко
отзад. В този момент пострадалият бил изправен и вероятно държал в ръцете си
помпата, която била намерена пред автомобила му. При експертизата не били установени
данни за прегазване на пострадалия. В заключението на експертизата се прави извода,
че вероятно товарният автомобил има боядисани части със зелена боя.
В заключението на назначената
съдебно-химическа експертиза при газхроматографското изследване на кръвта на
пострадалия не било установено наличие на етилов алкохол в нея. Видно от назначената съдебно
химико-токсилогична /токсикохимична/ експертиза във ВМА София от извършените
изследвания на предоставените проби кръв и урина от подс.Г.Г. не се установява
наличие на алкохол и наркотични вещества.
В хода на разследването е назначена
автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че скоростта на
движение на автомобил „Скания“ преди ПТП била около 90км/ч, като опасната зона
за спиране на автомобил „Скания“ при таи скорост била около 113 метра. Според
експерта мястото на удара бил в дясната активна лента за движение, гледано по
посока на движение на автомобила и на около 1.2 метра преди мерната линия и на
около 0.32-0.84 метра вляво от дясната граница на дясната лента. В момента на
удара пострадалият бил с дясната си странична повърхност към челната част на
автомобила, както и в състояние на възможен покой. Автомобилът осветил пострадалия
с челния си фронт на светлините на около 60-65 метра от него. От заключението е
установено, че водачът имал техническата възможност да възприеме опасността на
около 60-65 метра от пострадалия, като наличната видимост била равна на
осветеността пред автомобила.
От експертизата е видно, че
опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост е по-голяма от
далечината на видимост на водача. В експертизата се посочва, че ако се приеме,
че пострадалият бил предвидима опасност за водача при определената скорост на
движение, той нямал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като
опасната зона от 113 метра била по-голяма от далечината на видимост. Установено
е, че технически съобразената скорост на движение на автомобила, при която
водачът имал техническата възможност да спре в зоната на наличната видимост от
светлините на фаровете, била около 59км/ч и по-ниска. Водачът имал техническата
възможност да намали скоростта си на движение до технически съобразената, при
която не би настъпило ПТП. Пострадалият имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като остане върху аварийната лента, без да я напуска, при
което не би настъпил удар с него.
От заключението на АТЕ се
установява, че техническите причини, довели до възникването на ПТП са технически
неправилното поведение на пострадалия, който бил в покой и върху платното за
движение и в дясната активна пътна лента. Технически правилно било пешеходецът
да остане в аварийната лента, като бъде особено предпазлив при извършване на
ремонтната дейност - смяна на задно ляво колело. От заключението е видно, че
ако се приеме, че пострадалият извън населено място и в тъмната част на денонощието
бил предвидимо препятствие, техническа причина за настъпилото произшествие била
и движението на автомобила с технически несъобразена скорост на движение,
съобразно видимостта пред автомобила. Технически правилно било водачът на
автомобила да се съобрази с авариралия автомобил и намали скоростта до
технически съобразена скорост, съобразно видимостта пред автомобила.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът
извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и проверени в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си и прие за
установено по несъмнен и безспорен
начин, описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция
подложи на анализ обясненията на подсъдимия Г.А.Г., показанията на свидетелите С.З.П.,
Ж.М. Ж., Г.И.П., М.С.С. и С.А.П.,
заключенията по назначените съдебно-медицинска експертиза на труп № 270/2018г.,
съдебно-автотехническа експертиза, както и цялата доказателствена съвкупност,
приложена по делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свид.Желязков, тъй като са
ясни, точни, безпротиворечиви, кореспондиращи с другите свидетелски показания и
относими към предмета на доказване. Показанията му се допълват и кореспондират
с обясненията на подсъдимия и със събраните по делото доказателствени материали
– протокол за оглед на ПТП от 22.11.2018г. ведно с фотоалбум към него, протокол
за оглед на местопроизшествие от 22.11.2018г. с фотоалбум, СУМПС на подсъдимия
и пострадалия, и контролен талон, свидетелство за регистрация част І и част ІІ
на специален автомобил „Скания Р 114 ЛБ“ с рег.№ А ****КР, свидетелство за регистрация част
І на л.а.“Рено 19 Шамад“ с рег.№ СТ 0135 АР, справка за нарушител/водач на
подс.Г. и постр.П. от КАТ, удостоверение за наследници, справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
От
изложеното е видно, че подс.Г., движейки се в района на км 250+900 на
автомагистрала „Тракия“ с несъобразена скорост съобразно осветеността пред
автомобила не изпълнил задължението си по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, а именно
при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
След настъпване на удара подс.Г., макар че усетил удар в предната дясна
странична част на автомобила, без да спре и да установи какво се случило
напуснал местопроизшествието, продължавайки движението си по автомагистралата
до крайната точка на пътуването си в гр.Карнобат.
Съдът
кредитира заключението на АТЕ, при което изчислявайки ударът за тялото на
пострадалия, неговото направление, големина и посока, мястото на удара между
товарния автомобил и постр.П., се установява, че мястото на удара е в дясната активна
лента за движение и спрямо платното на около 1.2м преди мерната линия и на 0.32-0.84
метра от дясната граница на платното за движение, т.е. пострадалият е напуснал
аварийната лента за движение и е навлязъл в активната лента за движение, по
която се е движел подс.Г.. В експертизата е посочен постр.П. като пешеходец,
който неправилно е навлязъл частично в дясната активна лента за движение, но в
случая съдът счита, че става въпрос за участник в движението, водач на другия
лек автомобил. С оглед на това поведението на пострадалия, който се намирал в
покой и върху платното за движение /в активната лента на автомагистралата/ е
технически неправилно и е в причинна връзка с настъпилото ПТП. В конкретния
случай пострадалият извън населено място и в тъмната част на денонощието е
предвидимо препятствие, поради което техническата причина за настъпилото
произшествие е и движението на автомобила с технически несъобразена скорост на
движение, съобразно видимостта пред автомобила. Действително, съгласно чл.55
ал.1 от ЗДвП, движението на пешеходци на автомагистрала е забранено - правило,
което налага извода, че наличието на пешеходци в дясната лента за движение не
може да се приеме за предвидимо препятствие за другия водач. В случая обаче
постр.П. е участник в движението по автомагистрала „Тракия“ не като пешеходец,
а като водач на МПС, който поради независещи от него обстоятелства бил принуден
да спре в лентата за принудително спиране, извън платното за движение на
магистралата. Съгласно чл.58 т.3 от ЗДвП „При движение по автомагистрала на
водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране,
освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство“, поради което постр.П.,
спазвайки правилото на посочената разпоредба, поради повреда на пътното
превозно средство, правилно спрял управляваното от него МПС в лентата за
принудително спиране. Доколкото правилата за движение по пътищата разрешават
аварийно спиране, то за подс.Г. спрелият автомобил се явява предвидимо
препятствие, поради което той бил длъжен да го възприеме своевременно и да
намали скоростта си на движение до технически съобразената, която е около
59км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да
направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение,
като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно
средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен
сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е
длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от
автомагистралата по най-бърз начин“. От фактическа страна по делото е
установено, че постр.П. спрял в аварийната лента собствения си лек автомобил,
поради повреда на задната лява гума, без да постави светлоотразителен
триъгълник или да включи аварийните светлини. Независимо от това, било
необходимо, подсъдимият да предприеме мерките за намаляване на скоростта или
спиране, бил длъжен да вземе тези мерки, независимо от мерките, които сам
създаващият опасността пострадал взема за собствената си безопасност. Правилно
е наведеното в пледоариите на защитата, че пострадалият е нарушил и правилото
на чл.101 от ЗДвП, като не е облякъл светлоотразителна жилетка, но тези
констатации се извеждат от представителя на държавното обвинение в обвинителния
акт, не са описани в ОА и съдът не може да ги коментира при протичане на това
производство по особените правила, а именно съкратено съдебно следствие по
чл.371 т.2 от НПК, при което подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и към тях не могат да се добавят нови факти и
обстоятелства. Въпреки това съдът счита, че е налице принос на постр.П. за
настъпилия общественоопасен резултат – смъртта му, като въпреки това подс.Г. бил
длъжен да избере такава величина на скоростта си на движение при намалена видимост,
която да е съобразена с разстоянието на видимост, в границите на която той
своевременно да възприеме появяващото се препятствие и да го избегне чрез
нормативно предвидените способи, като намаляване на скоростта, спиране или
заобикаляне.
Безспорно
и категорично е установено, че техническите причина за възникване на процесното
ПТП са две. Първата, технически неправилното поведение на постр.П., който бил в
покой и върху платното за движение, и в дясната активна пътна лента. Технически
правилно било пострадалият да остане в
аварийната лента, като бъде особено предпазлив при извършване на ремонтната
дейност – смяна на задно ляво колело. Пострадалият се намирал извън населено
място, в тъмната част на денонощието и е бил предвидимо препятствие за водача на
автомобила, поради което техническа причина за настъпилото произшествие е и
движението на специалния автомобил с технически несъобразена скорост на
движение, съобразно видимостта пред автомобила. Технически правилно било
водачът на автомобила да се съобрази с авариралия автомобил и да намали
скоростта до технически съобразена скорост, предвид видимостта пред автомобила.
По делото
се установи по категоричен и безспорен начин, че причина за настъпването на
смъртта на пострадалия П. е тежката съчетана травма с обхващане на гръдния кош
и гръдните органи, корема и коремните органи и тежката травма на горните и
долните крайници. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е
изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок,
поради множеството травми в областта на главата, гърдите, корема и крайниците.
Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на
главата, гърдите, корема и крайниците по такива предмети и притискане на тези
области на тялото между такива предмети. Категорично е установено, че смъртта
на пострадалия се дължи на получените тежки травматични увреждания при
възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните
травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие. Травмите на пострадалия са получени през няколко
фази, като при първата пострадалият бил блъснат с предната част на товарния
автомобил, като ударът бил нанесен в областта на страничната повърхност на
десния долен крайник. Тогава били получени зацапванията със зелената боя по
десния крачол на панталоните на пострадалия. В същото време пострадалият бил
блъснат и в дясната поясна област и в областта на дясната мишница. Във втората
фаза, пострадалият бил притиснат към лекия си автомобил, до който бил по време
на катастрофата и с тялото му била изкривена лявата предна врата на автомобила,
като някои от размачканите тъкани са изхвърчали над таблото на автомобила в
ляво. Тогава били получени травмите в областта на левите крайници. В следващата
фаза тялото на пострадалия било изхвърлено напред пред автомобила му, който бил
в покой и се провлачило по повърхността на терена, като тогава били получени
повредите по дрехите му и травмите по долните крайници. Установените пръски
кръв и размачканите тъкани по платното на аварийната лента сочат, че
пострадалият бил блъснат, когато бил отляво отстрани на спрелия лек автомобил и
ударът бил отдясно отстрани, малко отзад. В този момент пострадалият бил
изправен и вероятно държал в ръцете си помпата, която била намерена пред
автомобила му, като няма данни за прегазване на пострадалия.
Подс.Г.
възприел удара с предната дясна част на автомобила си, но без да спре и да
установи какво се е случило, напуснал местопроизшествието, продължавайки
движението си по автомагистралата с повредени светлини, а именно счупен десен
фар и мигач. След като пристигнал в складовата база на фирмата, намираща се в
гр.Карнобат, и паркирал товарния автомобил, видял деформациите в предната дясна
част на автомобила, включително и зацапванията от кръв. Тогава се обадил на
тел.112 и съобщил за настъпилото ПТП, като посочил мястото на ПТП, намиращо се
на автомагистрала „Тракия“. Бил извършен оглед на автомобила, както и оглед на
ПТП на автомагистралата.
Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и веществените доказателства, които не се оспорват от страните.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С
деянието си подс.Г.А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342
ал.1 от НК, тъй като на 22.11.2018г., на Автомагистрала „Тракия“, на км.250+900 в
землището на с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора, при управление на МПС -
специален автомобил марка и модел „Скания Р 114 ЛБ“ с рег.№ А ****КР,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като не съобразил
скоростта си на движение с конкретните условия на видимост, като се е движил
със скорост от 90 км/час, и по непредпазливост причинил смъртта на З.С.П.,***,
като деецът е избягал от местопрестъплението.
Анализът
на събраните по делото доказателства сочи категорично, че на инкриминираните
място и време подсъдимият Г. управлявал процесния товарен автомобил в нарушение
на правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Доказателствената съвкупност по делото по несъмнен начин сочи, че от
обективна страна е налице управление на автомобила със скорост, несъобразена с конкретните
условия на видимост, при включени къси светлини на автомобила. Видно от
назначената автотехническа експертиза водачът е имал техническа възможност да
спре в зоната на налична видимост от светлините на фаровете, ако се е движел
със скорост около 59 км/час и по-ниска, като водачът е имал техническа
възможност да намали скоростта си на движение до тази, при която не би настъпило
процесното ПТП. При установената скорост на движение на товарния автомобил,
която е била около 90 км/час, водачът не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, тъй като опасната зона за спиране от около 113м е по-голяма от
далечината на видимост на водача – автомобилът е осветил пострадалия с челния
си фронт на светлините на около 60-65м от него. Наличната видимост е равна на
осветеността пред автомобила, а именно 60-65 метра. Безспорно е, че от
обективна страна движението на подсъдимия със скорост над 59 км/час се явява
несъобразена с условията на видимост и представлява нарушение на правилата за
движение по смисъла на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Неоснователно е наведеното в
пледоарията на повереника на частните обвинители, че определеното място на удара
в АТЕ не е изчислено правилно. Мястото на удара категорично е установено от
заключението на тази експертиза, че е в дясната активна лента за движение,
гледано по посока на движение на автомобила и на около 1.2 метра преди мерната
линия и на около 0.32-0.84 метра вляво от дясната граница на дясната лента.
Определеното място на удара е точно това и съдът го приема за безспорно
установено, тъй като при определянето му вещото лице е взело предвид всички
обективни находки от настъпилото ПТП, както и извършения оглед на товарния
автомобил „Скания“ и намерените на него деформации, като по този начин с
помощта на специални знания и формули е изчислил движението на пострадалия в
резултат на реализирания удар между тялото на пострадалия /отдясно отстрани,
малко отзад на тялото му/ и предната част на автомобила, като тялото на
пострадалия е продължило движението си напред и надясно, удряйки се в предната
лява колонка и врата на автомобила на пострадалия. Посочено е в
констативно-съобразителната част на АТЕ, че значителната маса на товарния
автомобил спрямо тази на тялото на пострадалия не повлиява на неговата промяна
на направление в резултат на удара. От тук се прави заключение, че мястото на
контакт, т.е. първоначалния удар между товарния автомобил и пострадалия е точно
в дясната активна лента за движение на автомагистралата и спрямо платното на
около 1.2м преди мерната линия и на 0.32-0.84м от дясната граница на платното
за движение. След това са последвали и следващите фази от настъпилия удар, които
вещото лице е съобразило с мястото, където е намерен пострадалия след ПТП,
както и със заключението на СМЕ /в нея подробно са описани фазите на удара/.
Всички тези обсъждания са обективирани в изготвената в АТЕ скица, където
подробно и нагледно са посочени участващите в ПТП автомобили, както и разположението
на пострадалия и трупа след това. Всички възражения на повереника на частните
обвинители, касаещи мястото на удара между пострадалия и товарния автомобил не
намират отражение в нито едно от доказателствата по делото, като същите не
почиват на обективно и категорично установеното в настоящото наказателно
производство, поради което съдът ги намира за неоснователни. Нещо повече,
изготвените заключения по назначените СМЕ и АТЕ не бяха оспорени от страните,
бяха приобщени към доказатествения материал по делото и съдът намира
заключенията им за пълни и ясни, обосновани и правилни. Предвид това настоящата
инстанция ги кредитира в цялост, като същите кореспондират и с останалата
доказателствена съвкупност по делото.
От обективна
страна е безспорно наличието на значителен принос за настъпване на ПТП от
страна на пострадалия П.. Пострадалият е бил в състояние на покой и се е
намирал върху платното за движение в дясната активна лента. В момента на удара
пострадалият е бил с дясната си странична повърхност към челната част на
автомобила. Безспорно е установено, че технически правилно е било пострадалият
да остане върху аварийната лента, без да я напуска, при което не би настъпил
удар с него. Техническите причини довели до възникване на ПТП са и технически
неправилното поведение на пострадалия, който е бил в покой и върху платното за
движение, както и в дясната активна пътна лента на автомагистралата. По този
начин е допуснато от страна на пострадалия съпричиняване на вредоносния
резултат.
Пострадалият
П. се намирал извън населено място, в тъмната част на денонощието и е
предвидимо препятствие, поради което техническа причина за настъпилото
произшествие е и движението на автомобила с технически несъобразена скорост на
движение, съобразно видимостта пред автомобила. В настоящия случай не е налице
случайно деяние по чл.15 от НК. Случайно деяние би било налице ако при движение
нощно време, със съобразена със светлините на фаровете скорост, възникне
внезапна опасност за движението и водачът не може да я преодолее. В случая
скоростта на движение на товарният автомобил не съответства на разстоянието на
видимост, което е причина за настъпване на произшествието и е налице виновно
нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП от страна на подс.Г., като водач на
товарния автомобил. Нормата на чл.15 от НК има възможност да се приложи само
ако водачът е управлявал правомерно товарния автомобил, а фактите по делото не
сочат на такава правомерност. За подсъдимия Г., като водач на автомобила,
деянието не е случайно, тъй като същият сам се е поставил в невъзможност да
избегне настъпването на общественоопасните последици, т.е. при допуснато
съзнателно нарушение на закона, а именно на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
Константна е съдебната практика, че при движение нощно време, скоростта на МПС
трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на
фаровете, с реална възможност за спиране при появяване на опасност. В настоящия
случай подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, за която опасната зона
за спиране е около 113 метра и е по-голяма от осветеното пространство на
фаровете /60-65 метра/, поради което е налице несъответствие между видимостта и
възможността за спиране на автомобила и е изключено приложението на чл.15 от НК.
Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Поради това съдът намира, че постр.П. е
предвидимо препятствие и съдът изследва този въпрос, предвид наведеното в
пледоариите на защитата и стигна до извода, че пострадалият, намиращ на
автомагистралата като водач на другия аварирал автомобил, извън населено място
и в тъмната част на денонощието се явява предвидимо препятствие, затова
техническа причина за настъпилото ПТП е и движението на товарния автомобил с
технически несъобразена скорост на движение, съобразно видимостта пред
автомобила. Съдът счита, че технически правилно е подс.Г.Г. като водач на
товарния автомобил да се съобрази с авариралия автомобил и намали скоростта до
технически съобразена скорост, съгласно изискванията на закона, предвид
видимостта пред автомобила си.
От
обективна страна съдът намира, че е безспорно наличието на пряка причинна
връзка между настъпилия общественоопасен вредоносен резултат и допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в нормата
на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Безспорно е, че управлението на МПС с несъобразена
с конкретните условия на видимост скорост, от страна на подсъдимия Г., се явява
една от причините за настъпване на ПТП, пряк резултат от което е настъпилата
смърт на пострадалия П.. Смъртта на пострадалия се дължи на получените тежки
травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения. Безспорно
е установено, че описаните травми в заключението на съдебно-медицинската
експертиза и настъпилата смърт на пострадалия са пряка и непосредствена
последица на възникналото ПТП. Установените увреждания на пострадалия са
получени в резултат на блъскането на тялото му при настъпилия удар между
челната дясна част на товарния автомобил и дясната странична повърхност на
тялото, малко отзад, като при този удар тялото на пострадалия било изтласкано
напред и надясно по посока на движение на т.а., като последвал нов удар в
предната лява врата на лекия автомобил и предната му лява колонка. След втория
удар тялото на пострадалия извършило полет /било изхвърлено напред пред
автомобила на пострадалия, който бил в покой/ и достигнало крайното си
положение на покой, като се е провлачило по повърхността на терена. Тялото на
пострадалия не било прегазено от товарния автомобил.
От
субективна страна деянието на подсъдимия Г. е извършено при форма на вина
несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, с оглед стажа си на правоспособен водач и познаване на
постоянно управляваното от него МПС, че движението със скорост 90 км/час, няма
да му позволи да спре в зоната на осветеност от късите светлини 60-65 метра,
поради което не би могъл да избегне възникването на опасност, осветена от
фаровете. Бил е длъжен да знае правилото на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, че трябва
да се движи със скорост, съобразно видимостта пред автомобила, която да му
позволява да намали скоростта и при необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението, пред всяко предвидимо препятствие. Като не е сторил
това, той е станал причина за настъпване на ПТП, пряка и непосредствена
последица, от което е причинената смъртта на пострадалия П.. Налице е била
обективна възможност за движение със скорост от около 59 км/час и по-ниска,
която скорост би позволила на водача да възприеме пострадалия П. от около 60-65
метра, т.е. в обсега на осветеност на късите светлини на товарния автомобил,
тъй като по този начин е могъл да предотврати произшествието като спре в зоната
на налична видимост от светлините на фаровете на т.а. Съдът счита, че безспорно
е установено, че подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Дългогодишният
стаж на подсъдимия като шофьор /правоспособен водач е от 1992г./ и задължението
му да познава, и да спазва правилата за движение по пътищата, предполагат и
налагат подсъдимият да познава възможностите си като шофьор, от една страна и
техническите възможности на управляваното от него МПС, от друга страна, което
му вменява задължение да съобрази поведението си като водач с разписаните
правила за движение, с особеностите на автомобила и собствените си възможности
като водач. Така изложеното мотивира съда и същият направи категоричен извод за
съставомерност на престъпното деяние, извършено от подсъдимия Г., както от
обективна, така и от субективна страна.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимия Г. незачитане на правилата за движение по пътищата и
несъобразяване с разпоредбата от ЗДвП, регламентираща съобразяване на скоростта
на движение с конкретните условия на видимост.
Разпитан
на досъдебното производство подс.Г.А.Г. разбира обвинението, искрено съжалява
за извършеното и дава обяснения, включително и пред съдия. В с.з. подсъдимият
се признава за виновен и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК,
съкратено съдебно следствие.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на
дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36
относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото, както и
да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления. За извършеното
от подсъдимия престъпление законът предвижда кумулативно наказанията лишаване
от свобода от три до петнадесет години и лишаване от право да управлява МПС.
Предвид това, че съдът е провел съкратено съдебно следствие, при определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, указваща приложение на нормата на чл.58а от НК.
Съдът
намира, че осъщественото от подсъдимия деяние се отличава със завишена степен
на обществена опасност, предвид характеристиките на същото, вида на нарушените
обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина и механизма на
осъществяването му и все по-честата проява в обществото ни. Тази обществена
опасност се отчита и съобразявайки подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши
конкретното деяние, и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността му. Въпреки това съдът счита, че обществената опасност на
процесното деяние не е по-висока от тази на други деяния от същия вид.
От друга
страна, личността на подс.Г. е с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран е, занимава се със
собствен бизнес като осигурява доходите на три лица, с добри характеристики е, не
е осъждан е, изразява искрено съжаление за случилото се многократно, извинява
се на близките на починалия П.. Съдът е длъжен да отбележи, че независимо от
наличието квалифициращия признак на престъплението „деецът е избягал от
местопрестъплението“, то подс.Г. веднага след пристигането му в складовата база
в гр.Карнобат е сигнализирал на тел.112 за настъпилото ПТП, не е предприел
действия по заличаване на следите по т.а. или други такива, които биха прикрили
авторството на деянието или механизма на извършване на процесното ПТП, посочил е
мястото, където е възникнало ПТП, т.е. съдействал е за разкриване на
обективната истина още във фазата на ДП.
Тези
обстоятелства съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия,
включително и обстоятелството, че постр.П. също е допринесъл за настъпването на
произшествието. Пострадалият с неправилното си поведение се е поставил в
опасност, като е бил в покой върху платното за движение, в дясната активна
пътна лента на магистралата по посока на движение на товарния автомобил. Ето защо, действията на пострадалия П. са в
пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП.
Съдът
намира, че относно отчитане като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата,
свързани с допуснати от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение
по пътищата, следва да се подходи след задълбочен анализ, отчитайки и
задължителната съдебна практика. Видно от справка за нарушител, подсъдимият Г.
след 2012г. няма съставени актове и съответно наказателни постановления. Настоящата
инстанция отчита наложените административни наказания на подсъдимия, следвайки
задължителните указания на ТП № 1/2015г., съвместно на ОСНК на ВКС и ІІ-ро
отделение на ВАС, че при преценка на личната обществена опасност на подсъдимия,
следва да се отчетат не всички административни нарушения в годините назад,
санкционирани по административен ред с издадени НП и фишове, а само онези от
тях, допуснати от водача на МПС четири години назад, считано от датата на
престъплението. Така, в периода 2015г. – 2018г., подсъдимият има издаден един
фиш за констатирано нарушение, което не е свързано с предизвикване или участие
в ПТП, но се отнася до нарушение от страна на подсъдимия на чл.21 ал.1 т.1 от ЗДвП - нарушаване режима на скоростта /управлявал с превишена скорост в
населено място от 21 до 30 км/ч, за което му е наложена глоба в размер на
100лв/. Изложеното по безспорен начин сочи, че подсъдимият Г. не е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата и въпреки, че съдът отчита
наличната санкция като отегчаващо вината му обстоятелство, същите не
характеризират личността му, като такава с по-висока степен на обществена
опасност. При определяне размера на наказанието следва да се има предвид и че
при процесното произшествие подсъдимият е управлявал автомобила със скорост
по-ниска от разрешената за съответния участък, въпреки че не е била съобразена
с видимостта на светлините на автомобила.
Всички
изброени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства нямат характер
нито на многобройни, нито на изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК,
обстоятелства, поради което съдът определи наказание на подс.Г. по правилата на
чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК. Съпоставяйки отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а именно тежестта на допуснатото от подсъдимия
нарушение на ЗДвП по настоящото дело, довело до вредоносния резултат,
характерът на настъпилия вредоносен резултат, предходни нарушения на подсъдимия
по ЗДвП в горепосочения период и отчитайки смекчаващите такива – чисто съдебно
минало, трайната
трудова заетост на подсъдимия и социалното му положение /осигурява работа и за
други три лица/, изразеното искрено съжаление, приносът на пострадалият за
осъществяване на процесното деяние, съдействието, което подсъдимият е оказал
като е съобщил за настъпилото ПТП, съдът определи наказанието на подсъдимия при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно чл.54 от НК към
минималния размер, а именно в размер на четири години и шест месеца лишаване от
свобода, което съдът редуцира на основание чл.58а ал.1 от НК с една трета, като
наложи наказание на подсъдимия в размер на три години лишаване от свобода.
Съдът
намира, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода
за срок по-малък от три години и подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Едновременно с това, възрастта на
подсъдимия /46 години/, предпоставя достатъчно житейски опит, който в
съвкупност с неговата дългогодишна трудова ангажираност и заетост са
достатъчни, за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на
условното осъждане спрямо него. С оглед личностните особености на подсъдимия,
положителния му социален облик и дългогодишната му трудова ангажираност, е
възможно целите на специалната превенция да бъдат успешно реализирани чрез
освобождаване на дееца от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Действително, за постигане целите на индивидуалната превенция и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който трайно полага
общественополезен труд и има добри характеристични данни, а настоящата проява е
инцидентна в живота му, не е наложително той да търпи реално определеното му
наказание, като бъде изолиран от обществото, откъснат от нормалната среда, в
която живее и работи, и бъде поставен при ограниченията на пенитенциарно
заведение. По този начин чрез условното осъждане, позволяващо запазване на
обичайното място на дееца в обществото, може обосновано да се очаква положителен
резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната репресия. В съответствие
с правната норма на чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за максимален изпитателен срок от пет години,
който е съобразен с размера на конкретното наказание, с механизма на извършване
на процесното деяние, с наличието на санкция на подсъдимия за управление с
превишена скорост, но и отчитайки позитивната характеристика на подсъдимия като
личност, с предимно правомерно поведение на подсъдимия, както и с трайно
установената съдебна практика.
Съдът, в
съответствие с правната норма на чл.343г от НК, наложи на подсъдимия наказание
лишаване от право на управление на МПС за срок от три години. Размерът на това
наказание съобрази със степента на обществена опасност на конкретното
транспортно престъпление, с ниската степен на опасност на подсъдимия като човек
и водач на МПС, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, с приноса
на пострадалия към деянието. При индивидуализиране на срока на въпросното
наказание, съдът съблюдава и разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, и конкретно
определи размер на това наказание, който не надминава установения в цитираната
правна норма максимум от три години над срока на наложеното наказание лишаване
от свобода. В този смисъл наказанието лишаване от право да управлява МПС е в
рамките на тези срокове и ще изиграе своята поправителна и превъзпитателна
роля.
С оглед
правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД МВР Сливен направените по делото разноски в размер на сумата 1
132.96 лева. Тези разноски са свързани с предмета на доказване по делото,
поради това и на основание чл.189 ал.3 от НПК, и предвид постановената
осъдителна присъда, съдът осъди подс.Г.Г. да ги заплати.
На
основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства, като вещи, принадлежащи на подсъдимия и послужили му за
извършване на процесното деяние, а именно зелени и оранжеви пластмасови
парчета, запечатани в прозрачен полиетиленов плик - обект № 3; зелени и
оранжеви пластмасови парчета, запечатани в прозрачен полиетиленов плик - обект
№ 4; зелени и оранжеви пластмасови парчета, запечатани в прозрачен полиетиленов
плик - обект № 6; фар за автомобил, запечатан в непрозрачен хартиен плик -
обект № 7, които след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без
стойност.
Останалите
веществени доказателства, а именно синя крачна помпа с маркуч, поставена в
непрозрачен бял хартиен плик, обект № 1; мъжка кожена обувка, запечатана в
прозрачен полиетиленов плик, обект № 5; лек автомобил марка „Рено”, модел „19
Шамад с рег.№ СТ 0135 АР, оставен на съхранение в КАТ Сливен, да се върнат на
наследниците на З.С.П., след влизане на присъдата в сила, тъй като същите са
собственост на пострадалия Здравко П..
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 11 октомври 2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: