Р Е Ш Е Н И Е 489/27.6.2019г.
№…/… г.
27.06.2019 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVІ
граждански състав
На тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Г. Георгиев
при
секретаря Т.К.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1003 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Д.Ч.
***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес за призоваване и получаван на
книжата ***, чрез адв.А.Т.-ЯАК, против „АП Бета
България" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***,
отрицателен установителен иск, с който се претендира
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата
от 441,57 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, неолихвяема сума в размер на 30,91 лв., 532,99 лв.- лихви,
3,90 лв. - присъдени разноски,108 лв. - разноски по и.д., както и таксата по
т.26 от Тарифата за таксите: разноските по ЗЧСИ с вкл.ДДС в общ размер на
130,50 лв. в полза на ЧСИ, както и други суми дължими до този момент в общ размер
на 100,00 лв., за които е бил издаден изпълнителен лист от 23.01.2008 г. по
гр.д.*** г. по описа на ЯРС в образуван понастоящем в изп.дело
№ *** г. по описа на ЧСИ при ЯОС.
Твърди се, че въз основа на издаден в полза
на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД гр.С. изпълнителен лист от 23.01.2008 г. по
гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС за процесните суми
срещу ищеца е било образувано изп.д.№ *** г. по описа
на ЧСИ с район на действие при ЯОС, което било прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
На 23.02.2015 г. между „Ти Би Ай
Кредит" ЕАД гр.С. в качеството им на цедент и
ответното дружество „АПС Бета България" ООД в качеството им на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който цесионера придобил вземането на цедента
срещу ищеца.
С молба от 15.02.2019 г. ответника „АПС Бета
България" ООД при ЧСИ № *** с район на действие ЯОС срещу ищеца било
образувано ново изпълнително дело № *** г.,въз основа на посочения по горе
изпълнителен лист издаден по посоченото гр.дело.На 08.03.2019 г. на ищеца било
връчено съобщение от което ставало ясно,че общия размер на задължението му по
новообразуваното изп.дело възлиза на сумата 1347,87
лв.
Излага се възражение, че вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност, като се сочи, че след 07.02.2011 г.
няма извършени валидни действия по принудително изпълнение, които да могат да
прекъснат давността.
Претендира се уважаване на иска и
присъждането на разноски.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуален представител, който сочи доказателства.Претендира
уважаване на иска и присъждане на разноски.
Правното
основание на предявения иск е чл. 439,ал.1 ГПК,вр.чл.124,ал.1 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответника не е
депозирал такъв.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание по
чл. 439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, като съдът го
намира за допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен
ответник и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на
иск на ищеца.
Съдът приема, че за ищеца Г.Д.Ч. е налице правен интерес от предявяването на
настоящия отрицателен установителен иск, тъй като
срещу него е било образувано и се водили изпълнителни производства по изп.д.№ *** на ЧСИ при ЯОС и по изп.дело
№ *** г. на ЧСИ при ЯОС въз основа на издадения изпълнителен лист от 23.01.2008
г. и именно дължимостта на вземането по този
изпълнителен лист той оспорва като погасено по давност. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателя е
изцяло удовлетворен,не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл.439 ГПК. Ищецът по този иск има
правен интерес да установи,че изпълняемото право не
съществува,докато срещу него като длъжник е предприето принудително
изпълнение,какъвто е разглеждания случай.По изложените съображения,за настоящия
предявен иск по чл.439 ГПК е налице правен интерес у ищеца,поради което иск е
допустим.
Разгледан по същество съдът намира иска
за основателен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда
правото на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай ищецът е длъжник в
изпълнителното производство по изп.д.№ *** на ЧСИ при
ЯОС и оспорва съществуването на вземането по изпълнителния лист на взискателя, като твърди, че същото е погасено по давност.
Съобразно релевираните
в исковата молба правни доводи правния спор пред настоящата инстанция се съсредочава по отношение на обстоятелствата дали процесното изпълняемо право е
погасено чрез изтичане на 5-годишната
погасителна давност,уредена в чл.110 ГПК.
Установява се,че изпълнителния лист,въз
основа на който е образувано процесното изпълнително
производство е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание-влязло в
сила определение по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,гражданска колегия,
/това обстоятелство се изяснява от удостоверените факти в издадения на
23.01.2008 год. изпълнителен лист/,поради което по силата на чл.117,ал.2 ЗДД
установеното със сила на присъдено нещо притезателно
право се погасява с изтичането на 5-годишен давностен
срок.
От събраните по делото доказателства се
установява,че изп.дело
№ *** год. по описа на ЧСИ при ЯОС е образувано на 15.02.2019 год..
Съгласно указанията на задължителната
съдебна практика, обективирана в ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В конкретния случай след издаването на
изпълнителния лист на 23.01.2008 год. по
молба на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД било образувано изп.дело
№ *** год.по описа на ЧСИ при ОС-Ямбол.Със запорно
съобщение от 07.02.2011 г. му е наложен запор върху трудовото възнаграждение.
След изтичане на две години от момента
на последното изпълнително действие по
изпълнителното дело-07.02.2011 год.,по силата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК изп.дело № *** год. по описа на ЧСИ при ЯОС се счита за
прекратено ex lege
поради настъпила процесуална перемпция,като не е било
необходим отделен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело.Следователно,постановлението на съдебния изпълнител би констатирало
само,че е настъпила тази процесуална перемпция,но то
не би било част от фактическия състав,обуславящ нейното проявление.В този
смисъл е и практиката на ВКС с Решение № 223 от 12.07.2011 год. на ВКС по
т.дело № 124/2010 год.,II т.о.,ТК,в което се приема,че „съществуващото противоречие в
практиката на съдилищата по см. на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на
ВКС е в смисъл,че изпълнителния процес в хипотезата на чл.330,ал.1,б.“д“ ГПК
/отм./ идентичен с чл.433,ал.1,т.8 ГПК се прекратява ex lege,когато взискателя не е
предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на две годишния преклузивен срок,независимо от отсъствие на
постановление на съдебния изпълнител,имащо декларативно,а не конститутивно действие. В последващи
съдебни решения на ВКС в които същото е доразвито и са в смисъл,че ако е
осъществен състав на чл.330,ал.1,б.“д“ ГПК /отм./ идентичен с чл.433,ал.1,т.8 ГПК,нова погасителна давност по чл.117,ал.1 ЗДД започва да тече,независимо от
това,че съдебния изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното
производство. По силата на законовото правило по чл.433,ал.1,т.8 ГПК с
изтичането на двегодишния преклузивен срок,начиная от последното изпълнително действие,изпълнителното
производство по изп.дело № *** год. по описа на ЧСИ
при ЯРС следва да се счита прекратено на 07.02.2013 год.,независимо от липсата
на постановление на съдебния изпълнител,имащо единствено констативен,но не и конститутивен характер.Същевременно,доколкото в
процесуалния закон не е въвел като предпоставка за настъпване на правните
последици,произтичащи от прекратяването на изпълнителното производство в
хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК,изискване за длъжника да е подал молба в тази
насока,то липсата на такава в случая е правно ирелеватна
и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен
ефект.
Въпреки гореизложеното с постановление на ЧСИ при ЯОС,след като установил,че по изп.дело не са поискани изпълнителни действия повече от две
години и на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК е прекратил изпълнителното
производство,като на основание чл.433,ал.3 ГПК са вдигнати служебно наложените
възбрани и заповеди,за което били уведомени страните.
С молба вх.№ *** год. ответника е
изискал от ЧСИ посочения изпълнителен лист по прекратеното изпълнително дело по
описа на ЧСИ.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай ищецът е
длъжник в изпълнителното производство по изп.д. № ***
г. по описа на ЧСИ при ЯОС и оспорва съществуването на вземането по
изпълнителния лист на взискателя, като твърди, че
същото е погасено по давност.
Съгласно текста на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а предвид разпоредбите на чл.116, ал.11 б. „в” и чл.117, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение и от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
В конкретния случай, след
издаването на процесния изпълнителен лист на
23.01.2008 година, Ти Би Ай Кредит ЕАД е поискало и е било образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ при ЯОС, по което са били предприети изпълнителни действия по
отношение на длъжника Г.Д.Ч..
Съгласно приетото в т.10 от
Тълкувателно решение № 2, постановено на 26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е
обявено за изгубило сила Постановление №***г. на Пленума на Върховния съд. Прието е, че в изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа като иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/, а давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на Закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Съгл. чл.130, ал.2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт.
При това положение,с оглед установеното по делото,че по изпълнително
дело № *** год. по описа на ЧСИ при ЯОС е бил определен изпълнителен способ
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,като давността е
прекъсната и същата е започнала да тече от 07.02.2011 год.,като на 07.02.2016
год. е изтекъл петгодишния давностен срок,като е
погасено правото на ответника да търси
принудително изпълнение на цедираното му
присъденото вземане по издадения на
23.01.2008 год. изпълнителен лист.
Предвид на изложеното, съдът приема, че цедираното
вземането на ответника от Ти Би Ай кредит ЕАД против ищеца по делото Г.Д.Ч. въз
основа на изпълнителен лист от 23.01.2008г., издаден въз основа на Определение
№ *** год. по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС , е погасено по давност,
поради което предявеният отрицателен установителен
иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Воден от гореизложеното, Ямболският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 439, ал.1, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление ***, че ищецът Г.Д.Ч.
с ЕГН **********,с адрес *** , НЕ ДЪЛЖИ сумата от
1347,87 лв., от която- 30,91 лв.неолихвяема сума,441,57
лв. главница,532,99 лв. лихви,3,90 лв.присъдени разноски и 108,00 лв. разноски
по и.дело,както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 130,50 лв. в полза на ЧСИ И.Х.,както и други
суми,дължими до този момент,в общ размер на 100,00 лв.,за които суми е бил
издаден изпълнителен лист от 23.01.2008 г. по гр.дело№ *** г. по описа на PC - гр. Ямбол против Г.Д.Ч. с ЕГН ********** , образуван в изпълнително дело №*** от 15.02.2019 година
по описа на ЧСИ,рег. № *** с район на действие ЯОС, поради погасяването на това вземане по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ч. с ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 454.00
лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Ямболски районен съд в двуседмичен
срок от съобщението на страните,
чрез връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/