№ 260140 / 14.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана, 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1291 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. П. П. Ф. С.А. клон България, ЕИК xxxx , седалище г. ж. М. 4. Б. п. С. с., представляван от зам. управителя Д. Д., чрез пълномощник юрисконсулт Н. А. М. против В.П.К. xxx.
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че вземането му се основава на договор за отпускане на револвиращ потребителски, издаване и ползване на кредитна карта № CARD xxxx . На посочената дата заявява, че ответникът се е възползвал от предвидената в договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит за закупуването на стоки и услуги на изплащане в общ размер от 3 799 лева за срок от 11 месеца. Поддържа, че е договорено кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 11 равни месечни вноски всяка в размер на 308.73 лева.
Поддържа, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (POS) и други, осъществявани чрез издадената му кредитна карта. Съгласно условията на договора и приложение към него, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, която е променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Поддържа, че ответникът е извършил усвояване на кредита за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер от 3 799 лева за срок от 11 месеца, обхващащ периода от 01.02.2018г. до 01.12.2018г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски.
Първоначалната вноска по кредита е в размер на 799 лева, като е договорено кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 11 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 308.73 лева.
Заявява, че за ползването на услугата по чл.4. от договора е договорен ГЛП в размер на 22.16% и ГПР в размер на 24.56%, като е посочена и общата стойност на плащанията в размер на 4. 195.03 лева.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди, че ответникът В.П.К. е преустановил плащането на вноските по кредита на 01.12.2018г., когато е последното плащане по него. Кредитът е предсрочно изискуем в целия му размер, поради което на 01.06.2019г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Поддържа, че кредитополучателя дължи и договорна, възнаградителна лихва в размер на 238.38 лева за периода от първата пропусната вноска, 01.12.2018г. до 01.06.2019г., датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, както и обезщетение за забава в размер на 206.50 лева за периода от 01.06.2019г., датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 18.12.2019г.
Ищецът твърди, че въпреки договореното между тях, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погасява вноските, което обстоятелство принудило кредитора да депозира заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Монтана, където е образувано гражданско дело № 3080/2019г. и е издадена Заповед за изпълнение № 6/ 06.01.2020г. за посочените по-горе суми. Заявява, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява и настоящия установителен иск.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на „Б. П. П. Ф. С.А. клон България, ЕИК xxxx към В.П.К. в размер на следните суми: главница размер на 3 896.98 лева, възнаградителна лихва в размер на 238.38 лева, законна лихва за забава в размер на 206.50 лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени в заповедното производство, както и направените в настоящото производство разноски. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане за изискване на ч.гр.д.№ 3080 по описа на МРС за 2019 година.
От ответникът В.П.К., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор на исковата молба и не е взето становище по предявените искове. В откритото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С определение № 260154, постановено в закрито заседание на 06.10.2020 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 19.11.2020г.
В първото заседание по делото ответникът В.П.К. xxx, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на ответника при условията на чл.41, ал.1 и ал.2 ГПК.
Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното неплащане на исковата сума, представляваща сбор от главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва по сключен договор за отпускане на потребителски револвиращ кредит от 05.12.2017г., както и законна лихва за забава, съгласно приложените писмени доказателства – договор за кредит, месечно извлечение по кредитна карта, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ЗЗД вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената част на исковете, в размер на 136.79 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 386.84 лева, държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx съществуването на вземане към „Б. П. П. Ф.” С.А., клон България, ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление г. ж. М. 4., Б. п. С., с., представлявано от законния представител Д. Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Н. А. М., на сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6/ 06.01.2020г. по ч.гр.дело № 3080/2019г., а именно сумата от 3 896.98 лева главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, сумата от 238.38 лева възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018г. до 01.06.2019г., сумата от 206.50 лева мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 27.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Б. П. П. Ф.” С.А., клон България, ЕИК: xxxx , съдебни разноски от 136.79 лева в заповедното производство и сумата от 386.84 лева разноски в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: