РЕШЕНИЕ
№ 2385
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110204936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ЛАРДЖ ЕКОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК , срещу наказателно
постановление (НП) № 75/10.05.2021 г., издадено от Директорa на Областна дирекция по
безопасност на храните - София град (ОДБХ - София), с което на дружеството-
жалбоподател, на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните (ЗХ), е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 2 000,00 (две
хиляди) лева за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗХ.
В законоустановения срок е подадена жалба от санкционираното дружество, в която се
прави искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи,
че обжалваното НП било неправилно и незаконосъобразно, като при издаването му били
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Изтъква се липса на констатации
досежно класификацията на продукта като хранителна добавка, като се оспорва това му
качество. Жалбоподателят твърди, че в случая не била налице търговия с храни, която да е
била извършена в обект, който да е подлежал на регистрация и това изискване да не е
изпълнено. Излагат се доводи досежно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
обжалваното НП да бъде отменено, като се претендират и разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представлява се от адв.
П, която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли да бъде отменено изцяло
обжалваното НП и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна – Директора на ОДБХ-София, редовно призована, представлява се от
адв. Б, която оспорва жалбата. В хода на съдебните прения моли жалбата да бъде оставена
без уважение и НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По повод постъпил в ОДБХ - София сигнал, в който било посочено, че след приема на
закупена хранителна добавка „MSS” (възбуждащи хапчета за мъже), лицето било получило
повръщане и виене на свят, на 22.01.2021г. била извършена проверка от комисия в състав: В
Б Н - на длъжност „главен инспектор” в отдел „Контрол на храните и граничен контрол”
(КХГК) при ОДБХ - София и В Д И на длъжност „инспектор” в отдел КХГК при ОДБХ -
София, на място в обект: магазин, находящ се на адрес: гр. София, община Възраждане, ул.
„П“, №, стопанисван от „ЛАРДЖ ЕКОМЕРС” ЕООД, с ЕИК: . В хода на проверката било
установено, че в описания обект бил съхраняван посоченият продукт, който бил етикетиран
и маркиран съгласно действащото законодателство. Продуктът бил доставен от „Фарматекс
Медикъл” ЕООД - гр.София, съгласно фактура №**********/11.01.2021г. и бил произведен
във Великобритания, като бил в срок на годност. Проверяващите приели, че в проверявания
обект била извършвана дейност (съхранение по см. на §1, т.6 от ДР на ЗХ) по дистрибуция
на хранителни добавки (посочения продукт), без този обект да е бил регистриран по реда на
ЗХ. Нарушението било описано в Констативен протокол №0002696/22.01.2021г.
Въз основа на така установеното, актосъставителят – свид. Николов на длъжност „главен
инспектор” в отдел КХГК при ОДБХ-София, съставил АУАН №0000200/26.01.2021г., в
който посочил, че с описаното поведение жалбоподателят бил извършил нарушение на чл.
26, ал. 1 от ЗХ. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не е подал писмени възражения
против съставения му АУАН.
На основание цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №
75/10.05.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ - София, с което на дружеството-
жалбоподател, на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева за
нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗХ.
Установената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитания свидетел В Б
Н, както и от събраните в хода на производството писмени доказателства - Констативен
протокол №0002696/22.01.2021 г.; АУАН №0000200/26.01.2021 г.; Наказателно
постановление №75/10.05.2021г., ведно с доказателства за връчването му; Заповед №ОСПП -
42/04.08.2017г. на Изпълнителния директор на БАБХ; Заповед №ОСПД-3410/02.11.2020г. на
Изпълнителния директор на БАБХ.
Съдът се доверява на показанията на свидетеля Николов, доколкото същите са логични и
последователни, като кореспондират с останалия наличен по делото доказателствен
материал.
2
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице,
в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – Валентин Благоев Николов на длъжност
„главен инспектор” в отдел КХГК при ОДБХ - София съгл. Заповед №ОСПД-
3410/02.11.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ, който съгласно разпоредбата на чл.
138, ал. 1, т. 1 от ЗХ, е оправомощена да издава АУАН за установяване на нарушения по
същия закон. Процесното НП е издадено от д-р К П Н на длъжност Директор на ОДБХ -
София, който по силата на Заповед №ОСПП - 42/04.08.2017г. на Изпълнителния директор на
БАБХ и чл. 139, т. 1 от ЗХ е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗХ, констатирани от лицата по чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ.
Съдът констатира, че административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е издадено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
При извършване на дължимата проверка за спазване на императивните изисквания за
съдържание на АУАН и наказателното постановление съдът констатира допуснати
нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, а в АУАН – и досежно правната
му квалификация. Съдът констатира наличието на непълнота при изследване на фактите и
обстоятелствата по случая. Обстоятелствата, които очертават извършването на
нарушението, не са ясно и точно конкретизирани и не позволяват да се разбере в какво се
изразява то. Както в АУАН, така и в НП липсва задълбочен анализ на фактическата
обстановка и относимите правни норми относно преценката за това, дали установеният в
проверявания търговски обект продукт представлява хранителна добавка. Липсва подробно
описание на продукта, вкл. данни, от които да може да се направи извод за неговата
3
принадлежност или не към групата на хранителните добавки по смисъла на ЗХ. В тази
връзка настоящият състав на съда намира, че в АУАН и обжалваното НП въпросът е
изследван само повърхностно, като не са били положени необходимите усилия за
изясняване на посоченото обстоятелство. Липсват също каквито и да било съображения
защо контролните органи, респ. наказващият орган считат, че продуктът принадлежи към
групата на хранителните добавки по смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗХ. Наред с това в АУАН
е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация. В него е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗХ, която
урежда реда за подаване на заявление за регистрация на обект за производство, преработка
и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални,
изворни и трапезни води. Посочената разпоредба от една страна не вменява задължение за
извършване на такава регистрация, а от друга страна - не съответства на изложената
фактическа обстановка, според която в случая била извършена дейност по дистрибуция на
хранителни добавки, без този обект да е бил регистриран по реда на ЗХ.
Ето защо съдът намира, че в АУАН и процесното наказателно постановление
обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението не са ясно и точно
конкретизирани и не позволяват да се разбере в какво се изразява то, като в АУАН е налице
и несъответствие между фактическото му описание и правната квалификация.
Във връзка с изложеното съдът следва да подчертае, че административнонаказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон -
ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Държавните органи, които прилагат
административнонаказателните разпоредби, следва да извършват това при стриктното им
съблюдаване. Това се налага от обстоятелството, че стриктното прилагане на нормите, които
определят отговорността на всеки нарушител е гаранция за справедливост на процедурата и
липса на произвол. Неизясняването в производството по издаване на обжалваното НП на
фактическата обстановка, при която е извършено процесното нарушение, липсата на
задълбочен анализ на установените факти и приложимите правни норми, както и липсата в
АУАН на правилна правна квалификация, според настоящия състав на съда, представляват
пороци, които не могат да бъдат отстранени.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че в рамките на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и обуславящи отмяната на
атакувания акт.
От гледна точка на материалния закон:
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно
нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което и той
следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗХ производство, преработка и/или дистрибуция
на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. Съгласно чл. 24,
ал. 1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет
страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и
храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. В чл. 128, ал. 1,
т. 3 от ЗХ е предвидено, че на лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по
чл. 24, ал. 1 или 2 от ЗХ, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая АНО е приел, че в обекта, стопанисван
от дружеството-жалбоподател се извършва дейност по дистрибуция на хранителни добавки,
без този обект да е вписан в посочения регистър.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т. 21 от ДР на ЗХ „хранителни добавки"
са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват
концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или
физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на
пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули
с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат
приемани в предварително дозирани малки количества. От това следва, че, за да се приеме,
че един продукт представлява „хранителна добавка“ по смисъла на ЗХ, той следва преди
всичко да е предназначен за допълване на нормалната диета. В случая се касае до
„възбуждащи хапчета за мъже“, които очевидно нямат изискуемото от закона
предназначение – те не „допълват нормална хранителна диета“, за да се приеме, че са
„хранителна добавка“ по смисъла на ЗХ. Наред с това АНО не е изследвал съдържанието на
този продукт, а то е относимо за определянето му като „хранителна добавка“, т.к. те
представляват „концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с
хранителен или физиологичен ефект“ с посоченото предназначение (за допълване на
диетата) и в някоя от посочените форми. Ето защо съдът счита, че в случая не се установява
по несъмнен начин, че продуктът, чието наличие е било констатирано в проверявания обект,
стопанисван от „ЛАРДЖ ЕКОМЕРС“ ЕООД, представлява „хранителна добавка“ по
смисъла на приложимите разпоредби на ЗХ.
Поради това съдът счита, че в настоящото производство не е установено дружеството-
жалбоподател да е извършило вмененото му нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХ - извършване
на дейност по дистрибуция на хранителни добавки, без вписване на търговския обект в
регистъра по чл. 24 от ЗХ.
В този смисъл съдът намира, че неоснователно, неправилно и в нарушение на материалния и
процесуалния закон е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХ, поради което процесното НП следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на настоящото производство искането на дружеството-жалбоподател за
5
присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно. Дружеството е било
представлявано от адвокат, като, видно от приложените по делото Фактура и Преводно
нареждане за кредитен превод (л.8 и л.9) дружеството е заплатило сумата в размер на 360
(триста и шестдесет) лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Ето защо
искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява
основателно съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
При този изход на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, от ЗАНН и чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 75/10.05.2021 г., издадено от Директорa на
Областна дирекция по безопасност на храните - София град, с което на „ЛАРДЖ
ЕКОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК , на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните (ЗХ), е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 2
000,00 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗХ.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - София град, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати в полза на „ЛАРДЖ ЕКОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК **********,
сумата в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на наказващия орган Областна дирекция по безопасност
на храните - София град за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6