Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064/26.04.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на
четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 486 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на А.К.Б.
*** против решение № 260290/07.08.2020г. на ОС – Варна, с което е признат за
относително недействителен по отношение на „МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК *********
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 138, том VII, peг.
№ 12092, дело № 1131 от 17.11.2017 год. на Нотариус Жана Тикова, peг. № 214 на
НК, с район на действие РС Варна, вписан в СП-Варна, вх.рег. № 3186, акт. №
118, том.LXXVІІІ дело № 16722 от 20.11.2017 год., с който С.Д.С.,
ЕГН **********, починал на 22.03.2018год. в хода на процеса и заместен на
основание чл.227 от ГПК вр. чл.11 от ЗН от ОБЩИНА ВАРНА, е продал на А.К.Б.,
ЕГН ********** собствения си недвижим имот, а именно – апартамент № 12, находящ
се в град Варна, общ. Варна, обл.Варна, ул.„Марица“ № 6, вх.В, ет.3,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1506.484.1.26 по КК
на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. Директор на
АГКК и с последно изменение със заповед № 18-13265-24.10.2014г. на Началник на
СГКК- Варна, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, килер, баня, тоалет и
коридор, със застроена площ от 79,52 кв.м., при граници на жилището: на същия
етаж: самостоятелен в сградата № 10135.1506.484.1.27, под обекта -
самостоятелен обект в сградата № 10135.1506.484.1.9 и № 10135.1506.484.1.10 и
над обекта: самостоятелен обект в сградата № 10135.1506.484.1.19 и №
10135.1506.484.1.20, заедно с прилежащото му избено помещение № 6, със
застроена площ от 8,14 кв.м., както и 5,2153 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, като сградата е
кв. 110 „А" по плана на 7 микрорайон на град Варна, за сумата от
80 000 лева, на основание чл.135 ЗЗД.
В жалбата на въззивницата А.Б. са
наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на така постановеното
решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения при събирането
на доказателствата и анализа на същите, довели до направата на необосновани
изводи и в противоречие с действителните отношения между страните по спора. Твърди
се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал събирането на
своевременно поискани от възивницата и допустими доказателства, не е обсъдил в
съвкупност доказателствения материал и доводите й по съществото на спора. Наведени
са и доводи относно осъщественото процесуално представителство на ответника С.вр.
подадения от него отговор по чл.131 ГПК. Излагат се аргументи по съществото на
правния спор. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на предявения иск, ведно с
присъждане на разноски.
Във въззивната жалба на Община Варна е
излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното
решение по отношение на общината. Твърди се, че същата не е процесуално и
материално-правно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като
полученото от нея на основание чл.11 ЗН имущество на починалия в хода на
процеса ответник С.С. не включва
апартамента, предмет на оспорваната сделка, както и поради това, че искът по
чл.135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Иска се обезсилване на решението по
отношение на Община Варна, евентуално неговата отмяна. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
писмен отговор от ищцовото дружество „МБилдинг“ ЕООД само по отношение жалбата
на въззивницата А.Б., в който се изразява становище за нейната неоснователност.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявен от „МБилдинг“ ЕООД иск с правно основание
чл.135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 138, том VII, peг. № 12092, дело № 1131 от 17.11.2017 год.
на Нотариус Жана Тикова, peг. № 214, с който С.Д.С.е продал на А.К.Б. собствения
си недвижим имот - апартамент № 12, находящ се в град Варна, ул.„Марица“ № 6,
вх.В, ет.3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1506.484.1.26 по КК на гр. Варна.
Изложените
в исковата молба фактически твърдения са, че „МБилдинг“ ЕООД е кредитор на С.С.
за вземания, произтичащи от запис на заповед от 08.03.2010г. за сумата от
60 000 лева, с падеж 08.10.2015г., въз основа на който по ч.гр.д. №
105/2018г. на ВРС е издаден изпълнителен лист
и по запис на заповед от 12.02.2017г., с падеж 05.10.2017г. за сумата от
80 000 лева. Наред с това между дружеството и С.
е бил сключен и договор за СМР от 08.03.2010г. и анекс към него от
12.08.2011г., по които същият им дължи сумата от 60 000 лева, която сума
след приемане на работата не е заплатил. По повод на това се сочи, че е
предявен иск пред Арбитражен съд - Варна при Сдружение "ППМ" под №
27/2017г. Твърди се, че преди завеждане на арбитражното дело дружеството е
узнало за намерението на длъжника да отчужди единствения си недвижим имот в
полза на въззивницата А.Б., оглед на което с уведомление, получено от нея на
14.11.2017г. същата е била изрично уведомена за задължението на С.С.,
произтичащо от записа на заповед от 08.03.2017г. Знаейки това, на 17.11.2017г.
между ответниците е бил сключен процесния договор за покупко-продажба и с който
дружестовото-кредитор е било увредено. Твърди се, че индиция за знание за
увреждане е и обстоятелството, че имотът е продаден за цена под данъчната
оценка, както и че продажната цена не е заплатена от приобретателката
/внесените на части суми по банковата сметка на продавача веднага са изтегляни
от него и са й били връщани/. С оглед на това е предявен и иска за прогласяване
недействителността по отношение на „МБилдинг“ ЕООД на така сключения договор.
В срока
по чл.131 ГПК въззивницата е оспорила исковата претенция като неоснователна.
Оспорва, че „МБилдинг“ ЕООД е кредитор на С.С.
като навежда възражения за недостоверност на датите на сочените в исковата
молба записи на заповед, договор за СМР, анекс и приемо-предавателен протокол
към него. Твърди, че същите са съставени за целите на процеса, визираните в
договора ремонтни работи не са извършени, поради което и не съществува
задължение по абстрактната сделка – записа на заповед от 08.03.2010г.,
обезпечаващ казуалното правоотношение по договора за СМР. Оспорва, че на дата
14.11.2017г. й е било връчено уведомление за съществуващи задължения на
праводателя й, в частност по запис на заповед от 08.03.2010г. за сумата от
60 000 лева. Твърди, че такова й е връчено на 05.01.2018г., след
изповядване на договора за покупко-продажба, до този момент не е имала
представа за взаимоотношенията между ищцовото дружество и С.,
закупила е процесния апартамент за свои жилищни нужди. Оспорва и твърденията за
неплащане на продажната цена, както и че същата е нереално занижена.
С
депозирания в срок отговор по чл.131 ГПК другият ответник – С.С.
е признал предявения срещу него и купувачката иск. Не оспорва, че дължи суми на
„МБилдинг“ ЕООД въз основа на двата записа на заповед, и на самостоятелно
основание по договора за СМР. Твърди, че договорът за покупко-продажба е
сключен при извършени от А.Б. и баща й заплаха и насилие, за което е подал
жалба в Районна прокуратура – Провадия, както и че изрично е предупредил Б. за
задълженията си. Не оспорва и наведените в исковата молба твърдения за фиктивно
плащане на продажната цена.
Във въззивната си жалба въззивницата А.Б.
е навела оплакване за ненадлежна представителна власт на процесуалния
представител на С.С., депозирал
отговора, сочейки наличието на противоречие в интересите между представител и
представляван. Тези възражения не следва бъдат разглеждани, тъй като същата не
е легитимирана да упражнява чужди права. Наред с това, след изтичане на срока
по чл.131 ГПК /21.03.2018г./ ответникът С. С.
е починал /22.03.2018г./, с оглед на което и на основание чл.227 ГПК вр. чл.11 ЗН като страна в процеса, в качеството на негов правоприемник е конституирана
Община Варна. Новоконституираната страна не е направила възражения по
редовността на подадения отговор.
В писмено становище от 10.01.2020г. Община
Варна оспорва допустимостта на иска срещу нея, а в условията на евентуалност и
като неоснователен. Счита, че не е процесуално пасивно легитимирана да бъде
ответник, тъй като към момента на откриване на наследството апартаментът не е
част от наследствената маса, в частност от приетото от общината по опис
наследство на починалия. Сочи се, че искът по чл.135 ГПК не е вещен, има
облигационен характер, а съгласно чл.11 ЗН общината придобива само активите от
имуществото, отговарящи на критериите, посочени в тази разпоредба, поради което
и счита, че пасивно процесуално легитимирана да отговаря като наследник на
починалия е държавата.
Възражението, че Община Варна не е
надлежен ответник в процеса се поддържа и пред настоящата инстанция. Същото е неоснователно.
Няма спор в съдебната практика, вкл. и
съгласно мотивите и разрешенията на ТР № 5/2013г. и ТР № 2/2017г. на ОСГТК на
ВКС, че искът по чл.135 ЗЗД е облигационен и уважаването му не отменя
вещно-прехвърлителното действие на увреждащата кредитора сделка. Последицата от
прогласяване недействителността на същата е възможността на кредитора да се
удоволетвори от прехвърленото имущество, а приобретателят, макар и да
продължава да е собственик, е длъжен да търпи това. Т.е. недействителността
намира проявление само в отношенията между кредитора и длъжника /все едно, че
имотът е част от имуществото на длъжника/ и между кредитора и лицето, с което
длъжникът е договарял /задължението на това лице да търпи принудителното
изпълнение върху имота му/.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗН
когато всички наследници се откажат от наследството, каквато хипотеза е налице
в случая, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите
вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и незастроените имоти,
предназначени за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на
чиято територия се намират. Изхождайки от това разрешение, основателен е
доводът, че общината наследява само имущество като актив, но не и пасивите от
наследството. За задълженията на наследодателя в този случай отговаря
държавата. Това обаче не изключва правото на кредитора, при недостиг на
полученото от държавата имущество да се удоволетвори от имуществото, наследено
от общината /арг. от чл.66 ал.2 ЗН/. Именно поради това и отчитайки характера
на отношенията между длъжник и кредитор при евентуалното уважаване на иска по
чл.135 ЗЗД, посочени по-горе, следва и извода, че Община Варна е процесуално
легитимираната да участва в процеса като правоприемник на починалия в хода на
процеса прехвърлител по оспорваната сделка, а не държавата.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и приложимия закон, и в съответствие с
разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД предпоставя комулативното наличие на следните предпоставки – 1./ ищецът да
е кредитор на лицето, разпоредило се със своето имущество, като качеството на
кредитор се извежда от фактическите твърдения за това, без установяването на
самото вземане да е част от предмета на иска и при условие, че същото не е
отречено с влязло в сила решение; 2./ вземането на кредитора да е съществувало
към датата на разпоредителната сделка, същата да уврежда кредитора, т.е. да
осуетява или затруднява реализирането на правото му и 3./ знание за увреждане у
длъжника и приобретателя, като за последния такова е необходимо само при
възмездните сделки.
В настоящия процес не е спорно, че с
договор за покупко-продажба от 17.11.2017г., сключен с нот.акт № 138, том VІІ,
д. № 1131/2017г. на нотариус с рег. № 214, С.Д.С.е продал на въззивницата А.К.Б.
собственият си недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в гр.Варна,
ул.“Марица“ № 6, вх.В, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1506.484.1.26 по КК на гр.Варна, ведно с прилежащо избено помещение № 6 и
5.2153% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от
80 000 лева, платима от купувача по банков път в 7-дневен срок от
подписване на нотариалния акт.
Данъчната оценка на продадения имот,
посочена в нот.акт е 101 119.40 лева.
Ответникът С.С.
не е оспорил в срока по чл.131 ГПК, че е издал в полза на въззиваемото
дружество „МБилдинг“ ЕООД представените с исковата молба запис на заповед от
08.03.2010г. за сумата от 60 000 лева, с падеж 08.10.2015г., по който е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
105/2018г. и запис на заповед от 12.02.2017г. за сумата от 80 000 лев,
платима на 05.10.2017г., както и че е сключил договор за възлагане на СМР от
08.03.2010г., по който се е задължил да заплати възнаграждение на изпълнителя
„МБилдинг“ ЕООД в размер на 60 000 лева.
Автентичността на тези писмени
доказателства /записи на заповед, договор за СМР и приемо-предавателен протокол
по него от 2013г./ не са оспорени и от въззивницата. Относимото към тях
оспорване, направено от нея е, че същите са съставени за нуждите на процеса,
след изповядване на процесната сделка. С оглед заявеното в исковата молба, че
приобретателката е била уведомена само за задължението по записа на заповед с
дата 08.03.2010г. релевантно се явява оспорването на датата именно на това
доказателство, както и договора за СМР, предвид въведените от въззивницата
твърдения за казуални правоотношения, обезпечени със записа на заповед.
А.Б. черпи права от лицето, подписало
въпросния запис на заповед и договора за СМР, датата на съставянето на които е
от значение за стабилитета на тези права /изхождайки от предмета на настоящия
иск/, поради което и същата се явява „трето лице“ по см. на чл.181 ал.1 ГПК.
Следователно за да са й противопоставими тези доказателства е необходимо същите
да имат достоверна дата спрямо нея.
От ангажираните по делото
доказателства може да се направи извод, че този запис на заповед, както и
договора за СМР са съществували към 07.11.2017г. – датата, на която е
постановено разпореждането на Арбитражен съд – Варна по арб.д. № 27/2017г. за връчване
на преписи от искова молба с вх. № 49828/07.11.2017г., ведно с доказателствата
и уведомление от „МБилдинг“ ЕООД. В цитираното уведомление, прието като
доказателство по настоящото дело, изрично е упоменат записа на заповед от
08.03.2017г., с посочване дата на издаването му, размера на задължението по
него и падежа, което недвусмислено сочи за наличието на такава ценна книга. В
същото време въззивницата не е оспорила, че това уведомление и договора за СМР
са били част от връчените й книжа. Признания в тази насока се съдържат и в
представената от нея жалба до Районна прокуратура – Варна от 17.01.2017г. Спорният въпрос между страните е относно
датата, на която тези документи са й били връчени и от които е узнала за
претенциите на въззиваемото дружество към праводателя й С.С..
Ето защо, следва да се приеме, че към
датата на сключване на договора за покупко-продажба между С.С.
и въззивницата А.Б. – 17.11.2017г. въззиваемото дружество „МБилдинг“ ЕООД се
легитимира като кредитор на прехвърлителя С. съгласно
издадения от него запис на заповед за сумата от 60 000 лева и падеж
08.10.2015г.
Твърдението на въззивницата, че тази
сделка обезпечава задължение по договора за СМР не е доказано /това твърдение изрично
е оспорено от ищеца и ответника С./. Но дори и
това да е така, то доколкото самото вземане на кредитора не е част от предмета
на спора по чл.135 ЗЗД и отчитайки, че същата оспорва качеството кредитор с
възражение за неизпълнение на договора за СМР, то този въпрос се явява и неотносим.
С извършеното отчуждаване на имота си
длъжникът е намалил своето имущество, служещо като обезпечение за вземането на
кредитора му, съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД и в този смисъл процесната
сделка уврежда неговия интерес. Знанието за това от страна на длъжника е
безспорно установено /в отговора си по чл.131 ГПК същият не оспорва
задълженията си/. Спорно е знанието на приобретателката А.Б..
Според твърденията на
дружеството-кредитор уведомлението, с което е уведомил въззивницата, че С.С.
има непогасени задължения й е връчено на 14.11.2017г., която дата е посочена от
служител-призовкар към Арбитражен съд – Варна в разписката, удостоверяваща
връчването на книжата по образуваното арбитражно дело и имаща характер на
официален свидетелстващ документ /съставен от длъжностно лице в кръга на
правомощията му вр. предоставената от закона правораздавателна дейност на
арбитража – чл.19 ГПК/.
Обвързващата материална
доказателствена сила на този документ в частта относно удостоверената дата е
оспорена от въззивницата по реда на чл.193 ГПК. За да се приеме, че оспорването
е основателно е необходимо да се установи при условията на главно и пълно
доказване от оспорващата страна, че удостовереното обстоятелство не е могло да
настъпи на посочената дата, без да е необходимо такова доказване на
действителната дата.
За установяване на обстоятелствата
относно датата на връчване на въпросното уведомление по делото са събрани
гласни доказателства – показанията на връчителя Д.Д. и св.Г.М.,
от които се установява, че връчването е станало в късния следобед /17:30 –
18:30 часа/, лично на адресата, в магазин, находящ се в гр.Девня, ул.“Пазарска“
№ 11, където въззивницата е работила.
Според първия свидетел той е вписал в
разписката датата на връчване, преди подписването й страна на Б., т.е. на
датата, на която е станало връчването.
Според показанията на св.М. връчването
е станало в първите дни на 2018г. – 04-05.01.2018г., споменът за който факт
свързва с причината за посещението й в магазина /скорошен рожден ден на
племеника й/.
Като веществено доказателство по
делото е приет копие на видеозапис от охранителните камери на магазина. Съдържанието
на видеозаписа е възпроизведено на хартиен носител чрез назначената по делото
Съдебно-компютърна експертиза, която съдът кредитира като обективна,
компетентна и обоснована, кореспондираща на останалия доказателствен материал.
Съгласно заключението на вещото лице
по нея и дадените в с.з. обяснения, приетият като доказателство запис
възпроизвежда видеозаписи от дата 05.01.2018г., 18:23 – 18:25 часа, като
най-вероятната дата на сваляне /копиране/ на тези файлове от твърдия диск /DVR
устройството/ е 16.01.2018г. Не са установени данни за манипулация/намеса върху
записаната информация, а съпоставка с оригинала към настоящия момент не може да
бъде направена, тъй като видеозаписващите камери не съхраняват записи за
толкова отдалечен назад във времето период. В заключението си вещото лице сочи
още, че настройките на DVR устройството относно дата и час, които
впоследствие се отразяват на видеозаписа, се извършват ръчно, поради което не
може да се твърди, че същите са съответствали на действителното астрономическо
време. След като са запаметени, евентуалното прекъсване на захранването или
токов удар не оказва влияние и не ги променя. При извършване на нова ръчна
промяна в тези настройки тя не се отразява на вече създадените записи, а само
на последващи такива /обяснения от с.з./.
Настоящият състав на съда намира, че
от коментираното заключение, ценено в съвкупност и с показанията на разпитаната
по делото свидетелка Г.М., които съдът изцяло кредитира, може да се направи
обоснован извод, че връчването на книжата не е станало на посочената в
оспорената разписка дата – 14.11.2017г. Дори и към датата на заснемане на
момента относно връчването на книжата настройките на записващата камера за дата
да не са съвпадали с действителната, то логичното е това разминаване да е в
рамките на един-два дни /напр. поради грешка или някакъв пропуск/, но не и от
почти два месеца, каквото би било налице ако се приеме, че въпросната камера е
била настроена да записва с дата от м.ноември на 2017г., вместо с дата от
м.януари 2018г. В същото време, ако се допусне промяна в настройката на датата,
то според обясненията на вещото лице това не би се отразило на вече записани от
камерата файлове, т.е. не би могло да се обоснове последваща манипулация върху
вече записаните на твърдия диск файлове, освен при допълнителна обработка след
копирането им /каквато не е установена в приетото по делото копие/.
Нелогично би било и наличието на
коледна украса в магазина към средата на м.ноември 2017г. /каквато се вижда на
възпроизведените на хартиен носител от вещото лице файлове – напр. сн.9, сн.10,
сн.11, сн.15, сн.19 и др./, което обстоятелство също обосновава извод за
недостоверност на вписаната в разписката дата.
Изводът на съда относно доказаното
опровергаване на отразената в разписката дата не се разколебава от показанията
на св.Д.. Същият сочи, че той е поставил датата и че това е станало към момента
на връчването на книжата, но свидетелят по никакъв начин не сочи обстоятелства,
които да обосноват твърдението на ищцовото дружество, че вписаната дата е
действителна. Тези показания се разколебават и от останалия доказателствен
материал, в частност заключението на съдебната експертиза и кореспондиращите на
констатациите по нея показания на св.М..
Съдът не възприема доводите на
процесуалния представител на въззиваемото дружество за неяснота и недостоверност
на тези свидетелски показания. Свидетелката ясно заяви, че познава въззивницата
с нейното турско име А. и описва непротиворечиво непосредствено
възприетите от нея обстоятелства по извършеното връчване на книжа.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба
уведомлението от кредитора на прехвърлителя за наличието на вземане по записа
на заповед от 08.03.2017г. не е било връчено на приобретателката А.Б., поради
което и не е доказано наличието на третата изискуема се предпоставка от
фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД – знание за увреждане и у приобретателя.
Обстоятелството, че уговорената
продажна цена е под данъчната оценка на апартамента и под действителната му
пазарната стойност /121 119 лв. по СТЕ/, при отчитане на установеното от СТЕ и
показанията на св.К.Б. фактическо
състояние на имота, не опровергава или разколебава горния извод. Наред с това,
видно от представените извлечения от банковите сметки на въззивницата и на
праводателя й С. цената е заплатена, а твърденията на
„МБилдинг“ ЕООД за фиктивно плащане, като индиция за знанието са недоказани.
Признанието на С.С.,
обективирано в отговора му по чл.131 ГПК не е подкрепено от каквито и да било
доказателства, поради което и на основание чл.217 ГПК не установява това
обстоятелство.
Ето защо, настоящият състав намира, че
предявеният иск за прогласяване за недействително по отношение на „МБилдинг“
ЕООД на извършеното от С.С. в полза на А.Б.
разпореждане с нот.акт № 138/2017г., на основание чл.135 ал.1 ЗЗД е
неоснователен.
Поради различните правни изводи
относно изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
На основание чл.78 ГПК „МБилдинг“ ЕООД
следва на заплати в полза на въззивницата Б. направените от нея разноски в
двете инстанции, които са в общ размер на 4 850.60 лева /2070 лв. за ОС и
2 780.60 лв. за настоящата инстанция/. Възражението за прекомерност на
претендираните адвокатски възнаграждения, заплатени както пред първата инстанция,
така и във въззивното производство е неоснователно, тъй като същите не
надхвърлят минималния размер за една инстанция, определен по реда на чл.7 ал.2
Наредба № 1/2004г./.
На основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25
от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Община Варна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за инстанция,
платимо от „МБилдинг“ ЕООД.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
260290/07.08.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 270/2018г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „МБИЛДИНГ"
ЕООД, ЕИК ********* за прогласяване за недействителен по отношение на
дружеството на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 138,
том VII, peг. № 12092, дело № 1131 от 17.11.2017 год. на Нотариус Жана Тикова,
peг. № 214 на НК, с район на действие РС Варна, вписан в СП-Варна, вх.рег. №
3186, акт. № 118, том.LXXVІІІ дело № 16722 от 20.11.2017 год., с който С.Д.С.,
ЕГН **********, починал на 22.03.2018год., в хода на процеса и заместен на
основание чл.227 от ГПК вр. чл.11 от ЗН от ОБЩИНА ВАРНА, е продал на А.К.Б.,
ЕГН ********** собствения си недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в град
Варна, общ. Варна, обл.Варна, ул.„Марица“ № 6, вх.В, ет.3, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1506.484.1.26 по КК на гр. Варна,
одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. Директор на АГКК и с
последно изменение със заповед № 18-13265-24.10.2014г. на Началник на СГКК-
Варна, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, килер, баня, тоалет и коридор,
със застроена площ от 79,52 кв.м., при граници на жилището: на същия етаж:
самостоятелен в сградата № 10135.1506.484.1.27, под обекта - самостоятелен обект
в сградата № 10135.1506.484.1.9 и № 10135.1506.484.1.10 и над обекта:
самостоятелен обект в сградата № 10135.1506.484.1.19 и № 10135.1506.484.1.20,
заедно с прилежащото му избено помещение № 6, със застроена площ от 8,14 кв.м.,
както и 5,2153 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място, като сградата е кв. 110 „А" по плана
на 7 микрорайон на град Варна, за сумата от 80 000 лева, на основание
чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА МБилдинг“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк „Възраждане“ № 60, вх.3, ап.52 ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Б., ЕГН **********
сумата от 4 850.60 лева /четири хиляди осемстотин и петдесет лева и 60
ст./, представляваща направени разноски в двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА МБилдинг“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк „Възраждане“ № 60, вх.3, ап.52 ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.